НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
675
резултата в
46
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„
Цар
Борис
" 99 4.
I, кн. 9, 10 и 11. Адрес: редакция „Свободно общество" – София. 3. „Билка" – лист за популяризиране лекуването с треви и билки. Адрес: ул.
„
Цар
Борис
" 99 4.
„Еделвайс" – списание г. І, кн. 1, Казанлък. 5. „Свобода" – седмичен вестник за обнова на живота. год. I, брой 14, 15, 16 и 17.
към текста >>
2.
Научна астрология - Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Борис
, който те наричат св.
Арнаудов някои села празнуват още св. Георги и св. Марина. Tе почитат и играят, но не в огъня и при следните празници: св. Ефтим, св. Иван, св.
Борис
, който те наричат св.
Атанас - летен ден, в който се отваряли аязмите, ден, от който започва Константиновския месец. В Перигопулово играят в огъня и на св. Троица (50 дни от Великден). В други села са кладели огньове и на Еньов ден. Според Славейков и др.
към текста >>
Р Славейков дава нови подробности по нестинарските игри, публикувани в „научно-политическото" списание „Ден", издавано в
Цариград
през 1875 год.*) Тук той съобщава, че нестинарите в тия покрайнини горели до скоро мъртвите си от страх да не „вампирясат".
Аз седях до домакина на къщата, в която бях влязъл и насреща ни седеше невестата му и майка му. Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я погледнах, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила. След това тя взе да почернява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викна „ту-ту-ту, ето го. ту-ту-ту"; рипна, завтече се и скочи в огъня да играе с другите и от там отиде си в село. Свекървата взе детето и ние седяхме на събора до вечерта комай; защото подир разотиването на огнеиграчите стават всички други по-млади, улавят се на хоро и играят около огъня."*) В 1875 год. П.
Р Славейков дава нови подробности по нестинарските игри, публикувани в „научно-политическото" списание „Ден", издавано в
Цариград
през 1875 год.*) Тук той съобщава, че нестинарите в тия покрайнини горели до скоро мъртвите си от страх да не „вампирясат".
Докато натрупаните дърва прегорят на жерава, всички се събират около огъня, дето имало и тъпан „да думка". Самата игра в с. Кости става при заход на слънцето, срещу „Костадиновден". „Когато огънят захване да прегаря, пише Славейков, има нарочно настанени люде, които с дълги прътове разриват и разстилат жаравата що се е негоряла. В това време ще видиш, че измежду тия що са насядали наоколо, някой като стои така, захваща да подвиква ху-ху-ху и то е белег, че го прихваща св. Костадин.
към текста >>
3.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
БЪЛГАРСКА МИСЪЛ четем кратък очерк за изкуството на нашия приятел
Борис
Георгиев, който преди две години с няколко интимни конферанси остави в кръга ни тъй светли спомени.
Инак г-ца Маджи не би могла да види въпросната картина през стените на кабината, тъй добре предпазена. Г. Този заключил, че опитите направени от въпросния професор в кабината за установяване дължината на мозъчните радиации нямат никакво техническо значение. И че шумът, издаван от телефоните на апаратите през време на опитите били причинени от самия апарат при неговата употреба, Той не допуска следователно че върху тях е било упражнено известно влияние от страна на субекта, подложен на опит. (Из „Luce e ombra", италианско окултно списание). 2). В СП.
БЪЛГАРСКА МИСЪЛ четем кратък очерк за изкуството на нашия приятел
Борис
Георгиев, който преди две години с няколко интимни конферанси остави в кръга ни тъй светли спомени.
Най-големият между българските художници и големият човек, както го нарича Ст. Митов, сега е в Италия и там неговата живопис е получила вярна преценка. Мартенската книжка на най-голямото и авторитетно художествено списание в Италия Emporium била посветена на Георгиев, където той бил поставен в редицата на големите живописци-класици. В картините на Б. Георгиев няколко репродукции, от които притежават мнозина от нашите читатели, вън от вещината и замаха в средствата, обилно блика възвишената философия и дълбоката мистика на един художник-човек, дете на мировата хармония.
към текста >>
Швейцария
- 8 премии.
Януари тая година нобеловата премия навърши своя 25-годишен юбилей. По тоя случай се дава една статистика за първенство в получените премии по отношение на разните науки. От тая статистика може да се направят следните заключения: Германия е получила 25 пъти нобеловата премия, като е взела 8 пъти по физика, 8 пъти по химия, 5 пъти по медицина и 4 пъти по литература. Франция е получила 21 път, между които по литература са получени около 4 премии. Англия 13 премии, от които по литература само една.
Швейцария
- 8 премии.
Съединените Щати също са получили 8 премии, от които 3 за мир. Интересно е, че нобеловата премия на Германия никога не е давана за мир, а на Съединените Щати - нито една за литература.
към текста >>
4.
LE MAITRE PARLE. LA LIBERTE
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Опитите са ни доказали, че това магическо въздействие на музиката се простира и върху животинското и растителното
царство
.
За развитието на окултните движения в Естония много е допринесла довоенната руска оригинална и преводна окултна литература. Теософското общество също така работи за повдигане на духовното ниво на естонците. Окултизмът в музиката. За магическата сила, за тайнствения ефект, който предизвиква музиката, се говори още от незапомнени времена. Всичките хора почти се подават на магическото действие на музиката, което и до днес не е обяснено напълно по научен начин.
Опитите са ни доказали, че това магическо въздействие на музиката се простира и върху животинското и растителното
царство
.
Известно е, че много животни невероятно живо реагират под звуковете на музиката. Има някои видове змии, които с помощта на флейта или друг някой инструмент, могат да се укротят. Има мишки, които играят под звуковете на музиката. Констатирано е от безброй подновявани опити, че някои екзотични растения отварят своите цветове при звука на някоя приятна музика. Така, техните наведени стебла се изправят, листата потреперват и цветната чашка се разиграва.
към текста >>
Главни уредници и сътрудници на сборника са
Борис
Аров, Д-р мед. Ал.
Самият факт, че животните чувствуват земетресението няколко часа по-рано и се вълнуват, някои даже избягват от градовете и селата, показва, че земетресенията си имат по-дълбока причина. Те потвърждават окултното обяснение на земетресенията. Нови окултни сборници на руски. В Белград руски окултисти от разни страни започнаха от 1933 год. издаването на сборници с общо заглавие „Окултизъм и Йога".
Главни уредници и сътрудници на сборника са
Борис
Аров, Д-р мед. Ал.
Асеев, Мих. Никитин, проф. Ник. Рьорих, Нина Рудникова. Третият сборник излезе тая есен. Това явление в духовния живот на руския народ е особено важно, понеже говори за дълбоките мистични сили, които крие душата на Русия и изобщо славянската душа.
към текста >>
5.
DU MAITRE: LA VIE DANS LE PASSE, LE PRESENT ET LAVENIR
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Статията е придружена с две снимки: портрет на Учителя от
Борис
Георгиев и една рилска снимка, която представлява изглед на палатките, на Изгревния връх и второто езеро.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Статия за Всемирното Братство на шведски В шведското списание „Frisksport och Friluftsliv" е поместена статията „Всемирно Братство" от Георги Радев, преведена от есперанто. Статията описва накратко историята на братството, основните му идеи, живота на братството, екскурзиите до Рила и пр. Изтъква се и значението на принципите му за днешното човечество.
Статията е придружена с две снимки: портрет на Учителя от
Борис
Георгиев и една рилска снимка, която представлява изглед на палатките, на Изгревния връх и второто езеро.
Интересна статия върху кризата в етиката Ст. А. Русчева е напечатала статия „Криза в етиката" в органа на женския съюз, „Женски глас", от 1.11.1940 год. Статията е проникната от дълбоката скръб, че днес са забравени вечните етични принципи. Авторката казва: „Днес човек идва до убеждение, че на този свят няма ни правда, ни идеализъм, ни сигурност". Тя с горчивина казва, че етиката е умряла.
към текста >>
Книга за мисията на славянството Валтер Шубарт от Рига е написал книгата „Европа и душата на Изток", печатана в
Швейцария
в 1938 год.
Днес във всички страни се носят вече нови идеи, които ще изградят културата на утрешния ден — култура на братство и разумност. Нищо не може да спре възхода на човечеството към по-светла култура, защото то се развива по великите закони на Духа. Броят на будните души расте от ден на ден. Рушат се известни духовни ценности, но се създават нови. Всеки, който гледа по-дълбоко на живота, ще види ония светли симптоми в него, които говорят, че един дълбок процес се извършва днес в душата на човечеството и чрез него то, обновено, ще закрачи смело към една слънчева култура.
Книга за мисията на славянството Валтер Шубарт от Рига е написал книгата „Европа и душата на Изток", печатана в
Швейцария
в 1938 год.
В тая книга се говори за дълбоко религиозния дух на руската душа и въобще на славянството. Това се вижда ясно от съчиненията на Достоевски, Толстой, Гогол и пр. Един особен дух отличава славянството; това е чувството на братство. И тая идея за братство, според Шубарт, е великата мисия на Русия и славянството. Авторът анализира психиката на западноевропейския човек и на славянина, за да изпъкне разликата.
към текста >>
6.
ЗА ХАРАКТЕРА НА НАРОДИТЕ - G
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
ЦАР
БОРИС
III На 28.
ЦАР
БОРИС
III На 28.
август т.г. се пресели в отвъдния свят обичаният от всички Цар на българите Борис III Обединител. Една всенародна и спонтанна манифестация на непринудена и искрена скръб беше най-голямото доказателство за народната обич и привързаност към Неговите завети за мирен, творчески и добротворен живот. Рядко в историята монарх е бил оплакван така искрено и сърдечно от своя осиротял народ. Рядко е, защото малцина са владетелите, които са познавали така добре копнежите на своя народ и са били готови на всички жертви за постигането на неговите идеали.
към текста >>
се пресели в отвъдния свят обичаният от всички
Цар
на българите
Борис
III Обединител.
ЦАР БОРИС III На 28. август т.г.
се пресели в отвъдния свят обичаният от всички
Цар
на българите
Борис
III Обединител.
Една всенародна и спонтанна манифестация на непринудена и искрена скръб беше най-голямото доказателство за народната обич и привързаност към Неговите завети за мирен, творчески и добротворен живот. Рядко в историята монарх е бил оплакван така искрено и сърдечно от своя осиротял народ. Рядко е, защото малцина са владетелите, които са познавали така добре копнежите на своя народ и са били готови на всички жертви за постигането на неговите идеали. Посветил голяма част от живота си на науката, Той разбираше нейната съкровена същина и нерядко е давал да се разбере, че зад външните явления на физическия свят Той съзира Божествения вечен порядък. Напусналият земното съществуване Цар Борис III беше.
към текста >>
Напусналият земното съществуване
Цар
Борис
III беше.
се пресели в отвъдния свят обичаният от всички Цар на българите Борис III Обединител. Една всенародна и спонтанна манифестация на непринудена и искрена скръб беше най-голямото доказателство за народната обич и привързаност към Неговите завети за мирен, творчески и добротворен живот. Рядко в историята монарх е бил оплакван така искрено и сърдечно от своя осиротял народ. Рядко е, защото малцина са владетелите, които са познавали така добре копнежите на своя народ и са били готови на всички жертви за постигането на неговите идеали. Посветил голяма част от живота си на науката, Той разбираше нейната съкровена същина и нерядко е давал да се разбере, че зад външните явления на физическия свят Той съзира Божествения вечен порядък.
Напусналият земното съществуване
Цар
Борис
III беше.
рядко верующ и смирен владетел. Нему не бяха чужди много познания от Великата наука за душата, за отвъдния свят и за вечните закони на развитието. Той не вярваше в смъртта. И Той ще живее! От там, където се намира сега, Той ще продължи делото, започнато между неговия народ.
към текста >>
7.
Списанието PDF
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
СЪДЪРЖАНИЕ брой 8 Идва новата култура
Цар
Борис
ІІІ За характера на народите – G.
СЪДЪРЖАНИЕ брой 8 Идва новата култура
Цар
Борис
ІІІ За характера на народите – G.
Бъдете съвършени – д-р Е. К. Витамините – чудото на науката – проф. Емилио Сернаджиото ди Казавекия Учителят върху проблемите на образованието – Б. Боев Питагор и Аристоксен – Андрей Андреев Стихове – S. Размишления – инж. Р.
към текста >>
8.
Общ окултен клас
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Борис
Николов Tози, който може да вижда и да чувствува, знае, че с всяка една БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ, към земята, към човешките души и умове слизат творческите сили на Словото, които създават новата епоха Ако беседата се състоеше само от това, което външно изглежда, тя би била една обикновена проповед, и не би имала онова мощно творческо значение 3а душите и умовете на хората.
Ние го опитахме, ние сме в Него. Това е нашият Живот. Вдъхновение, мисъл, музика, настояще и бъдеще - всичко е вложено в Семенцето, което сега е в почвата. Когато дойде времето му, ще поникне, ще израсне, плод ще принесе. Всичко, което е вложено в него, ще излезе на Слънцето.
Борис
Николов Tози, който може да вижда и да чувствува, знае, че с всяка една БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ, към земята, към човешките души и умове слизат творческите сили на Словото, които създават новата епоха Ако беседата се състоеше само от това, което външно изглежда, тя би била една обикновена проповед, и не би имала онова мощно творческо значение 3а душите и умовете на хората.
Всяка БЕСЕДА е акт на космично творчество. Със всяка беседа се вливат нови сили в земното развитие, които постепенно ще преобразят Земята и ще послужат като основа 3а създаването на една нова земя и едно ново небе. Влад Пашов РИЛСКИ БЕСЕДИ 1. БЛАГОСЛОВЕНА МЕЖДУ ЖЕНИТЕ (1930) "И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се, благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените!
към текста >>
ЦАРСКИЯТ
ПЪТ НА ДУШАТА (1935) Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си!
Туй, което не се губи, е дрехата на Истината.*** 5. ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Беседи от Учителя, държани на Витоша (1934) Великото, хубавото и красивото в живота е за великите души. Великото в света се постига само в Божията Любов. Който живее в Божията Любов, само той може да се нарече велик Великото в живота е необятната Божия Любов, която е само за великите души. Само великите души възприемат Божията Любов.*** 6.
ЦАРСКИЯТ
ПЪТ НА ДУШАТА (1935) Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си!
Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си! Те са награда на твоя живот. Радвай се повече на пътя на светлината, в който ходиш, отколкото на изгубения път на тъмнината, който си напуснал Помпете: Царският път на душата е добрата мисъл на духа.*** 7. ЛЪЧИ НА ЖИВОТА (1937) Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане на първия Божествен лъч на топлината на любовта. Tози лъч представя потик на душата към нов живот.
към текста >>
Радвай се повече на пътя на светлината, в който ходиш, отколкото на изгубения път на тъмнината, който си напуснал Помпете:
Царският
път на душата е добрата мисъл на духа.*** 7.
Който живее в Божията Любов, само той може да се нарече велик Великото в живота е необятната Божия Любов, която е само за великите души. Само великите души възприемат Божията Любов.*** 6. ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА (1935) Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си! Те са награда на твоя живот.
Радвай се повече на пътя на светлината, в който ходиш, отколкото на изгубения път на тъмнината, който си напуснал Помпете:
Царският
път на душата е добрата мисъл на духа.*** 7.
ЛЪЧИ НА ЖИВОТА (1937) Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане на първия Божествен лъч на топлината на любовта. Tози лъч представя потик на душата към нов живот. Потикът на душата към нов живот се изразява в нейното разцъфтяване. T0зи момент в живота на човека е начало на истинска радост, начало на пълна свобода. Пожелавам ви да придобиете първия лъч на топлината, който иде от Божията Любов.
към текста >>
9.
МИСЛИ ЗА БРАТСТВОТО НАПИСАНИ В ЗАТВОРА - Борис Николов
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Аз съм братът на най-малките в
Царството
Божие.
С тях ще влезете в тялото на Истината и ще бъдете свободни. Така, именно, ще познаете Христа, и Той ще ви познае. Някои искат да намерят Христа в мене. Не, Христа ще намерите в Неговото учение. Ако искате да знаете кой съм, аз ще ви кажа.
Аз съм братът на най-малките в
Царството
Божие.
Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията воля, както Бог е заповядал; да осветя Неговото име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, братът на най-малките, искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да се яви желание да бъдат по-големи от мене, да заемат първо място. Това е съблазън.
към текста >>
Борис
Георгиев Портрет на Учителя Значи, пътят на Любовта, Мъдростта и Истината,това са трите пътя по които трябва да върбите.
Има три пътя, които можете да следвате: Пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и пътят на Истината. Това е тесният път на живота. Христос казва: “Малцина са, които ходят в тесния път.” Обаче, всички могат да ходят в пътя на Любовта. Ако не можете да ходите в пътя на Мъдростта, влезте в пътя на Любовта. Ако не можете да влезете в този път, влезте в пътя на Истината.
Борис
Георгиев Портрет на Учителя Значи, пътят на Любовта, Мъдростта и Истината,това са трите пътя по които трябва да върбите.
Не се сърдете, че някой не върви в пътя, по който вие върбите. Вървете напред. Резултатът и на трите пътя е един и същ. Има разлика само в извивките, които всеки път прави. Това е учил Христос, когато е бил на земята; това учи и сега.
към текста >>
10.
Брой 1-2 -1995г.
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
“Ето
Царството
Божие вътре във вас е.” 4. 10.
Учениците на Учителя работят - с вяра, молитва, мисъл, живот, воля. Божествените добродетели са силите на душата. Хората на Бялото Братство се познават по делата си, по Истината, която обичат, по Светлината, ноято носят. Където и да се създаде център на власт, сила и богатство, в името на каквото и да се създаде, неизменно идва властолюбието, алчността, користта и лъжата заграбва всичко и всичко разваля. Бялото Братство не създава такива центрове.
“Ето
Царството
Божие вътре във вас е.” 4. 10.
1960 Обични брат Боян, има малки полезни птички. Те чистят растенията от вредители, веселят с песните си, разхубавяват живота с присъствието си. Има скромни растения, те дават плодовете си, освежават въздуха, разхубавяват Природата. Трябва ли да се унищожават? Братството прилича на тях.
към текста >>
Това са Гражданите на
Царството
Божие.
И в затвора като е ученикът е свободен. Той спокойно размишлява върху живота. В затвора сме с Братството заедно. Не е въпросът аз да изляза, а да се даде свобода и простор на Братството и правдата, които то има. Що е Бялото Братство?
Това са Гражданите на
Царството
Божие.
В молитвата на ученика е казано: И да бъда, Господи, като малките деца на Твоето Царство, прилежен, послушен, търпелив, потоянен, винаги доволен в Безграничната Твоя Любов, която ти показваш към всички страдащи по лицето на земята”. Това са качества на най-малките в Царството Божие. Малкото Бяло Братство тук, в нашата страна, е опитно поле на великия Разумен Свят. Тук се за срещат силите, които действат в човечеството. Чрез Братството Разумният свят говори на човечеството.
към текста >>
В молитвата на ученика е казано: И да бъда, Господи, като малките деца на Твоето
Царство
, прилежен, послушен, търпелив, потоянен, винаги доволен в Безграничната Твоя Любов, която ти показваш към всички страдащи по лицето на земята”.
Той спокойно размишлява върху живота. В затвора сме с Братството заедно. Не е въпросът аз да изляза, а да се даде свобода и простор на Братството и правдата, които то има. Що е Бялото Братство? Това са Гражданите на Царството Божие.
В молитвата на ученика е казано: И да бъда, Господи, като малките деца на Твоето
Царство
, прилежен, послушен, търпелив, потоянен, винаги доволен в Безграничната Твоя Любов, която ти показваш към всички страдащи по лицето на земята”.
Това са качества на най-малките в Царството Божие. Малкото Бяло Братство тук, в нашата страна, е опитно поле на великия Разумен Свят. Тук се за срещат силите, които действат в човечеството. Чрез Братството Разумният свят говори на човечеството. Братството е общество, изградено върху вярата 6 Бога и вярата в човека.
към текста >>
Това са качества на най-малките в
Царството
Божие.
В затвора сме с Братството заедно. Не е въпросът аз да изляза, а да се даде свобода и простор на Братството и правдата, които то има. Що е Бялото Братство? Това са Гражданите на Царството Божие. В молитвата на ученика е казано: И да бъда, Господи, като малките деца на Твоето Царство, прилежен, послушен, търпелив, потоянен, винаги доволен в Безграничната Твоя Любов, която ти показваш към всички страдащи по лицето на земята”.
Това са качества на най-малките в
Царството
Божие.
Малкото Бяло Братство тук, в нашата страна, е опитно поле на великия Разумен Свят. Тук се за срещат силите, които действат в човечеството. Чрез Братството Разумният свят говори на човечеството. Братството е общество, изградено върху вярата 6 Бога и вярата в човека. Днес в света има всеобщ повик за вяра.
към текста >>
Борис
Николов - Графика Който обича Истината, не е безверник; който върши добро, не е безверник; който служи на Правдата, не е атеист; който носи една Божествена Идея, има вяра - какъвто и да се нарича всеки от тях.
Сега тъй проповядвам Учението. Работата на Бялото Братство е непреривна, тя е вечна. “Злото ще стане слуга на Доброто.” Ние сме велико Братство на любящите хора през всички времена, сега и в бъдеще, тук и по цялата Земя. Човек може да намери начин да се съпротивлява на всевъзможните ограничения и насилия и да запази свободата си при всички условия. Зная, че тук съм изпратен от моя Учител да свърша една малка Работа.
Борис
Николов - Графика Който обича Истината, не е безверник; който върши добро, не е безверник; който служи на Правдата, не е атеист; който носи една Божествена Идея, има вяра - какъвто и да се нарича всеки от тях.
Това са хората на Братството по цялата земя. Вътрешната сила е, която ги свързва и обединява. Има ли тази връзка, могат да възникнат и общества и организации. Но те са само дреха, огнища на живот. Огънят е важен.
към текста >>
Борис
Николов Из книгата “Окованият ангел” /неизд./ * Издателството запазва правата си над горния материал.
Принципите, на които служим са Принципи на всемирния Живот. Следователно, те са необорими и неуязвими. От какво има да се боим? И тъй, ние не се борим с никого. Ние сме служители и работници на Живия Бог.
Борис
Николов Из книгата “Окованият ангел” /неизд./ * Издателството запазва правата си над горния материал.
Препечатването му може да стане само с писмено съгласие от издателя.
към текста >>
11.
Стоянка Илиева (1899-1981)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
се завърнал в България и постъпил на служба като подпоручик в 25 Драгомански полк в
Цариброд
.
Родът му е от Беломорска Тракия. Преселили се в София след подписването на Санстефанския мирен договор. Петър Димков завършил началното си образование в София.През 1899 г. заминал да учи в Петербург с група деца на видни българи по специална покана от Русия. Прекарал 10 години там.Учил във военно училище и завършил висшата военна академия.През 1909 г.
се завърнал в България и постъпил на служба като подпоручик в 25 Драгомански полк в
Цариброд
.
Като военен Петър Димков е взел участие в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Раняван е 5 пъти, но винаги отпред! Куршум го е улучил и в челото, но рекуширал в кокардата на фуражката му. През 1920 г. Петър Димков се венчал и същата година заминал с жена си във Виена.
към текста >>
Глътка въздух и малко движение по познатите пътеки из
Борисовата
градина са почивка, и радост, но и необходимост след напрегнатия труд.
* Следва малка почивка, отпускане, но не и сън. * След почивката идва ред на кореспонденцията. Преглежда новия, току-що донесен куп писма, внимателно премисля всеки зов за помощ и веднага пише своя отговор. В своята практика не е оставил никога писмо без отговор! * Привечер излиза на разходка.
Глътка въздух и малко движение по познатите пътеки из
Борисовата
градина са почивка, и радост, но и необходимост след напрегнатия труд.
На тишина, сред дърветата той премисля резултатите от изминалия ден и внася в себе си мирът, който само природата предлага. * Вечерята е също скромна - чай, хляб, сирене. * Следва подготовка за следващия ден. Бюрото се почиства и подрежда за да е готово за работа. * Сънят го спохожда мигновено.
към текста >>
12.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
БОРИС
НИКОЛОВ 1900-1991 Роден е в Габрово.
Той се прояви, за да докаже силата си на онези, които очакваха, че с унищожаването на неговите книги и споменът за него ще изчезне. Учителят се прояви, за да докаже, че Духът не може да се прикове на кръст, не може да бъде изгорен на огън, нито може да бъде затворен зад решетки. Духът е неподвластен на материята, нито на безпросветната мисъл. Духът живее където Той иска и се проявява в онези, чиито умове светят с всички цветове на високоволтовата дъга на виделината. След края на Мировата Драма Учителят се прояви отново чрез един от учениците, последният актьор от онези, които ходеха като обикновени, но мислеха като необикновени.
БОРИС
НИКОЛОВ 1900-1991 Роден е в Габрово.
Традицията е давала име на всеки род в този балкански край. Родът, от който Борис Николов излиза е на дядо Ботьо Житото. Детството му преминало сред майстори-стругари, дърворезци, майстори на гъдулки. Завършил средното си образование в Априловската гимназия. Негов учител му дал ключовете от личната библиотека на Васил Априлов, която се помещавала в същата сграда, и той прекарал много часове потопен в света на интересните книги там.
към текста >>
Родът, от който
Борис
Николов излиза е на дядо Ботьо Житото.
Духът е неподвластен на материята, нито на безпросветната мисъл. Духът живее където Той иска и се проявява в онези, чиито умове светят с всички цветове на високоволтовата дъга на виделината. След края на Мировата Драма Учителят се прояви отново чрез един от учениците, последният актьор от онези, които ходеха като обикновени, но мислеха като необикновени. БОРИС НИКОЛОВ 1900-1991 Роден е в Габрово. Традицията е давала име на всеки род в този балкански край.
Родът, от който
Борис
Николов излиза е на дядо Ботьо Житото.
Детството му преминало сред майстори-стругари, дърворезци, майстори на гъдулки. Завършил средното си образование в Априловската гимназия. Негов учител му дал ключовете от личната библиотека на Васил Априлов, която се помещавала в същата сграда, и той прекарал много часове потопен в света на интересните книги там. В живота на Борис Николов има много случаи, когато висшето го е подготвяло за бъдещата му роля в Драмата. Такъв е случая с поканата на негов учител да го учи стенография.
към текста >>
В живота на
Борис
Николов има много случаи, когато висшето го е подготвяло за бъдещата му роля в Драмата.
Традицията е давала име на всеки род в този балкански край. Родът, от който Борис Николов излиза е на дядо Ботьо Житото. Детството му преминало сред майстори-стругари, дърворезци, майстори на гъдулки. Завършил средното си образование в Априловската гимназия. Негов учител му дал ключовете от личната библиотека на Васил Априлов, която се помещавала в същата сграда, и той прекарал много часове потопен в света на интересните книги там.
В живота на
Борис
Николов има много случаи, когато висшето го е подготвяло за бъдещата му роля в Драмата.
Такъв е случая с поканата на негов учител да го учи стенография. Бъдещето ще покаже важността на този акт. Друг случай е още по-силен с вътрешната си определеност. Той е следният. Във всеки габровски род по традиция първородния син бил поверяван за възпитание в православната вяра на духовниците от Атонския манастир в Света гора.
към текста >>
Малкият
Борис
се притиснал до майка си.
Той е следният. Във всеки габровски род по традиция първородния син бил поверяван за възпитание в православната вяра на духовниците от Атонския манастир в Света гора. Дошло време и един монах посетил семейството на Никола Дойнов. Разговорили се в приемната, разположили се и дошло време да се каже най-важното. .Монахът се изправил и припомнил свещения обет, даден в миналото.
Малкият
Борис
се притиснал до майка си.
Бащата не бързал да отговори. Погледнал към жена си и казал: "Да попитаме и майката". А тя се изправила и застанала пред сина си. Казала: “Не го давам! ” в думите й имало майчина любов, категоричност и достойнство.
към текста >>
” И си тръгнал без
Борис
.
А тя се изправила и застанала пред сина си. Казала: “Не го давам! ” в думите й имало майчина любов, категоричност и достойнство. Монахът я погледнал сериозно, поклонил й се и казал: “Уважавам волята на майката. Така да бъде!
” И си тръгнал без
Борис
.
Този случай има продължение във времето. Родът изпълнил своя свещен обет, но по друг начин. С постъпката си майката проявила една по-висша интуиция за пътя на Борис. По дух силно свободолюбив, в своите юношески години Борис Николов се увлякъл първо по идеите на анархизма, но душата му се стремяла му към по-висша форма на свободата. Този стремеж го довел до идеите на Учителя.
към текста >>
С постъпката си майката проявила една по-висша интуиция за пътя на
Борис
.
Монахът я погледнал сериозно, поклонил й се и казал: “Уважавам волята на майката. Така да бъде! ” И си тръгнал без Борис. Този случай има продължение във времето. Родът изпълнил своя свещен обет, но по друг начин.
С постъпката си майката проявила една по-висша интуиция за пътя на
Борис
.
По дух силно свободолюбив, в своите юношески години Борис Николов се увлякъл първо по идеите на анархизма, но душата му се стремяла му към по-висша форма на свободата. Този стремеж го довел до идеите на Учителя. Веднъж срещнал светлината на Новото учение, той разбрал, че е намерил идеала на душата си. След гимназията, по настояване на родителите си Борис заминал за Австрия да следва инженерни науки. Записал се, но още на излизане от университета пред очите му изплувал един отдавна сънуван сън.
към текста >>
По дух силно свободолюбив, в своите юношески години
Борис
Николов се увлякъл първо по идеите на анархизма, но душата му се стремяла му към по-висша форма на свободата.
Така да бъде! ” И си тръгнал без Борис. Този случай има продължение във времето. Родът изпълнил своя свещен обет, но по друг начин. С постъпката си майката проявила една по-висша интуиция за пътя на Борис.
По дух силно свободолюбив, в своите юношески години
Борис
Николов се увлякъл първо по идеите на анархизма, но душата му се стремяла му към по-висша форма на свободата.
Този стремеж го довел до идеите на Учителя. Веднъж срещнал светлината на Новото учение, той разбрал, че е намерил идеала на душата си. След гимназията, по настояване на родителите си Борис заминал за Австрия да следва инженерни науки. Записал се, но още на излизане от университета пред очите му изплувал един отдавна сънуван сън. В него той бил на същата възраст, със същия куфар в ръка, и на същия непознат тогава площад.
към текста >>
След гимназията, по настояване на родителите си
Борис
заминал за Австрия да следва инженерни науки.
Родът изпълнил своя свещен обет, но по друг начин. С постъпката си майката проявила една по-висша интуиция за пътя на Борис. По дух силно свободолюбив, в своите юношески години Борис Николов се увлякъл първо по идеите на анархизма, но душата му се стремяла му към по-висша форма на свободата. Този стремеж го довел до идеите на Учителя. Веднъж срещнал светлината на Новото учение, той разбрал, че е намерил идеала на душата си.
След гимназията, по настояване на родителите си
Борис
заминал за Австрия да следва инженерни науки.
Записал се, но още на излизане от университета пред очите му изплувал един отдавна сънуван сън. В него той бил на същата възраст, със същия куфар в ръка, и на същия непознат тогава площад. В съня си той взел важно решение на това място, но то било забравено през годините. Останал само спомена за нещо съдбовно. В един миг той ясно осъзнал решението, което тогава било скрито.
към текста >>
Борис
бил обхванат от ентусиазма на малка група братя решили да осъществят тази идея в с. Ачларе.
Без дори да отбори куфара си той се качил на обратния влак за България. Пътят му бил определен. Връщайки се в София Б. Николов се приобщил към групата братя и сестри, образували малко общество край Учителя. По това време в главите на младежта се ширила толстоистката идея за комунален живот.
Борис
бил обхванат от ентусиазма на малка група братя решили да осъществят тази идея в с. Ачларе.
Заминал с тях за карнобатското село, занесъл и куфара, с който пътувал до виена. Приготвените от майка му дрехи за сносен студентски живот, станали част от инвентара на комунарите. Самите те в кратко време се уверили, че идеята за комунален живот е хубава, но приложението й не зависи само от вложения ентусиазъм. След няколко месеца си тръгнали от Ачларе с големи опитности, но за съжаление не всички здрави. Неудобствата на селския живот, пълен с лишения и тежък физически труд измъчил повечето от тях до такава степен, че маларията твърде лесно се настанила в изтощените им организми.
към текста >>
По това време бащата на
Борис
Николов знаейки, че синът му е в Търново, пожелал да го посети и да се запознае с Учителя.
Неудобствата на селския живот, пълен с лишения и тежък физически труд измъчил повечето от тях до такава степен, че маларията твърде лесно се настанила в изтощените им организми. От Ачларе потеглили през Балкана към велико Търново за августовския събор с една биволска кола. Дълго време след това всеки от тях си спомнял с каква топлина ги е посрещнал там Учителят. Приел ги, настанил ги и поръчал на сестрите да се грижат за тях, докато се съвземат. Опитността им била едно духовно богатство, скътано за бъдещето.
По това време бащата на
Борис
Николов знаейки, че синът му е в Търново, пожелал да го посети и да се запознае с Учителя.
Това се случило в ден, когато маларията била “в почивка” /тази болест има една особеност - треската от нея се появява през ден/ и Борис бил в добро състояние. Той попитал Учителя ще отдели ли малко време за да му представи баща си. Излезли към лозята тримата - Учителят, баща му и той. След обикновения разговор в такива случаи, бащата повикал деликатно отдалечилия се син, и в негово присъствие посочвайки го казал: “Учителю, на тебе го предавам! ” Учителят леко се усмихнал и казал само: “Приемам!
към текста >>
Това се случило в ден, когато маларията била “в почивка” /тази болест има една особеност - треската от нея се появява през ден/ и
Борис
бил в добро състояние.
От Ачларе потеглили през Балкана към велико Търново за августовския събор с една биволска кола. Дълго време след това всеки от тях си спомнял с каква топлина ги е посрещнал там Учителят. Приел ги, настанил ги и поръчал на сестрите да се грижат за тях, докато се съвземат. Опитността им била едно духовно богатство, скътано за бъдещето. По това време бащата на Борис Николов знаейки, че синът му е в Търново, пожелал да го посети и да се запознае с Учителя.
Това се случило в ден, когато маларията била “в почивка” /тази болест има една особеност - треската от нея се появява през ден/ и
Борис
бил в добро състояние.
Той попитал Учителя ще отдели ли малко време за да му представи баща си. Излезли към лозята тримата - Учителят, баща му и той. След обикновения разговор в такива случаи, бащата повикал деликатно отдалечилия се син, и в негово присъствие посочвайки го казал: “Учителю, на тебе го предавам! ” Учителят леко се усмихнал и казал само: “Приемам! ” в тези две разменени изречения се вижда развръзката от случката с монаха от Атонския манастир.
към текста >>
След случая в Търново
Борис
Николов остава окончателно край Учителя в София.
Майката запазила сина си, за да бъде предаден от бащата пак в служба на висшето. Първородният син бил предаден на по-високо посвещение - не за монах, за ученик! Родът, със символично име “Житото” изпълнил своя свещен обет към Бога. И другите членове на семейството влезли в Братството. Бащата и майката, двамата му братя Николай и Стефан, и Цанка, сестра му до края на живота си остават свързани с Новото учение, всеки според своя индивидуален път на развитие, но с една свойствена на “Житото” черта - жажда за растеж!
След случая в Търново
Борис
Николов остава окончателно край Учителя в София.
Издържа се сам. Прави свой експеримент, да не зависи от помощта на близки и роднини. Николай Дойнов, по-малкия брат на Борис си спомня: “Поради ред неудобства, трябваше да напуснем квартирата, която държахме на ул. “Кракра”. Моят брат, който беше добре запознат и с по-голям опит по жилищните въпроси, дни наред се блъскаше да търси квартира, докато наистина намери една стаичка, но с наем 1000 лв на месец. Това беше половината заплата на един сравнително добре платен чиновник.
към текста >>
Николай Дойнов, по-малкия брат на
Борис
си спомня: “Поради ред неудобства, трябваше да напуснем квартирата, която държахме на ул. “Кракра”.
И другите членове на семейството влезли в Братството. Бащата и майката, двамата му братя Николай и Стефан, и Цанка, сестра му до края на живота си остават свързани с Новото учение, всеки според своя индивидуален път на развитие, но с една свойствена на “Житото” черта - жажда за растеж! След случая в Търново Борис Николов остава окончателно край Учителя в София. Издържа се сам. Прави свой експеримент, да не зависи от помощта на близки и роднини.
Николай Дойнов, по-малкия брат на
Борис
си спомня: “Поради ред неудобства, трябваше да напуснем квартирата, която държахме на ул. “Кракра”.
Моят брат, който беше добре запознат и с по-голям опит по жилищните въпроси, дни наред се блъскаше да търси квартира, докато наистина намери една стаичка, но с наем 1000 лв на месец. Това беше половината заплата на един сравнително добре платен чиновник. За скромните ни материални възможности такъв наем беше извън нашите сили. В такова положение бяха и други наши приятели студенти дошли от провинцията. Напрежението ражда в човешкия ум идеи.
към текста >>
Идеята за тази направа беше дадена от двамата подчертани вече техници
Борис
и Димитрий.
Пари за място нямахме. Намери се обаче човек, който имаше място, граничещо до Изгрева, който се съгласи срещу скромен наем да ни разреши да си построим там дървена къщичка.... Къщичката си направихме сами, в ранната пролет на 1926 година. Тогава беше свободно и за такива леки строежи нямаше ограничения. Материали имаше обилно и преизобилно навсякъде, в най-пълен асортимент и предлагани с най-голямо внимание и любезност. Направихме я по своеобразен начин: сглобяема от дъски.
Идеята за тази направа беше дадена от двамата подчертани вече техници
Борис
и Димитрий.
Всички, които гледаха как я строим, не допускаха, че начина по който я правим е наш оригинален по своя замисъл и изпълнение. Мислеха, че е някакъв американски модел. Завършихме я само за няколко дни. Така възникна първата постройчица 6 непосредствено съседство с Изгревската поляна, а ние петимата братя /Г. Радев, Н.
към текста >>
ред./ бяхме първите постоянни заселници и уредници на Изгрева.”
Борис
Николов е част от групата младежи, които с присъствието си създават условия Учителя да създаде специалния клас.
Радев, Н. Нанков, Д. Стоянов, Н. Дойнов и Б. Николов - бел.
ред./ бяхме първите постоянни заселници и уредници на Изгрева.”
Борис
Николов е част от групата младежи, които с присъствието си създават условия Учителя да създаде специалния клас.
На младежите, горящи от ентусиазъм да зарежат всяка наука или дейност, която ги държи далече от духовното познание, Учителят веднъж казал: “всеки, който е започнал да се учи в университета трябва да го завърши, но научете, рекох, и по един занаят, за да сте свободни.” И Борис Николов, вече студент в Университета, в свободното от лекции време чиракубал при различни майстори. В началото опитал като резбар - изработвал букви от дърво за един печатар; после станал помощник на един лютиер - изработвал разните части на цигулката. Лютиерството било познат занаят в неговия род - дядовците му са изработвали гъдулики в планината и са знаели големи тънкости на този занаят. Но истинският занаят, който допаднал на Б. Николов не бил свързан с дървото, а с камъка.
към текста >>
На младежите, горящи от ентусиазъм да зарежат всяка наука или дейност, която ги държи далече от духовното познание, Учителят веднъж казал: “всеки, който е започнал да се учи в университета трябва да го завърши, но научете, рекох, и по един занаят, за да сте свободни.” И
Борис
Николов, вече студент в Университета, в свободното от лекции време чиракубал при различни майстори.
Нанков, Д. Стоянов, Н. Дойнов и Б. Николов - бел. ред./ бяхме първите постоянни заселници и уредници на Изгрева.” Борис Николов е част от групата младежи, които с присъствието си създават условия Учителя да създаде специалния клас.
На младежите, горящи от ентусиазъм да зарежат всяка наука или дейност, която ги държи далече от духовното познание, Учителят веднъж казал: “всеки, който е започнал да се учи в университета трябва да го завърши, но научете, рекох, и по един занаят, за да сте свободни.” И
Борис
Николов, вече студент в Университета, в свободното от лекции време чиракубал при различни майстори.
В началото опитал като резбар - изработвал букви от дърво за един печатар; после станал помощник на един лютиер - изработвал разните части на цигулката. Лютиерството било познат занаят в неговия род - дядовците му са изработвали гъдулики в планината и са знаели големи тънкости на този занаят. Но истинският занаят, който допаднал на Б. Николов не бил свързан с дървото, а с камъка. По това време италианецът Бертоли - един отличен майстор на мозайки, който практикувал успешно този занаят - изкуство, бил възприел идеите на Учителя и Борис Николов започнал да работи при него през ваканциите.
към текста >>
По това време италианецът Бертоли - един отличен майстор на мозайки, който практикувал успешно този занаят - изкуство, бил възприел идеите на Учителя и
Борис
Николов започнал да работи при него през ваканциите.
На младежите, горящи от ентусиазъм да зарежат всяка наука или дейност, която ги държи далече от духовното познание, Учителят веднъж казал: “всеки, който е започнал да се учи в университета трябва да го завърши, но научете, рекох, и по един занаят, за да сте свободни.” И Борис Николов, вече студент в Университета, в свободното от лекции време чиракубал при различни майстори. В началото опитал като резбар - изработвал букви от дърво за един печатар; после станал помощник на един лютиер - изработвал разните части на цигулката. Лютиерството било познат занаят в неговия род - дядовците му са изработвали гъдулики в планината и са знаели големи тънкости на този занаят. Но истинският занаят, който допаднал на Б. Николов не бил свързан с дървото, а с камъка.
По това време италианецът Бертоли - един отличен майстор на мозайки, който практикувал успешно този занаят - изкуство, бил възприел идеите на Учителя и
Борис
Николов започнал да работи при него през ваканциите.
Започнал от най-несъщественото, за да стигне скоро, със свойствените му във всяка работа постоянство и усърдие, до съвършенствата на този занаят. Борис Николов завършил два факултета в Софийския университет - естествени науки и философия. При връчването на дипломата му за естественик, той бил поканен от свой професор за асистент в катедрата му. Имало, обаче, едно условие: да се откаже от идеите на Петър Дънов. Борис Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета.
към текста >>
Борис
Николов завършил два факултета в Софийския университет - естествени науки и философия.
Лютиерството било познат занаят в неговия род - дядовците му са изработвали гъдулики в планината и са знаели големи тънкости на този занаят. Но истинският занаят, който допаднал на Б. Николов не бил свързан с дървото, а с камъка. По това време италианецът Бертоли - един отличен майстор на мозайки, който практикувал успешно този занаят - изкуство, бил възприел идеите на Учителя и Борис Николов започнал да работи при него през ваканциите. Започнал от най-несъщественото, за да стигне скоро, със свойствените му във всяка работа постоянство и усърдие, до съвършенствата на този занаят.
Борис
Николов завършил два факултета в Софийския университет - естествени науки и философия.
При връчването на дипломата му за естественик, той бил поканен от свой професор за асистент в катедрата му. Имало, обаче, едно условие: да се откаже от идеите на Петър Дънов. Борис Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета. Не взел дори и дипломата си. Отишъл там, където душата му ще е свободна - избрал практикуването на свободното занаячийство, за да не се съобразява с условията на висшестоящи хора, робуващи на интересите си, за да служи на висшето в себе си.
към текста >>
Борис
Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета.
По това време италианецът Бертоли - един отличен майстор на мозайки, който практикувал успешно този занаят - изкуство, бил възприел идеите на Учителя и Борис Николов започнал да работи при него през ваканциите. Започнал от най-несъщественото, за да стигне скоро, със свойствените му във всяка работа постоянство и усърдие, до съвършенствата на този занаят. Борис Николов завършил два факултета в Софийския университет - естествени науки и философия. При връчването на дипломата му за естественик, той бил поканен от свой професор за асистент в катедрата му. Имало, обаче, едно условие: да се откаже от идеите на Петър Дънов.
Борис
Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета.
Не взел дори и дипломата си. Отишъл там, където душата му ще е свободна - избрал практикуването на свободното занаячийство, за да не се съобразява с условията на висшестоящи хора, робуващи на интересите си, за да служи на висшето в себе си. Веднъж, през 1924 г. Учителят казал на Борис: “Ти ще пишеш разкази за животните”. Това не било задача, а едно вътрешно виждане в душата му, която била отворена към животните, като към по-малки братя.
към текста >>
Учителят казал на
Борис
: “Ти ще пишеш разкази за животните”.
Имало, обаче, едно условие: да се откаже от идеите на Петър Дънов. Борис Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета. Не взел дори и дипломата си. Отишъл там, където душата му ще е свободна - избрал практикуването на свободното занаячийство, за да не се съобразява с условията на висшестоящи хора, робуващи на интересите си, за да служи на висшето в себе си. Веднъж, през 1924 г.
Учителят казал на
Борис
: “Ти ще пишеш разкази за животните”.
Това не било задача, а едно вътрешно виждане в душата му, която била отворена към животните, като към по-малки братя. Действително, в живота на Борис често имало случаи, когато той разговарял мислено с тях и откликвал на нуждите и болките им. Умеел и да трансформира тяхната зла воля. След време, много по-късно, когато бурите на живота отминават, Борис Николов написва малък сборник с разкази-спомени, наречен "Среща с малките братя”. Поместеният по-долу разказ е включен в него.
към текста >>
Действително, в живота на
Борис
често имало случаи, когато той разговарял мислено с тях и откликвал на нуждите и болките им.
Не взел дори и дипломата си. Отишъл там, където душата му ще е свободна - избрал практикуването на свободното занаячийство, за да не се съобразява с условията на висшестоящи хора, робуващи на интересите си, за да служи на висшето в себе си. Веднъж, през 1924 г. Учителят казал на Борис: “Ти ще пишеш разкази за животните”. Това не било задача, а едно вътрешно виждане в душата му, която била отворена към животните, като към по-малки братя.
Действително, в живота на
Борис
често имало случаи, когато той разговарял мислено с тях и откликвал на нуждите и болките им.
Умеел и да трансформира тяхната зла воля. След време, много по-късно, когато бурите на живота отминават, Борис Николов написва малък сборник с разкази-спомени, наречен "Среща с малките братя”. Поместеният по-долу разказ е включен в него. МАНАСТИРЧЕТО “СВЕТИ СПАС” Това лято предприехме дълга екскурзия. Пътувахме пешком почти петдесет километра по непознати и безлюдни места, и при това боси.
към текста >>
След време, много по-късно, когато бурите на живота отминават,
Борис
Николов написва малък сборник с разкази-спомени, наречен "Среща с малките братя”.
Веднъж, през 1924 г. Учителят казал на Борис: “Ти ще пишеш разкази за животните”. Това не било задача, а едно вътрешно виждане в душата му, която била отворена към животните, като към по-малки братя. Действително, в живота на Борис често имало случаи, когато той разговарял мислено с тях и откликвал на нуждите и болките им. Умеел и да трансформира тяхната зла воля.
След време, много по-късно, когато бурите на живота отминават,
Борис
Николов написва малък сборник с разкази-спомени, наречен "Среща с малките братя”.
Поместеният по-долу разказ е включен в него. МАНАСТИРЧЕТО “СВЕТИ СПАС” Това лято предприехме дълга екскурзия. Пътувахме пешком почти петдесет километра по непознати и безлюдни места, и при това боси. Привечер пристигнахме 6 малкото манастирче “Св.Спас”, разположено на един андезитов хълм, недалеко от Ямбол. Пристигнахме прашни, изморени, гладни и с подбити крака.
към текста >>
Николов, лични записки 19 януари 1950 Скромен и мълчалив, незасегнат от болестта на личността,
Борис
Николов се движил незабележимо всред мнозината.
Често в тях се срещат и рисунки - графични изображения на онзи невидим, но жив свят на Словото, видим за духовното му зрение, който ръката му умеела да предаде върху хартията. Към бележниците си той така се привързва, че до края на живота си ще ги носи в своя джоб, записвайки по всяко време текущата в Пространството Мисъл. “Понякога мислите ни посещават като доловени от един по-висш свят. От наши приятели и братя там. А понякога те са отговор на въпросите, които животът ни е поставил.” Б.
Николов, лични записки 19 януари 1950 Скромен и мълчалив, незасегнат от болестта на личността,
Борис
Николов се движил незабележимо всред мнозината.
Контактите му са с онези, които естествено имат нагласа към неговата същност. През младежките години най-близко приятелство го свързвало с Георги Радев - личност с богат интелект и култура, физик, математик, музикант, философ, астролог, но за нещастие заминал си от туберколоза твърде млад. До последния миг от живота му Борис Николов бил до него. И когато болестта навлязла в последен стадий, той го придружил в Родопите, където въздухът бил по-благоприятен за тежко болния. Тези тъжни дни ще извикват често глуха въздишка в устата на Б.
към текста >>
До последния миг от живота му
Борис
Николов бил до него.
От наши приятели и братя там. А понякога те са отговор на въпросите, които животът ни е поставил.” Б. Николов, лични записки 19 януари 1950 Скромен и мълчалив, незасегнат от болестта на личността, Борис Николов се движил незабележимо всред мнозината. Контактите му са с онези, които естествено имат нагласа към неговата същност. През младежките години най-близко приятелство го свързвало с Георги Радев - личност с богат интелект и култура, физик, математик, музикант, философ, астролог, но за нещастие заминал си от туберколоза твърде млад.
До последния миг от живота му
Борис
Николов бил до него.
И когато болестта навлязла в последен стадий, той го придружил в Родопите, където въздухът бил по-благоприятен за тежко болния. Тези тъжни дни ще извикват често глуха въздишка в устата на Б. Николов: “Ех, Жорж...”. Тази въздишка бе и по надеждите им за обща работа, по плановете им за духовна дейност... Б. Николов продължил да работи по общите идеи, всякога усещащ и присъствието на неговия Жорж.
към текста >>
Малкият Дом През годините
Борис
Николов не бил от учениците, които са стояли с часове на поляната, чакащи да зърнат Учителя за да го затрупат с лични въпроси, не бил и от другите, които са живяли със стремеж за титла в обществото.
И когато болестта навлязла в последен стадий, той го придружил в Родопите, където въздухът бил по-благоприятен за тежко болния. Тези тъжни дни ще извикват често глуха въздишка в устата на Б. Николов: “Ех, Жорж...”. Тази въздишка бе и по надеждите им за обща работа, по плановете им за духовна дейност... Б. Николов продължил да работи по общите идеи, всякога усещащ и присъствието на неговия Жорж.
Малкият Дом През годините
Борис
Николов не бил от учениците, които са стояли с часове на поляната, чакащи да зърнат Учителя за да го затрупат с лични въпроси, не бил и от другите, които са живяли със стремеж за титла в обществото.
Той носил в себе си душа на служител. Усещал къде има работа и всякога бил готов да я свърши. Владеел и едно рядко изкуство - да разпалва огън. Всякога той го подготвял и запалвал - независимо дали това е в планината, в гората, при вятър или дъжд. Владеел това изкуство и престъпвал към него като към свят ритуал, знаейки дълбокия му смисъл.
към текста >>
” Учителят се позасмял и им посочил минаващият по поляната
Борис
.
А през лятото на Рила, често се чувал отривистия звук от длетото му, превръщащо гладката скала в послание към бъдещето. Изчуканите там текстове под Молитвения връх, на Салоните, и до “Ръцете, които дават” са дело на неговите ръце. Да влезеш в съюз с камъка и да го принудиш да говори вместо тебе - това е Мисия! Веднъж на Изгревската поляна група сестри се домогвали до мнението на Учителя. Питали го: “Учителю, посочете ни една сестра за пример!
” Учителят се позасмял и им посочил минаващият по поляната
Борис
.
Те нетърпеливо го пресекли: “Не, Учителю, това е брат, посочете ни сестра за пример! ” Учителят пак и пак му посочвал все Борис. Той им сочел за пример не тялото, а душата. Годините минавали, Драмата на нашия век била към края си. На сцената Борис Николов все още се движил незабележимо, но неотстъпно край Учителя, с бележник, или с мистрия в ръка.
към текста >>
” Учителят пак и пак му посочвал все
Борис
.
Да влезеш в съюз с камъка и да го принудиш да говори вместо тебе - това е Мисия! Веднъж на Изгревската поляна група сестри се домогвали до мнението на Учителя. Питали го: “Учителю, посочете ни една сестра за пример! ” Учителят се позасмял и им посочил минаващият по поляната Борис. Те нетърпеливо го пресекли: “Не, Учителю, това е брат, посочете ни сестра за пример!
” Учителят пак и пак му посочвал все
Борис
.
Той им сочел за пример не тялото, а душата. Годините минавали, Драмата на нашия век била към края си. На сцената Борис Николов все още се движил незабележимо, но неотстъпно край Учителя, с бележник, или с мистрия в ръка. Той знаел в сърцето си, че Пътя на Служене е дълъг, и той едва сега започва. “Ихриш Бен Рут” бил свещеният обет даден от него пред великото, а смисълът на тези думи бил: “Господи, където ме зовеш - там отивам!
към текста >>
На сцената
Борис
Николов все още се движил незабележимо, но неотстъпно край Учителя, с бележник, или с мистрия в ръка.
” Учителят се позасмял и им посочил минаващият по поляната Борис. Те нетърпеливо го пресекли: “Не, Учителю, това е брат, посочете ни сестра за пример! ” Учителят пак и пак му посочвал все Борис. Той им сочел за пример не тялото, а душата. Годините минавали, Драмата на нашия век била към края си.
На сцената
Борис
Николов все още се движил незабележимо, но неотстъпно край Учителя, с бележник, или с мистрия в ръка.
Той знаел в сърцето си, че Пътя на Служене е дълъг, и той едва сега започва. “Ихриш Бен Рут” бил свещеният обет даден от него пред великото, а смисълът на тези думи бил: “Господи, където ме зовеш - там отивам! ” За събитие от края на Мировата Драма четем отново в “История на Братството” от Н. Дойнов /неизд./: “Към края на Декември съм отново на Изгрева. Чух, че Учителят не бил нещо добре, но на тези приказки не обърнах внимание.
към текста >>
На най-отговорното място в Братството - председател на братския съвет, е избран
Борис
Николов.
Нещо повече. тези хора, не само не желаели да се примирят с присъствието на духовното, но те решили с всички средства да го преследват и унищожат. В настъпилия период Братството вече усеща натиска на тази враждебно настроена нова сила. Той все още е само бриз, в сравнение с бурята, която ще се разрази впоследствие. Но този бриз е тревожен сигнал и будните го улавят.
На най-отговорното място в Братството - председател на братския съвет, е избран
Борис
Николов.
Този избор е следване на съвета, който Учителят е дал преди да си замине. Борис Николов поема този пост с високо чувство за отговорност пред Бога и пред братята. През следващите години той доказва, че има вътрешното ръководство на Духа. Първото, с което се захваща е да организира работата в Братството така, че да се свърши най-главното - да се запази Словото! Започва един процес на подготовка за допечатване и съхранение на всички останали неотпечатани беседи на Учителя.
към текста >>
Борис
Николов поема този пост с високо чувство за отговорност пред Бога и пред братята.
В настъпилия период Братството вече усеща натиска на тази враждебно настроена нова сила. Той все още е само бриз, в сравнение с бурята, която ще се разрази впоследствие. Но този бриз е тревожен сигнал и будните го улавят. На най-отговорното място в Братството - председател на братския съвет, е избран Борис Николов. Този избор е следване на съвета, който Учителят е дал преди да си замине.
Борис
Николов поема този пост с високо чувство за отговорност пред Бога и пред братята.
През следващите години той доказва, че има вътрешното ръководство на Духа. Първото, с което се захваща е да организира работата в Братството така, че да се свърши най-главното - да се запази Словото! Започва един процес на подготовка за допечатване и съхранение на всички останали неотпечатани беседи на Учителя. Купува се и се устройва печатна база на Изгрева, където веднага се включват на работа вещите в този занаят братя и сестри. Николай Дойнов споделя: “Отпечатването на петдесетте томчета лекции и беседи, при крайно ограничителните условия, при които се намираха братята Борис, Жечо и Неделчо, нагърбили се с тази важна и отговорна задача, беше съпроводено с изключителни трудности.
към текста >>
Николай Дойнов споделя: “Отпечатването на петдесетте томчета лекции и беседи, при крайно ограничителните условия, при които се намираха братята
Борис
, Жечо и Неделчо, нагърбили се с тази важна и отговорна задача, беше съпроводено с изключителни трудности.
Борис Николов поема този пост с високо чувство за отговорност пред Бога и пред братята. През следващите години той доказва, че има вътрешното ръководство на Духа. Първото, с което се захваща е да организира работата в Братството така, че да се свърши най-главното - да се запази Словото! Започва един процес на подготовка за допечатване и съхранение на всички останали неотпечатани беседи на Учителя. Купува се и се устройва печатна база на Изгрева, където веднага се включват на работа вещите в този занаят братя и сестри.
Николай Дойнов споделя: “Отпечатването на петдесетте томчета лекции и беседи, при крайно ограничителните условия, при които се намираха братята
Борис
, Жечо и Неделчо, нагърбили се с тази важна и отговорна задача, беше съпроводено с изключителни трудности.
Хартията и други материали за печат, които се търсеха на свободния пазар, се изкупуваха при най-различни условия и цени, за което не всякога е могло да се издават редовни документи.” въпреки всички трудности, за четири години от 1944 до 1949 г и свършена огромна работа. Условията крайно се влошават. Хартията е дефицитна, поскъпва с всеки изминат ден. Само далновидността и съобразителността на братята спомага да се осигурят необходимите за работа материали. Но на тази дейност, както и на много други се слага насилствен край от новата власт.
към текста >>
Борис
Николов, Боян Боев и малцината преданни на делото на Учителя братя, често се съвещават и понякога сред нощ предприемат действия за съхранение на готовите материали.
Хартията е дефицитна, поскъпва с всеки изминат ден. Само далновидността и съобразителността на братята спомага да се осигурят необходимите за работа материали. Но на тази дейност, както и на много други се слага насилствен край от новата власт. Остават неотпечатани повече от десет пълни годишнини с беседи на Учителя. За тяхното съхраняване се изискват героизъм и жертвеност, и дълбоко разбиране за смисъла на това дело.
Борис
Николов, Боян Боев и малцината преданни на делото на Учителя братя, често се съвещават и понякога сред нощ предприемат действия за съхранение на готовите материали.
Небето ги пази по свой начин. При един случай на донос за отпечатани без разрешение книги, се налага цяла нощ готовите вече издания да се пренасят от една квартира в друга. През тази нощ велосипедът на Борис Николов е единственото им превозно средство! На сутринта идва милиция и прави обиск. Като не открива материалите на посочения адрес защитниците на закона предприемат претърсване и на други случайно избрани жилища.
към текста >>
През тази нощ велосипедът на
Борис
Николов е единственото им превозно средство!
Остават неотпечатани повече от десет пълни годишнини с беседи на Учителя. За тяхното съхраняване се изискват героизъм и жертвеност, и дълбоко разбиране за смисъла на това дело. Борис Николов, Боян Боев и малцината преданни на делото на Учителя братя, често се съвещават и понякога сред нощ предприемат действия за съхранение на готовите материали. Небето ги пази по свой начин. При един случай на донос за отпечатани без разрешение книги, се налага цяла нощ готовите вече издания да се пренасят от една квартира в друга.
През тази нощ велосипедът на
Борис
Николов е единственото им превозно средство!
На сутринта идва милиция и прави обиск. Като не открива материалите на посочения адрес защитниците на закона предприемат претърсване и на други случайно избрани жилища. Стигат до къщата на Сийка Динова, където са пренесени изданията. Един от милиционерите се отправя към малката дървена стълба и тръгва по нея. Но каква неприятност, първото стъпало се счупва под краката му и той вижда, че е прогнило.
към текста >>
Това са Д-р Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова и
Борис
Николов.
Но каква неприятност, първото стъпало се счупва под краката му и той вижда, че е прогнило. Махва с ръка и се връща! Преградата, поставена от една Друга Сила действа неотказно и е всякога в защита на онеправданите. Б.Николов - графика И друга съществена и добра работа е свършена в описваното междувремие, наречено от нас Епилог на Мировата Драма. Докато цял един екип от разностранни в разбиранията си братя се опитва да създаде план за издаването на книга за Учителя, четирима души, в пълно единомислие и с вътрешно ръководство изследват в пълнота учението на Учителя, подготвят и издават най-ценната, написана и досега книга за него - “Учителят”.
Това са Д-р Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова и
Борис
Николов.
Николай Дойнов си спомня: “Идеята да се издаде книга за Учителя и неговото дело се заражда в братята Боян Боев и д-р М.Константинов още когато Учителят е бил в с. Мърчаево. Тогава те отиват при Него и споделят тази своя идея, като предлагат да имат за сътрудник още един брат, като посочват и кой би бил подходящ за това. Учителят им предложил да повикат за съдтрудници Мария Тодорова и Борис Николов. Така тези четиримата, с много ценно съдействие и на Неделчо Попов, като технически ръководител, написват и издават книгата.” След прекратяване дейността на печатницата се явява период на затишие. Борис Николов е всякога на поста си, но работи в самота - доверява се на изпитани хора.
към текста >>
Учителят им предложил да повикат за съдтрудници Мария Тодорова и
Борис
Николов.
Б.Николов - графика И друга съществена и добра работа е свършена в описваното междувремие, наречено от нас Епилог на Мировата Драма. Докато цял един екип от разностранни в разбиранията си братя се опитва да създаде план за издаването на книга за Учителя, четирима души, в пълно единомислие и с вътрешно ръководство изследват в пълнота учението на Учителя, подготвят и издават най-ценната, написана и досега книга за него - “Учителят”. Това са Д-р Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова и Борис Николов. Николай Дойнов си спомня: “Идеята да се издаде книга за Учителя и неговото дело се заражда в братята Боян Боев и д-р М.Константинов още когато Учителят е бил в с. Мърчаево. Тогава те отиват при Него и споделят тази своя идея, като предлагат да имат за сътрудник още един брат, като посочват и кой би бил подходящ за това.
Учителят им предложил да повикат за съдтрудници Мария Тодорова и
Борис
Николов.
Така тези четиримата, с много ценно съдействие и на Неделчо Попов, като технически ръководител, написват и издават книгата.” След прекратяване дейността на печатницата се явява период на затишие. Борис Николов е всякога на поста си, но работи в самота - доверява се на изпитани хора. Общува с онези, които работят като него - преданно и без стремеж към лична изява. Осигурява условия на Елена Андреева, за да довърши едно изключително важно дело - дешифриране на останалите необработени беседи на Учителя. Тя се усамотява и работи непрестанно в продължение на десетина години докато свърши работата.
към текста >>
Борис
Николов е всякога на поста си, но работи в самота - доверява се на изпитани хора.
Това са Д-р Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова и Борис Николов. Николай Дойнов си спомня: “Идеята да се издаде книга за Учителя и неговото дело се заражда в братята Боян Боев и д-р М.Константинов още когато Учителят е бил в с. Мърчаево. Тогава те отиват при Него и споделят тази своя идея, като предлагат да имат за сътрудник още един брат, като посочват и кой би бил подходящ за това. Учителят им предложил да повикат за съдтрудници Мария Тодорова и Борис Николов. Така тези четиримата, с много ценно съдействие и на Неделчо Попов, като технически ръководител, написват и издават книгата.” След прекратяване дейността на печатницата се явява период на затишие.
Борис
Николов е всякога на поста си, но работи в самота - доверява се на изпитани хора.
Общува с онези, които работят като него - преданно и без стремеж към лична изява. Осигурява условия на Елена Андреева, за да довърши едно изключително важно дело - дешифриране на останалите необработени беседи на Учителя. Тя се усамотява и работи непрестанно в продължение на десетина години докато свърши работата. Беседите са запазени при сигурни хора. Наближават тежки времена за Братството.
към текста >>
Борис
Николов предчувства това.
Общува с онези, които работят като него - преданно и без стремеж към лична изява. Осигурява условия на Елена Андреева, за да довърши едно изключително важно дело - дешифриране на останалите необработени беседи на Учителя. Тя се усамотява и работи непрестанно в продължение на десетина години докато свърши работата. Беседите са запазени при сигурни хора. Наближават тежки времена за Братството.
Борис
Николов предчувства това.
Веднъж на Рила, през лятото на 1949, той отива при брат си Николай и споделя: “Сънувах един сън нощес, и искам да ти го разправя. Сънувам, че група приятели се намираме в една постройка. Поглеждам навън и виждам към нас връхлита мътен порой, буйна, мътна вода. Тя дойде около постройката, която се клатеше, тресеше се, но устоя, не се събори. Бях обзет от тревога и се събудих.” Тази тревога не напуска вече съзнанието на Борис Николов.
към текста >>
Бях обзет от тревога и се събудих.” Тази тревога не напуска вече съзнанието на
Борис
Николов.
Борис Николов предчувства това. Веднъж на Рила, през лятото на 1949, той отива при брат си Николай и споделя: “Сънувах един сън нощес, и искам да ти го разправя. Сънувам, че група приятели се намираме в една постройка. Поглеждам навън и виждам към нас връхлита мътен порой, буйна, мътна вода. Тя дойде около постройката, която се клатеше, тресеше се, но устоя, не се събори.
Бях обзет от тревога и се събудих.” Тази тревога не напуска вече съзнанието на
Борис
Николов.
Той предусеща тихия тътен на задаващата се буря за Братството. На 12 януари 1950 г. записва в личния си бележник: “Обични ми, Учителю! Ако през огън трябва да мина, и ако през кръст трябва да мина, ще мина с радост заради Тебе - защото Ти си с мен всякога. Господи, да бъде Твоята воля за мен, не моята воля.
към текста >>
Борис
Николов свиква Братския съвет в София.
Николов тогава, че за него наистина се подготвя и огън, и кръст, и че ще изпита радостта да мине през тях заедно със своя Учител? Няколко години минават в преценка на силите. Замисляния удар се е подготвял от достатъчно вещи в злото умове. За това се е изисквало време. През юли 1957 г.
Борис
Николов свиква Братския съвет в София.
По това време на Изгрева е пристигнал, на път за Езерата брат Кр. Кралев от Бургас. Ето неговия спомен за това събитие” “През деня когато пристигнах ме срещна Петър Пампоров и каза, че брат Борис е поканил Братския съвет да се съвещават по важен въпрос. Той предложи да го запита дали може и аз да присъствам, като млад брат от провинцията. Брат Борис отговорил: “Да дойде!
към текста >>
Ето неговия спомен за това събитие” “През деня когато пристигнах ме срещна Петър Пампоров и каза, че брат
Борис
е поканил Братския съвет да се съвещават по важен въпрос.
За това се е изисквало време. През юли 1957 г. Борис Николов свиква Братския съвет в София. По това време на Изгрева е пристигнал, на път за Езерата брат Кр. Кралев от Бургас.
Ето неговия спомен за това събитие” “През деня когато пристигнах ме срещна Петър Пампоров и каза, че брат
Борис
е поканил Братския съвет да се съвещават по важен въпрос.
Той предложи да го запита дали може и аз да присъствам, като млад брат от провинцията. Брат Борис отговорил: “Да дойде! ” Събрахме се в салона на Изгрева. Бяхме точно 12 души. Брат Борис беше много сериозен и умислен.
към текста >>
Брат
Борис
отговорил: “Да дойде!
Борис Николов свиква Братския съвет в София. По това време на Изгрева е пристигнал, на път за Езерата брат Кр. Кралев от Бургас. Ето неговия спомен за това събитие” “През деня когато пристигнах ме срещна Петър Пампоров и каза, че брат Борис е поканил Братския съвет да се съвещават по важен въпрос. Той предложи да го запита дали може и аз да присъствам, като млад брат от провинцията.
Брат
Борис
отговорил: “Да дойде!
” Събрахме се в салона на Изгрева. Бяхме точно 12 души. Брат Борис беше много сериозен и умислен. Каза ни, че предчувства тревожни времена и събития. Според него властта готвела отдавна вече удар срещу Братството.
към текста >>
Брат
Борис
беше много сериозен и умислен.
Ето неговия спомен за това събитие” “През деня когато пристигнах ме срещна Петър Пампоров и каза, че брат Борис е поканил Братския съвет да се съвещават по важен въпрос. Той предложи да го запита дали може и аз да присъствам, като млад брат от провинцията. Брат Борис отговорил: “Да дойде! ” Събрахме се в салона на Изгрева. Бяхме точно 12 души.
Брат
Борис
беше много сериозен и умислен.
Каза ни, че предчувства тревожни времена и събития. Според него властта готвела отдавна вече удар срещу Братството. Каза ни също, че каквото и да стане, той като председател на Братския съвет ще поеме цялата отговорност върху себе си, за да се избегнат по-лоши последствия. С това събранието приключи и аз се качих на Рила. Там дойде и брат Борис, но минаха няколко дни и чух, че го повикали в София спешно.
към текста >>
Там дойде и брат
Борис
, но минаха няколко дни и чух, че го повикали в София спешно.
Брат Борис беше много сериозен и умислен. Каза ни, че предчувства тревожни времена и събития. Според него властта готвела отдавна вече удар срещу Братството. Каза ни също, че каквото и да стане, той като председател на Братския съвет ще поеме цялата отговорност върху себе си, за да се избегнат по-лоши последствия. С това събранието приключи и аз се качих на Рила.
Там дойде и брат
Борис
, но минаха няколко дни и чух, че го повикали в София спешно.
Когато той отново дойде горе, брат влад ме извика и каза: “Кралъо, Борис се е върнал и иска да отидем в палатката на брат Боян.” Отидох. Бяхме четирима: брат Борис, брат Боян, врат влад и аз. Разказът на брат Борис продължи до късно. Извикали го в София да го разпитват за авоарите на Братството. Той не давал никакви сведения, докато не извадили и поставили на масата пред очите му списък, точно копие от друг такъв, описващ дадените му за съхранение ценности, принадлежали на Учителя и Братството.
към текста >>
Когато той отново дойде горе, брат влад ме извика и каза: “Кралъо,
Борис
се е върнал и иска да отидем в палатката на брат Боян.” Отидох.
Каза ни, че предчувства тревожни времена и събития. Според него властта готвела отдавна вече удар срещу Братството. Каза ни също, че каквото и да стане, той като председател на Братския съвет ще поеме цялата отговорност върху себе си, за да се избегнат по-лоши последствия. С това събранието приключи и аз се качих на Рила. Там дойде и брат Борис, но минаха няколко дни и чух, че го повикали в София спешно.
Когато той отново дойде горе, брат влад ме извика и каза: “Кралъо,
Борис
се е върнал и иска да отидем в палатката на брат Боян.” Отидох.
Бяхме четирима: брат Борис, брат Боян, врат влад и аз. Разказът на брат Борис продължи до късно. Извикали го в София да го разпитват за авоарите на Братството. Той не давал никакви сведения, докато не извадили и поставили на масата пред очите му списък, точно копие от друг такъв, описващ дадените му за съхранение ценности, принадлежали на Учителя и Братството. Той разгледал дадения опис, и като видял, че има предателство, казал: “Да, аз пазя тези неща.
към текста >>
Бяхме четирима: брат
Борис
, брат Боян, врат влад и аз.
Според него властта готвела отдавна вече удар срещу Братството. Каза ни също, че каквото и да стане, той като председател на Братския съвет ще поеме цялата отговорност върху себе си, за да се избегнат по-лоши последствия. С това събранието приключи и аз се качих на Рила. Там дойде и брат Борис, но минаха няколко дни и чух, че го повикали в София спешно. Когато той отново дойде горе, брат влад ме извика и каза: “Кралъо, Борис се е върнал и иска да отидем в палатката на брат Боян.” Отидох.
Бяхме четирима: брат
Борис
, брат Боян, врат влад и аз.
Разказът на брат Борис продължи до късно. Извикали го в София да го разпитват за авоарите на Братството. Той не давал никакви сведения, докато не извадили и поставили на масата пред очите му списък, точно копие от друг такъв, описващ дадените му за съхранение ценности, принадлежали на Учителя и Братството. Той разгледал дадения опис, и като видял, че има предателство, казал: “Да, аз пазя тези неща. Утре сутринта ще ви ги донеса.” Излязъл от милицията и веднага се отправил към Витоша.
към текста >>
Разказът на брат
Борис
продължи до късно.
Каза ни също, че каквото и да стане, той като председател на Братския съвет ще поеме цялата отговорност върху себе си, за да се избегнат по-лоши последствия. С това събранието приключи и аз се качих на Рила. Там дойде и брат Борис, но минаха няколко дни и чух, че го повикали в София спешно. Когато той отново дойде горе, брат влад ме извика и каза: “Кралъо, Борис се е върнал и иска да отидем в палатката на брат Боян.” Отидох. Бяхме четирима: брат Борис, брат Боян, врат влад и аз.
Разказът на брат
Борис
продължи до късно.
Извикали го в София да го разпитват за авоарите на Братството. Той не давал никакви сведения, докато не извадили и поставили на масата пред очите му списък, точно копие от друг такъв, описващ дадените му за съхранение ценности, принадлежали на Учителя и Братството. Той разгледал дадения опис, и като видял, че има предателство, казал: “Да, аз пазя тези неща. Утре сутринта ще ви ги донеса.” Излязъл от милицията и веднага се отправил към Витоша. Там той бил скрил исканите вещи в изкуствено направен камък между морените.
към текста >>
Сега вие отговаряте за тях.” Оставил ги, заедно с великата отговорност, която вече тегнела на тяхната съвест, и си излязъл.” След този случай
Борис
Николов започнал да се подготвя вътрешно за своя голям изпит.
Вътре се оказал един стъклен буркан, заедно със същия списък, по който можело и в момента да се провери съдържанието на буркана. Попитали го: “Защо не декларирахте това, а го скрихте.” Той отговорил: “Това принадлежи на нашето общество. Средствата са давани от братята и сестрите на Учителя като дарения за обща работа. Това са средства за бъдещето, когато ще сме свободни.” Те пак го запитали: “вие нямате ли доверие на народната власт в България, че може да съхрани тези неща? ” Той им отговорил: “Имам доверие.
Сега вие отговаряте за тях.” Оставил ги, заедно с великата отговорност, която вече тегнела на тяхната съвест, и си излязъл.” След този случай
Борис
Николов започнал да се подготвя вътрешно за своя голям изпит.
Той знаел, че наближава времето, когато Братството ще има нужда от силна личност, която да го защити. Повтарял в душата си: “Ихриш Бен Рут! " и бил готов. На 6 декември 1957 г. милицията предприе обиск в цялата страна по едно и също време за изземане на литературата от Учителя.
към текста >>
Борис
Николов и Жечо Панайотов* са арестувани.
От най-известните личности във всеки град, свързани с Бялото Братство, се иззеха всички печатни томове с беседи, ръкописи, снимки и всякакви материали свързани с Учителя и се предадоха за претопяване. Това беше втори по сила удар. Наред с това бе започнала финансова ревизия на Братството, която целеше да го дискредитира. Кръгът постепенно се затваряше. На 3 септември 1958 г.
Борис
Николов и Жечо Панайотов* са арестувани.
Обвинението е, че сметководните книги не са водени коректно, че липсват разписки за покупки, и още “разкрития” на финансовата ревизия. С влизането си в празната килия Борис Николов си дал сметка какъв тежък период го очаква. В тази килия едва ли бил влизал друг като него. Така изправен сам в подземието той изпял тихо “венир Бенир”, позната песен от Учителя. Това не бил акт на виновен човек, това било дълбоко осъзнато действие на Ученик, познаващ окултните закони и силите, които съществуват в Пространството.
към текста >>
С влизането си в празната килия
Борис
Николов си дал сметка какъв тежък период го очаква.
Наред с това бе започнала финансова ревизия на Братството, която целеше да го дискредитира. Кръгът постепенно се затваряше. На 3 септември 1958 г. Борис Николов и Жечо Панайотов* са арестувани. Обвинението е, че сметководните книги не са водени коректно, че липсват разписки за покупки, и още “разкрития” на финансовата ревизия.
С влизането си в празната килия
Борис
Николов си дал сметка какъв тежък период го очаква.
В тази килия едва ли бил влизал друг като него. Така изправен сам в подземието той изпял тихо “венир Бенир”, позната песен от Учителя. Това не бил акт на виновен човек, това било дълбоко осъзнато действие на Ученик, познаващ окултните закони и силите, които съществуват в Пространството. Песента, внесла в душата му енергията на онзи Дух, движил през вековете всички ратници за Истината. Започва следствие.
към текста >>
Борис
Николов разказва: “Една нощ ме извикаха пак, както винаги и онзи зад бюрото ми каза: “Как можахте да се продадете на Америка, вие предадохте родината си!
Това не бил акт на виновен човек, това било дълбоко осъзнато действие на Ученик, познаващ окултните закони и силите, които съществуват в Пространството. Песента, внесла в душата му енергията на онзи Дух, движил през вековете всички ратници за Истината. Започва следствие. То продължава повече от девет месеца. През това време почти всяка нощ след два часа събуждат обвиняемите и ги разпитват по всякакви въпроси.
Борис
Николов разказва: “Една нощ ме извикаха пак, както винаги и онзи зад бюрото ми каза: “Как можахте да се продадете на Америка, вие предадохте родината си!
” Аз не се стърпях и станах. Застанах пред него и с юмрука си - моят юмрук е силен! - треснах по масата така, че мастилницата му подскочи: “във всичко можете да ни обвините, само в предателство - не! Бялото Братство никога не е получавало помощ отвън. То е най-българското духовно движение!
към текста >>
Наближава началото на процеса, на който
Борис
Николов и Жечо Панайотов ще бъдат съдени.
Аз бях потресен. Бяха го смазали, не можеше да се контролира, и всичко това от тяхните зверски методи, които унижаваха човека и го превръщаха в животно. Казах им: “Какво сте направили с този човек! Та къде е неговата собствена воля...” Нощите в ареста са дълги, а дните минават бавно. Месеците на следствие арестантите прекарват на няколко етажа под земята, съвсем сами в килиите си.
Наближава началото на процеса, на който
Борис
Николов и Жечо Панайотов ще бъдат съдени.
Но това не е съд срещу тях. Това е съд срещу Братството. И то в един несправедливо създаден процес по скалъпено обвинение. Идва деня, в който двамата са изправени пред съда на човеците. Започва разпитът.
към текста >>
От своя страна
Борис
Николов, чието достойнство на ученик е изострено в тези дни и радиира от цялото му същество, се държи като войник на поста си - готов да защити Братството - символ на Новата епоха.
Това е съд срещу Братството. И то в един несправедливо създаден процес по скалъпено обвинение. Идва деня, в който двамата са изправени пред съда на човеците. Започва разпитът. Стремежът на обвинителите е да представят в най-изкривена светлина онази дейност, с която Братството е ползвало правото си на съществуване в България.
От своя страна
Борис
Николов, чието достойнство на ученик е изострено в тези дни и радиира от цялото му същество, се държи като войник на поста си - готов да защити Братството - символ на Новата епоха.
Често въпросите са провокационни. Б.Николов не бърза да отговори. Той се вслушва в Гласа отвътре. Запитват го иронично: "Кому беше нужно това голямо количество книги. Защо издадохте толкова много от тях?
към текста >>
В. Пашов Ученикът
Борис
Николов е достоен за своя Учител.
Нека всички бъдем будни, защото само будните са призвани за работа. Нашата работа е в придобиване на вътрешна чистота, т.е.изключване злото в нашето съзнание, за да бъдем във връзка с Учителя и с Бога. Затова е казано: Чистите по сърце ще видят Бога. Божият мир да бъде с нас! С братски поздрав!
В. Пашов Ученикът
Борис
Николов е достоен за своя Учител.
Той държи в съда високо знамето на Истината и не защитава себе си, а свещено пази връзката с Учителя, т.е. с великото, със Цялото. Той не е сам, с него са всички Светли Души, които населяват Големия Живот. Тяхното присъствие е сила велика. Тя струи от очите, от думите, от жестовете, от цялата осанка на Ученика.
към текста >>
Присъдата е 12 години затвор за
Борис
и 8 години за Жечо.
" Това е израз на несломима вяра! Песента му има същото въздействие, кавото имат думите на Йоан: “И светлината свети в тъмнината, но тъмнината я не обзе.” в този момент увереността на Б. Николов в превъзходството на Светлината смайва и внася смут и раздразнение сред съдиите. Процесът приключва тягостно. Но планът за действие по това унизително за българите дело е отдавна предрешен.
Присъдата е 12 години затвор за
Борис
и 8 години за Жечо.
Започва дълъг период, за който тепърва ще се пише. Борис Николов взима успешно своя най-важен Изпит. Той завършва своя трети университет - Духовния, в който Учителят го бе приел още през 1922 в Търново. Учителят е познал душата на поверения му от рода “Житото” ученик и е виждал в перпектива развитието на събитията. Следния случай потвърждава това: “По време на един разговор между Учителя и един брат, по средата на думите си той му казал без всякаква връзка: “Борис ще покаже как ученикът трябва да държи изпита си.” После Учителят продължил разговора, който водел.
към текста >>
Борис
Николов взима успешно своя най-важен Изпит.
Николов в превъзходството на Светлината смайва и внася смут и раздразнение сред съдиите. Процесът приключва тягостно. Но планът за действие по това унизително за българите дело е отдавна предрешен. Присъдата е 12 години затвор за Борис и 8 години за Жечо. Започва дълъг период, за който тепърва ще се пише.
Борис
Николов взима успешно своя най-важен Изпит.
Той завършва своя трети университет - Духовния, в който Учителят го бе приел още през 1922 в Търново. Учителят е познал душата на поверения му от рода “Житото” ученик и е виждал в перпектива развитието на събитията. Следния случай потвърждава това: “По време на един разговор между Учителя и един брат, по средата на думите си той му казал без всякаква връзка: “Борис ще покаже как ученикът трябва да държи изпита си.” После Учителят продължил разговора, който водел. По-късно братът си спомня: “Аз тогава не разбрах думите на Учителя, но когато изправиха Борис пред съда и чух неговите отговори в защита на Братството, аз разбрах, че Учителят още тогава е видял всичко и с кратките си думи беше изразил каквото имаше да стане.” ** Влад Пашов Ученикът и в затвора остава верен на принципите и на идеите си. Той живее в своя реален свят, където цари мир, светлина и свобода.
към текста >>
Следния случай потвърждава това: “По време на един разговор между Учителя и един брат, по средата на думите си той му казал без всякаква връзка: “
Борис
ще покаже как ученикът трябва да държи изпита си.” После Учителят продължил разговора, който водел.
Присъдата е 12 години затвор за Борис и 8 години за Жечо. Започва дълъг период, за който тепърва ще се пише. Борис Николов взима успешно своя най-важен Изпит. Той завършва своя трети университет - Духовния, в който Учителят го бе приел още през 1922 в Търново. Учителят е познал душата на поверения му от рода “Житото” ученик и е виждал в перпектива развитието на събитията.
Следния случай потвърждава това: “По време на един разговор между Учителя и един брат, по средата на думите си той му казал без всякаква връзка: “
Борис
ще покаже как ученикът трябва да държи изпита си.” После Учителят продължил разговора, който водел.
По-късно братът си спомня: “Аз тогава не разбрах думите на Учителя, но когато изправиха Борис пред съда и чух неговите отговори в защита на Братството, аз разбрах, че Учителят още тогава е видял всичко и с кратките си думи беше изразил каквото имаше да стане.” ** Влад Пашов Ученикът и в затвора остава верен на принципите и на идеите си. Той живее в своя реален свят, където цари мир, светлина и свобода. Но тези качества са вътрешни, те са част от духовната му същност. Никакви решетки не са в състояние да внесат смут в сушата на онзи, който живее в света на Светлината. Бележникът е отново с него.
към текста >>
По-късно братът си спомня: “Аз тогава не разбрах думите на Учителя, но когато изправиха
Борис
пред съда и чух неговите отговори в защита на Братството, аз разбрах, че Учителят още тогава е видял всичко и с кратките си думи беше изразил каквото имаше да стане.” ** Влад Пашов Ученикът и в затвора остава верен на принципите и на идеите си.
Започва дълъг период, за който тепърва ще се пише. Борис Николов взима успешно своя най-важен Изпит. Той завършва своя трети университет - Духовния, в който Учителят го бе приел още през 1922 в Търново. Учителят е познал душата на поверения му от рода “Житото” ученик и е виждал в перпектива развитието на събитията. Следния случай потвърждава това: “По време на един разговор между Учителя и един брат, по средата на думите си той му казал без всякаква връзка: “Борис ще покаже как ученикът трябва да държи изпита си.” После Учителят продължил разговора, който водел.
По-късно братът си спомня: “Аз тогава не разбрах думите на Учителя, но когато изправиха
Борис
пред съда и чух неговите отговори в защита на Братството, аз разбрах, че Учителят още тогава е видял всичко и с кратките си думи беше изразил каквото имаше да стане.” ** Влад Пашов Ученикът и в затвора остава верен на принципите и на идеите си.
Той живее в своя реален свят, където цари мир, светлина и свобода. Но тези качества са вътрешни, те са част от духовната му същност. Никакви решетки не са в състояние да внесат смут в сушата на онзи, който живее в света на Светлината. Бележникът е отново с него. Размишлява за Братството, за връзгсгта с Учителя, за великия живот на Духа.
към текста >>
Той живее в своя реален свят, където
цари
мир, светлина и свобода.
Борис Николов взима успешно своя най-важен Изпит. Той завършва своя трети университет - Духовния, в който Учителят го бе приел още през 1922 в Търново. Учителят е познал душата на поверения му от рода “Житото” ученик и е виждал в перпектива развитието на събитията. Следния случай потвърждава това: “По време на един разговор между Учителя и един брат, по средата на думите си той му казал без всякаква връзка: “Борис ще покаже как ученикът трябва да държи изпита си.” После Учителят продължил разговора, който водел. По-късно братът си спомня: “Аз тогава не разбрах думите на Учителя, но когато изправиха Борис пред съда и чух неговите отговори в защита на Братството, аз разбрах, че Учителят още тогава е видял всичко и с кратките си думи беше изразил каквото имаше да стане.” ** Влад Пашов Ученикът и в затвора остава верен на принципите и на идеите си.
Той живее в своя реален свят, където
цари
мир, светлина и свобода.
Но тези качества са вътрешни, те са част от духовната му същност. Никакви решетки не са в състояние да внесат смут в сушата на онзи, който живее в света на Светлината. Бележникът е отново с него. Размишлява за Братството, за връзгсгта с Учителя, за великия живот на Духа. Той действително е свързан с цялата вселена чрез връзките на мисълта.
към текста >>
Обгърнал си ни с Любовта си, водиш ни за ръка в
царството
си и ни учиш.
ние работим за Братството. В затвора ние сме с Братството. Като се разреши въпросът за Братството, ще се разреши и нашият въпрос. * * * 26 ноември 1960 Никой не може да ни попречи да покажем Новия човек и тук, в затвора. * * * Господи, Ти си ни дал цялата вечност да мислим, да живеем, да Те познаваме, да Те възлюбим, и какви прекрасни условия си ни дал!
Обгърнал си ни с Любовта си, водиш ни за ръка в
царството
си и ни учиш.
“Благодарим Ти за всичко, което си ни дал и си ни научил! ” Из “Окованият ангел” Б. Николов (неизд.) Външно Борис Николов е затворник, той изпълнява задълженията наложени от онези, които са го затворили тук, но в съзнанието му и за миг не престава да работи мисълта за Цялото, за Братството. Често той пише писма. Пише най-често на Боян Боев и Мария Тодорова.
към текста >>
Николов (неизд.) Външно
Борис
Николов е затворник, той изпълнява задълженията наложени от онези, които са го затворили тук, но в съзнанието му и за миг не престава да работи мисълта за Цялото, за Братството.
* * * 26 ноември 1960 Никой не може да ни попречи да покажем Новия човек и тук, в затвора. * * * Господи, Ти си ни дал цялата вечност да мислим, да живеем, да Те познаваме, да Те възлюбим, и какви прекрасни условия си ни дал! Обгърнал си ни с Любовта си, водиш ни за ръка в царството си и ни учиш. “Благодарим Ти за всичко, което си ни дал и си ни научил! ” Из “Окованият ангел” Б.
Николов (неизд.) Външно
Борис
Николов е затворник, той изпълнява задълженията наложени от онези, които са го затворили тук, но в съзнанието му и за миг не престава да работи мисълта за Цялото, за Братството.
Често той пише писма. Пише най-често на Боян Боев и Мария Тодорова. Те са постоянните му посетители, а и той често ги извиква в мисълта си и говори с тях по важните въпроси. Условията в затвора не сломяват духа на Борис Николов. Напротив, той и тук е полезен със знанията си, с изработения положителен характер, със своя висок морал.
към текста >>
Условията в затвора не сломяват духа на
Борис
Николов.
” Из “Окованият ангел” Б. Николов (неизд.) Външно Борис Николов е затворник, той изпълнява задълженията наложени от онези, които са го затворили тук, но в съзнанието му и за миг не престава да работи мисълта за Цялото, за Братството. Често той пише писма. Пише най-често на Боян Боев и Мария Тодорова. Те са постоянните му посетители, а и той често ги извиква в мисълта си и говори с тях по важните въпроси.
Условията в затвора не сломяват духа на
Борис
Николов.
Напротив, той и тук е полезен със знанията си, с изработения положителен характер, със своя висок морал. Виждайки състоянието на другите затворници, не криминални а политически, т.е. интелигентни и умни, той предлага сам на Управата в затвора да се организира професионален курс. В него той се заема да обучи тези хора на занаят, за да използват времето си полезно в затвора, а и за да изучат една професия за периода след като излезат от затвора. Курсът се оказва много удачен.
към текста >>
Борис
Николов сформира бригада от работници, с които пътува по различни строителни обекти.
Напротив, той и тук е полезен със знанията си, с изработения положителен характер, със своя висок морал. Виждайки състоянието на другите затворници, не криминални а политически, т.е. интелигентни и умни, той предлага сам на Управата в затвора да се организира професионален курс. В него той се заема да обучи тези хора на занаят, за да използват времето си полезно в затвора, а и за да изучат една професия за периода след като излезат от затвора. Курсът се оказва много удачен.
Борис
Николов сформира бригада от работници, с които пътува по различни строителни обекти.
Ученикът е готов за работа, при каквито и условия да се намира. Той знае, че Друг е Който създава условията, а от него се изисква будна мисъл, спазване на принципите на Божествения морал, и готовност за жертва в името на Цялото. Минават пет години и половина. В края на 1962 в България пристига съветска правителствена делегация начело с Хрушчов. Той се изненадва, че няколко години след революцията от 9 септември 1944, все още има политически затворници.
към текста >>
Сред освободените са и
Борис
Николов и Жечо Панайотов.
В края на 1962 в България пристига съветска правителствена делегация начело с Хрушчов. Той се изненадва, че няколко години след революцията от 9 септември 1944, все още има политически затворници. Предлага да се даде амнистия. Българското правителство приема и по този повод голяма група затворници са пуснати на свобода. Денят е 1 януари 1963 г.
Сред освободените са и
Борис
Николов и Жечо Панайотов.
Борис Николов отново започва да организира своя живот. Външно е работник, а вътрешно - Служител! Той продължава да работи избрания занаят, и мнозина са онези, които са му благодарни за осигурения хляб, защото като майстор-бригадир, той не отказва правото на труд на никого. Високо ерудиран, с две висши образования, с голям капитал от дълбоки духовни познания, той не чувства унижение да работи като занаятчия. За него всеки труд е условие да изявиш своето вътрешно естество и да си полезен.
към текста >>
Борис
Николов отново започва да организира своя живот.
Той се изненадва, че няколко години след революцията от 9 септември 1944, все още има политически затворници. Предлага да се даде амнистия. Българското правителство приема и по този повод голяма група затворници са пуснати на свобода. Денят е 1 януари 1963 г. Сред освободените са и Борис Николов и Жечо Панайотов.
Борис
Николов отново започва да организира своя живот.
Външно е работник, а вътрешно - Служител! Той продължава да работи избрания занаят, и мнозина са онези, които са му благодарни за осигурения хляб, защото като майстор-бригадир, той не отказва правото на труд на никого. Високо ерудиран, с две висши образования, с голям капитал от дълбоки духовни познания, той не чувства унижение да работи като занаятчия. За него всеки труд е условие да изявиш своето вътрешно естество и да си полезен. Веднъж, когато Борис Николов довършил работата в новия апартамент на известен в обществото човек, той го запитал: “Бай Борисе, знам, че ти си дъновист.
към текста >>
Веднъж, когато
Борис
Николов довършил работата в новия апартамент на известен в обществото човек, той го запитал: “Бай
Борисе
, знам, че ти си дъновист.
Борис Николов отново започва да организира своя живот. Външно е работник, а вътрешно - Служител! Той продължава да работи избрания занаят, и мнозина са онези, които са му благодарни за осигурения хляб, защото като майстор-бригадир, той не отказва правото на труд на никого. Високо ерудиран, с две висши образования, с голям капитал от дълбоки духовни познания, той не чувства унижение да работи като занаятчия. За него всеки труд е условие да изявиш своето вътрешно естество и да си полезен.
Веднъж, когато
Борис
Николов довършил работата в новия апартамент на известен в обществото човек, той го запитал: “Бай
Борисе
, знам, че ти си дъновист.
Кажи ми, моля те, каква е разликата между учението, което Дънов проповядва, и християнството, което се изнася в православната църква. Борис Николов помълчал, и сетне му отвърнал: “в Бялото Братство моят пост по сан е равен на владиката в православната църква. Ти как мислиш, владиката ще дойде ли ga mu направи банята? ” - “Естествено, не! ” се усмихнал важният човек.
към текста >>
Борис
Николов помълчал, и сетне му отвърнал: “в Бялото Братство моят пост по сан е равен на владиката в православната църква.
Той продължава да работи избрания занаят, и мнозина са онези, които са му благодарни за осигурения хляб, защото като майстор-бригадир, той не отказва правото на труд на никого. Високо ерудиран, с две висши образования, с голям капитал от дълбоки духовни познания, той не чувства унижение да работи като занаятчия. За него всеки труд е условие да изявиш своето вътрешно естество и да си полезен. Веднъж, когато Борис Николов довършил работата в новия апартамент на известен в обществото човек, той го запитал: “Бай Борисе, знам, че ти си дъновист. Кажи ми, моля те, каква е разликата между учението, което Дънов проповядва, и християнството, което се изнася в православната църква.
Борис
Николов помълчал, и сетне му отвърнал: “в Бялото Братство моят пост по сан е равен на владиката в православната църква.
Ти как мислиш, владиката ще дойде ли ga mu направи банята? ” - “Естествено, не! ” се усмихнал важният човек. - “Е, по това се различаваме! " До края на живота си Борис Николов бе на своя пост - Майстор, Работник, Ученик - всякога Служител на висшето.
към текста >>
" До края на живота си
Борис
Николов бе на своя пост - Майстор, Работник, Ученик - всякога Служител на висшето.
Борис Николов помълчал, и сетне му отвърнал: “в Бялото Братство моят пост по сан е равен на владиката в православната църква. Ти как мислиш, владиката ще дойде ли ga mu направи банята? ” - “Естествено, не! ” се усмихнал важният човек. - “Е, по това се различаваме!
" До края на живота си
Борис
Николов бе на своя пост - Майстор, Работник, Ученик - всякога Служител на висшето.
Изпращаше редовно своите послания до братята, заедно с изготвените наряди за празниците на Братството. В посланията си той изнасяше разсъждения по духовни въпроси, съветваше и учеше, но всякога с доверие към своя брат и с много любов. Той виждаше промяната в средите на Братството, виждаше огъването на голяма част от неговите членове пред закона и властта, но никога не похули братята си и никога не с възбунтува срещу правото им на избор. Той знаеше, че на ученика не е позволено да съди, да критикува, да злослови. Всякога говореше положително за явленията.
към текста >>
Брат
Борис
се възраждаше, когато чист човек го посетеше с любов и стремеж към Истината.
И не искаше да слуша разказите за интриги и недостойни постъпки. Беше над тези човешки слабости и естествено ги отблъскваше. Живееше постоянно в Истинското Братство, където духом присъстваха всички онези, минали през житейската сцена като актьори в Мировата Драма. В неговия дом се отбиваха и братя, и сестри за да чуят думи, които на друго място не се чуваха вече. Постепенно Малкият Дом на “волоколамско шосе” 14 стана пристан за онези души, които търсеха общение с Духа.
Брат
Борис
се възраждаше, когато чист човек го посетеше с любов и стремеж към Истината.
А за глупавите, за хитрите, за повърхностните често се затваряше. Беше там с тяло, но не и с дух. Духът му пътуваше през пространствата и живееше своя истински живот. Не можеха вече да го хванат нито мрежите на властта, нито мрежите на щестлавното полудуховно “братство”. Духът му беше напълно независим за дребните човешки домогвания.
към текста >>
Брат
Борис
снизходително допускаше и това.
Духът му пътуваше през пространствата и живееше своя истински живот. Не можеха вече да го хванат нито мрежите на властта, нито мрежите на щестлавното полудуховно “братство”. Духът му беше напълно независим за дребните човешки домогвания. Мнозина мислеха, че го познават и обичат, но повече познаваха и обичаха себе си. Други се стремяха чрез връзката си си с него да изтъкнат себе си.
Брат
Борис
снизходително допускаше и това.
Той беше велик в своето търпение и любов. Еднакво благо гледаше и враговете и приятелите си. Но с първите не се съгласяваше и не ставаше маша в ръцете им, колкото и те да го подкупваха или заплашваха. А с вторите беше духовно щедър, беше истински Брат и Приятел. Годините минаваха, дълголетникът от стария габровски род на дядо Ботьо Житото, остана верен на своя духовен пост, даден му след заминаването на Учителя.
към текста >>
Може би тях е имал пред вид
Борис
Николов когато е записал в бележника си: “Има упорити, своенравни души.
Тази длъжност е теократично, а не демократично избираема. Щестлавните хора в братството, желаещи да станат централни фигури, но неизработили в себе си духовни качества, не се съобразиха с това. Те създадоха нов закон. За да помогнат на себе си. Създадоха нов устав, създадоха и ново братство.
Може би тях е имал пред вид
Борис
Николов когато е записал в бележника си: “Има упорити, своенравни души.
Те искат да влязат в Царството Божие насила. Изпълняват един обряд фанатично и мислят, че Царството Божие ще им се отбори. В Царството Божие с Любов се влиза, с Мъдрост, с разумност, с Истина.” Но той не ги спря в действията им. По-важното е, че в новосъздаденото братство, с човешкия ред въведен в него, Борис Николов не присъстваше. Той остана да живее с цялото си същество в онова Братство, създадено от Учителя по закона на веригата.
към текста >>
Те искат да влязат в
Царството
Божие насила.
Щестлавните хора в братството, желаещи да станат централни фигури, но неизработили в себе си духовни качества, не се съобразиха с това. Те създадоха нов закон. За да помогнат на себе си. Създадоха нов устав, създадоха и ново братство. Може би тях е имал пред вид Борис Николов когато е записал в бележника си: “Има упорити, своенравни души.
Те искат да влязат в
Царството
Божие насила.
Изпълняват един обряд фанатично и мислят, че Царството Божие ще им се отбори. В Царството Божие с Любов се влиза, с Мъдрост, с разумност, с Истина.” Но той не ги спря в действията им. По-важното е, че в новосъздаденото братство, с човешкия ред въведен в него, Борис Николов не присъстваше. Той остана да живее с цялото си същество в онова Братство, създадено от Учителя по закона на веригата. В това единствено реално, все още имащо своите членове Братство Борис Николов беше главна фигура - стожер, духовен стълб.
към текста >>
Изпълняват един обряд фанатично и мислят, че
Царството
Божие ще им се отбори.
Те създадоха нов закон. За да помогнат на себе си. Създадоха нов устав, създадоха и ново братство. Може би тях е имал пред вид Борис Николов когато е записал в бележника си: “Има упорити, своенравни души. Те искат да влязат в Царството Божие насила.
Изпълняват един обряд фанатично и мислят, че
Царството
Божие ще им се отбори.
В Царството Божие с Любов се влиза, с Мъдрост, с разумност, с Истина.” Но той не ги спря в действията им. По-важното е, че в новосъздаденото братство, с човешкия ред въведен в него, Борис Николов не присъстваше. Той остана да живее с цялото си същество в онова Братство, създадено от Учителя по закона на веригата. В това единствено реално, все още имащо своите членове Братство Борис Николов беше главна фигура - стожер, духовен стълб. Такъв остана до 22 декември 1991, когато напусна тялото си.
към текста >>
В
Царството
Божие с Любов се влиза, с Мъдрост, с разумност, с Истина.” Но той не ги спря в действията им.
За да помогнат на себе си. Създадоха нов устав, създадоха и ново братство. Може би тях е имал пред вид Борис Николов когато е записал в бележника си: “Има упорити, своенравни души. Те искат да влязат в Царството Божие насила. Изпълняват един обряд фанатично и мислят, че Царството Божие ще им се отбори.
В
Царството
Божие с Любов се влиза, с Мъдрост, с разумност, с Истина.” Но той не ги спря в действията им.
По-важното е, че в новосъздаденото братство, с човешкия ред въведен в него, Борис Николов не присъстваше. Той остана да живее с цялото си същество в онова Братство, създадено от Учителя по закона на веригата. В това единствено реално, все още имащо своите членове Братство Борис Николов беше главна фигура - стожер, духовен стълб. Такъв остана до 22 декември 1991, когато напусна тялото си. Изпратиха го малцина.
към текста >>
По-важното е, че в новосъздаденото братство, с човешкия ред въведен в него,
Борис
Николов не присъстваше.
Създадоха нов устав, създадоха и ново братство. Може би тях е имал пред вид Борис Николов когато е записал в бележника си: “Има упорити, своенравни души. Те искат да влязат в Царството Божие насила. Изпълняват един обряд фанатично и мислят, че Царството Божие ще им се отбори. В Царството Божие с Любов се влиза, с Мъдрост, с разумност, с Истина.” Но той не ги спря в действията им.
По-важното е, че в новосъздаденото братство, с човешкия ред въведен в него,
Борис
Николов не присъстваше.
Той остана да живее с цялото си същество в онова Братство, създадено от Учителя по закона на веригата. В това единствено реално, все още имащо своите членове Братство Борис Николов беше главна фигура - стожер, духовен стълб. Такъв остана до 22 декември 1991, когато напусна тялото си. Изпратиха го малцина. По негово желание.
към текста >>
В това единствено реално, все още имащо своите членове Братство
Борис
Николов беше главна фигура - стожер, духовен стълб.
Те искат да влязат в Царството Божие насила. Изпълняват един обряд фанатично и мислят, че Царството Божие ще им се отбори. В Царството Божие с Любов се влиза, с Мъдрост, с разумност, с Истина.” Но той не ги спря в действията им. По-важното е, че в новосъздаденото братство, с човешкия ред въведен в него, Борис Николов не присъстваше. Той остана да живее с цялото си същество в онова Братство, създадено от Учителя по закона на веригата.
В това единствено реално, все още имащо своите членове Братство
Борис
Николов беше главна фигура - стожер, духовен стълб.
Такъв остана до 22 декември 1991, когато напусна тялото си. Изпратиха го малцина. По негово желание. И той заживя в душите им по силата на великия закон на веригата. И Епилогът свърши.
към текста >>
13.
Свещен съюз на души
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Преодолявайки най-големи трудности, той живее всякога с усещането, че е предвестник на една Нова Ера, в която ще
царят
Справедливостта и Любовта.
Достатъчно е да се вгледаме в онова, което всеки върши, за да си съставим мнение за духовната му същност. Не е трудно да приемем, че животът на всеки човек е израз на самия него. Георги Куртев е поставил за основа на живота си принципите на Новото Учение, така както в душата си го е почувствал. Той е възприел Импулса, вложен в Словото на Учителя като вдъхновение за Работа. Да бъдеш пионер на Новото в чужда страна, далече от здравословния и целебен въздух на Родината, това е мисия, която Георги Куртев приема и следва с готовност.
Преодолявайки най-големи трудности, той живее всякога с усещането, че е предвестник на една Нова Ера, в която ще
царят
Справедливостта и Любовта.
Те са смисълът, който е давал, дава му и сега кураж да живее, и да се бори с неимоверно тежката действителност. И при всички противоречия в живота, той и за момент не е изменил на Светлината, която е проектирала пътя му. Приемал е всяка борба за Истината като необходима и достойна, работил е с вътрешна вяра в реалността на Духа, и е устоявал с упоритостта на гигант в изпитите на живота. За своя силен дух, Георги Куртев е получил велик дар от Небето - радостта да работи само онова, което го удовлетворява, да усеща присъствието на Светлите Същества, негови крепители, да реализира мечтата си: служение на висшето! В следващите редове предлагаме кратък, но искрен и вълнуващ разказ на Ученика в Аржентина за неговия житейски път.
към текста >>
отидох на Изгрева, където ме прие брат
Борис
и ме настани в една дървена стаичка под боровете.
Но на 27 декември 1944 г. Учителя си замина. Не можах да Го видя. А имах голяма нужда от това, понеже страдах много от средата, безредието, лъжата и неправдата. На 21 март 1945 г.
отидох на Изгрева, където ме прие брат
Борис
и ме настани в една дървена стаичка под боровете.
Тази вечер не можах да заспя, понеже славеите пееха. Влизането в Изгрева ми действаше като балсам. Моят живот се променяше. Средата ми действаше лечително. На сутринта за първи път чух думата „брат“, която влезе в душата ми и ме събуди.
към текста >>
Брат
Борис
и Мария ме приеха като брат и ми помогнаха още от първия ден.
Отговорих: Искам. Това, което достигна до сърцето ми, беше тази най-красива дума „брат“. Душата ми е жадувала за тази дума! През следващата година, след като се вдигна мобилизацията, подадох оставката си и с пари колкото да живея 30 дена заминах за София. Явих се на конкурса в Художествената академия и го спечелих.
Брат
Борис
и Мария ме приеха като брат и ми помогнаха още от първия ден.
За да живея без баща, без помощ от никого трябваше да се отдам на приложното изкуство. Брат Борис ми даде своята стая в къщата на Мария Тодорова. Малко време имах да ходя до Изгрева, но четях беседите и навлизах в Новото Учение с идеализъм. Работех неделни дни, за да подготвям изложбите си, да печеля храната си. Приготвих втората си изложба и след три месеца освободих стаята на Борис.
към текста >>
Брат
Борис
ми даде своята стая в къщата на Мария Тодорова.
Душата ми е жадувала за тази дума! През следващата година, след като се вдигна мобилизацията, подадох оставката си и с пари колкото да живея 30 дена заминах за София. Явих се на конкурса в Художествената академия и го спечелих. Брат Борис и Мария ме приеха като брат и ми помогнаха още от първия ден. За да живея без баща, без помощ от никого трябваше да се отдам на приложното изкуство.
Брат
Борис
ми даде своята стая в къщата на Мария Тодорова.
Малко време имах да ходя до Изгрева, но четях беседите и навлизах в Новото Учение с идеализъм. Работех неделни дни, за да подготвям изложбите си, да печеля храната си. Приготвих втората си изложба и след три месеца освободих стаята на Борис. Преди изложбата ми донесоха един плик. Усещах, че е от Борис.
към текста >>
Приготвих втората си изложба и след три месеца освободих стаята на
Борис
.
Брат Борис и Мария ме приеха като брат и ми помогнаха още от първия ден. За да живея без баща, без помощ от никого трябваше да се отдам на приложното изкуство. Брат Борис ми даде своята стая в къщата на Мария Тодорова. Малко време имах да ходя до Изгрева, но четях беседите и навлизах в Новото Учение с идеализъм. Работех неделни дни, за да подготвям изложбите си, да печеля храната си.
Приготвих втората си изложба и след три месеца освободих стаята на
Борис
.
Преди изложбата ми донесоха един плик. Усещах, че е от Борис. На плика пишеше само: „От един брат, който има отношение към изкуството. - Направи изложбата! “ в плика имаше пет хиляди лева.
към текста >>
Усещах, че е от
Борис
.
Брат Борис ми даде своята стая в къщата на Мария Тодорова. Малко време имах да ходя до Изгрева, но четях беседите и навлизах в Новото Учение с идеализъм. Работех неделни дни, за да подготвям изложбите си, да печеля храната си. Приготвих втората си изложба и след три месеца освободих стаята на Борис. Преди изложбата ми донесоха един плик.
Усещах, че е от
Борис
.
На плика пишеше само: „От един брат, който има отношение към изкуството. - Направи изложбата! “ в плика имаше пет хиляди лева. Втората ми изложба в София беше реализирана благодарение на анонимното дарение от Борис. Галериите бяха заети, но за мене се намери, отстъпи ми един художник.
към текста >>
Втората ми изложба в София беше реализирана благодарение на анонимното дарение от
Борис
.
Преди изложбата ми донесоха един плик. Усещах, че е от Борис. На плика пишеше само: „От един брат, който има отношение към изкуството. - Направи изложбата! “ в плика имаше пет хиляди лева.
Втората ми изложба в София беше реализирана благодарение на анонимното дарение от
Борис
.
Галериите бяха заети, но за мене се намери, отстъпи ми един художник. Успехът беше голям! Спечелих пари за да живея една година и да следвам. Нямах моторче за полиране. Борис ми зае едно от своите.
към текста >>
Борис
ми зае едно от своите.
Втората ми изложба в София беше реализирана благодарение на анонимното дарение от Борис. Галериите бяха заети, но за мене се намери, отстъпи ми един художник. Успехът беше голям! Спечелих пари за да живея една година и да следвам. Нямах моторче за полиране.
Борис
ми зае едно от своите.
Работата успяваше. След дванадесет месеца направих третата си изложба и спечелих тройно. Тогава стана едно голямо сблъскване с милицията: задължиха ме да освободя салона под пред- текст, че ще се прави референдум - република или монархия, макар че другата галерия беше празна. Като свърши гласуването поставих един голям надпис - „Изложбата продължава“. На Изгрева се свързах с Б.Боев, Мария Тодорова, Томалевски, Стоименов, Невена Неделчева, Арнаудови и Неделчо - администратора.
към текста >>
Общувах най вече с Невена Неделчева,
Борис
, Боян, малко с Томалевски, с Каназирева и Арнаудови.
Работата успяваше. След дванадесет месеца направих третата си изложба и спечелих тройно. Тогава стана едно голямо сблъскване с милицията: задължиха ме да освободя салона под пред- текст, че ще се прави референдум - република или монархия, макар че другата галерия беше празна. Като свърши гласуването поставих един голям надпис - „Изложбата продължава“. На Изгрева се свързах с Б.Боев, Мария Тодорова, Томалевски, Стоименов, Невена Неделчева, Арнаудови и Неделчо - администратора.
Общувах най вече с Невена Неделчева,
Борис
, Боян, малко с Томалевски, с Каназирева и Арнаудови.
Много ме безпокояха „другарите“. Слабеех. От години желаех да пътувам по света, но нямах пари. Изтълкувах това сблъскване с милицията в духа на Новото учение. Казах си, сега ще мога да пътувам по света без пари! Реших да оставя Родината си и да търся свобода и храна.
към текста >>
Когато ходих на Изгрева, на мене ми говореха против брат
Борис
.
Това е за мене истинска братска любов. За такава любов винаги съм мечтал, още преди да се свържа с Братството. Вижда се, че съм дошъл с известен капитал. Брат Боян на сбогуване ми каза: „На добър час, Георги, твоят път е пътя на красотата. Търси Бога като висшата красота." Няма по-добра раздяла от тези думи.
Когато ходих на Изгрева, на мене ми говореха против брат
Борис
.
Това не ми харесваше. Аз знаех, че Борис дава от джоба си пари за делото, но не го казва. Когато се сбогувах с него той ми каза: „На добър час, отвори път, че ще те следваме...“ На излизане от България носех три сандъка приложно изкуство, но поради високото мито, което ми наложи Чехия, не можах да освободя багажа си. Минах през глад. Изложбата не се състоя.
към текста >>
Аз знаех, че
Борис
дава от джоба си пари за делото, но не го казва.
Вижда се, че съм дошъл с известен капитал. Брат Боян на сбогуване ми каза: „На добър час, Георги, твоят път е пътя на красотата. Търси Бога като висшата красота." Няма по-добра раздяла от тези думи. Когато ходих на Изгрева, на мене ми говореха против брат Борис. Това не ми харесваше.
Аз знаех, че
Борис
дава от джоба си пари за делото, но не го казва.
Когато се сбогувах с него той ми каза: „На добър час, отвори път, че ще те следваме...“ На излизане от България носех три сандъка приложно изкуство, но поради високото мито, което ми наложи Чехия, не можах да освободя багажа си. Минах през глад. Изложбата не се състоя. Реших да замина за Швеция без пари. Отсега нататък моят живот протече като роман.
към текста >>
При тази неочаквана среща носех книгата „Учителят“, която ми пратиха от България
Борис
и брат ми, поотделно.
След още пет години имах и собствена работилница. Моята работилница за Новата Ера - „Моят храм за работа“. Истина е, че за мене е храм, където реализирам копнежи на душата си. Там, в тази къща, дойде за първи път от много години Аида, в един неделен ден. Това беше кармична среща.
При тази неочаквана среща носех книгата „Учителят“, която ми пратиха от България
Борис
и брат ми, поотделно.
Писах от Аржентина на брат Борис. "Благословен да е деня, в който прекрачих прага на къщата ти." От визитата на Изгрева и след освобождението ми от мобилизацията, всичко което бях желал, беше осъществено. Всичко беше наредено от Горе. Жилището на художника Сега ние живеем в един оазис! Вън е безредие - друг свят, странен свят!
към текста >>
Писах от Аржентина на брат
Борис
.
Моята работилница за Новата Ера - „Моят храм за работа“. Истина е, че за мене е храм, където реализирам копнежи на душата си. Там, в тази къща, дойде за първи път от много години Аида, в един неделен ден. Това беше кармична среща. При тази неочаквана среща носех книгата „Учителят“, която ми пратиха от България Борис и брат ми, поотделно.
Писах от Аржентина на брат
Борис
.
"Благословен да е деня, в който прекрачих прага на къщата ти." От визитата на Изгрева и след освобождението ми от мобилизацията, всичко което бях желал, беше осъществено. Всичко беше наредено от Горе. Жилището на художника Сега ние живеем в един оазис! Вън е безредие - друг свят, странен свят! Чувствам, че допирните точки с този свят вече са прекъснати и ако не е така не бих издържал.
към текста >>
14.
Аида Куртева за себе си и за своите книги
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Историята се повтаря... Казваше брат
Борис
, че Учителят е страдал много виждайки че Учението не се прилага.
24 януари 1995 Засега не се събираме с малката група, защото всички се разпръснаха далече да прекарат ваканцията си, с изключение на нас двамата. Комунитарното съзнание още спи! Но няма да спрем работата! Мислим за бъдещето. Всякога новото се разбира след няколко генерации.
Историята се повтаря... Казваше брат
Борис
, че Учителят е страдал много виждайки че Учението не се прилага.
Георги Куртев "Трите свещи символ на Мъдростта, Любовта и Истината" 6 февруари 1995 Имам в душата си прекрасна опитност - идеи от шестата раса, от Учителя. Но средата ме задушава. Защо не мога да се „разтоваря“! Трябва да се даде! Да!
към текста >>
Това са скъпи спомени... Г.Куртев "Учителю, заведи ме в
Царството
на Светлината." 26 декември 1995 Говорят добре за нас, но бягат от нас - не се чувстват добре в наша среда.
Неземно щастие! Мислех, че не съм достоен за това. Веднъж, когато търсих връзка с Учителя, съсредоточен, попитах го: - Защо не можах да те видя физически? Той ми отговори в центъра на гърдите ми: Исках да видя дали след като не си ме видял, ще се върнеш при мене. Не можах да го видя поради мобилизацията, нямах отпуск.
Това са скъпи спомени... Г.Куртев "Учителю, заведи ме в
Царството
на Светлината." 26 декември 1995 Говорят добре за нас, но бягат от нас - не се чувстват добре в наша среда.
В последно време ни остави лекарят, който четеше много, но не го практикуваше. Не е лесно да се предаде Новото учение на такава каша. За мене това е най-големия изпит в живота ми. Моля се всяка вечер на Учителя да ме води и да ме инструктира какво да правя за да успея. Вътрешният ми глас ми казва, че ще изпълня идеала на душата си да предам Словото.
към текста >>
15.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Царя
, „венеца на творението" е обвързан във веригите на едно неестествено съществуване.
А де човекът?... Взима ли той своя дял от тоя живот? От това блаженство? От тази радост и щастие? Человекът е роб!
Царя
, „венеца на творението" е обвързан във веригите на едно неестествено съществуване.
Той пъшка под едно двойно и тройно робство, движейки се в омагьосания кръг на своята слепота и егоизъм. Освободители на човечеството, герои на подвига, носители на светлината! — Ето! — той ви чака! Отворете му очите!
към текста >>
Този закон, израз на висшата справедливост, която
царува
в живота, въпреки всички наши погрешни схващания, е изказан много ясно с думите на Христа: „Каквото посееш, това и ще пожънеш" или „С каквато мярка мериш, с такава ще ти бъде отмерено".
ако запитаме един людоед, защо изяда подобния си, той би могъл да отговори така: — „Ние сме деца на природата. Както тя оправдава изяждането на рибите една от друга, така ще оправдае и това, дето аз ще изям него. Защото, аз не се съмнявам, че и той би ме изял ако беше в момента по-силен от мене. Логиката на този дивак не се различава много от тая на противника на вегетарианството в нашата собствена cpеда. Обаче, тази „логика" съвсем не взема пред вид друг един закон, който действа в цялата природа.
Този закон, израз на висшата справедливост, която
царува
в живота, въпреки всички наши погрешни схващания, е изказан много ясно с думите на Христа: „Каквото посееш, това и ще пожънеш" или „С каквато мярка мериш, с такава ще ти бъде отмерено".
Повърхностния наблюдател на живота вижда навсякъде само неправди и несправедливости. Само този, чието съзнание прониква много по-дълбоко до причините на нещата и който се ползва от светлината на един широк мироглед, може да види, че подобни явления са само резултат от дейността на посочения по-горе закон: каквото сееш, това и жънеш! И така, ако насилваш, ще насилват и тебе. Ако убиваш, ще убият и тебе. Ако изядеш ближния си, ще бъдат изяден и ти.
към текста >>
Както днешното културно общество не взема пример за своето животоразбиране от
царството
на рибите и от диваците, така и общата етическа височина на вегетарианеца не бива да се влияе от средата, в която той е заставен да живее.
Това може да стане само за тогова, който разполага и се ползва с данните на окултната наука. Например последната говори, че една от косвените причини на войните и на различните природни катастрофи, които причиняват толкова страдания на човека, е това постоянно проливане на реки от животинска кръв, което хората вършат за да си доставят неестествена храна, удоволствия и украшения. Насилственото прекъсване живота на милиони животински същества става причина за нарушаване на природната хармония, натрупване на огромни сили от омраза, ненавист към хората, чието действие, комбинирано с това на други подобни сили, причинява поменатите катастрофи, с което се неутрализират, изчерпват се веднъж натрупаните отрицателни сили. Както и да е, етичното вегетарианство е израз на един по-висок, по-възвишен морал на човека. Етичните разбирания и морални задължения на вегетарианеца не се влияят от миналите стъпала, през която е минала стълбата на живота, а посочват друг морал — моралът на човешкото бъдеще.
Както днешното културно общество не взема пример за своето животоразбиране от
царството
на рибите и от диваците, така и общата етическа височина на вегетарианеца не бива да се влияе от средата, в която той е заставен да живее.
А това, че вегетарианството придобива все повече масов характер, сведочи, че в цялото днешно човечество зрее един друг морал, който с течението на годините ще стане меродавен. Ние смеем да твърдим, че това върви успоредно с появяването на нов човешки тип, на нова култура върху лицето на земята. Възвръщане. Ето: Аз ида! — — — — Кротък и смирен, Любящ и верен — Аз ида, Господи, пред жертвеника свят! И слагам всичко, всичко що ми ощ остана.
към текста >>
Всред тоя свят на алчност и пагубна борба, нека работим за
възцаряването
на мир и любов, защото ние сме деца на любовта и можем да бъдем щастливи и свободни в живота само когато любов чиста и безгранична изпълва нашите сърца.
Изправена на височината душата сияеше от радост. Като пролетен цвят тя чакаше целувката на първия слънчев лъч. Тя разгърна широко ръцете си и възприемаше с любов дара на великия Творец. Потопена в блаженство, тя се къпеше в слънчеви лъчи! Д.З. Да работим.
Всред тоя свят на алчност и пагубна борба, нека работим за
възцаряването
на мир и любов, защото ние сме деца на любовта и можем да бъдем щастливи и свободни в живота само когато любов чиста и безгранична изпълва нашите сърца.
Всред тоя cвят на невежество и престъпни стремежи нека работим за възцаряване на светлина и правда, защото ние сме деца на светлината и може да бъдем щастливи и доволни само когато нашия живот бъде постоянен стремеж към истината и доброто. Всред тоя свят на робство и убийствена измама, нека работим за възцаряване на братство и любов, защото ние всички сме деца на Бога и можем да бъдем щастливи и спокойни в живота само когато се смирим и в себе си познаем членове на едно единно велико семейство. Т. Ч. За в. Братство Умоляват се настоятелите, които получават в-к „Братство" във връзка за ръчно разпространение, да съобщят точно по колко екземпляра да им се изпраща занапред като се има пред вид да не остават неизползвани броеве, нито пък да има недостиг от такива.
към текста >>
Всред тоя cвят на невежество и престъпни стремежи нека работим за
възцаряване
на светлина и правда, защото ние сме деца на светлината и може да бъдем щастливи и доволни само когато нашия живот бъде постоянен стремеж към истината и доброто.
Като пролетен цвят тя чакаше целувката на първия слънчев лъч. Тя разгърна широко ръцете си и възприемаше с любов дара на великия Творец. Потопена в блаженство, тя се къпеше в слънчеви лъчи! Д.З. Да работим. Всред тоя свят на алчност и пагубна борба, нека работим за възцаряването на мир и любов, защото ние сме деца на любовта и можем да бъдем щастливи и свободни в живота само когато любов чиста и безгранична изпълва нашите сърца.
Всред тоя cвят на невежество и престъпни стремежи нека работим за
възцаряване
на светлина и правда, защото ние сме деца на светлината и може да бъдем щастливи и доволни само когато нашия живот бъде постоянен стремеж към истината и доброто.
Всред тоя свят на робство и убийствена измама, нека работим за възцаряване на братство и любов, защото ние всички сме деца на Бога и можем да бъдем щастливи и спокойни в живота само когато се смирим и в себе си познаем членове на едно единно велико семейство. Т. Ч. За в. Братство Умоляват се настоятелите, които получават в-к „Братство" във връзка за ръчно разпространение, да съобщят точно по колко екземпляра да им се изпраща занапред като се има пред вид да не остават неизползвани броеве, нито пък да има недостиг от такива. Това е необходимо, за да можем да определим тиража на в-ка.
към текста >>
Всред тоя свят на робство и убийствена измама, нека работим за
възцаряване
на братство и любов, защото ние всички сме деца на Бога и можем да бъдем щастливи и спокойни в живота само когато се смирим и в себе си познаем членове на едно единно велико семейство.
Тя разгърна широко ръцете си и възприемаше с любов дара на великия Творец. Потопена в блаженство, тя се къпеше в слънчеви лъчи! Д.З. Да работим. Всред тоя свят на алчност и пагубна борба, нека работим за възцаряването на мир и любов, защото ние сме деца на любовта и можем да бъдем щастливи и свободни в живота само когато любов чиста и безгранична изпълва нашите сърца. Всред тоя cвят на невежество и престъпни стремежи нека работим за възцаряване на светлина и правда, защото ние сме деца на светлината и може да бъдем щастливи и доволни само когато нашия живот бъде постоянен стремеж към истината и доброто.
Всред тоя свят на робство и убийствена измама, нека работим за
възцаряване
на братство и любов, защото ние всички сме деца на Бога и можем да бъдем щастливи и спокойни в живота само когато се смирим и в себе си познаем членове на едно единно велико семейство.
Т. Ч. За в. Братство Умоляват се настоятелите, които получават в-к „Братство" във връзка за ръчно разпространение, да съобщят точно по колко екземпляра да им се изпраща занапред като се има пред вид да не остават неизползвани броеве, нито пък да има недостиг от такива. Това е необходимо, за да можем да определим тиража на в-ка. Всеки, който може и желае да разпространява в.
към текста >>
Борис
Тричков.
Свържете душата си с тяхната красота, хармония и нежност, без да извършвате насилие над тях! И тогава те ще ви проговорят на своя съкровен език, ще ви разкрият своята мъдрост и ще ви дадат много, много радост. Не късайте цветята! П л а м е н Едно ценно помагало. Думата е за „Самоучителят по нотно пение“ от г.
Борис
Тричков.
Колкото повече се приближаваме към радостта на духовния живот, толкова по-усилено чувстваме нуждата да се приобщим с музикалното творчество от миналото и нашето време. А за това се изисква музикална грамотност. Нея ний ще придобием с упражнения, като почнем със смирението на „малките“ и постепенно се научим да чуваме тоновете вярно и чисто да ги пеем. Ето работа за която се е заловил г. Тричков в своят „Самоучител“.
към текста >>
Борис
Тричков, София, Кооп.
А езикът на музиката не е ли изразът на силите от духовния свят, устремени към нас за нашето истинско освобождение? Да се възползваме всички от подадената ни ръка. Един от зарадваните. Р. S. „Самоучителят" се доставя от г.
Борис
Тричков, София, Кооп.
Дом „Кн. Дондуков". Цена 40 лв.
към текста >>
16.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тяхната работа в своята същност е една и съща: изграждане основите на всемирното братство, освобождаването на човека от робството на материята и подготвянето по такъв начин условията за идването на
Царството
Божие на земята.
Всички религии с основани от тях според времето, условията и средата, — винаги на хората е било давано тъкмо това, за което те са дорасли, което степента на тяхното развитие е изисквала. От тук и голямата разлика в религиозните представи, схващания и методи. Обаче всички тия ручейчета и рекички имат един общ извор и водят към една и съща цел. От погледа на Учителите не избягва нищо, нищо не става без тяхно знание и намеса. Те управляват целия ход на историческите събития като винаги се стремят техния краен резултат да подпомага еволюцията и благоденствието на човечеството.
Тяхната работа в своята същност е една и съща: изграждане основите на всемирното братство, освобождаването на човека от робството на материята и подготвянето по такъв начин условията за идването на
Царството
Божие на земята.
До днес развитието на човечеството се е движило под знака на разединението — индивидуализиране, егоизъм, безпощадни взаимни борби. Човек против човек, народ против народ, религия против религия, борейки се, обладани от тъмните сили. с превърнали живота в хаос и земята в ад. Днес обаче ние сме в първите утринни зари на една Нова Ера в историята на човечеството, която ще се развие под знака на Единението — колективизъм, обединение, хармония, Любов. Бавно но сигурно ние се движим към Новата Бре, когато ще имаме: един Бог, една Религии, едно обединено човечество и една единствена държава върху цялото земно кълбо.
към текста >>
В този велик и съдбоносен за цялото човечество момент, като пратеник на Великото Всемирно Бяло Братство, е дошъл тук, на земята Учителя Петър Дънов, комуто е възложена великата Божествена мисия да даде окончателния и най-важен тласък за обединението във всяко отношение на човечеството, да възпламени новата, единствена за всички хора Религия на Любовта, да разкрие на бродещото в мрак човечество светлината на Божествената Мъдрост и с това да положи основите на
Царството
Божие на земята.
До днес развитието на човечеството се е движило под знака на разединението — индивидуализиране, егоизъм, безпощадни взаимни борби. Човек против човек, народ против народ, религия против религия, борейки се, обладани от тъмните сили. с превърнали живота в хаос и земята в ад. Днес обаче ние сме в първите утринни зари на една Нова Ера в историята на човечеството, която ще се развие под знака на Единението — колективизъм, обединение, хармония, Любов. Бавно но сигурно ние се движим към Новата Бре, когато ще имаме: един Бог, една Религии, едно обединено човечество и една единствена държава върху цялото земно кълбо.
В този велик и съдбоносен за цялото човечество момент, като пратеник на Великото Всемирно Бяло Братство, е дошъл тук, на земята Учителя Петър Дънов, комуто е възложена великата Божествена мисия да даде окончателния и най-важен тласък за обединението във всяко отношение на човечеството, да възпламени новата, единствена за всички хора Религия на Любовта, да разкрие на бродещото в мрак човечество светлината на Божествената Мъдрост и с това да положи основите на
Царството
Божие на земята.
Учителя Дънов Той дойде да донесе много, много светлина в света! И не само светлина — Знание и Мъдрост, но и топлина — Любов! Божествената Мъдрост и Божествената Любов дойде да ни донесе той тук, на земята. Какво дължим ний, неговите ученици, нему? Ний бяхме в тъмнина ... и всичко около нас и в нас бе хаос.
към текста >>
За нас, обаче, е ясно едно: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради
Царството
Божие на земята- Беседите представляват оная „Книга на Бъдещето, която ще завладее за Бога света и ще покори сърцата на Божията Любов“.
Поради това едни ще усвоят повече, други — по-малко, едни ще възприемат едно, други — друго. А има неща, които ще могат да бъдат възприети и да станат достояние само на бъдещите, по-щастливи от нас поколения. Изобщо, за сега беседите са достояние само на малцина — тяхното време още не е дошло, — времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане. И все пак, това време не е далеч! * Каквото и да кажем за Беседите, то е недостатъчно, непълно.
За нас, обаче, е ясно едно: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради
Царството
Божие на земята- Беседите представляват оная „Книга на Бъдещето, която ще завладее за Бога света и ще покори сърцата на Божията Любов“.
Кирил Георгиев — скулптор, Варна. Окото — синтез на тялото и душата Единственото нещо, което човек не познава, то е самия себе си! А между това, какво по интересно и по ценно от една наука, която ни позволява да проникнем в себе си, да се самоизследваме, и ни дава възможност да познаем подобните нам? Какво по високо изучване от това, което ни посвещава във всичките потайности, що ни окръжават, което ни дава ключа на нашата природа и ми отбулва тесните връзки, които ни съединяват с великото семейство на всички същества? От познанието на тия отношения произтичат нашите длъжности и нашата солидарност!
към текста >>
Всички пробудени души от четирите краища на света трябва да се обединят, да си подадат ръка за взаимна работа — за поставяне основите на новата култура, за идване
Царството
Божие на земята.
* Всеки народ ще има Божието благословение до толкова, доколкото той върши волята Божия. Отклони ли се този народ от правия път и престане да изпълнява волята Божия, той започва вече да кове своето нещастие. * Сега цялото човечество се намира пред една велика епоха на промени, която ще донесе новото. Затова именно всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят живота си. По-добри времена от сегашните няма.
Всички пробудени души от четирите краища на света трябва да се обединят, да си подадат ръка за взаимна работа — за поставяне основите на новата култура, за идване
Царството
Божие на земята.
* Защо умират хората? — За престъпленията, които вършат. Тялото се разрушава от най-малкото престъпление, което се върши в него. Човешкият ум и човешкото сърце се разрушават от най-малките, престъпни мисли и чувства, които се зараждат в тях. Гениалността на човека може да изчезне само от едно малко неизправено престъпление.
към текста >>
Най-много
швейцарци
— 32, немци — 20, французи — б, англичани — 10 и др.
Те с богати с най-фини тлъстини и с белтъци, равни на белтъците в месото и яйцата, без да съдържат техните отрови. Из в. „Добро здраве" Побеждавайте злото чрез доброто! Това е девиза на доброволците от гражданската служба в Южна Франция, които вместо с пушка и нож за война, работят с лопата и мотика за мир, братство и приятелство между народите. Отначало на 5 май с били 20 души, сега — 86 души (76 мъже и 10 жени) от 10 народности.
Най-много
швейцарци
— 32, немци — 20, французи — б, англичани — 10 и др.
Дисциплина, ред, организация отлични, но доброволни, не наложени отвън. Организатор: Пиер Церезол, гимназиален у-л от Швейцария. Работа по 8 и пол. часа дневно. Всяка вечер песни, музика, разисквания върху важни въпроси за мира и пр.
към текста >>
Организатор: Пиер Церезол, гимназиален у-л от
Швейцария
.
„Добро здраве" Побеждавайте злото чрез доброто! Това е девиза на доброволците от гражданската служба в Южна Франция, които вместо с пушка и нож за война, работят с лопата и мотика за мир, братство и приятелство между народите. Отначало на 5 май с били 20 души, сега — 86 души (76 мъже и 10 жени) от 10 народности. Най-много швейцарци — 32, немци — 20, французи — б, англичани — 10 и др. Дисциплина, ред, организация отлични, но доброволни, не наложени отвън.
Организатор: Пиер Церезол, гимназиален у-л от
Швейцария
.
Работа по 8 и пол. часа дневно. Всяка вечер песни, музика, разисквания върху важни въпроси за мира и пр. Истинско училище на мира. Населението се отнася с голямо уважение.
към текста >>
Царство
Божие, подвързана (1100 стр.) ... 150 лв.
Сила и живот, II серия (280 стр.) ... 50 лв. Сила и живот, IV серия (315 стр.) ... 30 лв. Сила и живот, V серия (486 стр.) ... 40 лв. Двата природни метода, VI серия (стр. 514) ... 60 лв.
Царство
Божие, подвързана (1100 стр.) ... 150 лв.
Слава Божия, подвързана (1080 стр.) ... 150 лв. Затова се родих. (350 стр.) ... 50 лв. Новата земя, (Влизане) (168 стр.) ... 30 лв. За съдба дойдох, XI серия (230 стр.) ... 40 лв.
към текста >>
„
Цар
Самуил", 50 — София.
В. Никола. Препоръчваме на нашите читатели тази малка, но много съдържателна книжка предговора на която даваме по долу под същото заглавие. Книгата струва 7 лв. и се доставя от издателство Ив. Коюмджиев, ул.
„
Цар
Самуил", 50 — София.
Отглеждане ка децата, съветник за родители и възпитатели, от Луй Куне. Цена 12 лева. Доставя се от същото книгоиздателство. Цивилизацията и пътят на гениите, от Борис Марковенски. Цена 40 лв.
към текста >>
Цивилизацията и пътят на гениите, от
Борис
Марковенски.
Коюмджиев, ул. „Цар Самуил", 50 — София. Отглеждане ка децата, съветник за родители и възпитатели, от Луй Куне. Цена 12 лева. Доставя се от същото книгоиздателство.
Цивилизацията и пътят на гениите, от
Борис
Марковенски.
Цена 40 лв. Доставя се от автора Б. Марковенски — гр. Перник. На слънце (Предговор към книгата със същото заглавие) Животът на личността, семейството и обществото става из ден в ден по-труден. Затова не е без значение да се посочи общодостъпен път към облекчаване на съществуванието — път, който намалява грижите за прехраната, укрепява здравето и усилва жизнерадостта ни.
към текста >>
17.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И за такива Христос е казал: „Търсете преди всичко
Царството
Божие и неговата правда и всичко друго (здраве, пари, приятели, просвета, дарби и пр.
Сигурен ли е той, че ще им се помогне? Не беше ли по-добре г. Ников да покаже на всекиго широкоотворените обятия на Христа, който възгласява: „Дойдете при Мене всички що се трудите и сте обременени и аз ще ви успокоя“? Когато сме гладни попа ли яде зарад нас? Време е вече всеки лично да познае Господа и да му служи с радост, да изпълнява волята Му.
И за такива Христос е казал: „Търсете преди всичко
Царството
Божие и неговата правда и всичко друго (здраве, пари, приятели, просвета, дарби и пр.
и пр.) ще ви се даде“. Но на такива ще се даде всичко това, а не на всички бръщолевещи Божието име, защото Христос е казал: „Не всички, които викат: „Господи, Господи,“ ще влязат в царството на Отца ми, а само ония, които вършат Неговата воля“. Нали Христос ясно казва в своя разказ за дележа на хората на овци и кози, кои ще отидат в Царството Отца му: „Защото гладен бях и нахранихте ме, гол бях и облякохте ме ... Това, което сте сторили на едното от тези малките мои братя, на Мене сте го сторили". Но някои попове без свян казват: „Имам само две ръце: с едната вземам, с другата благославям. Аз ли съм крив, че Господ не ми е дал и трета ръка, с която да давам?
към текста >>
Но на такива ще се даде всичко това, а не на всички бръщолевещи Божието име, защото Христос е казал: „Не всички, които викат: „Господи, Господи,“ ще влязат в
царството
на Отца ми, а само ония, които вършат Неговата воля“.
Ников да покаже на всекиго широкоотворените обятия на Христа, който възгласява: „Дойдете при Мене всички що се трудите и сте обременени и аз ще ви успокоя“? Когато сме гладни попа ли яде зарад нас? Време е вече всеки лично да познае Господа и да му служи с радост, да изпълнява волята Му. И за такива Христос е казал: „Търсете преди всичко Царството Божие и неговата правда и всичко друго (здраве, пари, приятели, просвета, дарби и пр. и пр.) ще ви се даде“.
Но на такива ще се даде всичко това, а не на всички бръщолевещи Божието име, защото Христос е казал: „Не всички, които викат: „Господи, Господи,“ ще влязат в
царството
на Отца ми, а само ония, които вършат Неговата воля“.
Нали Христос ясно казва в своя разказ за дележа на хората на овци и кози, кои ще отидат в Царството Отца му: „Защото гладен бях и нахранихте ме, гол бях и облякохте ме ... Това, което сте сторили на едното от тези малките мои братя, на Мене сте го сторили". Но някои попове без свян казват: „Имам само две ръце: с едната вземам, с другата благославям. Аз ли съм крив, че Господ не ми е дал и трета ръка, с която да давам? " Моите почитания към г. Никова! Ние знаем, че той е жертвал много години в непосилен труд за духовната просвета на българския народ, работейки безкористно, от любов.
към текста >>
Нали Христос ясно казва в своя разказ за дележа на хората на овци и кози, кои ще отидат в
Царството
Отца му: „Защото гладен бях и нахранихте ме, гол бях и облякохте ме ... Това, което сте сторили на едното от тези малките мои братя, на Мене сте го сторили".
Когато сме гладни попа ли яде зарад нас? Време е вече всеки лично да познае Господа и да му служи с радост, да изпълнява волята Му. И за такива Христос е казал: „Търсете преди всичко Царството Божие и неговата правда и всичко друго (здраве, пари, приятели, просвета, дарби и пр. и пр.) ще ви се даде“. Но на такива ще се даде всичко това, а не на всички бръщолевещи Божието име, защото Христос е казал: „Не всички, които викат: „Господи, Господи,“ ще влязат в царството на Отца ми, а само ония, които вършат Неговата воля“.
Нали Христос ясно казва в своя разказ за дележа на хората на овци и кози, кои ще отидат в
Царството
Отца му: „Защото гладен бях и нахранихте ме, гол бях и облякохте ме ... Това, което сте сторили на едното от тези малките мои братя, на Мене сте го сторили".
Но някои попове без свян казват: „Имам само две ръце: с едната вземам, с другата благославям. Аз ли съм крив, че Господ не ми е дал и трета ръка, с която да давам? " Моите почитания към г. Никова! Ние знаем, че той е жертвал много години в непосилен труд за духовната просвета на българския народ, работейки безкористно, от любов. И никак не ни е чудно, че много негови молитви за изцеление на болни са послушани от Небето.
към текста >>
Борисов
, нагоден за самоуци и курсове, с 40 клишета в текста е под печат и до края на този месец ще излезе.
течение, всяка по ... 60 лв. Всички тия книги се доставят от: Жечо Панайотов. ул. „Опълченска". №66, София. * * * Учебник по есперанто от Д.
Борисов
, нагоден за самоуци и курсове, с 40 клишета в текста е под печат и до края на този месец ще излезе.
За предплатили струва само 10 лв. След излизането ще струва 20 лева. Поръчки до издателя: Дим. Иванов, ул. Рила, 17 — Русе.
към текста >>
18.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Царят
за възможностите на бъдещето Словото на Учителя.
-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Изходът Вредата от месото (Д-р П. М. Сустер, Проф. в Университета в Яш) Н. В.
Царят
за възможностите на бъдещето Словото на Учителя.
В начало бе Словото (По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г.) ИЗХОДЪТ Има два изхода от днешното хаотично положение на света: единия т е изход мирен. спокоен, придружен с огромни творчески усилия за изграждане на новото, без да се хабят сили за разрушаване на старото, което се оставя само по себе си да рухне. Другият е изхода на насилствените, придружени с изобилно проливане на кръв социални сътресения, при които всичката енергия е насочена първоначално към разрушаване на съществуващото, а после голяма част от нея се изразходва за запазване на новото положение, в борба с вътрешни и външни противодействащи сили. Два изхода има! Единият е за разумните, а другият е за неразумните.
към текста >>
Царят
за възможностите на бъдещето В броя си от 6 м.
А тая храна е само растителната. Белтъчните вещества, минералните соли, тлъстините, плодовата захар, необходими за организма, трябва да си ги доставяме от зеленчука и плодовете изхвърляйки всецяло от употребление месото и животинските произведения, понеже напредъка във физическия и психически развой е постижим само чрез вегетарианството. Д-р П. М. С у с т е р Проф. в Университета в Яш Н. В.
Царят
за възможностите на бъдещето В броя си от 6 м.
м. е. „Ентрансижан“ печата изявленията на Н. В. Цар Борис, направени пред прочутия американски журналист Кникер Бокер. — Този млад суверен, казва американския журналист, е изящно свободен в своите обноски. Той подава ръка толкова любезно, че всички грижи за етикет изчезват.
към текста >>
Цар
Борис
, направени пред прочутия американски журналист Кникер Бокер.
С у с т е р Проф. в Университета в Яш Н. В. Царят за възможностите на бъдещето В броя си от 6 м. м. е. „Ентрансижан“ печата изявленията на Н. В.
Цар
Борис
, направени пред прочутия американски журналист Кникер Бокер.
— Този млад суверен, казва американския журналист, е изящно свободен в своите обноски. Той подава ръка толкова любезно, че всички грижи за етикет изчезват. Една постоянна, будна интелигентност лъха от цялото му същество. С една необикновена живост той се интересува от главните събития на нашата епоха, т. е. най-вече от руския и американски опити.
към текста >>
Кникер Бокер: „сме ли в навечерието на една война“,
Цар
Борис
е дал следния отговор: Ние живеем за нещастие, в една преходна епоха: човечеството не е скъсало окончателно с миналото, а новите нрави не са напълно аклиматизирани още.
Той подава ръка толкова любезно, че всички грижи за етикет изчезват. Една постоянна, будна интелигентност лъха от цялото му същество. С една необикновена живост той се интересува от главните събития на нашата епоха, т. е. най-вече от руския и американски опити. На въпроса на г.
Кникер Бокер: „сме ли в навечерието на една война“,
Цар
Борис
е дал следния отговор: Ние живеем за нещастие, в една преходна епоха: човечеството не е скъсало окончателно с миналото, а новите нрави не са напълно аклиматизирани още.
Светът е тръгнал на две посоки — едни го задържат, други го тласкат напред. Голямата задача, която трябва да се разреши, е сътрудничеството, всеобщото желание и воля за избягване катастрофата. Един интересен опит в тази насока, който цели примирението на тия две сили и преодоляването на кризата без революция, е днешния опит на Америка. Ако актът за националното превъздигане сполучи, ако един нов строй възтържествува без помощта на насилието, американския експеримент ще бъде дори и от по-голямо значение за останалите държави в света, отколкото за самите. Съединени щати.
към текста >>
По нататък видният американски журналист съобщава, че
Цар
Борис
се заинтересовал живо от предприетата от г.
Той ще покаже, че е възможно да се създаде и изгради един по добър свят, без да е нужно да се мине през смутния и разрушителен период на революцията. Аз съм убеден. че ако опитът на г. Рузвелт успее. той ще доведе до едно всеобщо икономическо подобрение, а опасността от войната ще изчезне.
По нататък видният американски журналист съобщава, че
Цар
Борис
се заинтересовал живо от предприетата от г.
Бокер анкета. Царят смятал че, един от главните фактори за мира е числото на преживелите последната война. Американския журналист забелязал, че войнствените чувства на младите германци заплашват мира и обяснил този факт с последиците от стопанската криза и невъзможността на германската младеж да си създаде едно сносно положение. Царят, като се съгласил с това, допълнил : — Ако би било възможно да се даде на младежта възможност да развие една нормална деятелност, това сигурно би било от полза за нея. Освен това, ако митническите бариери, последици от икономическата криза, които застрашават понастоящем стокообмена, биха могли да бъдат премахнати, ще изчезне една от най-големите опасности за мира.
към текста >>
Царят
смятал че, един от главните фактори за мира е числото на преживелите последната война.
че ако опитът на г. Рузвелт успее. той ще доведе до едно всеобщо икономическо подобрение, а опасността от войната ще изчезне. По нататък видният американски журналист съобщава, че Цар Борис се заинтересовал живо от предприетата от г. Бокер анкета.
Царят
смятал че, един от главните фактори за мира е числото на преживелите последната война.
Американския журналист забелязал, че войнствените чувства на младите германци заплашват мира и обяснил този факт с последиците от стопанската криза и невъзможността на германската младеж да си създаде едно сносно положение. Царят, като се съгласил с това, допълнил : — Ако би било възможно да се даде на младежта възможност да развие една нормална деятелност, това сигурно би било от полза за нея. Освен това, ако митническите бариери, последици от икономическата криза, които застрашават понастоящем стокообмена, биха могли да бъдат премахнати, ще изчезне една от най-големите опасности за мира. Аз вярвам, че токсините на кризата са първопричината за нашите страдания. Достатъчно е те да бъдат унищожени, за да може нашата, военната генерация, да забрани избухването на една нова световна катастрофа.
към текста >>
Царят
, като се съгласил с това, допълнил : — Ако би било възможно да се даде на младежта възможност да развие една нормална деятелност, това сигурно би било от полза за нея.
той ще доведе до едно всеобщо икономическо подобрение, а опасността от войната ще изчезне. По нататък видният американски журналист съобщава, че Цар Борис се заинтересовал живо от предприетата от г. Бокер анкета. Царят смятал че, един от главните фактори за мира е числото на преживелите последната война. Американския журналист забелязал, че войнствените чувства на младите германци заплашват мира и обяснил този факт с последиците от стопанската криза и невъзможността на германската младеж да си създаде едно сносно положение.
Царят
, като се съгласил с това, допълнил : — Ако би било възможно да се даде на младежта възможност да развие една нормална деятелност, това сигурно би било от полза за нея.
Освен това, ако митническите бариери, последици от икономическата криза, които застрашават понастоящем стокообмена, биха могли да бъдат премахнати, ще изчезне една от най-големите опасности за мира. Аз вярвам, че токсините на кризата са първопричината за нашите страдания. Достатъчно е те да бъдат унищожени, за да може нашата, военната генерация, да забрани избухването на една нова световна катастрофа. Колкото се отнася до България — подчертал след това Н. В. Царят: — ние, които изстрадахме достатъчно, не желаем нищо друго така силно, както да се избегне избухването на една нова война.
към текста >>
Царят
: — ние, които изстрадахме достатъчно, не желаем нищо друго така силно, както да се избегне избухването на една нова война.
Царят, като се съгласил с това, допълнил : — Ако би било възможно да се даде на младежта възможност да развие една нормална деятелност, това сигурно би било от полза за нея. Освен това, ако митническите бариери, последици от икономическата криза, които застрашават понастоящем стокообмена, биха могли да бъдат премахнати, ще изчезне една от най-големите опасности за мира. Аз вярвам, че токсините на кризата са първопричината за нашите страдания. Достатъчно е те да бъдат унищожени, за да може нашата, военната генерация, да забрани избухването на една нова световна катастрофа. Колкото се отнася до България — подчертал след това Н. В.
Царят
: — ние, които изстрадахме достатъчно, не желаем нищо друго така силно, както да се избегне избухването на една нова война.
Словото на Учителя В начало бе Словото Евангелието на Йоан започва със следния стих: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога.“ Словото, това е проявеният Бог, проявеният свят, това е космосът, който виждаме и изучаваме, а има да изучаваме и за в бъдеще. Словото е великата Разумност, която е основа и начало на Битието. Всеки живот започва със Словото. То е първичната причина, която дава тласък и смисъл на всичко, което съществува. От този тласък зависи целият развой на Вселената и на всяко разумно същество.
към текста >>
Когато дойде денят да се определи, какво нещо е жената, тогаз
Царството
Божие ще бъде на Земята.
Къде може да се поставят мъжът и жената в организма на човека? Казва се в Писанието, че мъжът е главата на жената; тогаз жената представлява краката, които са емблема на добродетелта. Разбрано в този смисъл, жената трябва да се подчинява на мъжа, т.е. трябва да съществува правилно съотношение между ума и сърцето в човека. Жената спада към творенията на втория ден, за които Бог замълча; за жената Бог не си каза мнението, а хората се мъчат да дадат мнение за нея.
Когато дойде денят да се определи, какво нещо е жената, тогаз
Царството
Божие ще бъде на Земята.
Докато Царството Божие не дойде на земята, не може да имаме правилно понятие за същността на жената. Когато имаме правилно съотношение между главата - мъжът и краката - жената - тогаз имаме движението на човека. А движението, това е проявата на любовта в света на физическото поле. Първият подтик, стремеж и каквото и да е движение, е вече любов. Любовта е движение.
към текста >>
Докато
Царството
Божие не дойде на земята, не може да имаме правилно понятие за същността на жената.
Казва се в Писанието, че мъжът е главата на жената; тогаз жената представлява краката, които са емблема на добродетелта. Разбрано в този смисъл, жената трябва да се подчинява на мъжа, т.е. трябва да съществува правилно съотношение между ума и сърцето в човека. Жената спада към творенията на втория ден, за които Бог замълча; за жената Бог не си каза мнението, а хората се мъчат да дадат мнение за нея. Когато дойде денят да се определи, какво нещо е жената, тогаз Царството Божие ще бъде на Земята.
Докато
Царството
Божие не дойде на земята, не може да имаме правилно понятие за същността на жената.
Когато имаме правилно съотношение между главата - мъжът и краката - жената - тогаз имаме движението на човека. А движението, това е проявата на любовта в света на физическото поле. Първият подтик, стремеж и каквото и да е движение, е вече любов. Любовта е движение. Това е само един процес на Словото.
към текста >>
19.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Многообразието на физическите форми и енергии и тъй наречените
царства
на Природата, без-крайните съчетания на преплитащите се потоци на психическия живот, сменящите се едно с друго построения на мислителните излъчвания, — цялата тази великолепна творческа фантасмагория на взаимнопроникващи се образи, чувства, воли и мисли, — всичко това е продукт на пъстрата преработка на потопа от слънчеви излъчвания, това са безчислените отражения на животодаващата енергия на великото светило, не напразно обожавано в древността.
Нашите учени изучават движението, размерите и спектрите на далечните светила, — но за техните живи сили нищо не знае ограниченото. механизирано съзнание. Като в полусън разправят астролозите за влиянието на планетите, но тяхното внимание е съсредоточено в „ хороскопите“ и синтетичната картина не могъщото магнитно поле на Космоса е недостъпна за полусъзнателното възприятие. И космичните вълни, къпещи от всички страни нашата земя със своите въздействия, са чужди на човешкото съзнание. Като наказани деца, хората са се затворили в тъмницата на дребнавите интереси на своя кратък земен живот, в тъмницата на техния тесен кръгозор, — не виждат това, което става около тях и пропускат безчетните възможности за развитие и издигане на своето съзнание, за творчество а следователно, и за щастие … В недрата на Космоса витае Земята със своите слепи обитатели, в самите недра на неговите безконечно разнообразни енергитически излъчвания и взаимодействия … Целият живот на Земята и на планетите от нашата система, целият живот с всичките негови прояви в многообразните форми, съвкупността от които наричаме Природа, — самото съществуване на Земята и планетите, всичко, което произлиза в силовото поле на нашата система — е обусловено от Слънцето и зависи напълно от животодаващото светило.
Многообразието на физическите форми и енергии и тъй наречените
царства
на Природата, без-крайните съчетания на преплитащите се потоци на психическия живот, сменящите се едно с друго построения на мислителните излъчвания, — цялата тази великолепна творческа фантасмагория на взаимнопроникващи се образи, чувства, воли и мисли, — всичко това е продукт на пъстрата преработка на потопа от слънчеви излъчвания, това са безчислените отражения на животодаващата енергия на великото светило, не напразно обожавано в древността.
Не кълбо от разтопена неодушевена материя, а Бащата на безбройни деца, намиращи се на различни степени на физическо, психическо и духовно развитие, съзерцаваме ний ежедневно през лазура на нашата атмосфера. Един от синтетическите източници, пламенно изпълнени с живот, множеството на които свети от Космоса. И само чрез него, вечно търсещата съвършен синтез човешка мисъл, може да долови лъч от Единия Космически Център, чието отношение към съвкупността на слънцата е също такова, каквото е отношението на всяко слънце към съвкупността от планетите в неговата система ... Това, което съзнаваме, ний можем да използваме в много по-голяма степен, отколкото това, към което се отнасяме безсъзнателно. Съвременният човек използва само една нищожна част от животодаващия поток на Слънцето. Какви възможности за закрепяваме на своята физическа и нервна система, на своето здраве, младост и дълголетие, произлизащи от съзнателното използване на слънчевата енергия, пропускат хората поради небрежността на лекомисленото полузнание!
към текста >>
Той минавал през
Борисовата
градина и като чувал, че растенията са живи и говорят и разбират какво им се говори, той се спрял пред едно дърво и го запитал: „ Каква услуга мога да ти направя?
И докато седиш облегнат на него, помисли през какви бури на живота е преминал той и пак е устоял и е весел и свеж. Три, четири пъти си турете гърба на него и вашата нервност ще се стопи като сняг. Като отидете при този дъб, най-първо ще го обикнете и ще го питате как се е домогнал до тайната на дългия живот, кои са законите, които той изпълнява и ще искате да ви ги покаже. На вас ви е чудно, че ви казвам да се разговаряте с растенията. Ще ви приведа един пример, който се е случил с един наш познат.
Той минавал през
Борисовата
градина и като чувал, че растенията са живи и говорят и разбират какво им се говори, той се спрял пред едно дърво и го запитал: „ Каква услуга мога да ти направя?
“ В това време в съзнанието му изпъква мисълта: „ Нищо не искам, но в корена ми има нещо, което ме стяга. Той погледнал долу в корена и за негово учудване видял един тел, който се бил врязал в корена на дървото. Той взел една пила, отрязал тела и освободил растението. И вие сега ще попитате дъба горе в планината и той ще ви разправи своята история. Сега аз говоря на онези от вас, които имат една будна мисъл и могат да опитат това, което говоря.
към текста >>
20.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По тия въпроси се водиха между отговорните държавници на двете страни при миналогодишното посещение на Техни Величества
Царя
и
Царицата
в Белград искрени и пропити с взаимно доверие разговори и се взеха решения.
българи и югославяни могат и трябва да живеят в пълно разбирателство, да се подпомагат в изграждането на своята култура и да служат но делото на общия мир. И аз съм щастлив да констатирам, че това съзнание направи в последно време големи и хубави завоевания както между югославяни, така и между българи. Онова, което се считаше до вчера невъзможно, днес е факт: между българи и югославяни се установяват бързо нови отношения, отношения не само на добри съседи, но и на братя. В основата на тия отношения стои взаимното зачитане и доверието, стои желанието за мир и мирно културно строителство, затова те не представляват опасност за никого и не могат да безпокоят никого. Между България и Югославия има въпроси, които чакат своето разрешение — това е естествено при два народа, които живеят в непосредствено съседство и миналото на които е изпълнено с тежки изпитания.
По тия въпроси се водиха между отговорните държавници на двете страни при миналогодишното посещение на Техни Величества
Царя
и
Царицата
в Белград искрени и пропити с взаимно доверие разговори и се взеха решения.
Тия разговори ще бъдат сега продължени при една още по-благоприятна атмосфера, и аз се надявам, че делото на българо-югославското сближение ще излезе от тях засилено и затвърдено. Така ние ще покажем на света, че промяната, която настъпи в отношенията между България и Югославия, не е само израз на един славянски романтизъм, а е зрялото начинание на два народа, които познават добре войната и враждата, за да ценят сега добре мира и приятелството …“ Словото на Учителя Духовните причини на болестите (Продължение от бр. 98) Ако имате температура 40 градуса, какво трябва да правите? Едно от двете - или трябва да вземете очистително, или друго - сварете си няколко цели картофа и ги изяжте, докато са топли, и ще видите, че след половин час вашата температура ще спадне. Всичката погрешка на хората е, че те мислят, че лекарствата могат да им помогнат много.
към текста >>
Пристигнали са в София Техни Величества югославянските Крал и Кралица, връщайки с това визитата, която миналата зима
Цар
Борис
и
Царица
Йоана направиха на югославаския кралски двор.
За български пълномощен министър в Москва е назначен г. проф. Михалчев, който вече е заел поста си. Очаква се наскоро да пристигне и руския пълномощен министър в България г. Ф. Разколников. Възстановяването на връзките ни с Русия е един разумен акт на днешното правителство, който, изглежда, ще има чувствителни последици за стопанското съживяване на страната.
Пристигнали са в София Техни Величества югославянските Крал и Кралица, връщайки с това визитата, която миналата зима
Цар
Борис
и
Царица
Йоана направиха на югославаския кралски двор.
Нека тия взаимни посещения дадат тъй-дълго очаквания от цели два народа плод на мир, братство, разбирателство и любов. Славянството трябва да бъде единно. Благословени да бъдат усилията, които ни водят към това. На далечния Изток отношенията между Русия и Япония са крайно обтегнати. Опасността от война не е избегната и бъдещето е пълно с тревожна неизвестност.
към текста >>
Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското
царство
, където можем да го наречем колективно подсъзнание.
Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е. онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството.
Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското
царство
, където можем да го наречем колективно подсъзнание.
Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството. Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж.
към текста >>
Царствено
вълни повдигат Вардар, Дунав, Сава, и Балканът шумно пее химни на прослава.
По отношение на този начин смеем да кажем, че сме направили първата солидна и сигурна стъпка. И надяваме се. че тази година с подобренията, които ще се внесат в това производство, ще се сложи гранитна основа на едно народно производство на гроздов сок за през цялата година, което производство, уверени сме, ще измести старото — алкохолното и ще донесе здраве на народа ни и благосъстояние на лозарите. М. Едрев Южното славянство Слънцето изгрявя, сяйна над Балкгна свода, сладко, мило се целуват братски два народа. Искрено си днес прощават минали погрешки и се вричат да живеят братски и човешки.
Царствено
вълни повдигат Вардар, Дунав, Сава, и Балканът шумно пее химни на прослава.
Колко радост този случай в наша гръд заима, да ни каже може само който сърце има. Умножи ни, Боже мили, чест и постоянство, възкреси в любов и мъдрост Южното славянство! Дядо Благо Хроника Окултното движение всред руския народ, зад граница и в самота Русия, се намира в период на възход, за което свидетелства и появата на сп. „Окултизъм и Йога“. Неотдавна получихме от неговия редактор писмо, част от което привеждаме, считайки го от общ интерес: „… Ползвам се от случая да приветствам от цялата си душа вашия вестник и да ви пожелая успех в деятелността ви.
към текста >>
21.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И подвиг по-голям от
цар
Симеон направи.
В никоя банка на света ти не можеш да вложиш с по-голяма сигурност своя капитал. Затова — прави добро, и не се обезкуражавай, не се отчайвай от черната хорска неблагодарност, която ще срещнеш. И когато върху тебе се изсипят хулите на тия, които „не знаят какво правят“, и когато те обгърне нощта на изпитанията, знай че светлината на доброто вечно свети и че никой никога не ще я изгаси. НА БЪЛГАРСКИЯТ ЕДЕЛВАЙС Ти по-велик си мъж от Климент и Паисий, И по-безброен свет за Бога Ти настави. Безпримерен приятел на българите Ти си!
И подвиг по-голям от
цар
Симеон направи.
И книжнина богата Ти сам створи, написа; Кат звездите в небето са Твоите сказания, Народа ни покръсти по мъдро от Бориса — Научи сам, разкри ни свещените писания. Ти лекар и приятел — Любимец си народен. Обича теб селяка отрудений — овчаря, Младежът възвишен просветений, свободен. Обичат Тебе всички — Народ и Бог и Царя. Води ме Ти!
към текста >>
И книжнина богата Ти сам створи, написа; Кат звездите в небето са Твоите сказания, Народа ни покръсти по мъдро от
Бориса
— Научи сам, разкри ни свещените писания.
Затова — прави добро, и не се обезкуражавай, не се отчайвай от черната хорска неблагодарност, която ще срещнеш. И когато върху тебе се изсипят хулите на тия, които „не знаят какво правят“, и когато те обгърне нощта на изпитанията, знай че светлината на доброто вечно свети и че никой никога не ще я изгаси. НА БЪЛГАРСКИЯТ ЕДЕЛВАЙС Ти по-велик си мъж от Климент и Паисий, И по-безброен свет за Бога Ти настави. Безпримерен приятел на българите Ти си! И подвиг по-голям от цар Симеон направи.
И книжнина богата Ти сам створи, написа; Кат звездите в небето са Твоите сказания, Народа ни покръсти по мъдро от
Бориса
— Научи сам, разкри ни свещените писания.
Ти лекар и приятел — Любимец си народен. Обича теб селяка отрудений — овчаря, Младежът възвишен просветений, свободен. Обичат Тебе всички — Народ и Бог и Царя. Води ме Ти! Свободна съм, нозе ми нямат узи, Ни гривни робски моите ръце.
към текста >>
Обичат Тебе всички — Народ и Бог и
Царя
.
Безпримерен приятел на българите Ти си! И подвиг по-голям от цар Симеон направи. И книжнина богата Ти сам створи, написа; Кат звездите в небето са Твоите сказания, Народа ни покръсти по мъдро от Бориса — Научи сам, разкри ни свещените писания. Ти лекар и приятел — Любимец си народен. Обича теб селяка отрудений — овчаря, Младежът възвишен просветений, свободен.
Обичат Тебе всички — Народ и Бог и
Царя
.
Води ме Ти! Свободна съм, нозе ми нямат узи, Ни гривни робски моите ръце. Аз служа на възвишените музи — — На радост бие моето сърце; И смях играй по алени ми бузи — Трепти живот по моето лице. Но Ти води ме, ето ми ръцете! Със Теб ще ида аз на край света.
към текста >>
Защото ти живя само с омраза на земята, затова сега ще дойдеш в моето
Царство
... Дядо Васил тръгна след своя водач.
— Но кой си ти ? — попита дядо Васил. — Май не ми се харесваш твърде, та да ти се доверя ... — Върви след мен! — заповяда строго водача и лицето му придоби още по-грозен и неумолим вид. — Аз съм Ангела на омразата.
Защото ти живя само с омраза на земята, затова сега ще дойдеш в моето
Царство
... Дядо Васил тръгна след своя водач.
Минаваха през много красиви места. Навсякъде се виждаха плодни дървета. Едни цъфтяха н пълнеха въздуха със сладък аромат, други се привеждаха под тежестта на своите узрели плодове. Треви и цветя красяха навред земята. Бистри поточета освежаваха красивата долина.
към текста >>
— Тука е
царството
на обичта — раят, както го казвате вие на земята.
— Да може да ме оставиш и да си идеш. Аз и без тебе ще се наредя. Види ми се, че тия хора нямат кръчма и бакалница. А мене ми иде отръки тая работа … — Не се спирай! — каза строго Ангелът на омразата.
— Тука е
царството
на обичта — раят, както го казвате вие на земята.
Тука остават само тия, които са живели с пълна обич. Които са обичали свои и чужди — всички и всичко — те наследяват тая красива долина. А ти кого си обичал? — Ама аз подарих петдесет хиляди лева за църквата; без мене тя нямаше да се направи. И често ходех да се моля: от мене по-големи свещи никой не е палил ... — Обич се иска тука, а не църкви и свещи.
към текста >>
— Тука е моето
Царство
!
Потоци не напояват сухата земя. Сякаш е пустиня. И хора се виждат нарядко. А лицата им са намръщени и грозни. И всеки по сами се скита, сякаш мрази и отбягва другите.
— Тука е моето
Царство
!
— продума Ангела на омразата. — Тука е и твоето место! — Но тука е пустиня. Как ще живея на тая гола земя? — продума дядо Васил изплашени.
към текста >>
22.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вегетарианска кухня –
Борис
Биров Как намерих Учителя – Benitta Да бъде мир!
Каквото човек посее, това ще пожъне (по беседата „Което човек сее“, 26.04.1936 г.) Край огъня (31. 07. 1939 г. 7-те рилски езера) – Планинец Характерология (Изучаване на човешкия характер, продължение от бр. 173) – Л. Лулчев Световното положение – С. К.
Вегетарианска кухня –
Борис
Биров Как намерих Учителя – Benitta Да бъде мир!
Макар че по целия свят държавите се въоръжават и готвят за война, последната не може да ни бъде наложена, ако ние не я искаме. Ако бъдем разумни и твърдо решени да вървим по пътя на мира, никой не може да ни наложи войната. Ако мислим за мира, ако живеем само с идеята за мира, ако не се подаваме на опасната психоза за неизбежността на войната, ние можем да запазим поне нашата страна от огъня, който се готви да се разрази над света Всеки един индивид от даден народ е мощен фактор при определяне бъдещето на страната си. Мисълта на човека е тази сила, която, в своето колективно действие, ще ни тласне към една или друга посока. Нашата мисъл, нашата вяра, нашето желание и нашето решение, са факторите, които ще определят нашето бъдеще!
към текста >>
Да
зацаруват
любовта и братството между всички хора!
Нека, най-малкото, се постараем. с мисълта си, да оградим поне нашата малка България, с един светъл кръг от мисли за мира, за любовта, за доброто, за истината и правдата, и за братството между всички хора на земята, които мисли да бъдат непреодолима преграда за всяко зло. Да бъде мир! . . . Да бъде вечен мир в България и навсякъде по света.
Да
зацаруват
любовта и братството между всички хора!
И ако ние не можем да спрем света от неговото шеметно падение към бездната но всеунищожението, най-малкото — ние можем да спасим поне България, да я запазим невредима и незасегната от готвещото се кърваво хоро. От нас зависи! От хората на доброто в България зависи нейната съдба. Ако ние напрегнем всичките си духовни сили в това направление, ще я спасил и запазим. Ако ли не — ще вземат надмощие ония външни и вътрешни сили, конто ще я завлекат към катастрофа.
към текста >>
Борис
Биров Как намерих Учителя (Истински случай с сестра С.
След това към ориза се прибавя малко чер пипер, магданоз, малко рязани червени домати или сушени. Тавичката се намазва с масло, нареждаме на търкалца изпържени картофи, слагаме от приготвения по горе ориз — ред ориз, ред сирене натрошено. Всичко това се залива с яйца и прясно мляко. Сол се слага по вкус. След като се опече, преди да се извади от фурната се застроява отгоре с разбити яйца, но може и без тях.
Борис
Биров Как намерих Учителя (Истински случай с сестра С.
Ш.) Мъжът ми бе чиновник по железниците. Заплатата твърде малка за да поддържа семейството ни. И затова, аз често бивах принудена, покрай домакинската работа, да вземам и шия чужди неща до късно през нощта. Една вечер, работейки, си мислех и казвах на себе си: — Ще шия до 12 часа и ще си легна. Чувствам се уморена, необходим ми е сън, пък и утре пак трябва да се става рано заради децата, да ги приготвя за училище.
към текста >>
23.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кой е най-голям в
Царството
небесно.
Севлиево, 27 декември 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Предназначение на славяните – И. А. Изворски Най-важното (по повод на една статия) – С. Калименов Детето и живота Словото на Учителя.
Кой е най-голям в
Царството
небесно.
(из „Най-голям в Царството небесно“ 27.09.1936 г.) Стихотворения за деца – Д. Антонова Първият воденичар – Дядо Благо Характерология (продължение от бр. 174) – Л. Лулчев Една сказка – Слушател Народна вегетарианска кухня – Борис Ю. Биров Предназначение на славяните В ученията на великите общочовешки учители, а особено в това на Христа, ясно се говори, че в природата съществува вечна и велика Разумност.
към текста >>
(из „Най-голям в
Царството
небесно“ 27.09.1936 г.) Стихотворения за деца – Д.
-------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Предназначение на славяните – И. А. Изворски Най-важното (по повод на една статия) – С. Калименов Детето и живота Словото на Учителя. Кой е най-голям в Царството небесно.
(из „Най-голям в
Царството
небесно“ 27.09.1936 г.) Стихотворения за деца – Д.
Антонова Първият воденичар – Дядо Благо Характерология (продължение от бр. 174) – Л. Лулчев Една сказка – Слушател Народна вегетарианска кухня – Борис Ю. Биров Предназначение на славяните В ученията на великите общочовешки учители, а особено в това на Христа, ясно се говори, че в природата съществува вечна и велика Разумност. която е създала всяка раса, всяка народ и всяка личност със строго определено предназначение на земята.
към текста >>
Лулчев Една сказка – Слушател Народна вегетарианска кухня –
Борис
Ю.
Калименов Детето и живота Словото на Учителя. Кой е най-голям в Царството небесно. (из „Най-голям в Царството небесно“ 27.09.1936 г.) Стихотворения за деца – Д. Антонова Първият воденичар – Дядо Благо Характерология (продължение от бр. 174) – Л.
Лулчев Една сказка – Слушател Народна вегетарианска кухня –
Борис
Ю.
Биров Предназначение на славяните В ученията на великите общочовешки учители, а особено в това на Христа, ясно се говори, че в природата съществува вечна и велика Разумност. която е създала всяка раса, всяка народ и всяка личност със строго определено предназначение на земята. И доколкото една раса, един народ, една личност съзнават своето велико предназначение на земята и се стремят с всичките си сили към неговото изпълнение, дотолкова им се дават, от великата и вечна Разумност в природата, съответните умствени, духовни и материални условия за тяхното съществуване и преуспяване. Всяко отклонение на някоя раса, на някои народ и на някоя личност от първичното им естествено предназначение, има за последствие тяхното израждане и изчезване от лицето на земята. В миналото много раси и народи, поради своето отклонение, със се изродили и с изчезнали от лицето на земята, а други с оставили жалки, изродени остатъци.
към текста >>
Славяни, слушайте словото на общочовешките учители между вас и гласовете на великите си пророци, защото чрез тях Бог ви изявява волята си и ви учи как да въдворите
царството
небесно на земята.
Защото Ницше, който е най-яркият представител и изразители на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията на отклонилите се от естественото си предназначение германци, говори, че е готов да унищожи целия свят, само да се създаде един „свръхчовек“. А Достоевски, който е най-яркият представител и изразител на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията за същността на човека и природата, на стремящите се по пътя на своето естествено предназначение славяни, казва, че, ако би било възможно да се устрои щастието на цялото човечество и да се въдвори хармонията за вечни времена, но за тази цел е необходимо да пострада и да погине само едно същество, то аз отричам това щастие и тази хармония, щом те са съградени върху страданието на което и да е същество. Славяни, вашето съществуване, вашето благо и вашето бъдеще преуспяване зависят от стремежа и усилията ви да захванете час по-скоро да се сближавате, да се сплотявате, да се побратимявате, винаги да си помагате и едни други да се защищавате срещу посегателствата на народите с противоестествени стремежи. Славяни, не възприемайте от израждащите се народи средствата на лъжата и насилието за постигането на вашите цели, за да не се отклоните от великото си естествено предназначение. Славяни, помнете всякога, че великата и вечна Разумност в природата дава предимство и опазва винаги онези раси, народи и личности, които признават нейното съществуване и вървят по пътя, определен им от Нея.
Славяни, слушайте словото на общочовешките учители между вас и гласовете на великите си пророци, защото чрез тях Бог ви изявява волята си и ви учи как да въдворите
царството
небесно на земята.
И. А. Изворски НАЙ-ВАЖНОТО (по повод на една статия) Днес хората са изгубили най-важното в живото. Напразно някои си мислят, че просветата, такава, каквато я получават в днешните училища, ще им помогне да го намерят. Тъкмо обратното! — проникнатата с материалистичен дух „просвета“ е истинската причина, за да изгубят хората най-важното в своя живот.
към текста >>
Учащата се младеж търси днес не наука и не средства и методи за истинско издигане на живота и на себе си, а дипломи, които са модерните индулгенции, с помощта на които се влиза свободно и се заема място за благуване в
царството
земно.
Това е общоприетото схващане. Натам са насочени, негласно и невъзмутимо, усилията на родители и педагози. Това е основният мотив на цялата училищна и възпитателна дейност. И, като резултат на това, днешното училище, също както и днешното семейство, не подготвят своите питомци за служители на живота, а ги подготвят за служители на себе си, за използвачи на живота. С други думи, всичката наука и всичкото образование, което се дава на бъдещите граждани, е само средство за прехрана, за извоюване на по-добро лично бъдеще, средство за използване на живота и на другите хора, а не за издигането им.
Учащата се младеж търси днес не наука и не средства и методи за истинско издигане на живота и на себе си, а дипломи, които са модерните индулгенции, с помощта на които се влиза свободно и се заема място за благуване в
царството
земно.
В това се състои фалша, гнилостта и неспособността за големи достижения на днешното възпитание. Осъдено на вечно безплодие е това възпитание, което не учи подрастващите поколения да станат творци на нов живот, да тласнат живота с огромен замах напред, а ги подготвя и им внушава да станат използвачи и крепители на сегашния живот, с всичките негови ужасяващи противоречия и недъзи. , Затова ние се движим в омагьосан кръг, и затова днешната цивилизация, която толкова много се гордее със своите научни и технически постижения, не е подобрила живота на човека и движи цялото човечество към неизбежна гибел. Защото майки и бащи, учители и педагози, внушават на детето, че то трябва да служи на себе си, а не на живота, че неговата главна задача е — да се нареди в живота. а не да нареди живота, не да издига живота.
към текста >>
Върховният критерий във възпитанието и образованието, от гледището на висшата Разумност, не може да бъде друг, освен духовното растене на индивида, духовният възход на човешката душа, което трябва и може да стане само при хармоничното възлизаме нагоре на всички негови подобни, на всички човеци-братя, при което се избягват всички стълкновения, избягва се безпощадната „борба за живот, - наследство от животинското
царство
.
Защото майки и бащи, учители и педагози, внушават на детето, че то трябва да служи на себе си, а не на живота, че неговата главна задача е — да се нареди в живота. а не да нареди живота, не да издига живота. Материалистичната философия, която е пропила издъно цялото съвременно общество, естествено, не можеше да докара до друго. Родителите, които гледат на себе си и на децата като на чисто физически същества, „малко по-високо стоящи от маймуните“, не могат дори да разберат в какво се състои висшето благо и истинското предназначение на отделния индивид. Ако те знаеха истината, че човек е дух, а не тяло, ако те схващаха, че той има интереси много по-висши, по-реални и по-съществени, защото са вечни, от интересите на неговото чисто физическо земно съществуване, то те биха гледали съвсем другояче на децата си, съвсем другояче биха ги възпитавали и биха им дали съвсем друга насока в живота.
Върховният критерий във възпитанието и образованието, от гледището на висшата Разумност, не може да бъде друг, освен духовното растене на индивида, духовният възход на човешката душа, което трябва и може да стане само при хармоничното възлизаме нагоре на всички негови подобни, на всички човеци-братя, при което се избягват всички стълкновения, избягва се безпощадната „борба за живот, - наследство от животинското
царство
.
Не „борба за живот“, а творчество на живот, създаване и раздаване на нов живот — това е основният принцип на новото възпитание. Да дава, а не да взема, да твори, а не да разрушава, да се жертва, а не да иска жертви от другите — на това трябва да бъде научено младото поколение, това трябва де бъде вдъхнато в съзнанието на детето още от майчината му утроба, това трябва да бъде преобладаващият мотив и основата, върху която трябва да бъде изградено всяко възпитание и образование. Защото само тока ще подготвим и създадем нови хора — строители на нов живот. Който е доволен от старото, от досегашното — нека върви по стария път. А който чувства в душата си потиците, импулсите на Новото, което идва, безразлично дали той е родител или учител.
към текста >>
Кой е най-голям в
Царството
небесно.
Защото само тока ще подготвим и създадем нови хора — строители на нов живот. Който е доволен от старото, от досегашното — нека върви по стария път. А който чувства в душата си потиците, импулсите на Новото, което идва, безразлично дали той е родител или учител. нека възприеме и приложи принципите на новото възпитание, които се основават върху максимата: Върховното благо на индивида е възможно н осъществимо само във осъществяването на общото благо. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
Кой е най-голям в
Царството
небесно.
(Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Най-голям в Царството небесно“ 27.09.1936 г.) „Кой е най голям в Царството небесно? “—това е един въпрос, който занимава днес хората. Навсякъде става спор за големство. Христос отговори на тоя въпрос. Той повика едно от малките деца и каза: „Ако не станете като малките деца, по никой начин не можете да влезете в Царството небесно.
към текста >>
(Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Най-голям в
Царството
небесно“ 27.09.1936 г.) „Кой е най голям в
Царството
небесно?
Който е доволен от старото, от досегашното — нека върви по стария път. А който чувства в душата си потиците, импулсите на Новото, което идва, безразлично дали той е родител или учител. нека възприеме и приложи принципите на новото възпитание, които се основават върху максимата: Върховното благо на индивида е възможно н осъществимо само във осъществяването на общото благо. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Кой е най-голям в Царството небесно.
(Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Най-голям в
Царството
небесно“ 27.09.1936 г.) „Кой е най голям в
Царството
небесно?
“—това е един въпрос, който занимава днес хората. Навсякъде става спор за големство. Христос отговори на тоя въпрос. Той повика едно от малките деца и каза: „Ако не станете като малките деца, по никой начин не можете да влезете в Царството небесно. Който така се смири, той е най-големият.“ Голям и малък, това са две противоположности, които са свързани заедно.
към текста >>
Той повика едно от малките деца и каза: „Ако не станете като малките деца, по никой начин не можете да влезете в
Царството
небесно.
Кой е най-голям в Царството небесно. (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Най-голям в Царството небесно“ 27.09.1936 г.) „Кой е най голям в Царството небесно? “—това е един въпрос, който занимава днес хората. Навсякъде става спор за големство. Христос отговори на тоя въпрос.
Той повика едно от малките деца и каза: „Ако не станете като малките деца, по никой начин не можете да влезете в
Царството
небесно.
Който така се смири, той е най-големият.“ Голям и малък, това са две противоположности, които са свързани заедно. Те са две възможности. Голямото е възможност на малкото и малкото е възможност на голямото. Ние виждаме, че този закон съществува и в природата. Голямото дърво най-после се смирява в своите малки плодове.
към текста >>
Кой е най-голям в
Царството
небесно?
Не че човек не трябва да яде, но трябва де знае какво до яде и как да яде. Даже и вегетарианската храна не е всичката безопасна И от нея човек трябва да знае кога какво да яде. Във всяка една храна има опасност, затова човек трябва да бъде много внимателен. И ако човек почне да мисли върху всичките онези нечистотии, които храната съдържа, той ще се откаже от нея. В света съществува едно голямо противоречие, което при сегашното ви развитие не може да ви се обясни, понеже не можете да го разберете.
Кой е най-голям в
Царството
небесно?
Голям човек е този, който знае да расте. Душа, която не може да расте, тя не може да стане голяма. Малките неща стават големи. Човек трябва да расте за да стане голям. Това не е мъчно.
към текста >>
И Христос казва: Онзи е голям в
Царството
небесно, който разбира Божествената мисъл.
Сега тези неща не могат да станат изведнъж, защото целта, с която сегашните хора се домогват до науката, е съвършено друга, от тази на посветените хора, които работят с интуицията. Днешните учени не употребяват науката за благото на цялото човечество, но я употребяват за свое лично благо и по този начин те си причиняват пакости сами на себе си. Тъй щото, при настоящата фаза на развитието, желанието на хората за големство, е опасно желание, опасна работа. И всички спорове между хората се дължат все на желанието за големство. В бъдещето възпитание, във възпитанието на новата култура, всички правилно ще разбират тази идея за големството.
И Христос казва: Онзи е голям в
Царството
небесно, който разбира Божествената мисъл.
която оперира в човешкия ум. Всеки от вас трябва да знае, всека една мисъл, която оперира във вашия ум, Божествена ли е или не. Също така трябва да знаете и всяко чувство, което се заражда в сърцето ви, Божествено ли е, или не. И трябва до знаете още, всека една постъпка, която мислите да извършите, Божествена ли е или не. Това може да го проверите в 5-10 минути, ако имате интуиция.
към текста >>
Според новото разбиране, само смиреният, който влиза в
Царството
Божие познава делата Божи.
Не е от дявола. Дяволът е влязъл в науката с цел само да я изопачи. Знанието иде от Бога. Всичката наука, всичкото знание, което сега съществува в света, иде в помощ на хората. Науката иде в света, за да даде работа на хората, и от тази работа да познаят делата Божии.
Според новото разбиране, само смиреният, който влиза в
Царството
Божие познава делата Божи.
Коренът на думата смирение означава мек човек. А мек е само онзи човек, който е крайно мъдър; който не е мъдър, той не може да бъде мек човек. Мекотата, добротата, силата, са качества само на разумния човек. Всички добродетели са достояние само на разумния човек. Така че, за да добиете добродетелите, които са необходими за съграждане на живота ви, преди всичко трябва да бъдете разумни.
към текста >>
Не мислете лошо нито за себе си, нито за другите — това е пътят, който ще ви заведе в
Царството
Божие.
Не скривайте погрешките от себе си, но не се осъждайте, нито осъждайте другите; защото ако вие знаехте какво нещо е злото, вие никого не бихте осъдили. В света само Бог има право да съди. Защото злото е заразително и само като говорите и мислите за него, вие се заразявате от него. Затова, ако искате да дадете правилно възпитание на децата си, никога не им говорете за недъзите, които имат, нито говорете пред тях за недъзите на другите. Дайте пример на децата и им говорете за доброто.
Не мислете лошо нито за себе си, нито за другите — това е пътят, който ще ви заведе в
Царството
Божие.
Само по този път вие ще изпълните задачата, за която сте дошли на земята, и която сте забравили. Аз ви напомням защо сте дошли на земята. Вие сте дошли на земята не да мислите за себе си, но да мислите за онова Божествено Аз. което живее у вас. Знайте, че вие сте дошли за нещо велико в света.
към текста >>
Само по този път ще влезете в
Царството
Божие и ще разберете, че най-голям в
Царството
Божие е този, който познава Бога и Го люби.
Като ставате сутрин, мислете за Господа, който живее във вас. Господ мисли за нас, да ни даде най доброто. Той е създал всички блага заради нас. И вие ще опитате всички блага, но всяко на своето време. Така като мислите за Бога, вие се свързвате с висшето в себе си и с висшите разумни същества в света.
Само по този път ще влезете в
Царството
Божие и ще разберете, че най-голям в
Царството
Божие е този, който познава Бога и Го люби.
СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ДЕЦА от Д. Антонова Градинар В градината на татко Аз семка посадих. Поникна. За дръвчето Аз дълго се трудих. * И в ранен час разцъфна, Голяма радост бе! И дойде есен златна Плод чуден там узре!
към текста >>
* Ще го пусне, ще го пусне, дядо Мраз ще каже, И на двама ни тогава С радост ще разкаже * За
царица
снежно бяла Що живей в гората, И с шейнички дето вози Тя на сън децата.
Тъй е винаги било, С тази лампичка в сърцето Правиш всекиму добро. Приказка На прозореца изписал Дядо Мраз картина: Ах, какви цветенца чудни И каква градина! * Борчета, брезички малки, Ето и алея, Къщичка мъничка чудна, Гуши се всред нея. * Кой ли там живее, Боже, Дали е джуджето? Ах блазе му, ще ли пусне В нея и детето?
* Ще го пусне, ще го пусне, дядо Мраз ще каже, И на двама ни тогава С радост ще разкаже * За
царица
снежно бяла Що живей в гората, И с шейнички дето вози Тя на сън децата.
Ангелче Ангелче мъничко, мило, Каза Бог в небето. Хайде с твоята звездичка Долу към селцето! * Че едно дете добричко Плаче в тъмнината, Да му светнеш, да намери Извора в гората! * Трябва то за болна майка Там вода да гребне, А горкичкото си мисли Страшен вълк го дебне. * Ангелчето бързо, леко Слезе при детето, Бог ги гледаше с усмивка Чудна от небето!
към текста >>
Борис
Ю. Биров
вода, завира, към нея се при бавя 1/4 захар или мед и 1/4 грис. При сипването на гриса се бърка с тел. Гриса се сипва бавно, вари се до 10 мин. най-много. След това се насипва в чинийки и като изстине се посипва с млени орехи или мармалад от плодове. Тази каша е много полезна особено за деца.
Борис
Ю. Биров
към текста >>
24.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Неделчева Шиник на главата – Стефан Народна вегетарианска кухня –
Борис
Биров Вол и петел (басня) – Дядо Благо По светлата пътека Има светла пътека в живота, где слънце грее, где вятър духа, где вода блика, где трева никне и Духа нови хоризонти чертае.
, НБ - 10:00ч. - София, 3.1.1937г.) Минутите текат (стих) – Д. Антонова Първи полски конгрес на духовното знание в Познан – П. Г. П. Из живота на една сестра – Н.
Неделчева Шиник на главата – Стефан Народна вегетарианска кухня –
Борис
Биров Вол и петел (басня) – Дядо Благо По светлата пътека Има светла пътека в живота, где слънце грее, где вятър духа, где вода блика, где трева никне и Духа нови хоризонти чертае.
Върви по нея! Тръгни по светлата пътека на живота, осветена от Духа, що води към най-високия връх и най-голямото постижение за една искрено търсеща душа — Истината. Ясна, чиста, красива и великолепна е светлата пътека на живота. Дали е тръгнал по нея човекът ще познае по плодовете, които дава. Дали ходи по нея, той ще познае по резултатите, които има.
към текста >>
Под думата семейство аз разбирам мястото, дето Любовта
царува
, дето Мъдростта учи хората, а Истината ги осветява.
И сегашните хора, при все че живеят милиони години след Адама, и при все че са излезли от фазата на първото детство, все още са деца, т. е. още не мислят, още не са турили умът, божественото, като основа на живота си, вследствие на което нещастията и страданията са неразделен спътник на техния живот. Вземете запример семейния им живот — то не е никакво семейство. Сега, според мен, семейство не съществува. Ще ме извините, че се произнасям така, но ето какъв е моя критерий.
Под думата семейство аз разбирам мястото, дето Любовта
царува
, дето Мъдростта учи хората, а Истината ги осветява.
И тогава, според мен, любовта е майката, мъдростта е бащата, а истината представя първият син или първата дъщеря на Бога. Всички, съединени в едно, съставят човека. Дъщерята и синът, съединени в едно представят истината. Истината представя единственият син на Бога, роден преди самата вечност. Това разбирам аз под семейство.
към текста >>
Произход от Духа — и
Цар
Дух си остават дивни откровения на слънчевия Дух.
Последва жива дискусия — която се завърши със заключението, че най-висшият и безопасният път е хармонично-то развитие на ума, сърцето и волята. Третият ден — 8 дек. се чете реферат: „Спиритуализмът като клон от духовното знание“ — във връзка с полския спиритуализъм. Най-интересната част бяха сведенията за полските спиритуалисти и мистици — Товянски, Мицкевич, Словацки, Трентовски и др., които са вярвали в превъплъщението, в общението с невидимия свят и философски или поетично са изразили идеята за посланичеството на всеки човек и народ и специално на Полския народ. Словацки — е най-висшият, дълбокият изразител на това слънчево, огнено, вдъхновено Слово Божие, когато казва: „Всичко чрез Духа н за Духа е създадено и нищо не съществува за тялото“.
Произход от Духа — и
Цар
Дух си остават дивни откровения на слънчевия Дух.
Трентовски — в „Пантеон на човешкото знание“ — ясно и дълбоко е изразил спиритуалистичното мировъзрение. Тежковски — в „Отче наш“ с вдъхновение говори за епохата на Духа Святи, третата епоха на реализацията, на делото — дава философия на делото — основана на Духа. Действително, големи и непознати съкровища има в славянските, народи и специално в полския месионизъм. При дискусията върху този твърде интересен реферат се изясни, че спиритизъм и спиритуализъм са две понятия, които не трябва да се смесват; също се изясни, че Всемирното Братство не е спиритическо движение, както бе споменато в реферата, а спиритуалистично, т. е. приема Духа за реалност.
към текста >>
Слънчевото слово на Божия Дух, на
Царството
Божие —изявлението и реализирането на Божията Любов — ето основното, което може да обедини всички духовни течения за сътрудничество, както и всички народи.
Най-после бе четен и шестият реферат: „Синтеза на езотерическите науки“ — от Ян Ходина (Краков) и конгреса бе закрит след кратки дискусии и резолюция — в смисъл да се обърне вниманието на меродавните фактори върху големите съкровища на полския спиритуализъм и месианизъм — да се из-вадят тези съкровища и да се направят достъпни на народа и младото поколение. Чрез разпространение съчиненията на месианистите, които са непознати на младото поколение. Успехът на този пръв конгрес бе наистина голям. Такава жажда, такъв интерес, такава плодотворна обмяна на мнения, с търпимост, без раздразнение и обида! В много случаи—живото слово на Любовта, Пътят на Христа — се явяваше синтеза и хармония, която примиряваше противоположните интелектуалистични течения, които всички анализират и систематизират в схеми и понятия: окултизъм, мистицизъм, спиритизъм, метапсихизъм и пр. изми.
Слънчевото слово на Божия Дух, на
Царството
Божие —изявлението и реализирането на Божията Любов — ето основното, което може да обедини всички духовни течения за сътрудничество, както и всички народи.
Нужна е смелост, повече смелост. инициатива, работа, вяра в Божественото и Разумно.о, което едничко носи живот, знание и свобода! Като пръв конгрес в Полша надмина очакванията, но организаторите са проявил боязливост — като не са допуснали повече от 150 души желаещи да присъстват. Знаейки, обаче, условията в Полша, където клерикализма е твърде силен, направеното, постигнатото е един успех и едно начало, което ще даде големи плодове. Радостно е, че интересът към Всемирното Братство в България все расте, благодарение на взаимното опознаване.
към текста >>
По такъв начин горната салата е много полезна и хранителна, а най-главното се запазват витамините
Борис
Биров Вол и петел (басня) Отсеяно, пречистено и на купчини стоеше жито посред равно гумно, а пред зиналия плевник, в края, бе натрупана извеяната слама.
Нарязва се не дребно, към спанака се настъргват малко моркови, малко целина (кервиз), ако има малко пащърнак, само че на по-ситно ренде и една малка главичка лук (кромид). Към тази смес се прибавя лимонов сок. Слага се нужната сол, малко олио, зехтин или шарлан. Всичко това се разбърква леко с една вилица след което вече е готово за сервиране. По желание и по вкус вместо разни масла могат да се сложат орехи, смлени на машинка или счукани.
По такъв начин горната салата е много полезна и хранителна, а най-главното се запазват витамините
Борис
Биров Вол и петел (басня) Отсеяно, пречистено и на купчини стоеше жито посред равно гумно, а пред зиналия плевник, в края, бе натрупана извеяната слама.
Волът и петелът по съседски едновременно прекрачиха незапазена нива и се отзовава в хубавото гумно. Петлю дотърча при купчината жито и заклъвка сръчно, запоглъща пълните зрънца. А волът се захласна пред високия куп слама, дръпна хватка и зажвака. — Тук ела, съседе! — весело изкътка и повика го петелът.
към текста >>
25.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Лулчев Народна вегетарианска кухня –
Борис
Биров Светулка и северняк (басня) – Дядо Благо Разни По нови пътища „Индивидуализирането, което се забелязва в съвременната култура, води към една крива посока на живота.“ Учителя Индивидуализирането са старите пътища, по които света е вървял.
Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето (из неделната беседа – 10.01.1937 г.) Вяра, Надежда и Любов – Дим. Станев Любов – Г. Тахчиев Искреност – Г. Тахчиев Семе (стих) – Д. Антонова Лъчи от „Изгрева“ – Л.
Лулчев Народна вегетарианска кухня –
Борис
Биров Светулка и северняк (басня) – Дядо Благо Разни По нови пътища „Индивидуализирането, което се забелязва в съвременната култура, води към една крива посока на живота.“ Учителя Индивидуализирането са старите пътища, по които света е вървял.
То е болезнено явление в живота. Както някои клетки в организма, ако се индивидуализират и кажат: ние искаме да работим само за себе си, да живеем само за себе си, се явяла болезнено състояние в този организъм, така също и едно общество, народ или държава, като се индивидуализират, явява се болезнено състояние в организма на човечеството. Те се откъсват от корена на живота и стават като център, който всява смут в организма, бил той на човек, общество, народ и държава. По тия пътища е вървял света, по тия пътища продължава да върви и сега, затова ние виждаме, че се явяват язви, циреи в обществата, между народите, в държавите. Ако познаваха природните закони и нагодяха живота си според тях, ако бяха послушни на Гласа на Всевишния, хората биха могли да избегнат много излишни страдания, губене на време и, водени от разумността, те биха ги употребили за благородни цели, за утвърдяване на нещо трайно между хората.
към текста >>
Наистина, съществува един Божествен свят, в който
цари
красотата, хармонията и свободата.
Често съм наблюдавал как някой поет седне всред зелената роена трева и за почва да пише своите стихове. Той се възхищава от тревата, от росата, от мушиците и растенията около себе си, а не вижда това голямо насилие, което съществува на всяка крачка около него. Той не вижда как паразитните растения живеят на гърба и на труда на другите. Всичко това минава и заминава покрай него, той не го вижда, а възпява това, което почти не съществува. Той пише: хубав е този свят — божествен свят.
Наистина, съществува един Божествен свят, в който
цари
красотата, хармонията и свободата.
Но хората още не живеят в този свят, защото те имат стремеж само да вземат, а Божественото не се заключава във вземането, а в даването. Всякога, когато даваме възможност на по малките същества от нас да се радват, това е Божествено. Сега мнозина запитват: какво е говорил Христос? — Три неща е говорил Христос: Научете се да мислите право, както Бог мисли; научете се да чувствате и да обичате, както Бог обича. И научете се до работите така, както Бог работи.
към текста >>
Следователно, и да дойде смъртта в един дом, където
царува
Любовта, тя пак ще си замине.
Ако не възприемете Любов-та, пак ще дойде ангел Господен, но вече няма да ви изведе вън от затвора, а ще ви закове в ковчег, ще ви качи във файтон и ще ви прати да ви опеят, но в никакъв свят няма да ни заведе — ще останете в затвора — гроба. Съвсем друго беше положението на Лазера. Както дойде Христос при него, той отвели плочата от гроба му и каза: Лазаре, излез вън! — И Лазар стана и излезе. Но Христос обичаше Лазера, Марта и Мария, и те го обичаха.
Следователно, и да дойде смъртта в един дом, където
царува
Любовта, тя пак ще си замине.
Сега това е новото за тази година. Приложете го. Ще кажете: ние знаем това нещо. Това, което не сте опитали, вие не го знаете. Доколко е сладка захарта вие знаете, само след като я опитате.
към текста >>
Но вие търсете първом
царството
Божие и неговата правда и всичко останало ще ви се придаде“.
Нема защо да дирим недостатъците на хората, а да работим със силата на примера за тяхното усъвършенстване. Доколкото действаме от гледището на Любовта и Правдата, дотолкова ще можем да пробудим тия принципи и у другите. Истинската вяра е знание, опитност от проявена любов, в която има и надежда. Тази вяра и опитност шепне: „Не мислете и не се грижете за себе си, какво ще ядете и с какво ще се облечете! Всичко това търсят и езичниците.
Но вие търсете първом
царството
Божие и неговата правда и всичко останало ще ви се придаде“.
Който мисли първом за себе си, той се излага на студеното течение — ще боледува и страда, докато разбере, че първом трябва да търсим царството на Любовта и Братството, царството на хармонията и общото благо, в което ще намерим и своето. Топлото течение носи здраве, мир и радост. Който повярва в него — спасен ще бъде. а който не вярва, е вече осъден. Христос и апостолите, като ни учат да се обичаме един друг, даже да обичаме и враговете си ида не се противим на злото със зло, са представители на това топло, животворно течение на вяра, надежда и любов.
към текста >>
Който мисли първом за себе си, той се излага на студеното течение — ще боледува и страда, докато разбере, че първом трябва да търсим
царството
на Любовта и Братството,
царството
на хармонията и общото благо, в което ще намерим и своето.
Доколкото действаме от гледището на Любовта и Правдата, дотолкова ще можем да пробудим тия принципи и у другите. Истинската вяра е знание, опитност от проявена любов, в която има и надежда. Тази вяра и опитност шепне: „Не мислете и не се грижете за себе си, какво ще ядете и с какво ще се облечете! Всичко това търсят и езичниците. Но вие търсете първом царството Божие и неговата правда и всичко останало ще ви се придаде“.
Който мисли първом за себе си, той се излага на студеното течение — ще боледува и страда, докато разбере, че първом трябва да търсим
царството
на Любовта и Братството,
царството
на хармонията и общото благо, в което ще намерим и своето.
Топлото течение носи здраве, мир и радост. Който повярва в него — спасен ще бъде. а който не вярва, е вече осъден. Христос и апостолите, като ни учат да се обичаме един друг, даже да обичаме и враговете си ида не се противим на злото със зло, са представители на това топло, животворно течение на вяра, надежда и любов. Казва Христос: „Елате при мене всички обременени и отрудени!
към текста >>
В тая смисъл Словото е възможност да се постигне състояние на вътрешна връзка, а не завършени скрижали, които като се изучат наизуст, ще се постигне
царството
Божие.
Битието й не можа да се постигне чрез ума. Тя е основа на живота. И всяка степен не живота има своя постигната Истина, както и от всяка височина има свой видим хоризонт. Това казвам за тия, които непременно искат да знаят Истината и мислят, че с няколко логически построения ще я постигнат. На тях бързам да кажа, че никакви думи, били те и на най-свещените писания не са цел сами по себе си и не разкриват истината — те са само път към истината, която Учителите носят въплътена в своят личен живот.
В тая смисъл Словото е възможност да се постигне състояние на вътрешна връзка, а не завършени скрижали, които като се изучат наизуст, ще се постигне
царството
Божие.
Трябва живот, който да включва в себе си Пътя и Истината, да се достигне до оная мистична връзка с Любовта —-с парфюмът на вечният, всеобщ, всепроникващ живот, който осмисля и нашия личен индивидуален живот. Да си послужим пак с аналогия. Един човек може да бъде много добър или гениален, но ако принадлежи и ма един отличил се с нещо народ, то неговата слава ще се примеси с общата и от това, той ще има нов източник на радост. Това сравнение е бледо, но ако размислим, то ще ни служи само като малък повод да влезем в света на реалното, в реалния свят човешките системи на мисъл. логика и закони са до толкова от значение, до колкото са, да речем, от значение правилата за вътрешния ред на един параход, когото развълнувания океан мята на всички страни .
към текста >>
Борис
Юр.
След като се свари ошава, прибавяме нужната захар, в може да се подслади с мед, цвеклов петмез и др. подобни. За по-ароматен вкус може да се сложи и един лимон. Ошава не трябва да се държи в бакърени съдове, особено ако не са скоро калайдисвани. ЗАБЕЛЕЖКА: Рецептите, които се печатат във в. Братство, са практически изпитани в Народната вегетарианска гостилница в гр. Габрово.
Борис
Юр.
Биров Светулка и северняк (басня) Паднала мъгла в гората и превърнала денят на нощ. Загубило се слънцето, не видела се месечината. Полазил страх животните, настанал смут в долчината. Разнесъл се ужасен слух, че слънцето внезапно изгоряло и голяма хала пепелта му далеч отвела, а пък сребърната месечинка като въглен потъмнея в. Завайкала се мравка Чернориза как ще се живее при такава страшна криза: заридала Баба жаба — как да легне пак във тинята студена, като е такава слаба; писнал комарът, заплакал неутешно, че безкрайна нощ ще бъде и пред Бога грешно; гущеричето във сълзи се заляло, че без слънце непременно би умряло; а Калинка и Смрадлушка и безбройните мушици по дърветата се налепили, под корите им се скрили — с очи да не гледат, с уши да не слушат, в скръб и жалост как ще се издушат.
към текста >>
26.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Царството
Божие (из неделната беседа – 17.01.1937 г.) Философия на делото на Авг.
Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Смисълът на живота – К. Две думи (стих.) – Д. Антонова Към брата, Човек и Бог (стих.) – Д. Апостолов За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр. 179) – Влад Пашов Словото на Учителя.
Царството
Божие (из неделната беседа – 17.01.1937 г.) Философия на делото на Авг.
Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата система) – П. Г. Пампоров Лъчи от „Изгрева“ (продължение от бр. 179) – Л. Лулчев Характерология (връзката между носът и челото) Книжнина – Сеятел Смисълът на живота Улисани в шума и грижите на всекидневието, ние, хората, често пъти, ако не винаги, забравяме същественото в нашия живот. Увличаме се, отдаваме по-голямата част от вниманието си на неща маловажни и така гоним миражите, илюзиите на живота, докато един ден, когато е вече късно, разберем, че животът ни е отишъл напразно, че нямаме никаква съществена придобивка в него, че вместо чисто злато, ние държим.
към текста >>
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
Царството
Божие (из неделната беседа „
Царството
небесно“ – 17.01.1937 г.) Ще говоря само върху думите: „
Царството
Небесно“.
Затова препоръчвам на всички онези, които искат да проучават окултизма, да проучват преди всичко беседите и лекциите на Учителя, които ще им дадат и по-вече от това, което те търсят. Те ще им дадат светлина и критерий, за да могат безопасно да проучват обширната окултна литература и да задържат само положителното. И само в тях в днешната епоха ще намерите методите, които са необходими за развитието но човека при днешното му състояние. В. Пашов _____________ *) Защото и Луцифер не я придоби след падането си. но преди него и благодарение на кривите методи, които приложи за нейното използване дойде и неговото падение!
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
Царството
Божие (из неделната беседа „
Царството
небесно“ – 17.01.1937 г.) Ще говоря само върху думите: „
Царството
Небесно“.
Царството небесно представя организираното. разумното в света. То представя великото, неизследимото. Царството небесно е това, за което като се говори, всякога на човека става приятно, защото има какво да вземе. Всички блага идват от Царството небесно.
към текста >>
Царството
небесно представя организираното.
Те ще им дадат светлина и критерий, за да могат безопасно да проучват обширната окултна литература и да задържат само положителното. И само в тях в днешната епоха ще намерите методите, които са необходими за развитието но човека при днешното му състояние. В. Пашов _____________ *) Защото и Луцифер не я придоби след падането си. но преди него и благодарение на кривите методи, които приложи за нейното използване дойде и неговото падение! СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Царството Божие (из неделната беседа „Царството небесно“ – 17.01.1937 г.) Ще говоря само върху думите: „Царството Небесно“.
Царството
небесно представя организираното.
разумното в света. То представя великото, неизследимото. Царството небесно е това, за което като се говори, всякога на човека става приятно, защото има какво да вземе. Всички блага идват от Царството небесно. И това, от което всичко иде, хората не го признават, не го разбират.
към текста >>
Царството
небесно е това, за което като се говори, всякога на човека става приятно, защото има какво да вземе.
но преди него и благодарение на кривите методи, които приложи за нейното използване дойде и неговото падение! СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Царството Божие (из неделната беседа „Царството небесно“ – 17.01.1937 г.) Ще говоря само върху думите: „Царството Небесно“. Царството небесно представя организираното. разумното в света. То представя великото, неизследимото.
Царството
небесно е това, за което като се говори, всякога на човека става приятно, защото има какво да вземе.
Всички блага идват от Царството небесно. И това, от което всичко иде, хората не го признават, не го разбират. За да не разбират значението на Царството небесно в живото, учените се спъват от неразбиране на това. което учат, а религиозните хора се спъват от много чувствания. Когато чувстванята на човека се събудят, той мисли че е станал много религиозен.
към текста >>
Всички блага идват от
Царството
небесно.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Царството Божие (из неделната беседа „Царството небесно“ – 17.01.1937 г.) Ще говоря само върху думите: „Царството Небесно“. Царството небесно представя организираното. разумното в света. То представя великото, неизследимото. Царството небесно е това, за което като се говори, всякога на човека става приятно, защото има какво да вземе.
Всички блага идват от
Царството
небесно.
И това, от което всичко иде, хората не го признават, не го разбират. За да не разбират значението на Царството небесно в живото, учените се спъват от неразбиране на това. което учат, а религиозните хора се спъват от много чувствания. Когато чувстванята на човека се събудят, той мисли че е станал много религиозен. Такъв религиозен човек прилича на парен котел, в когото се е събрала много пара, която няма от къде да излезе.
към текста >>
За да не разбират значението на
Царството
небесно в живото, учените се спъват от неразбиране на това.
разумното в света. То представя великото, неизследимото. Царството небесно е това, за което като се говори, всякога на човека става приятно, защото има какво да вземе. Всички блага идват от Царството небесно. И това, от което всичко иде, хората не го признават, не го разбират.
За да не разбират значението на
Царството
небесно в живото, учените се спъват от неразбиране на това.
което учат, а религиозните хора се спъват от много чувствания. Когато чувстванята на човека се събудят, той мисли че е станал много религиозен. Такъв религиозен човек прилича на парен котел, в когото се е събрала много пара, която няма от къде да излезе. Той търси начин да се отпуши, и като намери някого, ще започне да говори и разисква с него по ред религиозни въпроси, за право и за криво, докато се отпуши и парата излезе навън. Та когато някой каже, че е много религиозен, аз казвам, че той има много събрана пара в себе си.
към текста >>
Та религиозните и учените за да разберат значението на
Царството
небесно — на висшето, разумното в света, те трябва да разберат, какво е отношението на религията и науката към разумното начало.
Такъв религиозен човек прилича на парен котел, в когото се е събрала много пара, която няма от къде да излезе. Той търси начин да се отпуши, и като намери някого, ще започне да говори и разисква с него по ред религиозни въпроси, за право и за криво, докато се отпуши и парата излезе навън. Та когато някой каже, че е много религиозен, аз казвам, че той има много събрана пара в себе си. А учения, аз го оприличавам на гладен човек. Понеже гладът го мъчи, той е започнал да мисли, чуди се какво да измисли.
Та религиозните и учените за да разберат значението на
Царството
небесно — на висшето, разумното в света, те трябва да разберат, какво е отношението на религията и науката към разумното начало.
Религията и науката са прояви на Разумното начало в света. Те са само условия, методи за проявата на разумното, но не са те, на които човек може и трябва да разчита. На тях той трябва да гледа като на методи, чрез които се проявява Разумното, което е основа на света и живота. Онова, на което вие трябва да уповавате и разчитате, е Разумното Начало, Царството небесно, което е основата и същината на вашия живот. И ценното у човека, това е Царството небесно.
към текста >>
Онова, на което вие трябва да уповавате и разчитате, е Разумното Начало,
Царството
небесно, което е основата и същината на вашия живот.
Понеже гладът го мъчи, той е започнал да мисли, чуди се какво да измисли. Та религиозните и учените за да разберат значението на Царството небесно — на висшето, разумното в света, те трябва да разберат, какво е отношението на религията и науката към разумното начало. Религията и науката са прояви на Разумното начало в света. Те са само условия, методи за проявата на разумното, но не са те, на които човек може и трябва да разчита. На тях той трябва да гледа като на методи, чрез които се проявява Разумното, което е основа на света и живота.
Онова, на което вие трябва да уповавате и разчитате, е Разумното Начало,
Царството
небесно, което е основата и същината на вашия живот.
И ценното у човека, това е Царството небесно. Царството небесно е организираното в него, в което човек никога не трябва да губи своята вяра. Никога не губете своята вяра в това, в което Бог ви се изявява. Нека всички неща отвън бъдат условия, пособия, чрез които вашата вяра да се развива. Докато давате преднина на Божественото в себе си, живота тече приятно.
към текста >>
И ценното у човека, това е
Царството
небесно.
Та религиозните и учените за да разберат значението на Царството небесно — на висшето, разумното в света, те трябва да разберат, какво е отношението на религията и науката към разумното начало. Религията и науката са прояви на Разумното начало в света. Те са само условия, методи за проявата на разумното, но не са те, на които човек може и трябва да разчита. На тях той трябва да гледа като на методи, чрез които се проявява Разумното, което е основа на света и живота. Онова, на което вие трябва да уповавате и разчитате, е Разумното Начало, Царството небесно, което е основата и същината на вашия живот.
И ценното у човека, това е
Царството
небесно.
Царството небесно е организираното в него, в което човек никога не трябва да губи своята вяра. Никога не губете своята вяра в това, в което Бог ви се изявява. Нека всички неща отвън бъдат условия, пособия, чрез които вашата вяра да се развива. Докато давате преднина на Божественото в себе си, живота тече приятно. Щом речете да препятствате на Божественото в неговото проявление, живота губи своята приятност.
към текста >>
Царството
небесно е организираното в него, в което човек никога не трябва да губи своята вяра.
Религията и науката са прояви на Разумното начало в света. Те са само условия, методи за проявата на разумното, но не са те, на които човек може и трябва да разчита. На тях той трябва да гледа като на методи, чрез които се проявява Разумното, което е основа на света и живота. Онова, на което вие трябва да уповавате и разчитате, е Разумното Начало, Царството небесно, което е основата и същината на вашия живот. И ценното у човека, това е Царството небесно.
Царството
небесно е организираното в него, в което човек никога не трябва да губи своята вяра.
Никога не губете своята вяра в това, в което Бог ви се изявява. Нека всички неща отвън бъдат условия, пособия, чрез които вашата вяра да се развива. Докато давате преднина на Божественото в себе си, живота тече приятно. Щом речете да препятствате на Божественото в неговото проявление, живота губи своята приятност. Затова ви казвам: не опетнявайте пособията, чрез които умът работи.
към текста >>
Когато бъдете обиколени от добри и умни хора от невидимия свят, които да стимулират вашите добродетели и способности, вие сте пред вратите на
Царството
небесно.
Ако някой музикант закъса, стотина музиканти от онзи свят ще се съберат около него и ще му помогнат, ще го направят виден музикант. Ако днес вие не успявате, причината за това е, че няма добри, умни хора. умрели. Те трябва да бъдат ваши близки, за да могат да ви помогнат. А сега около вас са се събрали все невежи хора, които не могат да ви помогнат. Невежите, вместо да подобрят работите ви, ги развалят.
Когато бъдете обиколени от добри и умни хора от невидимия свят, които да стимулират вашите добродетели и способности, вие сте пред вратите на
Царството
небесно.
Царството небесно, е онова, на което вие разчитате, и което можете да проверите. В него няма никакво изключение. Когато отидете в Царството Божие, при Господа, ще искате най-малкото, което Той може да ви даде. Ще кажеш: Господи не искам много. Дай ми само една трошица, както на всички, които са идвали до сега при Тебе.
към текста >>
Царството
небесно, е онова, на което вие разчитате, и което можете да проверите.
Ако днес вие не успявате, причината за това е, че няма добри, умни хора. умрели. Те трябва да бъдат ваши близки, за да могат да ви помогнат. А сега около вас са се събрали все невежи хора, които не могат да ви помогнат. Невежите, вместо да подобрят работите ви, ги развалят. Когато бъдете обиколени от добри и умни хора от невидимия свят, които да стимулират вашите добродетели и способности, вие сте пред вратите на Царството небесно.
Царството
небесно, е онова, на което вие разчитате, и което можете да проверите.
В него няма никакво изключение. Когато отидете в Царството Божие, при Господа, ще искате най-малкото, което Той може да ви даде. Ще кажеш: Господи не искам много. Дай ми само една трошица, както на всички, които са идвали до сега при Тебе. Ако искаш много, нищо няма да получиш.
към текста >>
Когато отидете в
Царството
Божие, при Господа, ще искате най-малкото, което Той може да ви даде.
А сега около вас са се събрали все невежи хора, които не могат да ви помогнат. Невежите, вместо да подобрят работите ви, ги развалят. Когато бъдете обиколени от добри и умни хора от невидимия свят, които да стимулират вашите добродетели и способности, вие сте пред вратите на Царството небесно. Царството небесно, е онова, на което вие разчитате, и което можете да проверите. В него няма никакво изключение.
Когато отидете в
Царството
Божие, при Господа, ще искате най-малкото, което Той може да ви даде.
Ще кажеш: Господи не искам много. Дай ми само една трошица, както на всички, които са идвали до сега при Тебе. Ако искаш много, нищо няма да получиш. Някой като отиде при Господа, иска да му даде цяла една планета да я управлява. Господ е употребил милиони години, докато създаде една планета, а ти искаш веднага да я получиш и де се наемеш с нейното управление.
към текста >>
Онова, в което трябва да вярвате, е висшето във вас, това е
Царството
небесно във вас.
Като имате здраво тяло, ще имате здрав ум, здраво сърце, крепък ум. Ако не обичаш Бога, няма да имаш тези неща, а и какаото имате, всичко ще изгубите. Всички хора трябва да бъдат здрави, всички хора трябва да имат какво да ядат, да имат подслон и да имат нещо, в което да вярват. Но това. в което трябва да вярвате, не трябва да бъде вън от вас.
Онова, в което трябва да вярвате, е висшето във вас, това е
Царството
небесно във вас.
И казва се в Писанието: търсете първом царството небесно и всичко друго ще ви се приложи. Деветте блаженства, за които се говори в петата глава на Евангелието от Матея, това са 9 методи, по които можете да добиете всичко, каквото ви трябва за ума, за сърце то, за душата и за духа. Пита някой в какво да вярвам? Вярвайте в това. което ви е дал духът, вярвайте в това, което душата ви е дала, вярвайте в това, което умът ви е дал; вярвайте в това, което сърцето ви е дало.
към текста >>
И казва се в Писанието: търсете първом
царството
небесно и всичко друго ще ви се приложи.
Ако не обичаш Бога, няма да имаш тези неща, а и какаото имате, всичко ще изгубите. Всички хора трябва да бъдат здрави, всички хора трябва да имат какво да ядат, да имат подслон и да имат нещо, в което да вярват. Но това. в което трябва да вярвате, не трябва да бъде вън от вас. Онова, в което трябва да вярвате, е висшето във вас, това е Царството небесно във вас.
И казва се в Писанието: търсете първом
царството
небесно и всичко друго ще ви се приложи.
Деветте блаженства, за които се говори в петата глава на Евангелието от Матея, това са 9 методи, по които можете да добиете всичко, каквото ви трябва за ума, за сърце то, за душата и за духа. Пита някой в какво да вярвам? Вярвайте в това. което ви е дал духът, вярвайте в това, което душата ви е дала, вярвайте в това, което умът ви е дал; вярвайте в това, което сърцето ви е дало. Вярвайте най-после в това, което тялото ви е дало; вярвайте в туй, което носите в себе си.
към текста >>
Затова Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влезете в
Царството
Божие.“ Роденият от Бога грях не прави.
Той физически го направил, но не могат да му вдъхне живот. Затова той се обърнал към Господа с думите: „Господи, направих един човек, но не мога да му дам живот. Ти му вдъхни живот, че да станем ортаци с Тебе.“ Така дяволът е станал съдружник с Господа. И затова, с онази част от естеството си, която е от дявола, човек не може да служи на Бога. Но с онова, което Бог е направил в човек, с него именно той служи на Бога.
Затова Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влезете в
Царството
Божие.“ Роденият от Бога грях не прави.
Не е важно дели е вярно, че дяволът и Господ стенали ортаци, при създаването на човека, но важно е, че в живота има нещо, от което ние трябва да се освободим. Има едно внушение, което се предава на човека по наследство още от далечното минало. Време е вече човек да се освободи от това внушение. Не се спирайте и върху онова, което до сега хората са ви внушавали. Казвате: Щом човек се е родил веднъж, то той непременно ще умре.
към текста >>
„Блажени нищите духом, защото е тяхно
Царството
Небесно“ За да влезете а
Царството
небесно трябва да бъдете герои, и да не се обезсърчавате, защото ще има да минете през големи изпитания и страдания, за които трябва да бъдете подготвени.
Когато музикантът свири и певецът пее, те дават хиляди от себе си. От тях излиза една енергия, която струва хиляди. Когато излизате от един концерт, вие излизате с голямо разположение. Това разположение не може да се купи с никакви пари. Всички, кои то слушат концерта, са участвали в него.
„Блажени нищите духом, защото е тяхно
Царството
Небесно“ За да влезете а
Царството
небесно трябва да бъдете герои, и да не се обезсърчавате, защото ще има да минете през големи изпитания и страдания, за които трябва да бъдете подготвени.
Човек в света е като на бойно поле, и трябва да има окопи н крепост, за да се предпази от неприятеля. Окопът, — това е човешкият ум и човешкото сърце. А крепостта, това е човешката душа Силната защита, това е човешкият дух. Ако нямате тези съоръжения, вие ще бъдете бити от неприятеля, който ви напада. В подкрепа на твоя ум и на твоето сърце е Бог, който действа в света. Значи.
към текста >>
човек трябва да положи вярата си в
Царството
небесно, което е в него.
Човек в света е като на бойно поле, и трябва да има окопи н крепост, за да се предпази от неприятеля. Окопът, — това е човешкият ум и човешкото сърце. А крепостта, това е човешката душа Силната защита, това е човешкият дух. Ако нямате тези съоръжения, вие ще бъдете бити от неприятеля, който ви напада. В подкрепа на твоя ум и на твоето сърце е Бог, който действа в света. Значи.
човек трябва да положи вярата си в
Царството
небесно, което е в него.
Вярвайте, че онзи който ви е из-пратил на земята е във вас. Той ви е изпратил да вършите Неговата работа. И ако вършите Неговата работа, вие сте под защитата на Неговата мощна сила. Следователно, бог, който ни е изпратил в света да учим, ще дигне всички препятствия, които имаме в живота си. Всички препятствия пред вас ще се дигнат, но затова се иска вяра, че всичко ще се превърне в добро, че всичко ще се оправи.
към текста >>
Тека и вие трябва да кажете на Господа: „Господи, всичко, каквото имам, е на твое разположение.“ По този път като тръгнат хората, те ще станат съработници на Бога за реализиране на
Царството
Небесно на земята, което е
Царство
на Любовта, братството и свободата.
Тя му пошепнала само една дума, и той се отказал от намерението си до се самоубива. Тя му казала: „Не се самоубивай. Знай, че това, което аз имам, е и твое, то е на твое разположение.“ И той се насърчил. Не е въпрос само да се говори, че хората са братя и трябва да се обичат, но тази Любов трябва да се изяви в дело — да се покаже, че действително са братя. От всички се искат дела, а не само думи.
Тека и вие трябва да кажете на Господа: „Господи, всичко, каквото имам, е на твое разположение.“ По този път като тръгнат хората, те ще станат съработници на Бога за реализиране на
Царството
Небесно на земята, което е
Царство
на Любовта, братството и свободата.
17. I. 1937 год. Философия на делото на Авг. Тйежковски Oснови на неговото учение и на неговата система (кратко изложение по проф. Д-р Адам Жолтовски) Биография Август Тйежковски (Август Чешковски) — граф, единствен син на благородника Павел Тйежковски, е роден на 14 окт.
към текста >>
Главното му дело, венецът на неговия живот е четиритомното съчинение „Отче наш“ първият том от което излиза в 1848 г., а останалите три едва след неговата смърт (в 1899 и 1903 г.) Докато в първите си съчинения — Тйежковски, като ученик на Хегел, макар че скъсва с някои негови схващания, обосновава своята философска система, в „Отче наш.“ Тйежковски излиза пред нас като вдъхновен философ-пророк и на жив образен, сочен език ни разкрива цялата история на човечеството, заедно с бъдещата, третата епоха на Духа, на
царството
Божие, на хармонията.
Както ще видим — тя е станала изходна точка на неговата философия на делото. Обаче, използвайки диалектическия метод на историята, Тйежковски създава своя философска система, в която той разглежда човечеството като организъм, а историята на човечеството, като органическо развитие на една цялост, проявление на Мировия Дух. Неговата философия носи всички характерни белези на славянския гений и открива светли перспективи на бъдещето. Тйежковски завършва университета в Хайделберг в 1838 г. с докторска титла.
Главното му дело, венецът на неговия живот е четиритомното съчинение „Отче наш“ първият том от което излиза в 1848 г., а останалите три едва след неговата смърт (в 1899 и 1903 г.) Докато в първите си съчинения — Тйежковски, като ученик на Хегел, макар че скъсва с някои негови схващания, обосновава своята философска система, в „Отче наш.“ Тйежковски излиза пред нас като вдъхновен философ-пророк и на жив образен, сочен език ни разкрива цялата история на човечеството, заедно с бъдещата, третата епоха на Духа, на
царството
Божие, на хармонията.
Тйежковски се е занимавал не само с философски и религиозни проблеми. Той живо се е интересувал от обществения и икономически живот, написал е редица съчинения по тях. В Берлин в 1843 основава философско д-во с Karl Mochelet — хегелианец. По късно купува земя в околностите на Познан и като член на пруския Landtag — проявява жива дейност; участва в комисията по основаване университета в Познан. В 1861 г.
към текста >>
метода — по отношение на историята, което сам Хегел не е направил — и е дошъл до изводи, потвърждаващи молитвата Отче наш и идеята за
Царството
Божие на земята. 3.
Този въпрос е жизнен за човечеството и първа задача на философа; философията на историята става историчен мироглед. 2. Историята като диалектичен процес. Хегел е открил абсолютния метод на познанието и на развитието на Духа — теза, антитеза, синтеза, което съставлява ядката на философията. Същият метод важи и за историята, защото абсолютния закон на развитието е диалектически процес — важи и за историята както и за всека друга област на Духа. Заслугата на Тйежковски е именно в това, че той е приложил диалектич.
метода — по отношение на историята, което сам Хегел не е направил — и е дошъл до изводи, потвърждаващи молитвата Отче наш и идеята за
Царството
Божие на земята. 3.
Познаваемост на бъдещето. Хегел не разгледа историческото развитие на човечеството в цялост и в органично единство, понеже той се занимаваше само с миналото на човечеството — и не взе под внимание бъдещето. Тйежковски разработи историческото развитие на човечеството в неговата цялост и единство, взе под внимание бъдещето и дойде до съвсем други резултати. „В древния свят преобладава чувственото, в християнския — свърхчувственото. Пълното примирение на тези две култури е тенденция на модерната култура.
към текста >>
Това е и основната идея на Тйежковски — бъдещето на човечеството е синтеза на пред-християнския и християнския свят (теза и антитеза), примирение, хармония, творчество — осъществяване
царството
Божие на земята.
Познаваемост на бъдещето. Хегел не разгледа историческото развитие на човечеството в цялост и в органично единство, понеже той се занимаваше само с миналото на човечеството — и не взе под внимание бъдещето. Тйежковски разработи историческото развитие на човечеството в неговата цялост и единство, взе под внимание бъдещето и дойде до съвсем други резултати. „В древния свят преобладава чувственото, в християнския — свърхчувственото. Пълното примирение на тези две култури е тенденция на модерната култура.
Това е и основната идея на Тйежковски — бъдещето на човечеството е синтеза на пред-християнския и християнския свят (теза и антитеза), примирение, хармония, творчество — осъществяване
царството
Божие на земята.
То е познаваемо само в своята същина — не в своите подробности, като неизбежен резултат на дадени причини, като отгатване на бъдещето въз основа законите на развитието, като магическо следствие на миналото. „От предсилките на миналото вадим заключение за бъдещето.“ 4. Античността като свят на непосредственото Битие. Древността — това е тезата в историята, даденото, обективното, с една дума битието. Имаме първоначалното състояние в живота на човечеството — „непосредствено, пасивно, зависимо.“ Човекът е роб на природата, няма свобода на индивида.
към текста >>
„Високияг идеал“ — от Учителя с предговора на Мара Белчева и портрета на
Борис
Георгиев —на корицата, е вече излязъл на сръбски.
Изобщо взето ъглите, които образуват органите, на човешкото лице помежду си, са от голямо значение и никой не ги е изнасял тъй дълбоко и по същина както Учителя. Но Той никога не ни е разказвал до крей тия закони на органическа проекция, които засягат понякога дълбоко природата на човека — а често — и неговото минало, па и вероятно и бъдеше. Причините за това са несъмнено важни и не е мъчно да се доловят. Все пак и това малко, което се казва, обогатено с лични наблюдения и самонаблюдения, може да ни послужи като основа. Книжнина Узвишени идеал, Петар Данов, 1936 Београд.
„Високияг идеал“ — от Учителя с предговора на Мара Белчева и портрета на
Борис
Георгиев —на корицата, е вече излязъл на сръбски.
Преводът е направен от Живоин Костич —уредник на Вегетарианска библиотека и наш съмишленик. Преди близко една година — един брат вдъхновен от една идея—с сияйнало лице идва при мене и ми повери една сума от 2,000 лв. за първата книга на Учителя, която ще се печата на сръбски. Отпосле той прибави още 1000 лв. Така. благодарение на готовността му да се отзове на вътрешния глас, който му е нашепнал, имаме вече началото на една велика просветна работа.
към текста >>
27.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А дето не се е прилагала Правдата, дето е
царувало
безправие, насилие и произволи, там е наставало безредие, хаос.
207) – Влад Пашов Писмо от Исландия – Ив. Х. Кръстанов Пред прага на новата епоха – из новоизлязлата книга „Отче наш“ Книжнина ПРАВДАТА—УСЛОВИЕ ЗА МИРА „За да има мир в коя да е държава, трябва да има Правда“. Учителя Ето един ключ, с помощта на който могат да се отворят вратите към траен и вечен мир на земята, към напредък и благоденствие. Ако водачите на народите искрено желаят мир, напредък и благоденствие на човечеството, те ще приемате този ключ, ще приложат този единствен метод в широк мащаб, — ще приложат Правдата спрямо всички в абсолютния смисъл на думата. Дето се е прилагала Правдата, там винаги е имало мир, разбирателство и хармония.
А дето не се е прилагала Правдата, дето е
царувало
безправие, насилие и произволи, там е наставало безредие, хаос.
До сега управниците на народите са прилагали закона на насилието, правото на силния и ето, ние виждаме резултата на тоя метод. Ако те, обаче, не приемат Любовта и не приложат Правдата, борбата и размирието ще бъдат нестихващи. Ето най-после една програма, една здрава непоклатима основа за ония, които се готвят да станат депутати (народни представители)—водачи на нашият народ. Ако те не приложат абсолютната Правда в живота си и в държавата, в която ще управляват, те няма да избършат ничии сълзи, няма да облекчат ничия болка. Напротив, ще причинят още много болки, ще пролеят много сълзи.
към текста >>
— Затуй, защото не е приложена Правдата между тях, а да не се приложи тя, причината е че дълбоко в душите им
царува
„свещения егоизъм“.
Който е прозорливо, ще види това в миналото и ще вземе поука. Закона на Правдата действа винаги еднакво, той е абсолютен. Никому хатър не прави Ако кандидатите за народни представители не гладуват и не жадуват за Правдата, те не са на местото си. Обществото днес има нужда от водачи, които жадуват и гладуват за Правдата, за да настане в него мир, в истинската смисъл на думата, а не само привидно. Защо днес станаха нарушения в отношенията на някои държави?
— Затуй, защото не е приложена Правдата между тях, а да не се приложи тя, причината е че дълбоко в душите им
царува
„свещения егоизъм“.
Между държавите и вътре в тях съществува голямо безправие. Размирствата се дължат на безправието. Ако дипломатите в света искат мир, те трябва да приложат Правдата. Широко Правдата ще се приложи в света, когато хората приемат и култивираше в себе си всемирната любов и космичната обич. Човек не би постъпил несправедливо спрямо някого, ако има обич в себе си.
към текста >>
Изпълнило се е времето Христос иде да
царува
в умовете и сърцата, в душите и обществата.
Защото нов свят се ражда. А мъките на раждането могат да се смекчат, а могат и да се увеличат. Новият обществен порядък, обоснован на Божествените принципи: Любов, светлина и свобода за всички и възвестен в „Отче наш“ неизбежно ще дойде, защото такъв е божественият план. За него работят всички светли сили, всички гении, светии и учители на човечеството во главе с Христа. Изпълнили са се вече сроковете.
Изпълнило се е времето Христос иде да
царува
в умовете и сърцата, в душите и обществата.
Христос иде като голяма светлина, светлината на Божи ята Мъдрост; Христос иде като велика и необятна любов, която носи изобилен живот за всички, Христос иде като Дух на Истина и Могъщество, който ще освободи всички затворници и пленници на греха, тъмнината и егоизма. Всемирното Братство в България има своя програма социална. Това е програмата на Христа, изложена в молитвата „Отче наш“. Всяко слово в тази свещена молитва е пълно с дълбоко значение. Тази молитва и досега не е била разбрана, защото тя се отнася за бъдещето, което иде, за новата епоха, която вече започва.
към текста >>
“ Да дойде Духът на Любовта, на светлината, на свободата и да се
възцари
в нас и в света.
Мъдростта само може да ръководи без тирания, без насилие, защото мъдрият знае законите на развитието, законите на живота и се съобразява с тях. В тези думи „Отче наш“ се крие като в зародиш основата на новата общественост на Духа и Любовта, на справедливостта и братството, на свободата и хармонията. Откровението, че Бог е наш Баща, а ние сме братя — е най-великата революция в света, която ето вече две хиляди години непрекъснато преобразява живота на индивиди, общества и народи — казва в пророческата й вдъхновената си книга, полският философ Август Циешковски.*) Славянският гений чрез него, и чрез плеяда други поети, писатели и мъдреци, ни е очертал пътя на великото духовно, икономическо и обществено освобождение от невежество, неправди и робство. Народът трябва да бъде голямо семейство, а най-мъдрите и най-добри хора трябва да го ръководят по законите на Любовта. „Да се свети името Ти!
“ Да дойде Духът на Любовта, на светлината, на свободата и да се
възцари
в нас и в света.
Да се прослави Духа, да възтържествува Любовта и Доброто! Това значи да се свети името Ти! Защото вечното имена Бога е Дух, Дух свят. А Духът е синтеза на Битието и Логоса, на Отца и Сина — на стария и новия завет. Духът е вечният завет на Любовта и Творчеството.
към текста >>
„Да дойде
царството
Ти!
Да се прослави Духа, да възтържествува Любовта и Доброто! Това значи да се свети името Ти! Защото вечното имена Бога е Дух, Дух свят. А Духът е синтеза на Битието и Логоса, на Отца и Сина — на стария и новия завет. Духът е вечният завет на Любовта и Творчеството.
„Да дойде
царството
Ти!
“ Царството на Духа — е царство на справедливост, на радост и мир. Мирът ще дойде чрез всеобщо обединение на всички сили в един народ и чрез всеобщо обединение на всички народи в човечеството. Това обединение реално, а не фиктивно, може да се осъществи въз основа на справедливостта. Всички люде и всички народи имат свещено право да живеят, да работят и да се радват на плодовете на труда си — с условие да не онеправдават и угнетяват другите. Както клетките в нашето тяло — макар че се различа-ват по степен на интелигентности, обаче всички получават кръв от сърцето, така и всички люде в един народ трябва да имат дом, хляб, условия за поминък.
към текста >>
“
Царството
на Духа — е
царство
на справедливост, на радост и мир.
Това значи да се свети името Ти! Защото вечното имена Бога е Дух, Дух свят. А Духът е синтеза на Битието и Логоса, на Отца и Сина — на стария и новия завет. Духът е вечният завет на Любовта и Творчеството. „Да дойде царството Ти!
“
Царството
на Духа — е
царство
на справедливост, на радост и мир.
Мирът ще дойде чрез всеобщо обединение на всички сили в един народ и чрез всеобщо обединение на всички народи в човечеството. Това обединение реално, а не фиктивно, може да се осъществи въз основа на справедливостта. Всички люде и всички народи имат свещено право да живеят, да работят и да се радват на плодовете на труда си — с условие да не онеправдават и угнетяват другите. Както клетките в нашето тяло — макар че се различа-ват по степен на интелигентности, обаче всички получават кръв от сърцето, така и всички люде в един народ трябва да имат дом, хляб, условия за поминък. Справедливост за всички!
към текста >>
Да дойде
Царството
Ти!
„И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.“ Изкушението да желая с насилие и убийство да изправям света и въдворявам правда, неизбежно ще дойде, щом ние доброволно не искаме да изпълним волята Божия. Лъжливите учители на лъжата, робството и насилието обаче ще изгубят всека почва, щом се явят носителите на братството и свободата, въоръжени с любов и светлина! Без страх и тъмнина! С Любов и светлина! „Отче наш!
Да дойде
Царството
Ти!
“ ______________________________ *) Вж. книгата „Отче наш“—Август Циешковски, която току що излезе от печат. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Сила, благородство, светлина и доброта (из неделната беседа „Сила, благородство, светлина и доброта“ – 5.12.1937 г.) Когато обикновените работи в живота се преповтарят, те стават тягостни. Даже и любовта, която хората толкова много търсят, като се преповтаря по един и същ начин, и тя става тягостна. Тази е причината, задето любовта, т. е.
към текста >>
„Изгревът“ — така се нарича тяхното поселение, се намира на една височина, на няколко километра от София, непосредствено зад „
Борисовата
градина“.
Тази мечта се осъществи през тази година. Тук аз искам да споделя всичко, което съм видяла и преживяла в Братството на Учителя. Преди всичко аз ще кажа, че това съвсем не е някаква секта, както някои мислят. То е една свободна школа за изучаване законите на природата и за приспособяване живота към новите изисквания на Духа. „Да се живее според законите на природата, да се живее в хармония с Божествените закони“ - това е идеалът на Учителя Дънов.
„Изгревът“ — така се нарича тяхното поселение, се намира на една височина, на няколко километра от София, непосредствено зад „
Борисовата
градина“.
Той се състои от множество малки дървени къщички, чисти и необикновено привлекателни, както отвън, така и отвътре. При всека къщичка има и градина с плодни дървета. Учениците от Братството обичат много природата. Според учението на Учителя, за да бъдем напълно здрави, физически и душевно, не е достатъчни само да правим разходки в природата, но трябва също така да бъдем постоянно н пряка, непосредствена връзка с нея. И затова неговите ученици са устроили така живота си, че да имат възможност винаги да общуват с природата, в тяхното поселение има винаги чист въздух, светлина и прясна изворна вода.
към текста >>
Братството е издало книгата на Учителя „В
царството
на живата природа“, в която е указано в кое време на деня какво действие оказват слънчевите лъчи на човешкия организъм и по какъв начим човек може да влезе във връзка с природата, с нейните живи сили, за да бъде винаги здрав.
Освен това. Братството издава списанието „Житно Зърно“ и в-к „Братство“. Едно нещо учудва много хората, които не са достатъчно запознати с това Учение. Това е утринната гимнастика, наричана от хората на Братството „Паневритмия“, което значи висш ритъм**) Тя е свързана с музиката и с действието на сутринните слънчеви лъчи върху нервната и физическа структура на човешкия организъм, затова некой го считат за култ — „покланяне на слънцето“ — нещо езическо и странно. Фактически, това не е така.
Братството е издало книгата на Учителя „В
царството
на живата природа“, в която е указано в кое време на деня какво действие оказват слънчевите лъчи на човешкия организъм и по какъв начим човек може да влезе във връзка с природата, с нейните живи сили, за да бъде винаги здрав.
Ето защо, тия сутринни гимнастики са обосновани на здрава, реална, научна база. На една голяма поляна, обрасла с хубава трева, заобиколена с плодни дървета, се нареждат учениците в два двойни кръга — единия кръг за братята, другия за сестрите. В средата на кръга се намира оркестъра, съставен от братя и сестри, свирещи на различни инструменти. Музиката за паневритмията е дал самия Учител, а текста на песните, с които се придружават упражненията, е даден от една сестра — поетеса. Величествена е картината, когато този кръг, в който понякога има няколко стотин участващи, започне да се движи под такта на необикновената музика.
към текста >>
1908.) ПИСМО ОТ ИСЛАНДИЯ Надявам се да сте получили статията ми от столицата на големия атлантически остров без войска и без железници, дето блестят глетчери, бликат гейзери и буботят вулкани и при все туй
царува
голяма тишина, самота и велико примирение.
Тя се съдържа в ума на Всеединния“. „Всеединното създава в своя безконечен Разум безчислени вселени, които съществуват в течение на еони, и при все това, за всеединното съзнание, развитието, упадъка и смъртта на милионите вселени, се явява като един миг“. „Макар че всичко съществува във Всеединния, но не по-малко вярно е и това, че Всеединният е във всичко. Този, който действително е разбрало тази истина, се е добрал до великото знание,“ „В основата на съществуващата във време и пространство и изменяща се вселена, или зад тази вселена, всякога може да се намери субстанциалната Реалност — основната Истина“ (следва) _______________________________ *) „The Kybalion. A study of the Hermetic Philosophy of ancient Egypt and Greece“, by three Initiates (The yogi Publishing Society, Chicago.
1908.) ПИСМО ОТ ИСЛАНДИЯ Надявам се да сте получили статията ми от столицата на големия атлантически остров без войска и без железници, дето блестят глетчери, бликат гейзери и буботят вулкани и при все туй
царува
голяма тишина, самота и велико примирение.
Новата година се възвести с продължително биене на черковни камбани и силно свирене на параходни сирени — никакви топовни гърмежи, като у нас. А на именния ми ден познати ми изпратиха разноцветни лалета — единствените зимни цветя тук, е вечерта вкусиха българско кафе и сладко. В стаята ми на масата се развяват есперантско и българско флагче, а над тях картата на окована България — голяма колкото Исландия — и портретът на Учителя, рисуван от Борис Георгиев. Интересно е, че и тук знаят за него и за Бялото Братство. На едно посещение у директора на Народната библиотека, г.
към текста >>
В стаята ми на масата се развяват есперантско и българско флагче, а над тях картата на окована България — голяма колкото Исландия — и портретът на Учителя, рисуван от
Борис
Георгиев.
Този, който действително е разбрало тази истина, се е добрал до великото знание,“ „В основата на съществуващата във време и пространство и изменяща се вселена, или зад тази вселена, всякога може да се намери субстанциалната Реалност — основната Истина“ (следва) _______________________________ *) „The Kybalion. A study of the Hermetic Philosophy of ancient Egypt and Greece“, by three Initiates (The yogi Publishing Society, Chicago. 1908.) ПИСМО ОТ ИСЛАНДИЯ Надявам се да сте получили статията ми от столицата на големия атлантически остров без войска и без железници, дето блестят глетчери, бликат гейзери и буботят вулкани и при все туй царува голяма тишина, самота и велико примирение. Новата година се възвести с продължително биене на черковни камбани и силно свирене на параходни сирени — никакви топовни гърмежи, като у нас. А на именния ми ден познати ми изпратиха разноцветни лалета — единствените зимни цветя тук, е вечерта вкусиха българско кафе и сладко.
В стаята ми на масата се развяват есперантско и българско флагче, а над тях картата на окована България — голяма колкото Исландия — и портретът на Учителя, рисуван от
Борис
Георгиев.
Интересно е, че и тук знаят за него и за Бялото Братство. На едно посещение у директора на Народната библиотека, г. Д-р Финбоасан, дето бяха поканени и няколко видни лица като проф. по медицина Д-р Ханесон, белгиецът Лодевиц, професор в Мелбърнският университет и канадецът Тодор Илион, писател, автор на книгите „В тайнствения Тибет“ и „Мраковете над Тибет“, първият се обади, че през 1923 година писал за трудовата повинност в България — а тая идея пропагандирал още в 1903 година исландецът Херман Ойнасон, вторият знае за „югурта“ — българското кисело мляко, а третият е бил преди 4 години в Русе и Варна и преди 10 години в София, а неотдавна, по случай Бетховеновите тържества в Бон (Германия) е чул от една германка лекарка за Петър Дънов и има голямо желание да прочете книгата му „Le Maitre parle“ — фактът, че е запомнил и името и книгата говори доста. Интересно е още, че исландците имат един писател, Торстен Ерлинген (починал в 1914 год.), който досущ прилича на нашия Ботев и по лице и по брада и по идеи.
към текста >>
28.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ангелы находятся также на разных ступенях развитии, но в общем они разделяются на два больших
царства
.
Энергия их могучей мысли распределяется во всем Космосе и как коллективная сила приводит все в мире в движение. Не представляйте себе ангелов чем-то вроде безплотных существ, как каких нибудь .духов“, привидений. Это существа, тела которых совершеннее устроены и сотворены из сияющей, чистой материи. И ангел на столько властвует своим телом, что по своему желанию может делаться видимым и невидимым. Он может свободно путешествовать в безграничном пространстве с гораздо большей скоростью, чем свет; он может проходить целые солнечные системы, безпределькые звездные вселенные.
Ангелы находятся также на разных ступенях развитии, но в общем они разделяются на два больших
царства
.
Ангелы самаго возвышеннаго царства редко спускаются на землю, тогда как ангелы низшего царства спускаются чаще, чтобы помочь людям духовно под няться. Эти великие братья человечества произходят все из человеческой расы; они все безсмертные клетки Великаго Космическаго Человека, но им также пришлось пройти путь определеннаго развития; они его совершили миллиарды лет раньше земнаго человека, в гораздо более благоприятных условиях, и которые они очень разумно использовали. И если жизнь человечества идет по известному плану; если на земле процветают культуры со своими науками, религиями и искусствами; если на земле люди вечно стремятся к прогрессу и к совершенству, то этим они обязаны этим существам высшего разума, этим су ществам, которые тесно связаны с людьми и без отдыха работают и заботятся о них. Из их сердца исходит любовь, радость и жизнь. И только благодаря импульсу, который они получают от них, люди живут и делают постоянные усилия.
към текста >>
Ангелы самаго возвышеннаго
царства
редко спускаются на землю, тогда как ангелы низшего
царства
спускаются чаще, чтобы помочь людям духовно под няться.
Не представляйте себе ангелов чем-то вроде безплотных существ, как каких нибудь .духов“, привидений. Это существа, тела которых совершеннее устроены и сотворены из сияющей, чистой материи. И ангел на столько властвует своим телом, что по своему желанию может делаться видимым и невидимым. Он может свободно путешествовать в безграничном пространстве с гораздо большей скоростью, чем свет; он может проходить целые солнечные системы, безпределькые звездные вселенные. Ангелы находятся также на разных ступенях развитии, но в общем они разделяются на два больших царства.
Ангелы самаго возвышеннаго
царства
редко спускаются на землю, тогда как ангелы низшего
царства
спускаются чаще, чтобы помочь людям духовно под няться.
Эти великие братья человечества произходят все из человеческой расы; они все безсмертные клетки Великаго Космическаго Человека, но им также пришлось пройти путь определеннаго развития; они его совершили миллиарды лет раньше земнаго человека, в гораздо более благоприятных условиях, и которые они очень разумно использовали. И если жизнь человечества идет по известному плану; если на земле процветают культуры со своими науками, религиями и искусствами; если на земле люди вечно стремятся к прогрессу и к совершенству, то этим они обязаны этим существам высшего разума, этим су ществам, которые тесно связаны с людьми и без отдыха работают и заботятся о них. Из их сердца исходит любовь, радость и жизнь. И только благодаря импульсу, который они получают от них, люди живут и делают постоянные усилия. Их желание видеть человечество владеющим светом и свободой, которыми они наслажаются; они хотят его научить жить согласно высшим законам, по которым они сами живут.
към текста >>
„Изгрев“, так называется их поселение, что по болгарски значит „Восход“, находится в нескольких километрах от Софии, на холме, сразу же за городским парком „
Борисова
градина“.
Эта мечта исполнилась в этом году. Здесь я хочу поделиться тем, что я видела и лично пережила в Братстве Учителя. Прежде всего, я хочу сказать, что оно вовсе не какая либо секта, как некоторые думают. Это свободная школа изучения законов природы и приспособления своей жизни к новым требованиям Духа. „Жить согласно законам природы, жить в гармонии с Божественными законами“ таков идеал учеников Учителя Донова.
„Изгрев“, так называется их поселение, что по болгарски значит „Восход“, находится в нескольких километрах от Софии, на холме, сразу же за городским парком „
Борисова
градина“.
Это ряд маленьких, деревянных домиков, чистых и необыкновенно привлекательных, как снаружи, пак и внутри. Возле каждаго домика сад с фруктовыми деревьями. Ученики Братства очень любят природу. Согласно учению Учителя, для того, чтобы быть вполне физически и душевно здоровым, недостаточно совершать прогулки на лоно природы, но надо постоянно находиться с ней в прямом и непосредственном контакте. И поэтому его ученики устроили свою жизнь так, чтобы иметь возможность всегда общаться с природой и в их поселении в изобилии имеется чистый воздух, свет и свежая ключевая вода.
към текста >>
Братство издало книгу бесед Учителя „В
царството
на живата природа“, в которой обясняется какое действие и в какое время дня оказывают солнечные лучи на человеческий организм и каким образом человек может войти в связь с природой, с ея живыми с|илами и быть всегда здровым.
Кроме того, Братство издает журнал „Житно зърно“ и еженедельную газету „Братство“. Одна вещь кажется очень странной людям недостаточно знакомым с этим Учением. Это утренняя гимнастика, называемая в кругу Учителя „Панэвритмия“, что значит „Высший ритм“**). Она связана с музыкой и с действием утренних солнечных лучей на нервную и физическую структуру человеческаго организма, поэтому некоторые ее считают культом, „поклонением солнцу“, как бы чем-то языческим и странным. Между тем, это не так.
Братство издало книгу бесед Учителя „В
царството
на живата природа“, в которой обясняется какое действие и в какое время дня оказывают солнечные лучи на человеческий организм и каким образом человек может войти в связь с природой, с ея живыми с|илами и быть всегда здровым.
Таким образом, это уже медицинская, научная вещь и она зиждется на реальном основании. Я там видела одного молодого человека, который одно время был нервно болен и только благодаря вступлению в Братство и постоянному участвованию в этой гимнастике, в течении нескольких месяцев вполне исцелился от своей болезни и стал способным к жизни. На большой поляне, поросшей мягкой травой, с дивно благоухающими вокруг плодовыми деревьями, ученики и ученици становятся в круг. Это двойной круг, т. к. участвующие парами вступают в него, причем мужчины и женщины не смешаны, а находятся отдельно и составляют две части круга - мужскую й женскую В середине помещается оркестр из добровольных музыкантов-учеников, играющих на разных инструментах.
към текста >>
В этом именно проявился славянский гений, который в отличие от Византии и Рима, понял учение Христа гораздо глубже и вернее как учение
Царства
Божьяго на земле.
Ки рил и Методий и его ученики зажгли факел всеславянскаго языка, а богомилы дали Европе могущественный импулс в борь бе за свободу, справедливость, мир и братство. Эти смелые и бесстрашные реформаторы, ни чем не уступающие первым христианам, прежде Лютера, Гуса и Кальвина, умирали с песнями на кострах. Они начали рефор мацию и возрождение. Богомилы первые, тысячу лет тому назад, поняли глубоко учение Христа как учение не только личной жизни, но и общественной, т е. что принципы любви и братства, справедливости и свободы обязательны не только в частных отношениях людей, но и в отношениях сословий и народов.
В этом именно проявился славянский гений, который в отличие от Византии и Рима, понял учение Христа гораздо глубже и вернее как учение
Царства
Божьяго на земле.
А „Царство Божие — спра ведливость, мир и радость в Духе Святом.“ Эта идея собствено и основная идея всего славянства, доказателство чего служат религиозныя движения в славянских народах: как хуситы и моравския братья в Чехии, ариане или польския братья в Польше, духоборы, христы, духовные христиане и т. д. в России. Можно смело утверждать, что все эти духовные движения среди простого народа более близки к Духу Христа и перваго христианства, чем официальные церквы. Величайшия представители всех славянских народов, поэты, фолософы, обществ, деятели, истинно вдохновенные вожди, всегда подчеркивали в своем творчестве ту основную идею, что любовь, справедливость, свобода и мир должны руководить всеми людьми и народами, а особено христианскими. Богомил и все совершенные или посвященные жили как апостолы, как ученики Христа.
към текста >>
А „
Царство
Божие — спра ведливость, мир и радость в Духе Святом.“ Эта идея собствено и основная идея всего славянства, доказателство чего служат религиозныя движения в славянских народах: как хуситы и моравския братья в Чехии, ариане или польския братья в Польше, духоборы, христы, духовные христиане и т. д.
Эти смелые и бесстрашные реформаторы, ни чем не уступающие первым христианам, прежде Лютера, Гуса и Кальвина, умирали с песнями на кострах. Они начали рефор мацию и возрождение. Богомилы первые, тысячу лет тому назад, поняли глубоко учение Христа как учение не только личной жизни, но и общественной, т е. что принципы любви и братства, справедливости и свободы обязательны не только в частных отношениях людей, но и в отношениях сословий и народов. В этом именно проявился славянский гений, который в отличие от Византии и Рима, понял учение Христа гораздо глубже и вернее как учение Царства Божьяго на земле.
А „
Царство
Божие — спра ведливость, мир и радость в Духе Святом.“ Эта идея собствено и основная идея всего славянства, доказателство чего служат религиозныя движения в славянских народах: как хуситы и моравския братья в Чехии, ариане или польския братья в Польше, духоборы, христы, духовные христиане и т. д.
в России. Можно смело утверждать, что все эти духовные движения среди простого народа более близки к Духу Христа и перваго христианства, чем официальные церквы. Величайшия представители всех славянских народов, поэты, фолософы, обществ, деятели, истинно вдохновенные вожди, всегда подчеркивали в своем творчестве ту основную идею, что любовь, справедливость, свобода и мир должны руководить всеми людьми и народами, а особено христианскими. Богомил и все совершенные или посвященные жили как апостолы, как ученики Христа. Гус, Хелчицкий, Коменский, в своей жизни и в своих сочинениях (Сеть веры — Хелчицкаго, Великая дидактика и др.
към текста >>
Например, ако проследим природните
царства
, ще видим, че колкото отиваме към по-горните
царства
, постепенно съзнанието се разширява.
Винаги завоят между две култури се отличава с хаос, с големи противоречия. Това е признак, че се намираме на границата между старото залязващо и новото изгряващо. Забелязано е, че винаги в зазоряването на всяка нова култура стоят велики духовни идеи. Днес по много признаци се вижда, че едно ново съзнание се ражда в човечеството. В същност самото развитие е въпрос за разширение на съзнанието.
Например, ако проследим природните
царства
, ще видим, че колкото отиваме към по-горните
царства
, постепенно съзнанието се разширява.
Всяка култура се отличава с това, че носи нещо ново на човечеството. Тя е едно ново откровение на човешкия дух. Кое е тогаз новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде, това е пробуждането на космичното съзнание, при което личният живот ще бъде надрастнат и човекът ще влезе в безграничния живот на цялото, на всеобщото.
към текста >>
29.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е един непреривен стремеж към светлите чертози на духа, гдето
царуват
Божията любов и Мъдрост.
Това е края на „широкия път“, из който човек се движи, т. е. пътя на лекия живот, живот, който е чужд на полета на идеалиста, на духовно-пробудения, който е готов да жертва „удоволствията“, удобствата на широкия път, заради един висок идеал! Тук се докосваме вече до „тесния път“. Какво съдържание влага в тези думи Великият Учител? Тесния път, това е пътя на духовното въздигане, на духовното усилие да се достигнат върховете на истината, на любовта, мъдростта и правдата.
Това е един непреривен стремеж към светлите чертози на духа, гдето
царуват
Божията любов и Мъдрост.
Това е едно непрестанно усилие да се превъзмогне низшето, за да се пробуди и прояви истинското „аз“, висшето начало у човека. Това е пътя на жертвата — личното, егоистичното трябва да се принесе в жертва на общественото и алтруистично начала. Тъй както този, който иска да се възкачи на някой планински връх, за да се наслади от хубавите картини на планината, за да подиша нейния чист въздух, за да вкуси от нейните бистри извори и да почувства нейното величие и мощ, трябва да напусне удобния и широк път на равнината, красивия булевард на града, да вземе раницата на гърба си и да тръгне по стръмните пътеки на планината, така и този, който иска да се домогне до истинския живот, трябва да поеме тесния път, пътя на ограничението низшето начало и освобождение и подхранване висшето. Или, казано другояче, ако ние напуснем широкия път на удоволствията, на нисшите наслади, на егоистично блаженство, изобщо на всичко туй, което спъва нравствения прогрес на индивида и обществото и се подложим на едно доброволно самоотрицание в името на по висшите изисквания на живота, ние сме влезли през тясната врата в тесния път, „който води към истински живот“, където царуват чистотата, красотата, светлината и любовта! Това е пътя както за индивида така и за обществото.
към текста >>
Или, казано другояче, ако ние напуснем широкия път на удоволствията, на нисшите наслади, на егоистично блаженство, изобщо на всичко туй, което спъва нравствения прогрес на индивида и обществото и се подложим на едно доброволно самоотрицание в името на по висшите изисквания на живота, ние сме влезли през тясната врата в тесния път, „който води към истински живот“, където
царуват
чистотата, красотата, светлината и любовта!
Тесния път, това е пътя на духовното въздигане, на духовното усилие да се достигнат върховете на истината, на любовта, мъдростта и правдата. Това е един непреривен стремеж към светлите чертози на духа, гдето царуват Божията любов и Мъдрост. Това е едно непрестанно усилие да се превъзмогне низшето, за да се пробуди и прояви истинското „аз“, висшето начало у човека. Това е пътя на жертвата — личното, егоистичното трябва да се принесе в жертва на общественото и алтруистично начала. Тъй както този, който иска да се възкачи на някой планински връх, за да се наслади от хубавите картини на планината, за да подиша нейния чист въздух, за да вкуси от нейните бистри извори и да почувства нейното величие и мощ, трябва да напусне удобния и широк път на равнината, красивия булевард на града, да вземе раницата на гърба си и да тръгне по стръмните пътеки на планината, така и този, който иска да се домогне до истинския живот, трябва да поеме тесния път, пътя на ограничението низшето начало и освобождение и подхранване висшето.
Или, казано другояче, ако ние напуснем широкия път на удоволствията, на нисшите наслади, на егоистично блаженство, изобщо на всичко туй, което спъва нравствения прогрес на индивида и обществото и се подложим на едно доброволно самоотрицание в името на по висшите изисквания на живота, ние сме влезли през тясната врата в тесния път, „който води към истински живот“, където
царуват
чистотата, красотата, светлината и любовта!
Това е пътя както за индивида така и за обществото. И от това кой път ще хванем зависи и нашия живот. Ако хванем широкия път, пътя на егоизма, на лъжата, на омразата, на насилието, очаква ни „погибел“, ако живеем в тесния път, пътя на алтруизма, на истината, на правдата, на доброто, на свободата и любовта тогава ще имаме Божието благословение и ще придобием истинския живот. Светослав СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Имаше някой человек (из неделната беседа „Имаше някой человек“ – 26.12.1937 г.) „Имаме някой человек, на име Никодим, началник юдейски“. Ев. Йоанна 1, 3.
към текста >>
Той ще ви каже пак същото: Ако се не родите от вода и от Дух, не можете да влезете в
царството
Божие " Но ако се редите отново от вода и от Дух,
царството
Божие ще бъде за вас.
В края на краищата вие ще кажете: Слава Богу, за добро беше всичко това. Всичко ще се превърне за добро Но сега, докато стават нещата, е лошо. А после, че всичко ще бъде сто и едно на сто добро, в това няма никакво съмнение. Сега аз ви съветвам да отидете при Христа, но не вечер, а денем Тогава вашият ум ще бъде светъл, вашето сърце ще бъде топло. Като отидете при Христа, каквото Той ви каже, приложете го.
Той ще ви каже пак същото: Ако се не родите от вода и от Дух, не можете да влезете в
царството
Божие " Но ако се редите отново от вода и от Дух,
царството
Божие ще бъде за вас.
Беседа от Учителя, държана на 26 декември, 1937 год. София — Изгрев Със силата на Любовта Кристален, Вечсн Извор на Живота Звъни, услаждай моя път! Централен!. Огън, — Слънце на слънцата, Навред прониквай във светът! * Когато в мене обич се запали О, колко близко съм до Теб! Тогаз разпръскваш моите печали Ти, Дух на целий миров ред!
към текста >>
Приятелю, изнурений и страдающий брат, Който и да си ти, не падай духом: Нека неправда и зло пълновластно
царят
Над умитата от сълзи земя.
И всяка болка във лъчите На Твоя пламък, се топи! * Когато с лъч любовен аз приветствам Всемира дивен, многолик, Тогаз във мене Твойта мощ усещам О, мой Създателю Велик! В. С. Недев С. Я. Надсон Приятелю и братко мой!
Приятелю, изнурений и страдающий брат, Който и да си ти, не падай духом: Нека неправда и зло пълновластно
царят
Над умитата от сълзи земя.
Нека е разбит и поруган свещенний Идеал И да се лее невинна кръв: Вярвай, ще дойде време и ще погине Ваал, * И ще се върне на земята светлата Любов. Не в търнов венец и не во вериги, Не с кръст на прегъващи се нозе, В света ще дойде тя в своята сила и слава С яркий светилник на щастие в ръце. И не ще има в света ни сълзи, ви вражди, Ни роби, ни безкръстни гробове; Ни нужди, безпросветни и гнетящи нужди, Ни меч, ни позорни стълбове. * О братко мой! Не е мечта туй светло пришествие, Не е само празна надежда една; Погледни, злото твърде много гнети, Нощта наоколо е твърде тъмна!
към текста >>
Бог наново ще посети человека и
царството
на възкръсналия Христос навеки ще се утвърди.
Трепти тая всеотдайна любов на брат към брата в дивна хармония през чудната арфа на проявения Бог — Слово. Кротичко милват душите ни топлите й звуци, възвестявайки нов, благ живот на земята, тая земя — арена на кървави борби и страдания. Живот — пролет. Ония, в чиито сърца. Вселюбящият е написал своя закон, ще засияят като слънцето и всяка отрудена душа ще бъде милвана от тоя пролетен лъх.
Бог наново ще посети человека и
царството
на възкръсналия Христос навеки ще се утвърди.
Но ние, мирните воини от вси страни, чийто сърца вече; предвкусват тоя живот, ще трябва да образуваме фронт срещу общото зло, за да върнем на майката земя първичната й красота. И ще засвети тя в лъчистата аура на любовта, а всичко нечисто по нея ще изгори в огъня, който ще предшества тая любов. Блажен е оня, който копнее да види и последния си брат пробуден и готов за великото свещенодействие. Скъпи братя и сестри! Ще ли приобщим и ние умовете и сърцата си, за да коленичи духът ни пред свещения олтар, където стъпките на живия Бог се докосват и чертаят величествената сграда на Новия Йерусалим?
към текста >>
преведа - Amalija Veilands, Riga 1938 Току що е излязла горната книга но латвийски в разкошно издание, с портрета на Учителя (от
Борис
Георгиев), съдържаща в превод шест беседи под общо заглавие: Земята ще се изпълни със знание.
Същото се отнася и до нашите приятели и абонати зад граница За каталога. Тези приятели, които искат да разпадат на свои познати каталози на книгите, които разпространява в. Братство, да се обадят като съобщях колко екземпляра да им изпратим. КНИЖНИНА Земята ще се изпълни със знание Peteris Donovs Zeme piepildisies ar zināšanām . . .
преведа - Amalija Veilands, Riga 1938 Току що е излязла горната книга но латвийски в разкошно издание, с портрета на Учителя (от
Борис
Георгиев), съдържаща в превод шест беседи под общо заглавие: Земята ще се изпълни със знание.
Названията на другите беседи са: Зазоряване, Идат дни, Денят Господен, Ще хвърля мрежата, Ела след мене! Едно след друго се явяват преводи на беседите на Учителя на английски, френски, немски, руски,есперанто, испански, италиански,сръбски, хърватски, латвийски, естонски, полски и пр. Много чужденци, не само славяни, но и латвийци, естонци. унгарци, французи, немци, учат български за да могат да четат беседите на учителя в оригинал. Разбират ли добре българите великата привилегия, която небето им е дало?
към текста >>
Сега е времето да посветим всичките си сили, материални и духовни и всичките си средства в служене на
Царството
Божие и Неговата Правда.
Нека се надяваме, нека вярваме и нека работим. Тези, които са се пробудили вече за новия живот, и виждат. че сградата на старата цивилизация гори и ще се сгромоляса („хотелът гори! “) нека зоват спящите и нека се спасяват. Чака ни велика, славна, освободителна за нас и нашите братя работа!
Сега е времето да посветим всичките си сили, материални и духовни и всичките си средства в служене на
Царството
Божие и Неговата Правда.
Сега е време! Няма време за отлагане — нито един час, нито един ден, нито минута! Изгубеният миг е безвъзвратно изгубен и не се връща. Затова нека всеки миг да бъде ознаменуван с осъществяване на някоя светла, божествена мисъл. на някое топло, благородно чувство, с подвиг и добра постъпка!
към текста >>
Ние приветстваме нашите братя и сестри в Латвия и искрено се радваме на тяхната любов и жертва, на тяхното горещо желание да сеят между своя народ семената на божествените идеи, за
царството
на светлината, свободата и щастието.
Изгубеният миг е безвъзвратно изгубен и не се връща. Затова нека всеки миг да бъде ознаменуван с осъществяване на някоя светла, божествена мисъл. на някое топло, благородно чувство, с подвиг и добра постъпка! За да стане България още един път, както преди хиляда години чрез Кирила и Методия и чрез богомилството, разсадник на всеславянска и общочовешка духовна култура и да изпълни своята мисия. Само така ще се подигне и ще си създаде едно велико бъдеще!
Ние приветстваме нашите братя и сестри в Латвия и искрено се радваме на тяхната любов и жертва, на тяхното горещо желание да сеят между своя народ семената на божествените идеи, за
царството
на светлината, свободата и щастието.
Бог да благослови техния посев да даде изобилна жетва в младото поколение особено. Латвийския народ е богато одарен, с мистична, духовна подкладка. За това свидетелстват стотиците хиляди прекрасни народни песни. благодарение на които той се е запазил от двойното робство цели 700 години! Живописни носии, разнообразни народни игри, които очевидно имат древно арийски произход и са свързани с култът на Слънцето, а особено празникът на лятното слънцестояние (24 юни) сведочат, че в този народ се крият големи духовни сили; може би затова той е така отзивчив към най-новите духовни движения и особено към идеите на Всемирното Братство.
към текста >>
30.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е идеалът, който ще превърне земята от долина на страданията и смъртта, от арена на братоубийство и жестокост, в райска градина, в
царство
Божие на земята.
И в такива погрешни лутания, търсения, стремежи и увлечения, се изразходва толкова много енергия, се прахосват толкова много сили и жертви, че ако те бяха отдадени за постигането на нещо здраво, на нещо истински ново и ценно, на нещо самобитно, ние щяхме да имаме резултати, които биха дали съвсем друг изглед на нашия живот. Ето защо, този, който даде правилни насока на нашата младеж, който й посочи идеали, носещи истинско добро, както за самата нея, така и за целия народ, който я вдъхнови с вярата в , стигане на нещо ново, нещо друго, нещо много по-хубаво от това, което е било досега, той ще бъде спасител обновител и на целия народ. защото младежта именно е челния отряд на този народ. * Има само един велик Идеал, който заслужава всички жертви, всички усилия, всичкия ентусиазъм, всичката вяра и преданост на нашата младеж. Това е идеала за всечовешкото братство!
Това е идеалът, който ще превърне земята от долина на страданията и смъртта, от арена на братоубийство и жестокост, в райска градина, в
царство
Божие на земята.
Това е идеалът, който ще превърне днешните, взаимно дебнещи се и взаимно изяждащи се, — подобно на предпотопни чудовища, — човеци и народи, в истински братя, в едно общочовешко семейство, в което царува мир, ред, хармония, в което са задоволени нуждите на всички. Младежи, не прахосвайте силите си, не прахосвайте вярата и ентусиазма си, не прахосвайте златото на вашите души, в гонитба на идеали — блатни огньове, които водят вас и народа ви към погибел! Има нещо хиляди пъти по-велико, има нещо хиляди пъти по красиво, има нещо хиляди пъти по-мощно от вашите досегашни идеали. Да създадем един народ нов. съвършено нов!
към текста >>
Това е идеалът, който ще превърне днешните, взаимно дебнещи се и взаимно изяждащи се, — подобно на предпотопни чудовища, — човеци и народи, в истински братя, в едно общочовешко семейство, в което
царува
мир, ред, хармония, в което са задоволени нуждите на всички.
Ето защо, този, който даде правилни насока на нашата младеж, който й посочи идеали, носещи истинско добро, както за самата нея, така и за целия народ, който я вдъхнови с вярата в , стигане на нещо ново, нещо друго, нещо много по-хубаво от това, което е било досега, той ще бъде спасител обновител и на целия народ. защото младежта именно е челния отряд на този народ. * Има само един велик Идеал, който заслужава всички жертви, всички усилия, всичкия ентусиазъм, всичката вяра и преданост на нашата младеж. Това е идеала за всечовешкото братство! Това е идеалът, който ще превърне земята от долина на страданията и смъртта, от арена на братоубийство и жестокост, в райска градина, в царство Божие на земята.
Това е идеалът, който ще превърне днешните, взаимно дебнещи се и взаимно изяждащи се, — подобно на предпотопни чудовища, — човеци и народи, в истински братя, в едно общочовешко семейство, в което
царува
мир, ред, хармония, в което са задоволени нуждите на всички.
Младежи, не прахосвайте силите си, не прахосвайте вярата и ентусиазма си, не прахосвайте златото на вашите души, в гонитба на идеали — блатни огньове, които водят вас и народа ви към погибел! Има нещо хиляди пъти по-велико, има нещо хиляди пъти по красиво, има нещо хиляди пъти по-мощно от вашите досегашни идеали. Да създадем един народ нов. съвършено нов! Да създадем тук, в земята си, един свят на хармония, в който върховният фактор ще бъде не насилието, а Любовта.
към текста >>
заживяваме с неговата светлина, ставаме проводници на неговата Истина и Любов, и се превръщаме в скромни зидари, предачни работници, които тук, на земята, започват полагането на основите на
Царството
Божие!
Защото планът за неговото изграждане е начертан в душите ни. Никой, досега, на нашия земен свят, не го е реализирал, В своята вълшебна красота, в своето блестящо величие и сила, той съществува само в друг един, надземен свят. И ние само от там ще черпим своите идеи и идеали, своите планове, своя импулс. своята вяра, своите сили, своя ентусиазъм, а не от нещо земно. Ние се свързваме с тоя велик свят на неописуема и невъобразима красота и хармония, изпълваме се с неговите сили.
заживяваме с неговата светлина, ставаме проводници на неговата Истина и Любов, и се превръщаме в скромни зидари, предачни работници, които тук, на земята, започват полагането на основите на
Царството
Божие!
Ето нашият Идеал! Ето великата цял, за реализирането на която ние сме дошли и живеем на земята! Ето олтара, пред който ний служим и на когото ние полагаме нашите жертви: Това е Новият свят на мира и Любовта, на истинското братство и кълната хармония. Пламен _____________________________ Велика е силата на Любовта, и, в края на край щата, тя ще победи всички противодействия. Към царството Божие на земята може да се върви само по пътя на Любовта.
към текста >>
Към
царството
Божие на земята може да се върви само по пътя на Любовта.
заживяваме с неговата светлина, ставаме проводници на неговата Истина и Любов, и се превръщаме в скромни зидари, предачни работници, които тук, на земята, започват полагането на основите на Царството Божие! Ето нашият Идеал! Ето великата цял, за реализирането на която ние сме дошли и живеем на земята! Ето олтара, пред който ний служим и на когото ние полагаме нашите жертви: Това е Новият свят на мира и Любовта, на истинското братство и кълната хармония. Пламен _____________________________ Велика е силата на Любовта, и, в края на край щата, тя ще победи всички противодействия.
Към
царството
Божие на земята може да се върви само по пътя на Любовта.
Животът няма да спре в една точка. Утре той няма да бъде това, което е бил вчера или което е днес. Идва Новият свят на Любовта — светът на мира и братството между всички хора и народи, светът на пълната световна хармония, в който ще царува Любовта. НОЩНО БДЕНИЕ Ясен лунен лик в прозореца поглежда. Тайнствен, чуден чар във този лик трепти, И събужда, пали свидната надежда За бленуван кът, где щастие цъфти.
към текста >>
Идва Новият свят на Любовта — светът на мира и братството между всички хора и народи, светът на пълната световна хармония, в който ще
царува
Любовта.
Ето олтара, пред който ний служим и на когото ние полагаме нашите жертви: Това е Новият свят на мира и Любовта, на истинското братство и кълната хармония. Пламен _____________________________ Велика е силата на Любовта, и, в края на край щата, тя ще победи всички противодействия. Към царството Божие на земята може да се върви само по пътя на Любовта. Животът няма да спре в една точка. Утре той няма да бъде това, което е бил вчера или което е днес.
Идва Новият свят на Любовта — светът на мира и братството между всички хора и народи, светът на пълната световна хармония, в който ще
царува
Любовта.
НОЩНО БДЕНИЕ Ясен лунен лик в прозореца поглежда. Тайнствен, чуден чар във този лик трепти, И събужда, пали свидната надежда За бленуван кът, где щастие цъфти. * Ей, ти, лунен лъч, разискряй се, разискряй! Отстъпете, вие, сенки на нощта! О, ти, мой любим, гальовно се усмихвай.
към текста >>
Стигнал е до дъното на най грубият живот, в който
цари
тъмнина, злоба, егоизъм.
Порив смел, крилат и сила ти ми дай! О, да литне волно моя дух жадува И кат' всеки волен дух да засияй! В. С. Недев КЪМ ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ До сега човек е вървял по обратен път, противоположен на природния, на естествения, който е бил в разрез с неговото развитие, растене и издигане. Човек слизал все по-надолу и по-надолу.
Стигнал е до дъното на най грубият живот, в който
цари
тъмнина, злоба, егоизъм.
С една дума, попаднал е в най-неблагоприятни условия, в най-нехигиенична среда. Подбудите му тук са долни. Те се диктуват от нагоните му. Постиженията му са еднодневки. Гони той нещо, стреми се към някаква цял, но тя не е определена, толкова неясна, че той се мотае като заблуден пътник в мъгла.
към текста >>
„В
царството
на мълчанието, само чрез свещения глас на душата, който зове духа на подвиг, обладан от висшата Божествена любов, се отива до Великия разум във всемира — в храна на мъдростта!
“ * „Когато ти говоря — не ме слушай! . . Това е гласът на моя ум — външната сила в низините, който гори и трови! „Когато мълча, приближи се до мене и се помъчи да проникнеш в дълбочината на съзнанието си й да чуеш с любовта в душата си моето свещено слово. „То се лее в самотата на мълчанието, и ако можеш да го разбереш, то ще ти открие тайната на живота, който носи сила и безсмъртие за тебе!
„В
царството
на мълчанието, само чрез свещения глас на душата, който зове духа на подвиг, обладан от висшата Божествена любов, се отива до Великия разум във всемира — в храна на мъдростта!
„Върви към него! „Милиони са частите Му — Едното е цялото! . . То се съдържа във всичко и всичко е част от него. И когато започнеш да четеш в Него, ти ще познаеш законите вън от Него, които са неговата изявена скрита същина.
към текста >>
* „Аз съм сила с два ума: — В низините — робувам — във висините —
царувам
.
„Едните от низините, другите от висините! . . „От първата може всякога да се прияде! „От втората никога не може да се дояде! . .
* „Аз съм сила с два ума: — В низините — робувам — във висините —
царувам
.
„Аз съм чувство с две сърца: — В дълбините — горя, по върховете — градя! „Аз съм воля с две лица. — Лъва побеждавам и събарям. — На агнето се подчинявам и покорявам. * „Чувай моя свещен глас, който всякога говори от вътрешната виделина на духа ти: — Пази се от яйцето на кукувицата, което може да бъде снесено в твоето гнездо.
към текста >>
Такъв е пътя от
царството
на тъмнината към
царството
на светлината!
— На агнето се подчинявам и покорявам. * „Чувай моя свещен глас, който всякога говори от вътрешната виделина на духа ти: — Пази се от яйцето на кукувицата, което може да бъде снесено в твоето гнездо. Защото когато се излюпи, то ще почне да расте и ще измести от леглото им всичките твои светли и крилати пиленца! * „Живота и света са съградени върху основите на моята мъдрост. Ако искаш да се качиш по върха към боговете, трябва да изживееш и надживееш всичките страсти на греховете.
Такъв е пътя от
царството
на тъмнината към
царството
на светлината!
„Ако имаш силата и смелостта на агнето — ще се преминеш! „Ако имаш силата и смелостта на лъва — ще се погубиш! * И прочете той последния ред на папируса, словото на който блещеше, със златния цвят на мъдростта. „Аз съм във всичко и не съм нещо! . .
към текста >>
Когато преди няколко години ми се отдаде случай да посетя училището на открито в
Борисовата
градина, което е организирано по образец на горските училища в Австрия, у мен неволно се появи въпроса: без да ставаме теоретици на някакво –„ново“ училище, нима обучението в нашите селски училища не може да се води на открито, сред природата?
Обучението в нашите училища се води изключително в класните стаи, дето ученикът се държи с часове прикован на чина, далеч от природата, от нейното благотворно влияние. Такова откъсване от природата, безспорно, се отразява гибелно върху телесното и духовно развитие на подрастващите поколения. Ако в градовете, по понятни причини, обучението не може да се води на открито, учителите в селата всякога, когато времето позволява, могат да сторят това, стига да се проникнат от мисълта за всестранното влияние на природата върху умственото и телесно развитие на човека. Нека не се страхуваме, че когато водим обучението на открито, материалът ни ще остане непреподаден и недостатъчно усвоен. Добросъвестният учител може винаги да използва времето си, стига сам той да умее да завладее учениците си и да им внуши, че обучението на открито ще се води по същия начин, както и в училището.
Когато преди няколко години ми се отдаде случай да посетя училището на открито в
Борисовата
градина, което е организирано по образец на горските училища в Австрия, у мен неволно се появи въпроса: без да ставаме теоретици на някакво –„ново“ училище, нима обучението в нашите селски училища не може да се води на открито, сред природата?
Може! И ще имаме отлични резултати. Помислете, колко деца ще бъдат спасени от заразните болести, които намират отлични условия в нашите училища. Ето — навън е пролет. Земята се къпе в радост и светлина.
към текста >>
Редактори:
Царевка
д-р Станчева и д-р Н.
Здравец, единственото детско здравно-просветно вестниче, завърши успешно год. V с бр. Ю, който се получи, изпълнен с летен здравно предпазен материал и картинки. Годишен абонамент 15 лв. с премията „Патилата на пет здравчета-планинарчета“.
Редактори:
Царевка
д-р Станчева и д-р Н.
Станчев, специалист по вътрешни и детски болести, ул. Сердика 18; пощ. чекова сметка 14—13. Зелен здравец, първата българска здравна читанка, от д-р Н. Станчев и Владимир Русалиев, излиза наскоро от печат, 8 коли голям формат, със забележително съдържание и чудесни илюстрации от Дим.
към текста >>
31.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Блянът, който ти възвеличаваш в ума си идеалът, който
възцаряваш
в сърцето си — ето с това ще издигнеш своя живот, това ти ще станеш!
Ти ще си изработиш сега правила и план, как да се завземеш да възродиш света. Във всички човешки работи има усилия, има и резултати, и силата на усилието е мерило на резултата. Сполука няма. „Дарбите“, способностите. материалните, умствените и и духовните блага са плодове на усилието; те са осъществени мисли, постигнати цели, сбъднати блянове.
Блянът, който ти възвеличаваш в ума си идеалът, който
възцаряваш
в сърцето си — ето с това ще издигнеш своя живот, това ти ще станеш!
Джеймс Ален МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ Огромно лъчисто сияние златно извира на изток кат буйна река: облива небе и земя с благодатно учение Учител, издигащ ръка. * Не кани Той никого, а всички дохождат при Него да чуят нечути слова. Дохождат, дохождат и мирно възхождат със пламнал светилник във дух откован. * България вдъхна на всички славяни любов към просвета чрез син си Кирил. В България пръв ни свести и обля ни с божествено слово отец Богомил.
към текста >>
Понякога вие сте готови да продадете вашите свещени идеи, вашите свещени чувства и вашите свещени постъпки за 33 сребърника, за да станете
цар
, да се освободите от тях.
Питам: какво се ползваме, ако продадем чуждата стока? Нищо не се ползваме. Ето, Юда предаде Христа, но какво спечели от това! Сега вие се възмущавате от Юда и го наричате предател. Питам: Не правите ли също то и вие?
Понякога вие сте готови да продадете вашите свещени идеи, вашите свещени чувства и вашите свещени постъпки за 33 сребърника, за да станете
цар
, да се освободите от тях.
Казвате: откак съм тръгнал по пътя на тия нови иден, работите ми не вървят добре. Ще ги напусна, ще се освободя от тях. Аз съм слушал млади хора да казват: Дотегна ни вече това въздържание. Откак сме станали въздържатели, отдалечихме се от хората, с никого не се познаваме. Ще отидем да си пийнем с този, с онзи, за здравето на жената, на децата.
към текста >>
Возя се по главните и широки улици, любувам се на новите и красиви сгради и се качвам с автобуса през
Борисовата
градина на Изгрева.
Възходящия лунен възел остава назад по еклиптиката (или по орбитата) в 1 ден по 3', в 1 месец 1°35', в 6 месеца 9°35', в 1 год. 19°20'. Низходящият лунен възел се намира точно в противоположния градус.. (следва) Д-р Иво Хенгстер. Председател на Вегетарианското д-во в Загреб МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ПРИЯТЕЛИ1 Не българската гара Драгоман, която ни зарадва с красиви цветя на перона, аз усетих нещо топло, благо, и то все повече растеше, колкото повече приближаваше София. Първото впечатление от българската столица е извънредно добро. Аз съм приятно изненадан от чистия въздух, който за нас вегетарианците е половин здраве.
Возя се по главните и широки улици, любувам се на новите и красиви сгради и се качвам с автобуса през
Борисовата
градина на Изгрева.
Тук е колонията на Всемирното Братство, където всички са вегетарианци. Оттук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далече над нея се издига величествения планински гигант Мусала — толкова възпяван в песните ма Братството. Той със своите 3000 м. височина, никак не отстъпва на гръцкия Олимп. Да оставим на тези два колоса да се препират и по нататък за първенство.
към текста >>
32.
 
-
На
цариградския
събор в 870 година е бил повдигнат въпросът, към коя църква да принадлежат българите: дали към
цариградската
, или към римската.
Съборът заседавал 8 години. Решителната година трябва да се търси по средата. Тя е 1549. Прибавете към нея 103 и ще получите 1652, което се дели на 7 и дава 236. Да вземем една дата, която засяга вас, българите.
На
цариградския
събор в 870 година е бил повдигнат въпросът, към коя църква да принадлежат българите: дали към
цариградската
, или към римската.
Пратениците на вашия цар — Борис-Михаила — повдигнали тоя въпрос. И се взело решение — българската църква да бъде подчинена на цариградския патриарх. Прибавете към 870 числото 103, и ще получите 973, което се дели на 7 и дава 139. Ако в тая година не беше взето туй решение, вие щяхте да бъдете католици, вашата култура щеше да бъде западна, а не източна, и политическият ви живот щеше да бъде съвсем друг; други щяха да бъдат и границите на държавата ви, и вашето изкуство и книжнината ви, и отношенията ви с вашите съседи. — Смея ли да попитам, с какво се занимавате Вие?
към текста >>
Пратениците на вашия
цар
—
Борис
-Михаила — повдигнали тоя въпрос.
Решителната година трябва да се търси по средата. Тя е 1549. Прибавете към нея 103 и ще получите 1652, което се дели на 7 и дава 236. Да вземем една дата, която засяга вас, българите. На цариградския събор в 870 година е бил повдигнат въпросът, към коя църква да принадлежат българите: дали към цариградската, или към римската.
Пратениците на вашия
цар
—
Борис
-Михаила — повдигнали тоя въпрос.
И се взело решение — българската църква да бъде подчинена на цариградския патриарх. Прибавете към 870 числото 103, и ще получите 973, което се дели на 7 и дава 139. Ако в тая година не беше взето туй решение, вие щяхте да бъдете католици, вашата култура щеше да бъде западна, а не източна, и политическият ви живот щеше да бъде съвсем друг; други щяха да бъдат и границите на държавата ви, и вашето изкуство и книжнината ви, и отношенията ви с вашите съседи. — Смея ли да попитам, с какво се занимавате Вие? — С много науки, а и с някои изкуства.
към текста >>
И се взело решение — българската църква да бъде подчинена на
цариградския
патриарх.
Тя е 1549. Прибавете към нея 103 и ще получите 1652, което се дели на 7 и дава 236. Да вземем една дата, която засяга вас, българите. На цариградския събор в 870 година е бил повдигнат въпросът, към коя църква да принадлежат българите: дали към цариградската, или към римската. Пратениците на вашия цар — Борис-Михаила — повдигнали тоя въпрос.
И се взело решение — българската църква да бъде подчинена на
цариградския
патриарх.
Прибавете към 870 числото 103, и ще получите 973, което се дели на 7 и дава 139. Ако в тая година не беше взето туй решение, вие щяхте да бъдете католици, вашата култура щеше да бъде западна, а не източна, и политическият ви живот щеше да бъде съвсем друг; други щяха да бъдат и границите на държавата ви, и вашето изкуство и книжнината ви, и отношенията ви с вашите съседи. — Смея ли да попитам, с какво се занимавате Вие? — С много науки, а и с някои изкуства. Но мое любимо знание е математиката на историята, математиката на общочовешкия развой.
към текста >>
Човекът, който в
царска
Русия е писал „Не могу молчать!
Чолаков, когато тълкува безпримерното писателско трудолюбие на Толстоя със страха да не бъде засегнат някак си от критиката! Колко сърдечно би се смял великият писател, ако би бил жив и ако писаното от г. Чолаков по този въпрос би стигнало до него! Та за Толстоя, духовният аристократи, не е съществувал никакъв страх от никого относно достойнствата и недостатъците но художествените му произведения. Той е бил толкова сомовластен и горд в това отношение, че е могъл да се опълчи против целия свят, когато е било въпрос да прокара своите възгледи!
Човекът, който в
царска
Русия е писал „Не могу молчать!
“ и който не е намерил Сибир само поради-световното обществено мнение. треперел от страх, да не би X или У да каже нещо лошо за някой от романите му!? Та той е бил най-големия си съдия в това отношение. Сигурно г. Чолаков пише за някой от непризнатите софийски писатели, но не за Толстоя!
към текста >>
И затова той с достойнство е получил разрешение от Министерството на народното просвещение да ръководи курсове в цялото
царство
, включително и в гимназиите.
се закри в Пловдив курсът по Есперанто, с прощална вечер amuzvespero, ръководен от лектора Петър Камбуров, който се посещаваше повече от 150 души граждани, гражданки, ученици и напреднали есперантисти. Радостно бе, че като ученици посещаваха и възрастни хора — 67-70 годишни. Всички сияехме от радост спрямо придобивката от този хубав и звучен език, както начинаещи, така и напреднали, от умелото ръководене на курса от своя лектор. И действително, със своя скромен, искрен и практичен метод, той завладя нашите сърца, когато ни предаваше уроците. Той владее добре своята материя и като лектор в доста градове, можал е да се добре от лична практика, до най-лесния метод.
И затова той с достойнство е получил разрешение от Министерството на народното просвещение да ръководи курсове в цялото
царство
, включително и в гимназиите.
Особено радостно биваше, когато след свършване на всеки урок пеехме задружно, а той свиреше с цигулката, а след това пак соло цигулка и кавал от същия Ето защо, тази прощална вечер за нас беше мила и радостна. Тази вечер лектора говори внушително върху хубавата страна на Есперанто, като помоли, не само всеки да продължава да изучава езика, но да има и едно сближение и продължение за усъвършенстване в есперантската канцелария при читалището „Антим I“ в същия град. Той подчерта, че човека е дошъл на земята да се учи, да стане добър и да помага морално и материално на всека човешка душа. И че идеала на всекиго е да работи и за доброто на делото човечеството След това имаше декламации и хуморески с поучителни добри мисля, песни, свирене. Чухме и нещо красиво при тия разнообразни номера — мисли на един начинаещ, които заслужават внимание: „Драги съидейници, преди да чуете идеалът на есперантиста и на разумния човек, ще кажа: Както истинската връзка на един разумен човек с доброто с първоизточника с твореца му дават възможност да развие и приложи: любовта, мъдростта, истината и правдата в тяхната пълнота и чистота и се радва на един разумен живот.
към текста >>
33.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Какво предсказват линиите по ръката на бившия
цар
Фердинанд 16. Графология.
— Системата на Сент-Ив д’Ал вейдър 13. Френология. Общи бележки и френологическа карта от Л. Н. Фаулър, със символически имена и разяснения 14. Проф. Д-р Юл. Нестлер. Теоретически елементи на хиромантията (с 9 фигури в текста) 15.
Какво предсказват линиите по ръката на бившия
цар
Фердинанд 16. Графология.
Теоретически очерк с образци от ръкописа на генералите Жофър и Хинденбург 17. Астрология. Предмет на науката и исторически преглед 18. Окултна хигиена и медицина: — I. Лечебната и възобновителна сила на пролетта. — II Чудно излекуване на един сляп.
към текста >>
Дейността на окултния университет „Гйотеанум“ в
Швейцария
.
Из Сюли Прюдом: Очите. Идеалът. Росата. Тук долу, на земята. Прев. Ив. Карановски. 3. Боян Боев.
Дейността на окултния университет „Гйотеанум“ в
Швейцария
.
4. Веритас. „Как да станем силни“. 5. Пр. Мълфор. Вътрешният лекар. 6. Фр. Феерхов.
към текста >>
Духовна опитност: I Катастрофата с дунавския параход „
Борис
“ предсказана. II.
Д р Нестлер. Хирогномия. 11. И. А. Пфлюгер. Айнщайновият принцип на релативността. 12. Алхимия: Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията, от Д-р Р. Аланди (продължение и край). 13.
Духовна опитност: I Катастрофата с дунавския параход „
Борис
“ предсказана. II.
Предвестия на смъртта. III. Предопределенията на съдбата. 14. Книжнина. 15. Разни вести. I. Магия на числата. II.
към текста >>
В
Царството
и VI.
Толев: I. Псалом четвърти. II. Плач. III. Сините очи. IV. Плач. V.
В
Царството
и VI.
Разплата. 3. X. Туелвтрис. Сравнителен мистицизъм. Превела от английски г-ца Л. В-ва. 4. Жан Фино.
към текста >>
Нова дейност на окултния университет „Гьотенаум“ в
Швейцария
7.
В хармония с безкрайното 5. Трансцендетална фотография, фотография на невидимия свят (с илюстрации). Статия от Ив. Белев 6. Боян Боев.
Нова дейност на окултния университет „Гьотенаум“ в
Швейцария
7.
Франц Хартман. Бележки за природните духове. 8. Окултна хигиена и медицина. Слънцето утрин и вечер. Д-р Боян Фауст. 9.
към текста >>
Новата дейност на окултния университет „Гьотеанум“ в
Швейцария
— Окултното движение в Германия през последните години.
Из „Трепети на една душа“. Сонети от Ив. Толев. 1. Сън в лятна нощ. 3. Най-простата жива пентаграма във вечността (илюстрация). 4.
Новата дейност на окултния университет „Гьотеанум“ в
Швейцария
— Окултното движение в Германия през последните години.
Статия от Боян Боев, гимназиален учител. (Продължение от кн. 1 и край, с 2 илюстрации). 5. Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (портрет, биография и проявления на ясновидските й способности). 6. Бележки за природните духове.
към текста >>
Мироглед и творчество на художника
Борис
Георгиев. I.
Статия от Д-р Юстинус Кернер (продължение от кн. III.). 5. Окултна естетика: поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. Статия от Ив. Толев. 6.
Мироглед и творчество на художника
Борис
Георгиев. I.
Кратки животописни черти. II. Задачите на изкуството, според Бор. Георгиев. III. Творчество. IV. Няколко думи за изкуството и V. Заключение. Статия от Боян Боев (с две картини от същия художник: Странстващият пастир и Мадона). 7.
към текста >>
(Две картини от художника
Борис
Георгиев) 7.
Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе. Статия от Д-р Юстинус Кернер (продължение от кн. V.). 6. Окултна естетика: поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. Статия от Ив. Толев.
(Две картини от художника
Борис
Георгиев) 7.
Практически окултизъм. Волята е всепобеждаваща сила. — Статия от Oттo Кюнце, резюмирана от П. Г. Пампоров. 8. Смъртта и нейната тайнственост.
към текста >>
ТЪРСЕТЕ
ЦАРСТВОТО
!
Едно тържество на истината и правдата, и др. Година 4, Брой 10 (октомври 1926 г. - март 1927 г.) I. ОБЩ ОТДЕЛ 1. СЪОБЩЕНИЕ ОТ РЕДАКЦИЯТА. 2.
ТЪРСЕТЕ
ЦАРСТВОТО
!
Съвременният материализъм — Истинският живот. 3. ХИМНИ НА ЕДНА ДУША: 1) Благославяй душо моя, Господа! 2) Химнът на слънцата. Стихотворения в проза от А. Т. 4.
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното
царство
бърже тръгнало към упадък.
По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господстват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии. Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления. Нека дойдем сега до българския народ. Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре. Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо.
Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното
царство
бърже тръгнало към упадък.
Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове. Една от съдбоносните причини, които докараха падението на българското царство и страданията на българите, е преследването и изгонването на богомилите. Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му. Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели, чистота и святост. Тогавашните царе, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат.
към текста >>
Вместо някогашното величие във времето на
царете
Борис
и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове.
Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления. Нека дойдем сега до българския народ. Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре. Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо. Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък.
Вместо някогашното величие във времето на
царете
Борис
и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове.
Една от съдбоносните причини, които докараха падението на българското царство и страданията на българите, е преследването и изгонването на богомилите. Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му. Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели, чистота и святост. Тогавашните царе, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат. И до днес още недоучените български учители и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо“ и „злосторническо“'.
към текста >>
Една от съдбоносните причини, които докараха падението на българското
царство
и страданията на българите, е преследването и изгонването на богомилите.
Нека дойдем сега до българския народ. Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре. Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо. Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък. Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове.
Една от съдбоносните причини, които докараха падението на българското
царство
и страданията на българите, е преследването и изгонването на богомилите.
Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му. Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели, чистота и святост. Тогавашните царе, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат. И до днес още недоучените български учители и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо“ и „злосторническо“'. Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност.
към текста >>
Тогавашните
царе
, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат.
Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък. Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове. Една от съдбоносните причини, които докараха падението на българското царство и страданията на българите, е преследването и изгонването на богомилите. Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му. Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели, чистота и святост.
Тогавашните
царе
, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат.
И до днес още недоучените български учители и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо“ и „злосторническо“'. Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло“, „опасна зараза“ и „злочиние“ и че те са били „злосторни деца“ на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ.
към текста >>
При все това, последните български
царе
жестоко преследвали богомилите, като ги затваряли, изгонвали вън от България и изгаряли живи.
Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“.
При все това, последните български
царе
жестоко преследвали богомилите, като ги затваряли, изгонвали вън от България и изгаряли живи.
Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас“. (Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел. Най-новата история на българите не е лишена от много подобни примери.
към текста >>
Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно
царството
небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас“.
Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“. При все това, последните български царе жестоко преследвали богомилите, като ги затваряли, изгонвали вън от България и изгаряли живи.
Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно
царството
небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас“.
(Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел. Най-новата история на българите не е лишена от много подобни примери. И сега, във време на последните излишни и пакостни войни, се натрупаха безброй престъпления и отговорности.
към текста >>
Кога обеднялото ми сърце се свие и млъкне, разтвори широко вратата ми,
Царю
мой, и влез с
царска
тържественост.
Както нощта скрива в своя мрак молението за светлина, тъй в глъбината на моето същество звучи вика: аз жадувам за Теб, само за Теб. Както бурята търси покой, когато с всички сили се бори с покоя, тъй и моят метеж въстава против любовта и не млъква неговият вик: за Теб, само за Теб жадувам аз! 39. Кога сърцето стане жестоко и изсъхне, залей ме с буря от милосърдие. Кога в живота изсъхне радостта, пролей поток от песни. Кога суетата на деня от всички страни зашуми наоколо ми, ела при мен, Владетелю на тишината, с мир и покой.
Кога обеднялото ми сърце се свие и млъкне, разтвори широко вратата ми,
Царю
мой, и влез с
царска
тържественост.
Кога лъжовни желания заслепят моя разум, изпрати, о благий и бодърстващий, своите гръмове и мълнии. 40. Много, много дни не е валял дъжд, Господи, в моето изсъхнало сърце. Небето е чисто — нито едничко, най-тънко облаче не го помрачава, никакъв признак за дъжд. Изпрати, ако е такава волята Ти, гневен вихър, черен като смърт, и прорежи небето от край до край с бичове от мълнии. Разпилей, Владетелю мой, този безмълвен зной, неподвижен, огнен и безпощаден, който изгаря сърцето ми с безкрайно отчаяние.
към текста >>
И Ти,
Царю
мой, влезе в сърцето ми неканен, като някой от тълпата, непознат на мен, и запечати с печата на вечността бързотечните минути на моя живот.
Нима още не е дошъл часът? Още ли има да се работи? Ето, вечер обгръща земята и в угасващата светлина на деня морските птици летят към гнездата си. Кой знае кога ще паднат веригите, и лодката, подобно на залязващ лъч, ще изчезне в нощта. 43. Аз не Те очаквах.
И Ти,
Царю
мой, влезе в сърцето ми неканен, като някой от тълпата, непознат на мен, и запечати с печата на вечността бързотечните минути на моя живот.
И днес, кога случайно си спомних за тях и забелязах твоя знак, аз виждам, че те са пръснати на прах и са смесени с радостите и тъгите на моите празни, забравени дни. Ти не напусна моите детски игри, и стъпките, които аз чувах някога в своята детска стаичка, са същите, които ечат като ехо между звездите. 44. Ето моята радост: да чакам и да гледам по пътя, как сянката сменява светлината и как бушува бурята. Вестители от незнайни мирове ме поздравляват и бързат по пътя. Сърцето ми е изпълнено с радост и дъхът на пробягващия вятър ми е сладостен.
към текста >>
Аз ходех от врата на врата по селската улица и просех подаяния, когато, като дивен сън, се появи Твоята златна колесница,
Царю
на
царете
!
Колко се боях аз, че пътя ми ще бъде дълъг и уморителен и че ще бъде тъй трудно да Те достигна! 49. Ти слезе от трона и застана пред прага на моята колиба. Много славни певци има в Твоите чертози, непрекъснато там се пеят песни. Но моята проста и скръбна песничка пробуди Твоята любов. Тя се смеси с великата музика на света, и с цвете за награда на мен, Ти дойде и застана пред прага на моята колиба. 50.
Аз ходех от врата на врата по селската улица и просех подаяния, когато, като дивен сън, се появи Твоята златна колесница,
Царю
на
царете
!
Надежда се пробуди в гърдите ми и мен се стори, че се свършиха злополучните ми дни, и аз стоях в очакване непросено подаяние, съкровища, които ще бъдат разсипани около мене. Колесницата спря при мене. Погледът Ти падна върху мене и Ти слезе от колесницата с усмивка. Аз чувствах, че дойде, най-сетне, щастието на моя живот. Но Ти внезапно протегна дясната си ръка и рече: „Какво ще ми дадеш ти?
към текста >>
“ О, какъв
царствен
жест беше това — да отвориш дланта Си и да просиш От една бедна просякиня!
Надежда се пробуди в гърдите ми и мен се стори, че се свършиха злополучните ми дни, и аз стоях в очакване непросено подаяние, съкровища, които ще бъдат разсипани около мене. Колесницата спря при мене. Погледът Ти падна върху мене и Ти слезе от колесницата с усмивка. Аз чувствах, че дойде, най-сетне, щастието на моя живот. Но Ти внезапно протегна дясната си ръка и рече: „Какво ще ми дадеш ти?
“ О, какъв
царствен
жест беше това — да отвориш дланта Си и да просиш От една бедна просякиня!
Аз си смутих и стоях в нерешителност, а после бавно извадих от торбата се малко зрънчице и Ти го подадох. Колко голямо беше моето удивление, когато вечерта, като изтърсвах своята торба, аз видех на пода дребничкото златно зрънчице. 51. Нощният мрак се сгъстяваше. Нашата дневна работа се привърши. Ние мислехме, че вече е дошъл и най-сетният гост, и всичките врати в селото бяха заключени.
към текста >>
Но някой каза: „Тепърва ще дойде
Царят
“.
Аз си смутих и стоях в нерешителност, а после бавно извадих от торбата се малко зрънчице и Ти го подадох. Колко голямо беше моето удивление, когато вечерта, като изтърсвах своята торба, аз видех на пода дребничкото златно зрънчице. 51. Нощният мрак се сгъстяваше. Нашата дневна работа се привърши. Ние мислехме, че вече е дошъл и най-сетният гост, и всичките врати в селото бяха заключени.
Но някой каза: „Тепърва ще дойде
Царят
“.
Ние се заемехме и отвърнахме: „Не, това не може да бъде“. Стори ни се, че някой похлопа на вратата и си рекохме, че това е само вятърът. Ние угасихме светилниците и Отидохме да спим. Но някой рече: „Това е предвестникът“. Ние се заемехме и отвърнахме: „Не, това е вятърът“.
към текста >>
Някой рече: „Погледнете —
царски
флаг!
Някой каза, че това е шум от колесница. Ние прошепнахме в полусън: „Не, това е шум от гръмотевица“! Беше още тъмно, когато заби барабан. Раздаде се глас: „Ставайте, не се бавете! “ Ние турихме ръце на сърцето си и треперехме от страх.
Някой рече: „Погледнете —
царски
флаг!
“ Ние станахме и завикахме: „Не трябва повече да се бавим! “ „Царят е дошъл, но де са светилниците, д са венците? де е седалището за него? О, срам! О, позор!
към текста >>
“ „
Царят
е дошъл, но де са светилниците, д са венците?
Беше още тъмно, когато заби барабан. Раздаде се глас: „Ставайте, не се бавете! “ Ние турихме ръце на сърцето си и треперехме от страх. Някой рече: „Погледнете — царски флаг! “ Ние станахме и завикахме: „Не трябва повече да се бавим!
“ „
Царят
е дошъл, но де са светилниците, д са венците?
де е седалището за него? О, срам! О, позор! Де е чертога, де са украшенията? “ Някой каза: „Напразно викате!
към текста >>
В глуха нощ дойде
Царят
на нашето тъмно, мрачно жилище!
О, позор! Де е чертога, де са украшенията? “ Някой каза: „Напразно викате! Посрещнете го с празни ръце, въведете го в празни покои! “ Отворете вратата, нека звучат рогове от раковина!
В глуха нощ дойде
Царят
на нашето тъмно, мрачно жилище!
Гръм ехти в небесата. Мракът трепери от мълниите. Вземи парче от скъсана рогозка и го постели на двора! С бурята пристигна Царят на страшната нощ. 52. Аз желаех, но не се осмелих да поискам от тебе венецът от рози, който украшаваше Твоите гърди.
към текста >>
С бурята пристигна
Царят
на страшната нощ. 52.
“ Отворете вратата, нека звучат рогове от раковина! В глуха нощ дойде Царят на нашето тъмно, мрачно жилище! Гръм ехти в небесата. Мракът трепери от мълниите. Вземи парче от скъсана рогозка и го постели на двора!
С бурята пристигна
Царят
на страшната нощ. 52.
Аз желаех, но не се осмелих да поискам от тебе венецът от рози, който украшаваше Твоите гърди. И аз чаках до сутринта, когато Ти си отиде, за да събера останките върху своето легло. И като просякиня, търсех на разсъмване, не е ли останал поне един листец. Уви, какво намерих аз? Какво остана от Твоята любов?
към текста >>
Нима не стигна до тебе вестта, че цветето вече блести с
царствен
блясък между търните?
Листата шумоляха над нас, кукувицата кукаше нейде в дъбравата и благоуханието на баблинит цветя се носеше от завоя на пътя, Аз стоях занемяла от срам, когато Ти попита как ме казват. Наистина -— какво направих аз за Тебе, та да ме помниш Ти? Но спомена, че аз можах да Ти дам вода и да утоля Твоята жажда, ще живее в моето сърце и ще го пълни с нежност. Близко е пладне, уморено пеят птиците, листата на нимите шумолят над мене, а аз седя и мисля, мисля. 55. Умора пълни сърцето ти и дрямка още склапя твоите вежди.
Нима не стигна до тебе вестта, че цветето вече блести с
царствен
блясък между търните?
Събуди се, събуди се! Не губи време напразно! В края на каменистата пътека, в страната на девственото мълчание, самотно седи моят приятел. Недей го мами. Събуди се, събуди се!
към текста >>
Царю
на
царете
, Ти се облече в красота, за да плениш мен.
Ето защо Ти слезе при мене! О, Владетелю на небесата, д би била твоята любов, ако не бях аз? Ти ме направи съучастница на всичките свои съкровища. В сърцето ми е безкраен трепет От Твоята радост. В моя живот е само Твоята воля.
Царю
на
царете
, Ти се облече в красота, за да плениш мен.
И ето — Твоята любов се разтваря в любовта на Твоята възлюблена и Ти прозираш в техния съвършен съюз. 57. Светлина, светлина моя, светлина, която изпълва света, светлина, която ласкае погледит, светлина, която услажда сърцето! Ах, възлюблени мой, светлината танцува в сърцето на моя живот; светлината удря, възлюблени мой, по струните на моята любов; небето се разтваря, вятър бушува, смях се но си над земята. Пеперудките подигат своите крил в морето на светлината. Лилиите и ясмините разцъфват във вълните на светлината.
към текста >>
Веселие тече от лист към лист, възлюблени мой, ликование
цари
безмерно.
Светлина, светлина моя, светлина, която изпълва света, светлина, която ласкае погледит, светлина, която услажда сърцето! Ах, възлюблени мой, светлината танцува в сърцето на моя живот; светлината удря, възлюблени мой, по струните на моята любов; небето се разтваря, вятър бушува, смях се но си над земята. Пеперудките подигат своите крил в морето на светлината. Лилиите и ясмините разцъфват във вълните на светлината. Светлината се пръска като злато върху всеки облак, възлюблени мой, и елмази се сипят в изобилие.
Веселие тече от лист към лист, възлюблени мой, ликование
цари
безмерно.
Небесната река преля из бреговете си, и радост залива всички. 58. Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне б буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците - животът и смъртта — да танцуват по необятния свет, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи. 59. Да, аз зная, че това е само Твоята любов, о възлюблени на моето сърце: тази златна светлина, която танцува по листата, тези лениви облаци, които плават по небето, това леко подухване, което оставя прохлада върху моето чело. Утринната светлина покри очите ми - това е вест, която Ти пращаш на моето сърце. Твоят лик е наведен от висините, очите Ти гледат в моите очи, и моето сърце се докосва до твоите нозе. 60.
към текста >>
Бурята се скита по безпътицата на небето, корабите гинат в неизследваните води, смъртта
царува
наоколо, а децата играят.
Те не търсят тайни съкровища, те не умеят да хвърлят мрежи. Морската повърхност се смее, и бледно сияе усмивката на прибрежието. Пръскащите смърт вълни пеят празни песни на децата, подобно майка, която люлее люлката на детето. Морето си играе с децата, и бледно сияе усмивката на прибрежието. На морския брег на безкрайните светове се срещат деца.
Бурята се скита по безпътицата на небето, корабите гинат в неизследваните води, смъртта
царува
наоколо, а децата играят.
На морския брег на безкрайните светове има велико сборище от деца 61. Сънят, който долита върху очите на детето, — кой знае откъде идва той? Да, разказват, че неговото жилище е там, в приказното село, в мрачината на гората, дето висят две нежни вълшебни пъпки. Оттам дохожда той и целува очичките на детето. Усмивката, която трепти по устните на детето, когато то спи, — кой знае де се ражда тя?
към текста >>
Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално
царство
.
А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е. детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят.
Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално
царство
.
Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“.
към текста >>
Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното
царство
.
детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство.
Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното
царство
.
Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“. Тогаз се поддържаше така: веществата и силите, които действат в минералите, не могат да дадат „живот“ на организма; поради това, казваше се, в организма има особена сила, наречена „жизнена“.
към текста >>
Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в
Швейцария
, основана от д-р Р.
Дали е възможно да се направи Операция на телесно слепия, това зависи от устройството на неговите зрителни органи; а пък ясновидските органи, чрез които човек може да проникне във висшите мирове, се намират в зачатък у всеки човекъ3). Всеки може да ги развие в себе си, ако има търпение, настойчивост и енергия в приложението на методите, изложени в книгата ми: „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“. Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека. Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници.
Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в
Швейцария
, основана от д-р Р.
Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията.
към текста >>
Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското
царство
.
Растението не може да усеща. От факта, че някой растения отговарят на известни дразнения чрез движения или по друг начин, някой учени вадят невярното заключение, че растенията са способни до известна степен да усещат. Но това е недоразумение и то се корени в кривото разбиране на понятието „усещане“. Работата не е в туй, дали един организъм отговаря на външното дразнение, а в туй, дали това дразнене се придружава от вътрешно преживяване на удоволствие или страдание, на влечение, желание и пр. Ако беше иначе, трябва да допуснем, че и синята лакмусова книга „усеща“ известни вещества, понеже почервенява от тяхното допиране4).
Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското
царство
.
(В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин). Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество. Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5). Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото.
към текста >>
Той говори за
Царете
, които преди идването на
Царя
на Израил
царуваха
над Едом, символи на ония хаотични сили, що преди триумфа на Хармонията властваха в начало над вселената.
„Целият свят почива върху тайната, и ако е нужно мълчание, когато се касае за земни дела, колко повече това мълчание е необходимо, когато се касае за мистични поучения, които Бог дори и на своите висши ангели не открива“. „Небето се свежда към нас, за да ни чуе, но дори и пред него аз не бих желал да говоря незабулено. Земята се подвиква, за да ни слуша, но и пред нея аз ще говоря само със загадки“. „Тази минута ние сме Врата и Стълпове на Вселената“. И Раби Симен захвана да учи и да казва поучения; според едно предание, запазено в тайната на тайните, когато той отворил уста, земята под тях потреперила, и учениците усетили това. II.
Той говори за
Царете
, които преди идването на
Царя
на Израил
царуваха
над Едом, символи на ония хаотични сили, що преди триумфа на Хармонията властваха в начало над вселената.
И после продължи: „Когато Бог поиска да твори, Той с покров забули своето неизказано сияние и върху гънките на този покров хвърли и открои своята сянка. Из тази сянка се възправиха великани, и рекоха: „Ние сме Царе“, а при все това — фантоми бяха. Те се появиха, понеже Бог се скри, като остави да се спусне нощ на хаоса; и те изчезнаха, когато на утрото се появи лъчезарната Глава, Главата която човечеството приема, когато прославя Бога, пътеводното слънце на нашите желания и мисли. Боговете са призрачни сенки, а Бог е синтез на Виделината. Узурпаторите падат, когато истинският Цар възлезе на своя трон, и когато Бог се яви, Боговете изчезват. III.
към текста >>
Из тази сянка се възправиха великани, и рекоха: „Ние сме
Царе
“, а при все това — фантоми бяха.
Земята се подвиква, за да ни слуша, но и пред нея аз ще говоря само със загадки“. „Тази минута ние сме Врата и Стълпове на Вселената“. И Раби Симен захвана да учи и да казва поучения; според едно предание, запазено в тайната на тайните, когато той отворил уста, земята под тях потреперила, и учениците усетили това. II. Той говори за Царете, които преди идването на Царя на Израил царуваха над Едом, символи на ония хаотични сили, що преди триумфа на Хармонията властваха в начало над вселената. И после продължи: „Когато Бог поиска да твори, Той с покров забули своето неизказано сияние и върху гънките на този покров хвърли и открои своята сянка.
Из тази сянка се възправиха великани, и рекоха: „Ние сме
Царе
“, а при все това — фантоми бяха.
Те се появиха, понеже Бог се скри, като остави да се спусне нощ на хаоса; и те изчезнаха, когато на утрото се появи лъчезарната Глава, Главата която човечеството приема, когато прославя Бога, пътеводното слънце на нашите желания и мисли. Боговете са призрачни сенки, а Бог е синтез на Виделината. Узурпаторите падат, когато истинският Цар възлезе на своя трон, и когато Бог се яви, Боговете изчезват. III. След като даде битие на Нощта, за да светнат звездите, обърна се Бог към Сянката, която създаде, и я погледна, за да й даде образ. И Той отрази лик върху покрова, с който покри своя неизказан блясък, и този лик му се усмихна; Бог искаше този лик да бъде Негов лик, да създаде човека по свое подобие И Той начерта тъмницата, която щеше да даде на сътворените духове.
към текста >>
Узурпаторите падат, когато истинският
Цар
възлезе на своя трон, и когато Бог се яви, Боговете изчезват. III.
Той говори за Царете, които преди идването на Царя на Израил царуваха над Едом, символи на ония хаотични сили, що преди триумфа на Хармонията властваха в начало над вселената. И после продължи: „Когато Бог поиска да твори, Той с покров забули своето неизказано сияние и върху гънките на този покров хвърли и открои своята сянка. Из тази сянка се възправиха великани, и рекоха: „Ние сме Царе“, а при все това — фантоми бяха. Те се появиха, понеже Бог се скри, като остави да се спусне нощ на хаоса; и те изчезнаха, когато на утрото се появи лъчезарната Глава, Главата която човечеството приема, когато прославя Бога, пътеводното слънце на нашите желания и мисли. Боговете са призрачни сенки, а Бог е синтез на Виделината.
Узурпаторите падат, когато истинският
Цар
възлезе на своя трон, и когато Бог се яви, Боговете изчезват. III.
След като даде битие на Нощта, за да светнат звездите, обърна се Бог към Сянката, която създаде, и я погледна, за да й даде образ. И Той отрази лик върху покрова, с който покри своя неизказан блясък, и този лик му се усмихна; Бог искаше този лик да бъде Негов лик, да създаде човека по свое подобие И Той начерта тъмницата, която щеше да даде на сътворените духове. И съзерцаваше Бог лика, който един ден щеше да бъде образ на човека, и неговото сърце се изпълни с милост, понеже му се стори, че чува вече стоновете на своето творение. „Ти, който искаш да ме подчиниш на закона“, проговори ликът, „докажи ми, че този закон е Правда, като му се подчиниш Ти сам. И Бог стана Човек, за да може човекът да Го обича и да го разбира.
към текста >>
Сравнете нашите скалисти планини с поляните на Илиноис, провинцията Мейн с Калифорния, Вермонд с Флорида, Шотландските планински места с блатата на Ирландия,
Швейцария
с Холандия.
Първата работи с постоянните му особености (черти), а последната — с преходящите (временните) им изражения. И двете са, при все туй, неразделими, и ние ще считаме, че физиогномията ги обхваща изобщо. I. Закон за съотношението Първият общ принцип или закон, който ще установим, и за който инцидентно споменахме, е: различията във външните форми са резултат и мярка на по-рано съществували различия във вътрешния характер, — с други думи, конфигурацията съответства на организацията и функцията. Всяко нещо има една форма, едно очертание, с други думи, една свойствена физиогномия. Повърхностите на известни страни се различават толкова, колкото и лицата на хората.
Сравнете нашите скалисти планини с поляните на Илиноис, провинцията Мейн с Калифорния, Вермонд с Флорида, Шотландските планински места с блатата на Ирландия,
Швейцария
с Холандия.
Поставете един дъб до един бор, сравнете един орел с една гъска, един тигър с едно магаре. На тези различия във външната форма са основани класовете, категориите, родовете и видовете, на които са разделени природните предмети. Няма нито два класа, нито две категории, нито два рода, нито два вида еднакви. Видовете са образувани от индивиди. В най-долната категория на форми, която преобладава в минералния свет, класификацията не може да бъде продължена по-нататък.
към текста >>
Но особено в животното
царство
, с издигането на степените се увеличава и различието на индивидите.
Обаче, в растението има живот и неговите форми не се поддават на нареждането на мъртвата материя. И в най-правото дърво има по-голямо или по-малко изкривяване. И в най-долната форма на растителния живот съществуват индивидуални различия, но те, сравнително, са малки. Две стъбълца трева от един вид могат толкова да си приличат, че мъчно можем да ги различим, когато приликата между две дървета никога не бива толкова голяма. При това индивидуалното различие се променя според класа, който заема дървото: плодните дървета от еднакъв вид представляват помежду си много по-голямо различие, отколкото дърветата за градеж, културните дървета — от дивите.
Но особено в животното
царство
, с издигането на степените се увеличава и различието на индивидите.
Защото тук разнообразието в характера дава случаи, поради сложната природа, свободата на производителните закони и разнообразното влияние на обстоятелствата —за най-дълбоко и най-ясно проявление на разнообразието. Майката птица или животно най-добре познава своите малки; овчарят и овчарското куче разпознават всяка Овца От тяхното стадо измежду всичките други, пръснати по бърдата и полята. И само един поглед върху всички милиони хора, които населяват земята, може да открие едно съвсем определено различие. Като класираме индивидуалните различия, които намираме в границите на един вид, получаваме подразделенията. Намерено е, обаче, че и така отбраните индивиди далеч не са точно еднакви.
към текста >>
Нежните и прави стъбла на
царевицата
не би могли да поддържат и хранят тежките тикви; нито грациозната върба или великолепната бреза — да държи ябълки.
— нищо друго, освен едно постоянно различие в тяхната функция и характер. В всеки случай, вътрешният живот е, който дава външната форма на нещата. Навред в природата и във всички случай, различията във формата, в строго съгласие с този закон, са в съответствие с различията в характера и службата. Ония неща, които си приличат по качество и функция, приличат си и по форма; и винаги, когато има различие по качество и функция, има различие по форма. С други думи, има една определена връзка между устройството и външния вид на материалните предмети; и причината, защо известно животно или едно растение вземат една своя определена форма, а не някоя друга, трябва да се търси само в нуждата от приспособление на очертанието към характера.
Нежните и прави стъбла на
царевицата
не би могли да поддържат и хранят тежките тикви; нито грациозната върба или великолепната бреза — да държи ябълки.
Невъзможно е да се съгласуват жестоките и кръвожадни наклонности на тигъра с кротката и мила физиономия на агнето. Така, човекът, надарен с разум, духовност и надежда, който се стреми към безсмъртие, „направен малко по-долен от ангелите“ — не може да пълзи по земята като влечуго. Той по необходимост стои прав и вдига лицето си към небето, а неговите ловки пръсти са готови да изпълняват заповедите на душата. Той не би могъл да бъде човек, ако би имал някоя друга форма. Като слизаме от общото към особеностите, от видовете към индивидите, намираме да действа същият закон.
към текста >>
Тогава в горния десен правоъгълник е местото на силата, в левия — идеите и мислите; в долния десен — чрез силата постигнатите материални творби, в левия — създаденото чрез мислите и идеите
царство
на въображението.
24), долната половина на дланта се нарича юг на ръката. Това е сферата на женския, на повлияемия и възприемащия (зачеващия) принцип. Горната половина на ръката е ръчния север, сферата на мъжкия, на активно действащия и творящия или създаващия принцип. По-нататък, като си помислим, на фиг. 24, две линии, перпендикулярно една на друга, повърхнината на дланта се разделя на четири приблизително еднакви части.
Тогава в горния десен правоъгълник е местото на силата, в левия — идеите и мислите; в долния десен — чрез силата постигнатите материални творби, в левия — създаденото чрез мислите и идеите
царство
на въображението.
Значението на отделните хълмове, за което ще говорим сега по-подробно, може чрез разни обстоятелства и причини съществено да се промени, да се усили или отслаби, и то: 1. поради това че хълмът не се намира винаги точно на определеното му място, а е малко или много отдалечен от това място; 2. поради това, че два съседни хълма не са винаги отделени рязко един от други, а понякога се сливат в едно; 3. поради това, че началото, формата и големината на главните линии в дланта, принадлежащи към отделните хълмове или граничещи с тях, могат да бъдат различни; и 4. поради това, че разните хълмове не са винаги еднакво развити.
към текста >>
Това трябва да приемем и за човека и за другите природни
царства
, които се намират в еволюция.
Че те не ни докарват хармония, това знаят астролозите, макар че за тяхното влияние нищо положително не е известно в астрологията. Така ние виждаме, че дори и в нашия Космос не владее още абсолютна хармония. И понеже човекът е подобие на Космоса, една микроскопична рефлексия от него, явно е, че у него за сега не се намира абсолютна хармония, особено пък когато и той сам по разни начини си създава дисхармония. От астрономическите открития можем да научим още много досежно нашето бъдеще. Ние знаем, че движението на земята (и на другите планети) около слънцето, не е точно елипсовидно, а спирално, с други думи, земята в своята обиколка все по-вече се приближава към слънцето, и трябва да дойде времето, когато тя ще се съедини пак със слънцето, от което е произлязла.
Това трябва да приемем и за човека и за другите природни
царства
, които се намират в еволюция.
Крайната цел е: съединяване пак с източника на живота и съзнанието — съединяване пак с Логоса, който се манифестира в четирите природни царства. (Следва) ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИДИНА Нашето хранене Ars vivendi или изкуството да живеем е едно от най-мъчните за изучаване изкуства. Да знаем кога, какво, как и колко да ядем и пием, за да извлечем от храната и питието възможно най-големата полза за телесното и душевно здраве, и да прилагаме точно тия наши знания, това значи да си осигурим такъв живот на земята, какъвто ни е предначертан за изпълнението на нашата мисия към себе си и към ближните. Не по-малко важно е да знаем и кога, какво и как да обличаме, защото и облеклото е необходимо условие за нашето здраве и дълголетие. Към тия правила за храненето и обличането се прибавя и уредбата на нашите отношения към видимия и невидимия свет.
към текста >>
Крайната цел е: съединяване пак с източника на живота и съзнанието — съединяване пак с Логоса, който се манифестира в четирите природни
царства
.
Така ние виждаме, че дори и в нашия Космос не владее още абсолютна хармония. И понеже човекът е подобие на Космоса, една микроскопична рефлексия от него, явно е, че у него за сега не се намира абсолютна хармония, особено пък когато и той сам по разни начини си създава дисхармония. От астрономическите открития можем да научим още много досежно нашето бъдеще. Ние знаем, че движението на земята (и на другите планети) около слънцето, не е точно елипсовидно, а спирално, с други думи, земята в своята обиколка все по-вече се приближава към слънцето, и трябва да дойде времето, когато тя ще се съедини пак със слънцето, от което е произлязла. Това трябва да приемем и за човека и за другите природни царства, които се намират в еволюция.
Крайната цел е: съединяване пак с източника на живота и съзнанието — съединяване пак с Логоса, който се манифестира в четирите природни
царства
.
(Следва) ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИДИНА Нашето хранене Ars vivendi или изкуството да живеем е едно от най-мъчните за изучаване изкуства. Да знаем кога, какво, как и колко да ядем и пием, за да извлечем от храната и питието възможно най-големата полза за телесното и душевно здраве, и да прилагаме точно тия наши знания, това значи да си осигурим такъв живот на земята, какъвто ни е предначертан за изпълнението на нашата мисия към себе си и към ближните. Не по-малко важно е да знаем и кога, какво и как да обличаме, защото и облеклото е необходимо условие за нашето здраве и дълголетие. Към тия правила за храненето и обличането се прибавя и уредбата на нашите отношения към видимия и невидимия свет. Само като изучим и прилагаме всичко това, само тогава нашият живот ще може да се прояви във всичката си пълнота.
към текста >>
За ясновидеца е много мъчително да види една жена, която се мисли надарена с една деликатна и нежна природа, което не може да бъде, защото тогава не бихме я виждали в такава една среда, — да я види обиколена от странните и отвратителни форми, които търсят касапниците, когато тя разглежда труповете, които произхождат от страшното и непрекъснато клане, вършено на бойното поле, на което се води борбата между животинската ненаситност на човека, която има нещо от тигъра, и божествения живот, въплътен в животинското
царство
.
Магнетизмът на търговеца, който ги продава, и тоя на готвача, който ги приготовлява, принадлежат към последната категория и могат, естествено, да бъдат унищожени чрез огъня; обаче, магнетизмът, който им е свойствен, не може никак да бъде повлиян от варенето. Така, колкото и да се вари или пече мъртвата плът, никога не ще се постигне унищожението на отвратителната природа на магнетизма, с който е пропита, нито всички чувства на болка, ужас и омраза, с които е преситена. Който може да забележи тоя магнетизъм и вибрациите, които туря в движение, никога вече не ще се реши да яде месо. В същност повечето от зловредните привички, които влизат в живота на невежите, биха станали невъзможни, ако те, невежите, биха могли да видят скритата страна на егоистичните слабости, на които се отдават. Разпространеният обичай на хранене с трупове привлича около неговите паритизиращи всевъзможни неприятни същества, с ужасни зеещи и живо червени уста, като тези, които могат да се видят, когато се събират в околностите на некоя касапница, за да вдишат миризмата на кръвта.
За ясновидеца е много мъчително да види една жена, която се мисли надарена с една деликатна и нежна природа, което не може да бъде, защото тогава не бихме я виждали в такава една среда, — да я види обиколена от странните и отвратителни форми, които търсят касапниците, когато тя разглежда труповете, които произхождат от страшното и непрекъснато клане, вършено на бойното поле, на което се води борбата между животинската ненаситност на човека, която има нещо от тигъра, и божествения живот, въплътен в животинското
царство
.
Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от прадедите й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това. Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук. Въпреки това, вие имате пред очите си печалното зрелище на една млада жена, която от самото си рождение би трябвало да бъде деликатна и чувствителна, но на която физическите и астрални фибри са толкова груби, че тя няма способността да наблюдава физическите неща, нито да усети всичките невидими ужаси, които я обикалят. Действително тъжно е, също, да се гледа всичкото зло, което повечето хора си причиняват чрез тези пагубни привички, тъй лесни за избягване. Човек нема никаква нужда от месо, нито от спирт.
към текста >>
Митридатиумът, изнамерен от Дамократ, а не от
цар
Митридат, е било едно от най-старите лекарства.
Архиген считало месото на усойницата за главно средство против проказата. Лайбмедикът на император Август, Муза, употребявал същото средство против лоши циреи. Особено много е употребявано тогава месото на усойницата като съставна част на едно универсално лечебно средство, известно под името теряк. И много други лечебни средства са употребявани в най-старите времена против всички възможни болести. Като универсални средства против отравяне са считани главно три маджуна: митридатиум, теряк и мушамата на Виго (emplastrum de Vigo).
Митридатиумът, изнамерен от Дамократ, а не от
цар
Митридат, е било едно от най-старите лекарства.
То и в днешно време се намира в аптеките и се употребява от някои хора. Това лекарство се състояло от 54 субстанции. Но вместо него в повечето случаи са употребявали теряка. Той бил една смес от хляб, растително лепило, желъди, множество люти и ароматични растения, корени и месо от усойница. Изнамерено е от лекаря на Андромах Критски.
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя не разкрива пред проницателния поглед на любознателния четец нито едно от качествата, които са отличавали българите в тяхното минало, защото никой чужд историк на нашия живот - да не говорим за нашите историци-компилатори - не е вникнал и досега в личността на основателя на Първото българско
царство
Аспарух или Исперих, не е изучил неговия произход и неговото духовно битие и не се е спрял с достатъчна сериозност да изследва, кой е тоя народ, който той довел и заселил при бреговете на Дунава.
Прочее, да започнем от личността. Нека изучим българина всестранно: какво е унаследил той от миналото свое съществуване, какви кармически задължения той има да изплаща и, поради това, какви душевни способности се изразяват в неговия физически, умствен и духовен строеж. Тия исторически и научни изследвания са необходими, за да можем да поставим правилна диагноза на болестта, от която страдат българите, като отделни личности и като народ, и да приложим за тая болест най- ефикасното лекарство. За жалост, истинската история на българския народ е и до днес непозната, в своята дълбочина, за чуждите и наши учени. Това, което те наричат „история", не е освен една повърхностна хронология на събития, от която се правят само наивни умозаключения.
Тя не разкрива пред проницателния поглед на любознателния четец нито едно от качествата, които са отличавали българите в тяхното минало, защото никой чужд историк на нашия живот - да не говорим за нашите историци-компилатори - не е вникнал и досега в личността на основателя на Първото българско
царство
Аспарух или Исперих, не е изучил неговия произход и неговото духовно битие и не се е спрял с достатъчна сериозност да изследва, кой е тоя народ, който той довел и заселил при бреговете на Дунава.
Съвременните официални историографи, като не са изучили окултните закони на създаването и развитието на народите, не знаят, че това не са стада, които се движат и лутат несъзнателно по степи, гори и планини, а живи организми, членове на световни раси, които, като звена от една дълга верига, се явяват на земята с известна духовна мисия. И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св.
към текста >>
Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български
царства
, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ.
Това, което те наричат „история", не е освен една повърхностна хронология на събития, от която се правят само наивни умозаключения. Тя не разкрива пред проницателния поглед на любознателния четец нито едно от качествата, които са отличавали българите в тяхното минало, защото никой чужд историк на нашия живот - да не говорим за нашите историци-компилатори - не е вникнал и досега в личността на основателя на Първото българско царство Аспарух или Исперих, не е изучил неговия произход и неговото духовно битие и не се е спрял с достатъчна сериозност да изследва, кой е тоя народ, който той довел и заселил при бреговете на Дунава. Съвременните официални историографи, като не са изучили окултните закони на създаването и развитието на народите, не знаят, че това не са стада, които се движат и лутат несъзнателно по степи, гори и планини, а живи организми, членове на световни раси, които, като звена от една дълга верига, се явяват на земята с известна духовна мисия. И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие.
Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български
царства
, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ.
Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св. Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници. А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм. Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действа за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище.
към текста >>
Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил
цар
Симеон,
цар
Борис
, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св.
Тя не разкрива пред проницателния поглед на любознателния четец нито едно от качествата, които са отличавали българите в тяхното минало, защото никой чужд историк на нашия живот - да не говорим за нашите историци-компилатори - не е вникнал и досега в личността на основателя на Първото българско царство Аспарух или Исперих, не е изучил неговия произход и неговото духовно битие и не се е спрял с достатъчна сериозност да изследва, кой е тоя народ, който той довел и заселил при бреговете на Дунава. Съвременните официални историографи, като не са изучили окултните закони на създаването и развитието на народите, не знаят, че това не са стада, които се движат и лутат несъзнателно по степи, гори и планини, а живи организми, членове на световни раси, които, като звена от една дълга верига, се явяват на земята с известна духовна мисия. И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ.
Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил
цар
Симеон,
цар
Борис
, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св.
Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници. А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм. Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действа за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание.
към текста >>
* Свят без въздишки, без робски окови,
царство
на волност и щастье безспир, жилище ново със радости нови - цяла вселена на правда и мир!
А веднъж отстранена тая пакостна разпокъсаност на народа, причинена от алчност болезнени лични амбиции и вражди, ние ще можем да пристъпим вече към най-съществените реформи в управлението. Така ние ще вървим логично и разумно към постигането на общото благо: чрез подобрение на морала на личността към едно правилно обществено развитие и управление. Културата на братството е културата на бъдещето; в служба на нея трябва да положим нашия ум, нашето сърце и нашата воля! Из „Трепети на една душа“ (сонети), ТИХИЯТ ГЛАС * * * Чул ли си, братко, във миг някой труден, нежният шепот на тихия глас? О, какъв свят лъчезарен и чуден той ни открива внезапно тогаз!
* Свят без въздишки, без робски окови,
царство
на волност и щастье безспир, жилище ново със радости нови - цяла вселена на правда и мир!
* Милият говор на тихия глас, колко съкровища крие за нас! И как се лей кат балсам във душата! .. * Вслушвай се, братко, в последния час в тайния глас! Той е мощният глас, зов за живот - за живот в небесата! * * * СТРАННИК Похлопах на вратата на твоя светъл дом, о сияйна хубавице... Излей, деннице, зарите си в тъмата на странник клет и хром, скиталец жалък по света!...
към текста >>
Хората бързат да отидат на
Царския
пазар.
Много нови изображения са създадени от изкусни майстори и сетне, когато им дойде времето, хвърлени в свещения поток на забравата. Божеството на разрушения храм пребивава без служители във вечно пренебрежение. 89. Не се чуват по вече гръмки, шумни речи от мене — такава е волята на моя повелител. Отсега аз ще говоря с шепот. Речта на моето сърце ще зазвучи като тиха песен.
Хората бързат да отидат на
Царския
пазар.
Всички купувачи и продавачи са вече там. Но аз получих необикновен отпуск, посред ден, в най-големия разгар на работата. Нека разцъфнат цветята в моята градина, макар да не е ударил още часът, и нека пчелите почнат своето лениво бръмчене. Много часове прекарах аз в борба между доброто и злото, но сега приятелят на моите празни дни скланя моето сърце към себе си, и аз не разбирам, защо е този зов към целта, която няма смисъл? 90. В деня, когато смъртта похлопа на твоята врата, какво ще й предложиш ти?
към текста >>
Когато моят път бъде привършен, вечерната звезда ще изгрее и скръбни ноти на вечерни мелодии ще зазвучат пред вратата на
Царя
. 95.
Когато тръгна, пожелайте ми щастие, приятели! Небето е пламнало от зората и пътят ми ще бъде прекрасен. Не питайте какво ще взема със себе си. Аз тръгвам на път с празни ръце и със сърце, пълно с надежда. На главата си ще поставя брачен венец Не е за мене тогата на странник, и макар по пътя да ме чакат опасности, аз не чувствам страх.
Когато моят път бъде привършен, вечерната звезда ще изгрее и скръбни ноти на вечерни мелодии ще зазвучат пред вратата на
Царя
. 95.
Аз не помня онзи миг, когато за пръв път съм прекрачил прага на този живот. Каква велика сила ме е накарала да се разтворя в това велико тайнство, подобно на горска пъпка в полунощ? Когато сутринта видях светлина, аз почувствах изведнъж, че не съм чужд в този свят, че незнайното, което няма име, ни образ, ме е приело в своите обятия в образа на моята майка. Също тъй и в часа на смъртта това незнайно ще се яви като отдавна познато. И понеже обичам живота, аз зная, че ще обикна и смъртта.
към текста >>
Съвсем нови схващания ще
зацаруват
в нея в бъдеще.
Така се туря основата на окултната патология. А окултната анатомия и окултната патология заедно турят основата на окултната медицина. Успехите, до които е достигнала медицината днес, са големи. Обаче, все пак тя се намира още в първите крачки на своето развитие. Предстои голям подем на медицинската наука.
Съвсем нови схващания ще
зацаруват
в нея в бъдеще.
Медицината ще застане на краката си, когато се хвърли върху медицинските въпроси светлината на окултизма. От този пример се вижда, колко практическа наука е окултизмът. Като друг пример можем да вземем възпитанието. Вътре в човека живее божествена искра. Божественото, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се прояви.
към текста >>
Той е кристалният блян на една романтична епоха, която пожела да замени прозаичната действителност с
царството
на фантазията.
Новалис е един от тях. След прочитането на неговия роман „Хайнрих фон Офтердинген“ всеки с трепет се запитва: „Нима блянът е откровение на истинско реалното?! “ Може би това не е отдавна забравената истина, но все пак това е една мисъл, значението на която познават всички мистици. Душата на Новалис е проникнала в най-тъмните глъбини на бляна, тя е блуждала с метеорен блясък в отвъд световете, видяла е в светли окраски Вечните Закони и след всичко това, угнетена от положението, в което е поставена, създала е символът, в който е вложила себе си, — създала е „Синият цветец“. Той е най-фантастичното и най-дивното творение на Новалис.
Той е кристалният блян на една романтична епоха, която пожела да замени прозаичната действителност с
царството
на фантазията.
Стремежът към него е израз на най-чистия поетически мистицизъм. Необяснимо е, вследствие на каква асоциация е създаден тоя символ, който концентрира в себе си всички мистични и романтични блянове, които биха могли да прелетят в душата на един поет. Синият цветец е раснал и се е развил в тъмни северни лесове, в светлика на лунното сияние, облян от сълзите, които тъй буйно бликат в „Химна на Нощта“. Неговия зародиш се крие в златокъдравата главичка на София Кюн. Историята на една мистична любов даде съдържанието на един роман, в който за пръв път светът вижда неземни проблясъци.
към текста >>
И както в разказа на Клинксор, Поезията предава Парките на тарантулите, за да поднови по-скоро
царството
на Мъдростта, тъй и душата предава тъмните помисли на смъртта, за да може да въплъти своите блянове и полети в сферите на съзерцанието.
Това не е нещо необикновено. Епохата на Новалис бе епоха на крайния идеализъм. В него бе въплътена доктрината на Фихте. Светът за него бе само представа, но на „своите представи“ той отдаваше абсолютно значение. Погледнато така, преживяването поражда бляновете, а бляновете всякога се превръщат в материални образи.
И както в разказа на Клинксор, Поезията предава Парките на тарантулите, за да поднови по-скоро
царството
на Мъдростта, тъй и душата предава тъмните помисли на смъртта, за да може да въплъти своите блянове и полети в сферите на съзерцанието.
Синият цветец е най-добре въплътения блян. Той е синия кошмар на тъмните нощи, вяра в отвъд световете, полет към вечните извори на доброто, истината на невидимите полета, тогата на поета и екстаза на мистика. „Синият цветец! “ възкликва Хайлборн. През горски мрак, през планински клисури, през проход между скали, лежи пътят към него — пътят на Бляна.
към текста >>
Царството
небесно е облял с широка непрекъсната светлина; няма свято тайнство, няма страшна Светая Светих.
Че Сведенборг не направи в същност никога впечатление на един популярен ум, това се дължи на факта, че той имаше малка сила на въображението и нямаше чувство на хумор. Той презираше метафизиката и избягваше риториката. Той искаше факти и описваше славата на небесните дворци по начин, който се употребява при описване инвентара на някоя земна къща. Ако е имало някога писател, на когото добрите качества да са били спънки за него, това е Сведенборг. Поради своята съвестност, която е против самия него, той натрупваше толкоз много подробности в съчиненията си, че не може да се състави едно общо гледище за работата му като едно цяло.
Царството
небесно е облял с широка непрекъсната светлина; няма свято тайнство, няма страшна Светая Светих.
Неговите ангели са движещи се фигури, облечени в еврейски свещенически одежди и в червени и алени дрехи. Той е казвал по някога: „зная, защото бях там“, и пак това не ни прави да чувстваме, че сцената е описана от очевидец. При все това, няма съмнение, че той е видял тази сцени във вътрешния си мир, защото беше човек с прозорлива истинност и честност. От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни. Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум.
към текста >>
Удостоено от крал Карл XII, семейството му било турено в реда на благородниците от наследницата на Карл, кралица Улрика, след което името Сведборг се изменило на Сведенборг, и Емануел заел место между
рицарите
от конноездачния орден в тригодишните събрания на държавиците.
Когато напуснал университета, баща му пожелал да го остави при знаменития шведски инженер Христофор Полхамер, но той предпочел да пътува две години, преди да се установи в родината си. След като посетил разни чуждестранни университети, включително и оксфордския, той се върнал в Швеция в 1712 г. да работи при Полхамер и да редактира едно научно списание. Трудовете му били увенчани с успех много рано в живота му. Той е бил назначен на важния пост — асесор на минната колегия в 1714 год.
Удостоено от крал Карл XII, семейството му било турено в реда на благородниците от наследницата на Карл, кралица Улрика, след което името Сведборг се изменило на Сведенборг, и Емануел заел место между
рицарите
от конноездачния орден в тригодишните събрания на държавиците.
Той е работил усилено в професията си в продължение на цели единадесет години, написал е книги по минералогия и по други научни предмети изобщо, и се отличил на политическата арена. След това той решил да отиде в странство, за да продължи науките си и да публикува съчиненията си в други страни, които му предлагали по-добро възнаграждение от онова, което е можал да получи в отечеството си. Той имал едно малко състояние и наредил, половината от заплатата, която получавал като асесор, да се дава на помощника му. И у дома си, и в чужбина, той работил непрекъснато. Пишел книги по астрономия и алгебра, за приливите и отливите, върху магнетите, и в свободното си време успял да „открадне занаятите“, според собствения му израз, като научил часовникарство, столарство, да прави математически инструменти и да подвързва книги.
към текста >>
Когато Сведенборг обърна вниманието си към животинското
царство
, факт е, че той пръв демонстрира употребата на белите дробове, и тури начало на знаменитите открития на Шлихтинг, Мънро и Уилсон.
Пишел книги по астрономия и алгебра, за приливите и отливите, върху магнетите, и в свободното си време успял да „открадне занаятите“, според собствения му израз, като научил часовникарство, столарство, да прави математически инструменти и да подвързва книги. Освен това постигнал известно съвършенство и на музикалния орган. Той бил винаги борец, работил е да намери някой нов резултат, да дойде до някое ново заключение. Неговите подвизи в света на науката са или отминати мълком или отдадени на други, които дойдоха след него, но когато се опитваме да дадем преценка на съчиненията му като едно цяло, не трябва да се забравя, че той е първият, който е предвидил атомическата теория и е турил началото на днешната наука за кристалографията. В чудното си съчинение Principia, в което се опитва да обясни системата на вселената чрез аналогия, разсъждавайки от познатото към непознатото, Сведенборг тури начало на открития, които се усвоиха по-късно от Ла Гранж, Кант, Мишел, Мосот, Ла Плас, Франклин, Ханстин, Кавендш, Уат, Лавуазие и Пристлй.
Когато Сведенборг обърна вниманието си към животинското
царство
, факт е, че той пръв демонстрира употребата на белите дробове, и тури начало на знаменитите открития на Шлихтинг, Мънро и Уилсон.
Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга. В нея е описан всеки мускул, всяка фибра и всяка клетка най-обширно, без бързина и без да пропусне нито най-малката подробност: при все това, целта, която е имал пред вид при написването на тази книга, не е била да даде една изчерпателна студия по физиологията, а едно средство за тая цел, т. е. да открие точката, дето душата и тялото се срещат. Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът.
към текста >>
Сигурно, в собственото й
царство
— тялото.
да открие точката, дето душата и тялото се срещат. Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата?
Сигурно, в собственото й
царство
— тялото.
В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове.
към текста >>
Системата му за съобщаване с невидимия свят е основана на старите методи в студиите му за животинското
царство
, нещо което е характерно за човека.
Разкошната картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден. Но Сведенборг, който не ни трогва с величието на видението си, стои на по-високо гледище от това, защото той ни обяснява, че когато бил обхванат от духа, той можел по собствената си воля и чрез силата си да регулира дишането си и да се пренесе в желаното състояние, когато поисквал. Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа. Той е бил издиган във висините като Езекиил или като Плотин и определя екстаза като освобождение на ума от крайната съзнателност; чувал гласа на Бога, съобщава.т се с ангели и се възнасял в тих екстаз, толкова дълбок, колкото и неизразим с думи. Но по-често от това, той е ходил по райските полета в пълно обладание на всичките си способности, понеже е притежавал това, което може да се опише като един ключ на Небето.
Системата му за съобщаване с невидимия свят е основана на старите методи в студиите му за животинското
царство
, нещо което е характерно за човека.
Системата на Сведенборг за вселената е описана като „едно спирално или дихателно движение по стълбата на естественото битие“. Спиралността е „основната идея на дишането“, също тъй, както Леонард да Винчи я намери за „основна идея на изкуството“. Дишането е основата или крайността на Духа и прилива (influx) на божественото вдъхновение. Бог, символизиран като Слънце, диша чрез духа, а символизиран като атмосфера е онзи прилив (influx), който оживотворява всички създадени неща. Човешката душа не е само съществуваща, но тя приема живот, и този живот тя е получила непосредствено от Бога, а посредством себе си го предава на тялото.
към текста >>
И прозре той вътре в нея, в нейните дълбоки плътно-земни пластове, тайнственото
царство
на гномите — строгите пазители на несметните й богатства.
“ „Блажен е този, който може да чете в моята вечна и неизменна книга на Живата Природа, в която всичко си тече по строго определения път към съвършенството, с интуицията на душата си, с великите и възвишени чувства на сърцето си, и със скритата мъдрост на духа си !... За него Тайната и Мъдростта са две постигнати Истини! “ * И устреми той духовните си погледи към грамадния масив-гранит скала. И прозре през нея дълбоките глъбини на земята. И всичко пред него оживя!
И прозре той вътре в нея, в нейните дълбоки плътно-земни пластове, тайнственото
царство
на гномите — строгите пазители на несметните й богатства.
И прозре той в дълбочините на сините й бездънни океани, в чистите й бистри кристални езера, в буйните й планински потоци, вълшебното царство на красивите нимфи! И прозре той в глъбините на нейния дълбок център огненото царство на саламандрите. И играеха те луд бесен танц, под напора на Огън — Сила, който бликаше из тях. И в буйния пламък на тяхното огнено царство изгаряше всека една непречистена плът. И пречистваше се материята, като в казана на усъвършенстването превираше и изгаряше всека нечистота.
към текста >>
И прозре той в дълбочините на сините й бездънни океани, в чистите й бистри кристални езера, в буйните й планински потоци, вълшебното
царство
на красивите нимфи!
За него Тайната и Мъдростта са две постигнати Истини! “ * И устреми той духовните си погледи към грамадния масив-гранит скала. И прозре през нея дълбоките глъбини на земята. И всичко пред него оживя! И прозре той вътре в нея, в нейните дълбоки плътно-земни пластове, тайнственото царство на гномите — строгите пазители на несметните й богатства.
И прозре той в дълбочините на сините й бездънни океани, в чистите й бистри кристални езера, в буйните й планински потоци, вълшебното
царство
на красивите нимфи!
И прозре той в глъбините на нейния дълбок център огненото царство на саламандрите. И играеха те луд бесен танц, под напора на Огън — Сила, който бликаше из тях. И в буйния пламък на тяхното огнено царство изгаряше всека една непречистена плът. И пречистваше се материята, като в казана на усъвършенстването превираше и изгаряше всека нечистота. И в ужасните пламъци на силата преобръщаше се тя на чисти благородни кристали, светло-блестящи метали, на гордо величествени минерали, що украсяваха майката-земя.
към текста >>
И прозре той в глъбините на нейния дълбок център огненото
царство
на саламандрите.
“ * И устреми той духовните си погледи към грамадния масив-гранит скала. И прозре през нея дълбоките глъбини на земята. И всичко пред него оживя! И прозре той вътре в нея, в нейните дълбоки плътно-земни пластове, тайнственото царство на гномите — строгите пазители на несметните й богатства. И прозре той в дълбочините на сините й бездънни океани, в чистите й бистри кристални езера, в буйните й планински потоци, вълшебното царство на красивите нимфи!
И прозре той в глъбините на нейния дълбок център огненото
царство
на саламандрите.
И играеха те луд бесен танц, под напора на Огън — Сила, който бликаше из тях. И в буйния пламък на тяхното огнено царство изгаряше всека една непречистена плът. И пречистваше се материята, като в казана на усъвършенстването превираше и изгаряше всека нечистота. И в ужасните пламъци на силата преобръщаше се тя на чисти благородни кристали, светло-блестящи метали, на гордо величествени минерали, що украсяваха майката-земя. И трупаха се всичките и скрити богатства в недрага на дълбоките й лабиринти, и пазеха ги дъщерите на нейните твърдини - гномите, и ги награмадяваха в своите подземни хранилища.
към текста >>
И в буйния пламък на тяхното огнено
царство
изгаряше всека една непречистена плът.
И всичко пред него оживя! И прозре той вътре в нея, в нейните дълбоки плътно-земни пластове, тайнственото царство на гномите — строгите пазители на несметните й богатства. И прозре той в дълбочините на сините й бездънни океани, в чистите й бистри кристални езера, в буйните й планински потоци, вълшебното царство на красивите нимфи! И прозре той в глъбините на нейния дълбок център огненото царство на саламандрите. И играеха те луд бесен танц, под напора на Огън — Сила, който бликаше из тях.
И в буйния пламък на тяхното огнено
царство
изгаряше всека една непречистена плът.
И пречистваше се материята, като в казана на усъвършенстването превираше и изгаряше всека нечистота. И в ужасните пламъци на силата преобръщаше се тя на чисти благородни кристали, светло-блестящи метали, на гордо величествени минерали, що украсяваха майката-земя. И трупаха се всичките и скрити богатства в недрага на дълбоките й лабиринти, и пазеха ги дъщерите на нейните твърдини - гномите, и ги награмадяваха в своите подземни хранилища. И вдигна той своя жаден за знание и просвета духовен поглед към ясните сини висоти на небесните простори, и прозря там светлото царство на силфите — интелигентните обитатели на кристалните им зефири!... И грамадяха се там парите на водата - книгата, мастилото и перото на силфите - в най-красиви и стройни фигури, като пречупваха и поглъщаха лъчите на слънцето.
към текста >>
И вдигна той своя жаден за знание и просвета духовен поглед към ясните сини висоти на небесните простори, и прозря там светлото
царство
на силфите — интелигентните обитатели на кристалните им зефири!...
И играеха те луд бесен танц, под напора на Огън — Сила, който бликаше из тях. И в буйния пламък на тяхното огнено царство изгаряше всека една непречистена плът. И пречистваше се материята, като в казана на усъвършенстването превираше и изгаряше всека нечистота. И в ужасните пламъци на силата преобръщаше се тя на чисти благородни кристали, светло-блестящи метали, на гордо величествени минерали, що украсяваха майката-земя. И трупаха се всичките и скрити богатства в недрага на дълбоките й лабиринти, и пазеха ги дъщерите на нейните твърдини - гномите, и ги награмадяваха в своите подземни хранилища.
И вдигна той своя жаден за знание и просвета духовен поглед към ясните сини висоти на небесните простори, и прозря там светлото
царство
на силфите — интелигентните обитатели на кристалните им зефири!...
И грамадяха се там парите на водата - книгата, мастилото и перото на силфите - в най-красиви и стройни фигури, като пречупваха и поглъщаха лъчите на слънцето. И разлагаха неговата светлина на хилядите й цветове, блясъци и оттенъци!... И пишеха с тях своята всекидневна книга на Живата Природа, - на атмосферните сбъднини!... * И каза той — скромният син на Проявената Мъдрост — от най-скритите дълбини на своята възхитена и възродена душа : „Велик си Ти, Отче на небето и на земята!... Велик си Ти, Върховни Творецо на видимата и невидимата природа и сили във вселената!
към текста >>
И беше то великото
царство
на Светите Интелигентни Сили в природата, които създават и нареждат живота на милионите й растения, в техните най-разнообразни форми и проявления.
Вникни в мене и прозри закона на една от моите проявени форми на нежна красота, който я регулира и създава. Аз стоя пред тебе! . . . И устреми той своят духовен поглед към нея и видя мир чуден, мир непонятен за проумяването му само от неговия слаб ум! . . .
И беше то великото
царство
на Светите Интелигентни Сили в природата, които създават и нареждат живота на милионите й растения, в техните най-разнообразни форми и проявления.
И беше за тях майката-земя грамадна лаборатория, в която изработваха своите най-нежни и красиви форми на живот. И чрез проявената сила на своя велик разум съзиждаха те в най-чудни и съвършени комбинации атомите на прозрачната тънка материя, като, със своите нареждания във формата, даваха възможност на светлината да се пречупи и разложи на хилядите си цветове, блясъци и оттенъци. И шариха се от това цветята с най-разнообразни шарки и багреха се цветовете с хилядите проявления на боите и красяха голямата девствена градина на Живата Природа! .., И проговориха му тогава цветята на своя тайнствен език и казаха му: „Велик е Бог, чудни са неговите творения, нека го славят всички премъдри същества! Алилуия“. „Човече на разума, сине на скритата загадка, чуй нашето слово: „Велик си ти, ако разбереш тайната на нашия живот .
към текста >>
Работи за постигането им, за да станеш
цар
във вселената!
. . . „О, човече благи — сине на проявения живот — велик си ти в цялата твоя пълнота на съвършенство, когато я достигнеш и се проявиш в нея. Пред твоята велика мощ на духа се прекланя всичко! . . Пред твоя светъл разум бледнее всяка една земна твар!
Работи за постигането им, за да станеш
цар
във вселената!
Алилуия! „И ще се поклоним тогава ние на тебе — нежните цветя — защото ти ще станеш истински наш главатар! . . .“ „И ще запеят за тебе най-тържествен химн птиците, защото ти ще бъдеш техен мил другар ! ... И ще благоговеят пред тебе зверовете, защото ти ще станеш техен кротък и мъдър господар! “ „Над тебе ще възсияят звездите, защото ти ще бъдеш отражение на техният божествен чар.
към текста >>
То значи властител,
цар
.
Разумното му същество е Михаел, наставникът на Соломона. * * * Деветото име е Шадай (Всемогъщият и Вседоволният) или Йелхай (Живият Бог) Сефиротът е Йесод (основата). То означава добро разбиране, съюз, изкупление и покой, и влияе чрез чиновете на Ангелите (които евреите наричат Керубим Малак или Техор) на сферата на Луната, прави приращението и накърнението на всички неща, управлява гения на хората и разпределя между тях ангелите-хранители. Неговото разумно същество е Габриел, който бил ръководител на Йосиф, Йосия и Данаила. * * * Десетото име е Адонай Мелех.
То значи властител,
цар
.
Сефиротът Малкут (владичество и царство) означава църква и храм на Бога, и врата. То влияе чрез анимастическия ред, т, е. Преблажените Души (наричани от евреите Ишим — благородни, Елирос — князе). Те с по-долни от ангелските чинове по святост, влияят върху знанията на синовете човешки и им дават чудесно разбиране на нещата, промисъл и пророческа дарба или, както се казва, разумение. Неговото разумно същество е Металхин, носи името Първо Създание или Душа на Света, и е бил ръководител на Моисея. (Следва).
към текста >>
Сефиротът Малкут (владичество и
царство
) означава църква и храм на Бога, и врата.
* * * Деветото име е Шадай (Всемогъщият и Вседоволният) или Йелхай (Живият Бог) Сефиротът е Йесод (основата). То означава добро разбиране, съюз, изкупление и покой, и влияе чрез чиновете на Ангелите (които евреите наричат Керубим Малак или Техор) на сферата на Луната, прави приращението и накърнението на всички неща, управлява гения на хората и разпределя между тях ангелите-хранители. Неговото разумно същество е Габриел, който бил ръководител на Йосиф, Йосия и Данаила. * * * Десетото име е Адонай Мелех. То значи властител, цар.
Сефиротът Малкут (владичество и
царство
) означава църква и храм на Бога, и врата.
То влияе чрез анимастическия ред, т, е. Преблажените Души (наричани от евреите Ишим — благородни, Елирос — князе). Те с по-долни от ангелските чинове по святост, влияят върху знанията на синовете човешки и им дават чудесно разбиране на нещата, промисъл и пророческа дарба или, както се казва, разумение. Неговото разумно същество е Металхин, носи името Първо Създание или Душа на Света, и е бил ръководител на Моисея. (Следва). __________________________________________ 1) Крайното х се произнася като френското h.
към текста >>
Нейната
царствена
хубост се състои в това, да си остане истински женствена.
„Веждите у мъжа са по-гъсти, а у жената по-малко намръщени. „Косата у мъжа е по-яка и по-къса, а у жената по-дълга и по-еластична. „Мъжът е сериозен, жената весела. „Мъжът пази и наблюдава, а жената гледа повърхностно и чувства“. Нека жената бъде женствена Жената нищо не печели със старанието си да стане повече прилична на мъжа.
Нейната
царствена
хубост се състои в това, да си остане истински женствена.
Това е качеството, което печели любовта на мъжа, в когото тя обича, преди всичко друго, изправеността, мъжествеността, — нещо, на което можеш да се опреш, да го гледаш нагоре, да се гордееш с него. Велико и благородно нещо е да бъдеш мъж. Да бъдеш жена, значи да бъдеш действително „Божия последен, най-хубав дар на мъжа“, без който неговата правота е безполезна, неговата разумност е безумие, неговият живот — загуба. Превел от английски: Вл. Каназирев. Професор Ю. Нестлер.
към текста >>
И това, което те научиха от великия порядък на живота, беше мъдрост, доказателство за която се намира в
царството
на духа.
Някъде трябва да тупти великото сърце, което държи в движение всички тези неща! И както човекът на точната наука, отричайки закономерност във всяко външно явление, счита себе си за познавач на онези закони, на които почиват тези явления, така и древните мъдреци обръщаха сърцето си към трайните знакове на природните тайни, като се опитваха там да намерят и разберат вътрешната основа и причината на всички световни промени. Великото сърце, те не го намериха в природата! Кой би могъл да намери причината на движението в самото движение! Но те дочуваха неговото туптене.
И това, което те научиха от великия порядък на живота, беше мъдрост, доказателство за която се намира в
царството
на духа.
Мъдреците видеха трайните знакове и ги групираха, и им дадоха имена, и ги броиха по дванадесет. Набожните разбираха със сърцето си и украсяваха храмовете си със знаковете на животинския кръг, представлявайки възвисяването на духа по интуиция, по вътрешен напор на природата. Три се наричат божествени: Ариес — мислителят, Таурус — думата, Гемини — духът. Посредством тези три се установи Канцер, пространството, за да се намери место за рождението на Лео, горящото сърце на света. Следователно, докато Ариес, мисълта, е станала в Таурус дума и в Гемини действие, пространството в Канцер ги обхваща като облекло, издига се Лео, лъвът, огънят на духа, на пасивната Вирго, материя, майка, Мария девица.
към текста >>
Всичко, що става в
царството
на духа, се отразява и в по-долните
царства
, следователно, и в материалната област, то се преживява както от природата около нас, така и в нас.
Всичко, каквото още е останало животинско в човека, трябва като агнец да се жертва в храма на Бога. Онзи, чиято мисъл (която, както видехме, като негов съвет предшества всички думи и действия на сътворението) е по-висша от нашата мисъл, изисква жертвата на едно невинно, девствено тяло. Както и да обръщаме и въртим животинския кръг, срещу нас винаги блясва светлината на разкритата в Христа вечна истина. И така пак в друга форма: Лео е горящото сърце на бащата; Вирго е девата, материята, майката, която възприема, зачева сина; Либра е самият син в своето божествено равнодушие, претеглен според везните на двете естества; Скорпио е неговото изкушение в пустинята на временното му раждане; Сагитариус е неговата слава, която цели високо към престола отдясно на Отца; Каприкорн е неговият всегдашен ход през страданията към славата на хълма на кръста; Аквариус е знакът на течението на живата вода, извираща из неговата вътрешност . . .
Всичко, що става в
царството
на духа, се отразява и в по-долните
царства
, следователно, и в материалната област, то се преживява както от природата около нас, така и в нас.
Действията на Логоса в неговия космос чрез „седемте планетарни Логоси“ и чрез дванадесетте знакове на зодиака, или както ги наричат в библията „йерархиите“ (патриарсите), с проявени но само при образуването на вселената, не се проявяват и в нас и около нас в природата, в нашите мисли и постъпки, в процъвтяването и увяхването на природата. Дванадесетте знакове на зодиака могат да се разглеждат от разни гледища и по този начин да се правят разни заключения. Знаковете се де.пят на 4 главни знака (), 4 неподвижни () и 4 подвижни () и по-нататък на четирите тригони според вида на елемента, който представляват, а именно: тригонът на огъня, на земята, на въздуха и на водата. Ние следователно имаме една тройка, която се връзва с една четворница (). Троицата представлява в своите три аспекта качествата: воля, любов, мъдрост, а четворницата символизира четирите елемента на древността или четирите възгледи за формите или агрегатите на материята (твърдо, течно, газ, етер).
към текста >>
3 четвъртия нов ред сметни от долу на горе, е напечатано: „В
царството
на великите сили, които издават», нареждат“ .
На стр. 12 кн. II третия нов ред, който се почва: „И видя той, над тази изявена хармония . . в шестия ред вместо думата „под“ трябва да е „над“, така: „над нея се простираше виолетовата дъга на Божествената мъдрост“. На същата стр. кол.
3 четвъртия нов ред сметни от долу на горе, е напечатано: „В
царството
на великите сили, които издават», нареждат“ .
. . трябва да бъде: „В царството на великите сили, конто създават, нареждат“. . .
към текста >>
трябва да бъде: „В
царството
на великите сили, конто създават, нареждат“.
II третия нов ред, който се почва: „И видя той, над тази изявена хармония . . в шестия ред вместо думата „под“ трябва да е „над“, така: „над нея се простираше виолетовата дъга на Божествената мъдрост“. На същата стр. кол. 3 четвъртия нов ред сметни от долу на горе, е напечатано: „В царството на великите сили, които издават», нареждат“ . . .
трябва да бъде: „В
царството
на великите сили, конто създават, нареждат“.
. .
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Затуй и Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в
Царството
Божие".
Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат тая насока, те ще бъдат заставени за това чрез изтощаване на тяхната нервна система, ще станат всички неврастеници и така ще бъдат принудени, щат-нещат, да напуснат старите понятия и стремежи, и да тръгнат в новия път. Вземете за пример един богат човек, който е свикнал да яде все пищна храна - неговата нервна система отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не може вече да приема такава храна. Тогава той се съгласява да приеме най- простата: мляко. А с мляко се хранят само децата.
Затуй и Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в
Царството
Божие".
Това значи, да възприемем новото в живота, защото само малките деца знаят тайната за възприемане на новото. И всеки знае, че когато малките деца дойдат в един дом, носят радост на родителите и на всички околни, и всички ги обичат. Те носят със себе си новия живот, новия стремеж, носят със себе си непристорената любов и обич, духът на смирение и примирение. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се примирят с новите наредби, които природата е внесла.
към текста >>
Още в старото българско
царство
те изгониха богомилите, но затова останаха пет века под робство.
Еврейският народ преследваше и избиваше своите избраници и пророци, но не хароса. Латинската раса създаде инквизицията - и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви, и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевляват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Българите, Обаче, още са далеч да схванат това положение и още се опитват да спъват обществените различия.
Още в старото българско
царство
те изгониха богомилите, но затова останаха пет века под робство.
Богомилите занесоха своята култура на запад и народите, които ги разбраха, приложиха на практика социалните им идеи. А сега, ако българите разберат своето минало, не ще направят същите грежки и ще имат подобри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само глупости и разочарования. Ние виждаме, че между всичките обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено, а следователно, могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонизират за общото благо на всички и на човечеството. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината; всеки, който има уши, може да схване и разбира музиката и говора, но не всеки може да схване дълбокия смисъл на живота, говоримото слово; всеки, който има сърце, може да чувствува любовта и обичта в себе си, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в обятията си за ония души, които са готови да приложат нейната жива сила.
към текста >>
Възцарилата
се тишина свидетелстваше за дълбокото почитание към щъркела, отдаваемо му за неговата мъдрост, добита от ред тежки преживявания, изнасяни със стоическото търпение на средновековен християнски мъченик.
И на Голгота с мен докат се озоваха, все този глас зловещ дочувах да звучи: „душа-титан, влачи веригите, влачи! “ . . . Иван ТОЛЕВ ПОЗДРАВ ОТ ГОРАТА (Продължение от кн. I—II и край).
Възцарилата
се тишина свидетелстваше за дълбокото почитание към щъркела, отдаваемо му за неговата мъдрост, добита от ред тежки преживявания, изнасяни със стоическото търпение на средновековен християнски мъченик.
— Разбирам вашата болка, разбирам и вашето сега намерение, и при все това аз бих желал да ви отклоня, за да не съгрешите пред Бога. Като казвам: да не съгрешите, изхождам не от обикновеното понятие на тази фраза. Знайте, любезни братя и сестри, че когато Великият Създател е почнал да твори видимият и невидимият светове, турил е за основа най-великото свое качество — любовта, като крайъгълен камък на мирозданието. Тук кълвачът, познат отчаян атеист, но пък ревностен защитник на личното право и свобода, нервно прекъсна ораторът, без да поиска думата. — Преди всичко, моите искрени и дълбоки почитания към беловласия наш стар, по-стар и от дедите ни, приятел.
към текста >>
В такъв случай ние не се съмняваме в тържеството на вашата душа за
царящата
в нея идея за прекрасното.
Тези два непримирими врага на вашата личност имат свой индивидуален начин на проява. Вашия съсед има успех в живота си и вие се измъчвате от завист. Съчинявате интрига против него, за да му напакостите. Това значи, че скритото ваше Себе е роб на една ваша страст; че то е безсилно да надвие вашето външно Себе. И обратно: вие срещате съседа си и искрено му изразявате своята радост за неговия успех.
В такъв случай ние не се съмняваме в тържеството на вашата душа за
царящата
в нея идея за прекрасното.
Друг пример. Някой си господин посетил нашата гора и набрал от нея цветя за подарък на децата. Вие всички, пропити от негодувание и омраза към този господин, като представител на хората, решавате да се нахвърлите най-яростно върху му и да му изкълвете очите. Кому вие ще послужите в случая, на идеята за прекрасното ли? — Но как може другояче да се постъпва с човек, който, ако днес бере цветя, утре ще влезе в гората с пушка и кучета и почне да ни изтребва?
към текста >>
Онзи, който е достигнал до богообщничеството (теургизъм - теургия), той живее във вечна пролет, запазва битието — живота, благославя, обича, прощава... Религиозното чувство заставя носителя си да работи повече за вселенското добро, за вселенската правда, за вселенското братско благуване, за дохождане
Царството
Божие на земята.
П. Списаревски. ____________________________________ 1) Държавния завод при с. Кая-Бурун, Ямболско. П. Любимов Българската православна църква1) (по случай църковния събор). Религиозното чувство расте, развива се, крепне и дава плодове само в мира на красотата, хармонията, истината и любовта.
Онзи, който е достигнал до богообщничеството (теургизъм - теургия), той живее във вечна пролет, запазва битието — живота, благославя, обича, прощава... Религиозното чувство заставя носителя си да работи повече за вселенското добро, за вселенската правда, за вселенското братско благуване, за дохождане
Царството
Божие на земята.
Примирението па небето със земята· унищожаването на злото — това са задачи и цели на религиозните натури· Твърдението на Тертулиана, че душата по природа е християнска, повече от всичко говори за етичната ценност на християнската религия. Христос донесе на света ново учение, жизнена вяра, която движи планини. Христос тури в основата на християнската вяра любовта — вечножизненото, възпламеняващо чувство. Христос обикна тъй света, че отиде на Голгота за него, тласкан главно от любовта. Християнинът обича всички, даже враговете си, стреми се да увеличи доброто и да намали злото в света.
към текста >>
В
Цариград
се намирали пироните, с които бил прикован на кръста Ис.
Без пари взели благодатта, а с пари кръщават, венчават, литургии служат, изповядват. * * * Българите приемат християнството в кристализирана византийска форма. Какво е било византийското православие в IX в.? Съвременниците казват, че вярването, определено на вселенските събори, се пазело строго. Християните считали, че иконите могат да ходят, да говорят, затова ги назначавали за възприемници при кръщението.
В
Цариград
се намирали пироните, с които бил прикован на кръста Ис.
Христос, косми от главата на Ив. Кръстителя, роговете от жертвения овен на Авраама, кладенеца на Йакова и т. н. За частици от честния кръст, свети мощи не говорим. С всичко това търгували православните свещеници, йереи, владици. Вярването било заменено със суеверието.
към текста >>
Историците разказват, че кръстникът на българския
цар
, император Михаил, и неговите приближени, пиянствали и развратничели, ходили из
цариградските
улици, облечени в дрехи, представляващи апостолите и Христа.
За частици от честния кръст, свети мощи не говорим. С всичко това търгували православните свещеници, йереи, владици. Вярването било заменено със суеверието. Не чистото сърце и искрена вяра спасяват човека, а обредът и даже суеверието. Може да грешиш, но достатъчно е да извършиш известен обред, да се причестиш, и греховете ти се прощават.
Историците разказват, че кръстникът на българския
цар
, император Михаил, и неговите приближени, пиянствали и развратничели, ходили из
цариградските
улици, облечени в дрехи, представляващи апостолите и Христа.
Такива били архиереите, владици и свещениците. За безнравствения живот на калугери и калугерки съвременните писатели пишат със срам и скръб. Предполагало се, илюзирало се, че тайнството, обредът сами по себе си спасяват. И тъй, от една страна вярване „твърдо, като камък“, а от друга живот, противоречащ на най-елементарните изисквания на евангелския и човешки морал. Ето от какъв извор е пил вода езичникът българин и славянин.
към текста >>
Борис
възприема християнството не по религиозни, а по политически причини.
Такива били архиереите, владици и свещениците. За безнравствения живот на калугери и калугерки съвременните писатели пишат със срам и скръб. Предполагало се, илюзирало се, че тайнството, обредът сами по себе си спасяват. И тъй, от една страна вярване „твърдо, като камък“, а от друга живот, противоречащ на най-елементарните изисквания на евангелския и човешки морал. Ето от какъв извор е пил вода езичникът българин и славянин.
Борис
възприема християнството не по религиозни, а по политически причини.
Византийското православие закрепва монархизма, което твърде се харесвало на Бориса. Византийското православие носило смърт на славяно-българския демократизъм. Тази е причината, че представителите на родовете се бунтуват срещу новата вяра. Гръцките духовници подпомагат Бориса и той потушава с огън и меч не само бунтуващите се, но и техните близки. Новата българска църква се оцапва с кръв.
към текста >>
Византийското православие закрепва монархизма, което твърде се харесвало на
Бориса
.
За безнравствения живот на калугери и калугерки съвременните писатели пишат със срам и скръб. Предполагало се, илюзирало се, че тайнството, обредът сами по себе си спасяват. И тъй, от една страна вярване „твърдо, като камък“, а от друга живот, противоречащ на най-елементарните изисквания на евангелския и човешки морал. Ето от какъв извор е пил вода езичникът българин и славянин. Борис възприема християнството не по религиозни, а по политически причини.
Византийското православие закрепва монархизма, което твърде се харесвало на
Бориса
.
Византийското православие носило смърт на славяно-българския демократизъм. Тази е причината, че представителите на родовете се бунтуват срещу новата вяра. Гръцките духовници подпомагат Бориса и той потушава с огън и меч не само бунтуващите се, но и техните близки. Новата българска църква се оцапва с кръв. Даже папата, който благославял клането на народите, се възмутил и осъдил постъпката на Бориса.
към текста >>
Гръцките духовници подпомагат
Бориса
и той потушава с огън и меч не само бунтуващите се, но и техните близки.
Ето от какъв извор е пил вода езичникът българин и славянин. Борис възприема християнството не по религиозни, а по политически причини. Византийското православие закрепва монархизма, което твърде се харесвало на Бориса. Византийското православие носило смърт на славяно-българския демократизъм. Тази е причината, че представителите на родовете се бунтуват срещу новата вяра.
Гръцките духовници подпомагат
Бориса
и той потушава с огън и меч не само бунтуващите се, но и техните близки.
Новата българска църква се оцапва с кръв. Даже папата, който благославял клането на народите, се възмутил и осъдил постъпката на Бориса. С огън и кръв се насади официалното християнство в България. Византийските търговци с вярата, както се узнава от писмото на Бориса до папата, почнали, да кръщават, да венчават, да изповядват, да погребват, да причащават с пари. Това отвратило болшинството славяно-българи.
към текста >>
Даже папата, който благославял клането на народите, се възмутил и осъдил постъпката на
Бориса
.
Византийското православие закрепва монархизма, което твърде се харесвало на Бориса. Византийското православие носило смърт на славяно-българския демократизъм. Тази е причината, че представителите на родовете се бунтуват срещу новата вяра. Гръцките духовници подпомагат Бориса и той потушава с огън и меч не само бунтуващите се, но и техните близки. Новата българска църква се оцапва с кръв.
Даже папата, който благославял клането на народите, се възмутил и осъдил постъпката на
Бориса
.
С огън и кръв се насади официалното християнство в България. Византийските търговци с вярата, както се узнава от писмото на Бориса до папата, почнали, да кръщават, да венчават, да изповядват, да погребват, да причащават с пари. Това отвратило болшинството славяно-българи. Борис като че ли се опомва за миг и пише на папата, че иска да му изпрати, „християнска вяpa“ и „закон“ без „петна“ и „гънки“. Папата засяга въпросите за брака, за обредността, за.
към текста >>
Византийските търговци с вярата, както се узнава от писмото на
Бориса
до папата, почнали, да кръщават, да венчават, да изповядват, да погребват, да причащават с пари.
Тази е причината, че представителите на родовете се бунтуват срещу новата вяра. Гръцките духовници подпомагат Бориса и той потушава с огън и меч не само бунтуващите се, но и техните близки. Новата българска църква се оцапва с кръв. Даже папата, който благославял клането на народите, се възмутил и осъдил постъпката на Бориса. С огън и кръв се насади официалното християнство в България.
Византийските търговци с вярата, както се узнава от писмото на
Бориса
до папата, почнали, да кръщават, да венчават, да изповядват, да погребват, да причащават с пари.
Това отвратило болшинството славяно-българи. Борис като че ли се опомва за миг и пише на папата, че иска да му изпрати, „християнска вяpa“ и „закон“ без „петна“ и „гънки“. Папата засяга въпросите за брака, за обредността, за. външната форма и изтъква кривите схващания на византийските, църковници, но в едно е неумолим — главенството на ап. Петровия наместник.
към текста >>
Борис
като че ли се опомва за миг и пише на папата, че иска да му изпрати, „християнска вяpa“ и „закон“ без „петна“ и „гънки“.
Новата българска църква се оцапва с кръв. Даже папата, който благославял клането на народите, се възмутил и осъдил постъпката на Бориса. С огън и кръв се насади официалното християнство в България. Византийските търговци с вярата, както се узнава от писмото на Бориса до папата, почнали, да кръщават, да венчават, да изповядват, да погребват, да причащават с пари. Това отвратило болшинството славяно-българи.
Борис
като че ли се опомва за миг и пише на папата, че иска да му изпрати, „християнска вяpa“ и „закон“ без „петна“ и „гънки“.
Папата засяга въпросите за брака, за обредността, за. външната форма и изтъква кривите схващания на византийските, църковници, но в едно е неумолим — главенството на ап. Петровия наместник. Царе, князе,, императори са подчинени под това главенство. — „Князът, пише папата, няма право да съди архиепископа на църквата; той е подсъден на римския първосвещеник“.
към текста >>
Царе
, князе,, императори са подчинени под това главенство.
Това отвратило болшинството славяно-българи. Борис като че ли се опомва за миг и пише на папата, че иска да му изпрати, „християнска вяpa“ и „закон“ без „петна“ и „гънки“. Папата засяга въпросите за брака, за обредността, за. външната форма и изтъква кривите схващания на византийските, църковници, но в едно е неумолим — главенството на ап. Петровия наместник.
Царе
, князе,, императори са подчинени под това главенство.
— „Князът, пише папата, няма право да съди архиепископа на църквата; той е подсъден на римския първосвещеник“. Папо-цезаризъм и цезаро-папизъм! Коя от двете форми на християнството да се избере? Папата не отива до крайност в обредността в суеверията, ала е неотстъпчив, позволява си да критикува зверското деяние на Бориса, одобрено от византийските владици, иска подчинение на цар и архиепископ под свое главенство. Кое е по-износно лично за Бориса — западното християнство, с властничеството на папата, или източното, с подчинението на църквата — архиепископи, епископи, свещеници под властта на царя или княза?
към текста >>
Папата не отива до крайност в обредността в суеверията, ала е неотстъпчив, позволява си да критикува зверското деяние на
Бориса
, одобрено от византийските владици, иска подчинение на
цар
и архиепископ под свое главенство.
Петровия наместник. Царе, князе,, императори са подчинени под това главенство. — „Князът, пише папата, няма право да съди архиепископа на църквата; той е подсъден на римския първосвещеник“. Папо-цезаризъм и цезаро-папизъм! Коя от двете форми на християнството да се избере?
Папата не отива до крайност в обредността в суеверията, ала е неотстъпчив, позволява си да критикува зверското деяние на
Бориса
, одобрено от византийските владици, иска подчинение на
цар
и архиепископ под свое главенство.
Кое е по-износно лично за Бориса — западното християнство, с властничеството на папата, или източното, с подчинението на църквата — архиепископи, епископи, свещеници под властта на царя или княза? Нещо повече: в източното християнство царят е върховен епископ на църквата, наречен за лице „външен“, ала влиза· в олтаря, възнася молитви към Бога, произнася катехизични поучения към народа, осенява народа с дикириите и трикириите и кръста, уволнява и назначава, заточва владиците... Самовластникът Борис пак се повръща към византийското православие, пълно със суеверие, но изгодно за неговото всевластие, абсолютизъм. Християнството се възприема външно, механически от славяно-българите. Свещеници и архиереи.. внушават на нововерците, че същината на християнството е в кръстенето, паленето на свещи, стоенето прави в църква, пазене срядата, петъка и другите пости, извършване известни обреди, тайнства, церемониите при брака, кръщаването, погребението и пр. Византийските духовници и техните наследници не изтъкнали на пръв план християнския живот по евангелието, а внушавали да се извършват известни обреди.
към текста >>
Кое е по-износно лично за
Бориса
— западното християнство, с властничеството на папата, или източното, с подчинението на църквата — архиепископи, епископи, свещеници под властта на
царя
или княза?
Царе, князе,, императори са подчинени под това главенство. — „Князът, пише папата, няма право да съди архиепископа на църквата; той е подсъден на римския първосвещеник“. Папо-цезаризъм и цезаро-папизъм! Коя от двете форми на християнството да се избере? Папата не отива до крайност в обредността в суеверията, ала е неотстъпчив, позволява си да критикува зверското деяние на Бориса, одобрено от византийските владици, иска подчинение на цар и архиепископ под свое главенство.
Кое е по-износно лично за
Бориса
— западното християнство, с властничеството на папата, или източното, с подчинението на църквата — архиепископи, епископи, свещеници под властта на
царя
или княза?
Нещо повече: в източното християнство царят е върховен епископ на църквата, наречен за лице „външен“, ала влиза· в олтаря, възнася молитви към Бога, произнася катехизични поучения към народа, осенява народа с дикириите и трикириите и кръста, уволнява и назначава, заточва владиците... Самовластникът Борис пак се повръща към византийското православие, пълно със суеверие, но изгодно за неговото всевластие, абсолютизъм. Християнството се възприема външно, механически от славяно-българите. Свещеници и архиереи.. внушават на нововерците, че същината на християнството е в кръстенето, паленето на свещи, стоенето прави в църква, пазене срядата, петъка и другите пости, извършване известни обреди, тайнства, церемониите при брака, кръщаването, погребението и пр. Византийските духовници и техните наследници не изтъкнали на пръв план християнския живот по евангелието, а внушавали да се извършват известни обреди. У нас се създала църква на обредите, на външността.
към текста >>
Нещо повече: в източното християнство
царят
е върховен епископ на църквата, наречен за лице „външен“, ала влиза· в олтаря, възнася молитви към Бога, произнася катехизични поучения към народа, осенява народа с дикириите и трикириите и кръста, уволнява и назначава, заточва владиците... Самовластникът
Борис
пак се повръща към византийското православие, пълно със суеверие, но изгодно за неговото всевластие, абсолютизъм.
— „Князът, пише папата, няма право да съди архиепископа на църквата; той е подсъден на римския първосвещеник“. Папо-цезаризъм и цезаро-папизъм! Коя от двете форми на християнството да се избере? Папата не отива до крайност в обредността в суеверията, ала е неотстъпчив, позволява си да критикува зверското деяние на Бориса, одобрено от византийските владици, иска подчинение на цар и архиепископ под свое главенство. Кое е по-износно лично за Бориса — западното християнство, с властничеството на папата, или източното, с подчинението на църквата — архиепископи, епископи, свещеници под властта на царя или княза?
Нещо повече: в източното християнство
царят
е върховен епископ на църквата, наречен за лице „външен“, ала влиза· в олтаря, възнася молитви към Бога, произнася катехизични поучения към народа, осенява народа с дикириите и трикириите и кръста, уволнява и назначава, заточва владиците... Самовластникът
Борис
пак се повръща към византийското православие, пълно със суеверие, но изгодно за неговото всевластие, абсолютизъм.
Християнството се възприема външно, механически от славяно-българите. Свещеници и архиереи.. внушават на нововерците, че същината на християнството е в кръстенето, паленето на свещи, стоенето прави в църква, пазене срядата, петъка и другите пости, извършване известни обреди, тайнства, церемониите при брака, кръщаването, погребението и пр. Византийските духовници и техните наследници не изтъкнали на пръв план християнския живот по евангелието, а внушавали да се извършват известни обреди. У нас се създала църква на обредите, на външността. Езичникът по природа бил морален, а сега му съобщили, че греховете му могат непрекъснато да се прощават от епископа и свещеника, стига той да е добър обредоверец.... Станало падение на естествения, езическия морал.
към текста >>
Бог се разсича на парченца и се дава на грешника за очистване, за сила, свещи се палят, помени се струват, плач, ридания, оргаизъм, вахканизъм, наричат се християни, а воюват, колят, грабят, безчестят, пиянстват,
царе
, боляри, архиереи, попове безпътстват, пиршествуват.
У нас се създала църква на обредите, на външността. Езичникът по природа бил морален, а сега му съобщили, че греховете му могат непрекъснато да се прощават от епископа и свещеника, стига той да е добър обредоверец.... Станало падение на естествения, езическия морал. Тайнствата — тази сакраментална светиня — се преобръщат в непрекъснато изкупителни средства, спасяващи грешника, разбира се, срещу пари. Кръщават се веднъж, а причестяват непрекъснато. Христос, принесен в жертва, прободен от войника в ребрата, а архиереи, свещеници хилядолетия го пробождат и из ребрата му тече не символична, а реална кръв!
Бог се разсича на парченца и се дава на грешника за очистване, за сила, свещи се палят, помени се струват, плач, ридания, оргаизъм, вахканизъм, наричат се християни, а воюват, колят, грабят, безчестят, пиянстват,
царе
, боляри, архиереи, попове безпътстват, пиршествуват.
Царе, боляри имат роби. Архиереите, по примера на византийските си събратя, били на страната на силните, експлоататорите, сами експлоатирали, тъпкали, тиранствували, смукали потта на трудещия се народ. Това свидетелствува пресвитер Козма(Хв.). Това псевдо (лъжливо) християнство предизвиква силно религиозно-етично: движение, наречено богомилство. Привържениците на това движение се наричали: bonus homini — добри хора, приятели, братя и т. н.
към текста >>
Царе
, боляри имат роби.
Езичникът по природа бил морален, а сега му съобщили, че греховете му могат непрекъснато да се прощават от епископа и свещеника, стига той да е добър обредоверец.... Станало падение на естествения, езическия морал. Тайнствата — тази сакраментална светиня — се преобръщат в непрекъснато изкупителни средства, спасяващи грешника, разбира се, срещу пари. Кръщават се веднъж, а причестяват непрекъснато. Христос, принесен в жертва, прободен от войника в ребрата, а архиереи, свещеници хилядолетия го пробождат и из ребрата му тече не символична, а реална кръв! Бог се разсича на парченца и се дава на грешника за очистване, за сила, свещи се палят, помени се струват, плач, ридания, оргаизъм, вахканизъм, наричат се християни, а воюват, колят, грабят, безчестят, пиянстват, царе, боляри, архиереи, попове безпътстват, пиршествуват.
Царе
, боляри имат роби.
Архиереите, по примера на византийските си събратя, били на страната на силните, експлоататорите, сами експлоатирали, тъпкали, тиранствували, смукали потта на трудещия се народ. Това свидетелствува пресвитер Козма(Хв.). Това псевдо (лъжливо) християнство предизвиква силно религиозно-етично: движение, наречено богомилство. Привържениците на това движение се наричали: bonus homini — добри хора, приятели, братя и т. н. Основателят на новото религиозно общество е бивш православен свещеник, който по идеи надминава съвременника си Козма.
към текста >>
Непочитането на иконите, мощите, тайнствата, обредите,издигането на жената твърде високо в морално отношение, свободното сключване на брака и свободата в развода, всичко това ужасявало православните български
царе
, архиереи, свещеници и народ.
Всички новородени хора с братя и сестри. Непросветените трябва да се преродят и привлекат. Богомилите образуват ново общество. Всички с братя, равни помежду си. Богомилите учили, че Словото Божие може да се проповядва не само от мъже, но и от жени.
Непочитането на иконите, мощите, тайнствата, обредите,издигането на жената твърде високо в морално отношение, свободното сключване на брака и свободата в развода, всичко това ужасявало православните български
царе
, архиереи, свещеници и народ.
Богомилите тук не се спрели. В своята мирна революционна проповед те отишли по-далеч и заявили на архиереи и царе, че Христос и здравият разум не позволяват да се тиранства, да се граби залъка от устата на бедния, да живеят в доволство единици, а множеството да тъне в мизерия, да робува. — Защо държите роби, защо вземате онова, което принадлежи на бедния, защо цар, боляри, епископи, игумени тънат в разкош и държат роби — питали богомилите. — Защо се опивате, защо вземате пари за кръщаване, погребване, венчаване? Благодатта с пари ли се продава?
към текста >>
В своята мирна революционна проповед те отишли по-далеч и заявили на архиереи и
царе
, че Христос и здравият разум не позволяват да се тиранства, да се граби залъка от устата на бедния, да живеят в доволство единици, а множеството да тъне в мизерия, да робува.
Богомилите образуват ново общество. Всички с братя, равни помежду си. Богомилите учили, че Словото Божие може да се проповядва не само от мъже, но и от жени. Непочитането на иконите, мощите, тайнствата, обредите,издигането на жената твърде високо в морално отношение, свободното сключване на брака и свободата в развода, всичко това ужасявало православните български царе, архиереи, свещеници и народ. Богомилите тук не се спрели.
В своята мирна революционна проповед те отишли по-далеч и заявили на архиереи и
царе
, че Христос и здравият разум не позволяват да се тиранства, да се граби залъка от устата на бедния, да живеят в доволство единици, а множеството да тъне в мизерия, да робува.
— Защо държите роби, защо вземате онова, което принадлежи на бедния, защо цар, боляри, епископи, игумени тънат в разкош и държат роби — питали богомилите. — Защо се опивате, защо вземате пари за кръщаване, погребване, венчаване? Благодатта с пари ли се продава? Защо почитате мъртвите кости, вярвате, че иконите хвърчат и правят чудеса, а вършите беззаконие след беззаконие? Тъй говорили новите духовни революционери.
към текста >>
— Защо държите роби, защо вземате онова, което принадлежи на бедния, защо
цар
, боляри, епископи, игумени тънат в разкош и държат роби — питали богомилите.
Всички с братя, равни помежду си. Богомилите учили, че Словото Божие може да се проповядва не само от мъже, но и от жени. Непочитането на иконите, мощите, тайнствата, обредите,издигането на жената твърде високо в морално отношение, свободното сключване на брака и свободата в развода, всичко това ужасявало православните български царе, архиереи, свещеници и народ. Богомилите тук не се спрели. В своята мирна революционна проповед те отишли по-далеч и заявили на архиереи и царе, че Христос и здравият разум не позволяват да се тиранства, да се граби залъка от устата на бедния, да живеят в доволство единици, а множеството да тъне в мизерия, да робува.
— Защо държите роби, защо вземате онова, което принадлежи на бедния, защо
цар
, боляри, епископи, игумени тънат в разкош и държат роби — питали богомилите.
— Защо се опивате, защо вземате пари за кръщаване, погребване, венчаване? Благодатта с пари ли се продава? Защо почитате мъртвите кости, вярвате, че иконите хвърчат и правят чудеса, а вършите беззаконие след беззаконие? Тъй говорили новите духовни революционери. А земните властители, политически и духовни, се съюзили и „потъпкали" с огън и меч „опасното“ за църквата и държавата учение.
към текста >>
За прекратяване на ереста спомагали
царе
, папи, патриарси.
Защо почитате мъртвите кости, вярвате, че иконите хвърчат и правят чудеса, а вършите беззаконие след беззаконие? Тъй говорили новите духовни революционери. А земните властители, политически и духовни, се съюзили и „потъпкали" с огън и меч „опасното“ за църквата и държавата учение. На богомилите рязали езиците, живи ги горили, с камъни ги убивали, дамгосвали ги с нагорещени железа, конфискували имотите им, т. е. направено било всичко, за да се прекрати и „богомерзката ерес“.
За прекратяване на ереста спомагали
царе
, папи, патриарси.
В доброто тия хора не се разбират, а да мъчат и уби- ват, горят „опасните“ еретици се съюзяват и целуват. В XIV в., поради „преправославен“ живот на балканските християни, азиатци турци подчиняват Балканите. Местото на политическите властници се заело от Султана, а духовните лица останали пак господари на душата, на съвестта. Дълга, вековна нощ! Политически и духовни властници гнетят тялото и душата!
към текста >>
* * * На
Цариградския
събор (1871 г.) се явиха две течения: консервативно и прогресивно (демократично).
Колкото повече народите с невежи, толкоз повече нищожните, падналите могат да господстват. Запад се озарява от реформационните идеи, а на изток е вековна верска нощ... В XIX в. се пробуждат православни гърци и българи, проявяват желание да се намесят във верските работи. Това те постигнаха в 1858 г. гърците, а в 1871 г. българите.
* * * На
Цариградския
събор (1871 г.) се явиха две течения: консервативно и прогресивно (демократично).
Едното течение се представляваше от Владиците и някои миряни (Кръстевич, Гешоглу и др.), а прогресивното — от Груева, Чомакова, X. Господина, Стоянова и др. Първите искаха безконтролно властници в управата на църквата да бъдат само Владиците, а вторите настояваха в нея да участват и миряни. Прогресивните, напредничави умове искаха демократична, народна църква, която да върви от слава към слава, от съвършенство към съвършенство, с думите на апостола. Всички цариградски вестници пишеха в напредничав дух статии и искаха жива, обновена църква.
към текста >>
Всички
цариградски
вестници пишеха в напредничав дух статии и искаха жива, обновена църква.
* * * На Цариградския събор (1871 г.) се явиха две течения: консервативно и прогресивно (демократично). Едното течение се представляваше от Владиците и някои миряни (Кръстевич, Гешоглу и др.), а прогресивното — от Груева, Чомакова, X. Господина, Стоянова и др. Първите искаха безконтролно властници в управата на църквата да бъдат само Владиците, а вторите настояваха в нея да участват и миряни. Прогресивните, напредничави умове искаха демократична, народна църква, която да върви от слава към слава, от съвършенство към съвършенство, с думите на апостола.
Всички
цариградски
вестници пишеха в напредничав дух статии и искаха жива, обновена църква.
Гръцките и арменски устави, от които нашия устав бе копие, се критикуваха. Папизмът и демокрацията се сблъскаха. Борба се водеше на живот и смърт. Много заседания на събора се преустановяваха, известни парливи въпроси се подлагаха не- колко пъти на разглеждане. Рутината бе голяма.
към текста >>
Тази практика прогресивните умове на
цариградския
събор искаха да запазят.
и с революционния акт на българите в 1850 г„ в България се бяха образували в епархии и духовни околии смесени съвети, в които духовни и миряни решаваха с вишегласие църковните и религиозни въпроси. Това бе Великден , възкресение от мъртвите, и никой не смееше да каже: аз съм само упълномощен от Христа да управлявам църквата. Избраните и облечени във власт от църквата, ръководят я, управляват я, съдят я. Разбира се, че миряните не отиваха да извършват литургия, да венчават, да опяват. Това се оставаше пак на духовниците — владици и свещеници.
Тази практика прогресивните умове на
цариградския
събор искаха да запазят.
Против нея въстанаха владиците и консерваторите миряни. След дълги борби между консерватизма и демократизма създаде се един Екзархийски Устав, който напълно не задоволи прогресивното течение, но който съдържаше в себе си условието за по- нататъшно развитие и усъвършенстване. Това условие бе чл. 134, който поставяше периодичния събор за върховен законодателен и контролен орган на българската православна църква. В Синода, епархиите и духовните околии заседават миряни, избраници на народа и управляват църквата.
към текста >>
Протестанти и католици гонеха, но тъй като
царстващия
дом в България имаше членове, които принадлежаха към двете изповядания, архиереите се приспособяваха към върховните, божествени властници, а частно, от време на време, във вестника си, хвърляха укори срещу протестанти и католици, за да не би „православното изпълнение“ да се съблазни и да тръгне по друг път... * * * В недрата на самата църква, преди 20 години, се зароди движение, което поиска обнова и възраждане на църквата.
Нещо повече: в нея се отива, защото тя е „господстваща“ и връзката с нея дава известни привилегии. Голяма част от интелигенцията искаше да види в църквата прогресивен институт, но в нея живееше всичко ретроградно, плесенясало. Архиереи и свещеници поддържаха суеверията, твърдейки, че те съставят православното изповедание. Владиците гонеха светлината, науката, вземаха страната на силните, властниците, и то на ония, които мислеха като тях. От тук и борбата им срещу „нечестивите“ безбожници — учители, еретици и т. н.
Протестанти и католици гонеха, но тъй като
царстващия
дом в България имаше членове, които принадлежаха към двете изповядания, архиереите се приспособяваха към върховните, божествени властници, а частно, от време на време, във вестника си, хвърляха укори срещу протестанти и католици, за да не би „православното изпълнение“ да се съблазни и да тръгне по друг път... * * * В недрата на самата църква, преди 20 години, се зароди движение, което поиска обнова и възраждане на църквата.
Прицелната точка на туй движение би свикването на църковен събор, за да се изработи нова Конституция за църквата, която да има за основа евангелието, вселенските правила и духа на времето. Владиците — духовните монархисти — не даваха дума да се каже за събор. От де накъде миряни ще искат да уреждат църковните работи? В Конституцията и Екзарх. Устав (изменен) е казано кой е върховния управник на църквата — Св. Синод.
към текста >>
Партизаните от време на време даваха ухо на новото движение в църквата, но не предприемаха нищо, когато поемаха властта, за да смажат „гордостта“ на бездейните духовни властници, които нито влизат в
Царството
Божие, ни го пущат другите да влязат.
В Конституцията и Екзарх. Устав (изменен) е казано кой е върховния управник на църквата — Св. Синод. Има ли събор там? — Няма... Светите хора от Синода почнаха гонитба срещу„новаторите“ — миряни и духовни. Борбата беше ожесточена, ала поради идейния си характер тя не обхващаше широките маси.
Партизаните от време на време даваха ухо на новото движение в църквата, но не предприемаха нищо, когато поемаха властта, за да смажат „гордостта“ на бездейните духовни властници, които нито влизат в
Царството
Божие, ни го пущат другите да влязат.
Поискаше ли, обаче, държавата поне финансов контрол да упражни на св. старци, веднага те издигаха глас и казваха: „ние не сме от този свят; ние сме автономни; ние слушаме повече гласа на Бога, отколкото на човеците! “ Тъй вървяха работите... Народът обезверяваше, мнозина падаха в съмнение, безбожие завластва в душите, а корононосците бездействаха. Войните попречиха на новото движение в църквата... Душата на българина се разнебити. След втората катастрофална война, когато мирогледа на цял свят се раздруса от основи, и черковното движение най-напред плахо, а после стихийно, завика за обнова и възраждане в църквата.
към текста >>
Между тях се числяха генерал Черков, доайена на генералите, и граф Шереметиев, бившият съветник на
царя
, един старец уважаван от всички.
I — II и край). ГЛАВА II. РАЗПУТИН1) За да се разберат добре събитията, които станаха в Русия през последните години, необходимо е да се върнем към 1905 — 1906 години. Вследствие революционното движение и грамадната стачка, които принудиха императора да подпише манифеста от 17 октомври 1905 год., с който даде на империята конституция и свика първата Дума, две еднакво силни и размирни партии се образуваха в двореца. Едната от тях, с почти либерални тенденции, бе събрала около императрицата - вдовица Мария Феодоровна мнозинството от великите князе, Михаил Николаевич, Владимир, Николай, Павел Александрович, който много пъти през живота си е проявявал либерални идеи, и старите близки на Александра III, които бяха отстранени от властта при неговия наследник.
Между тях се числяха генерал Черков, доайена на генералите, и граф Шереметиев, бившият съветник на
царя
, един старец уважаван от всички.
Другата групирала около царицата Александра Феодоровна всичките партизани на абсолютната автокрация, всичките адмиратори на германската култура, партизани на един германо - руски съюз, Витевците, Фредериковците, Корфовците, Воейков, Масолов, Бенкендорф, фон Вал, Щакелберг, Сухомлинов и по-късно Протопоповците и Щурмеровците, които презираха и мразеха всичко руско. Всека от тия две партии имаше своите любими пророци, своите мистични монаси, които се опитваше да въвежда в двореца, при императора, за да преодолеят нейните идеи. В 1906 год., след една интрига, която причини отстранението на Хелиодора от двореца, автократическата партия сполучи да въведе при царя един нов пророк, чиято слава засени скоро онази на всички други: това бе монахът Разпутин. Разпутин бе един прост селянин от Сибир, един беден неграмотен селянин, роден в 1872 год. в Покровское, малко селце в Тоболската губерния, Тюменски окръг.
към текста >>
Другата групирала около
царицата
Александра Феодоровна всичките партизани на абсолютната автокрация, всичките адмиратори на германската култура, партизани на един германо - руски съюз, Витевците, Фредериковците, Корфовците, Воейков, Масолов, Бенкендорф, фон Вал, Щакелберг, Сухомлинов и по-късно Протопоповците и Щурмеровците, които презираха и мразеха всичко руско.
ГЛАВА II. РАЗПУТИН1) За да се разберат добре събитията, които станаха в Русия през последните години, необходимо е да се върнем към 1905 — 1906 години. Вследствие революционното движение и грамадната стачка, които принудиха императора да подпише манифеста от 17 октомври 1905 год., с който даде на империята конституция и свика първата Дума, две еднакво силни и размирни партии се образуваха в двореца. Едната от тях, с почти либерални тенденции, бе събрала около императрицата - вдовица Мария Феодоровна мнозинството от великите князе, Михаил Николаевич, Владимир, Николай, Павел Александрович, който много пъти през живота си е проявявал либерални идеи, и старите близки на Александра III, които бяха отстранени от властта при неговия наследник. Между тях се числяха генерал Черков, доайена на генералите, и граф Шереметиев, бившият съветник на царя, един старец уважаван от всички.
Другата групирала около
царицата
Александра Феодоровна всичките партизани на абсолютната автокрация, всичките адмиратори на германската култура, партизани на един германо - руски съюз, Витевците, Фредериковците, Корфовците, Воейков, Масолов, Бенкендорф, фон Вал, Щакелберг, Сухомлинов и по-късно Протопоповците и Щурмеровците, които презираха и мразеха всичко руско.
Всека от тия две партии имаше своите любими пророци, своите мистични монаси, които се опитваше да въвежда в двореца, при императора, за да преодолеят нейните идеи. В 1906 год., след една интрига, която причини отстранението на Хелиодора от двореца, автократическата партия сполучи да въведе при царя един нов пророк, чиято слава засени скоро онази на всички други: това бе монахът Разпутин. Разпутин бе един прост селянин от Сибир, един беден неграмотен селянин, роден в 1872 год. в Покровское, малко селце в Тоболската губерния, Тюменски окръг. Населението в това село, събрано от бивши освободени крепостници, никога не се е ползвало с добра репутация; и семейството на Разпутина, едно от най-зле гледаните в тая местност, заемало последното място.
към текста >>
В 1906 год., след една интрига, която причини отстранението на Хелиодора от двореца, автократическата партия сполучи да въведе при
царя
един нов пророк, чиято слава засени скоро онази на всички други: това бе монахът Разпутин.
Вследствие революционното движение и грамадната стачка, които принудиха императора да подпише манифеста от 17 октомври 1905 год., с който даде на империята конституция и свика първата Дума, две еднакво силни и размирни партии се образуваха в двореца. Едната от тях, с почти либерални тенденции, бе събрала около императрицата - вдовица Мария Феодоровна мнозинството от великите князе, Михаил Николаевич, Владимир, Николай, Павел Александрович, който много пъти през живота си е проявявал либерални идеи, и старите близки на Александра III, които бяха отстранени от властта при неговия наследник. Между тях се числяха генерал Черков, доайена на генералите, и граф Шереметиев, бившият съветник на царя, един старец уважаван от всички. Другата групирала около царицата Александра Феодоровна всичките партизани на абсолютната автокрация, всичките адмиратори на германската култура, партизани на един германо - руски съюз, Витевците, Фредериковците, Корфовците, Воейков, Масолов, Бенкендорф, фон Вал, Щакелберг, Сухомлинов и по-късно Протопоповците и Щурмеровците, които презираха и мразеха всичко руско. Всека от тия две партии имаше своите любими пророци, своите мистични монаси, които се опитваше да въвежда в двореца, при императора, за да преодолеят нейните идеи.
В 1906 год., след една интрига, която причини отстранението на Хелиодора от двореца, автократическата партия сполучи да въведе при
царя
един нов пророк, чиято слава засени скоро онази на всички други: това бе монахът Разпутин.
Разпутин бе един прост селянин от Сибир, един беден неграмотен селянин, роден в 1872 год. в Покровское, малко селце в Тоболската губерния, Тюменски окръг. Населението в това село, събрано от бивши освободени крепостници, никога не се е ползвало с добра репутация; и семейството на Разпутина, едно от най-зле гледаните в тая местност, заемало последното място. Бащата, който се наричал Ефимович, е бил затварян много пъти за кражба, и синът изглеждал да следва неговия пример. И наистина, както казват, намерили в архивата на Тоболското съдилище три дела за кражба, лъжливо заклеване и изнасилване, извършени от младия Григори Ефимович, известен под намаленото име Гриша, а по-после под името Разпутин.
към текста >>
Именно у тях е станало запознаването му с г-жа Вирубова, която по-после го въвела в императорския дворец и го представила на
царицата
.
След това той бил представен на покойния Столипин. Този държавник имал едната си ръка саката и парализирана вследствие атентата при Аптекарския остров. Казват, че Разпутин с магнетическата си сила е успокоил болките на председателя на министерския съвет. От тогава неговата звезда все повече се издигала. Той бил приет в двореца на великите княгини Анастасия и Милица, дъщери на черногорския крал и съпруги, първата на великия княз Николай, а втората, на великия княз Петър.
Именно у тях е станало запознаването му с г-жа Вирубова, която по-после го въвела в императорския дворец и го представила на
царицата
.
Бъдещите историци, които ще изучават потайностите на руската политика през последните години, ще имат задачата да хвърлят светлина върху ролята, която играли при императрицата г-жа Вирубова и Разпутин. Може да се каже, че ако Александра Феодоровна се е намесвала в държавните работи, тя е била само оръдие в ръцете на тия две личности и само под тяхното влияние тя упражнявала властта си над царя. Анна Вирубова, една дама, която придружавала императрицата, бе дъщеря на държавния секретар Александър Танеев, директор на императорската канцелария. С дълбоко религиозна натура, духът й още повече се екзалтирал вследствие една тежка болест, която я накарала да напусне всякакви лекари, още на 16-та й годишна възраст, и се е лекувала само със силата на молитвите на архипастира Йоана Кронщадтски. Религиозното чувство тогава преодолявало в живота й.
към текста >>
Може да се каже, че ако Александра Феодоровна се е намесвала в държавните работи, тя е била само оръдие в ръцете на тия две личности и само под тяхното влияние тя упражнявала властта си над
царя
.
Казват, че Разпутин с магнетическата си сила е успокоил болките на председателя на министерския съвет. От тогава неговата звезда все повече се издигала. Той бил приет в двореца на великите княгини Анастасия и Милица, дъщери на черногорския крал и съпруги, първата на великия княз Николай, а втората, на великия княз Петър. Именно у тях е станало запознаването му с г-жа Вирубова, която по-после го въвела в императорския дворец и го представила на царицата. Бъдещите историци, които ще изучават потайностите на руската политика през последните години, ще имат задачата да хвърлят светлина върху ролята, която играли при императрицата г-жа Вирубова и Разпутин.
Може да се каже, че ако Александра Феодоровна се е намесвала в държавните работи, тя е била само оръдие в ръцете на тия две личности и само под тяхното влияние тя упражнявала властта си над
царя
.
Анна Вирубова, една дама, която придружавала императрицата, бе дъщеря на държавния секретар Александър Танеев, директор на императорската канцелария. С дълбоко религиозна натура, духът й още повече се екзалтирал вследствие една тежка болест, която я накарала да напусне всякакви лекари, още на 16-та й годишна възраст, и се е лекувала само със силата на молитвите на архипастира Йоана Кронщадтски. Религиозното чувство тогава преодолявало в живота й. Нейният брак, който сключила по- после с един офицер от марината, поручик Вирубов, бил един от най-нещастните. Той траял малко, понеже г-жа Вирубова настояла и получила от императора разрешение да се разведе.
към текста >>
Като останала свободна, г-жа Вирубова била оставена в двореца при
царицата
, без определена длъжност.
Анна Вирубова, една дама, която придружавала императрицата, бе дъщеря на държавния секретар Александър Танеев, директор на императорската канцелария. С дълбоко религиозна натура, духът й още повече се екзалтирал вследствие една тежка болест, която я накарала да напусне всякакви лекари, още на 16-та й годишна възраст, и се е лекувала само със силата на молитвите на архипастира Йоана Кронщадтски. Религиозното чувство тогава преодолявало в живота й. Нейният брак, който сключила по- после с един офицер от марината, поручик Вирубов, бил един от най-нещастните. Той траял малко, понеже г-жа Вирубова настояла и получила от императора разрешение да се разведе.
Като останала свободна, г-жа Вирубова била оставена в двореца при
царицата
, без определена длъжност.
Тя станала нейна довереница и, искат да кажат, чрез нейното посредничество царицата се запознала с генерала княз О., началник на конюшните на императора, към когото тя се е предала с чувство от особено естество и отзивите за което скоро почнали да забавляват скандалната хроника на Петроград. Но тоя генерал внезапно умрял във време на едно свое пътуване в Египет, и императрицата изпитала за него такава тъга, че наскоро била засегната от кризи на безсъница и остра неврастения. Тя решила тогава да се затвори в частните си апартаменти, турила часовой на вратата си и не искала да види никого. Само на г-жа Вирубова е било разрешено да остане при нея, за да сподели доброволното й покалугеряване. От тогава насетне никой не е могъл да се приближи до императрицата, без да мине предварително чрез посредничеството на довереницата й.
към текста >>
Тя станала нейна довереница и, искат да кажат, чрез нейното посредничество
царицата
се запознала с генерала княз О., началник на конюшните на императора, към когото тя се е предала с чувство от особено естество и отзивите за което скоро почнали да забавляват скандалната хроника на Петроград.
С дълбоко религиозна натура, духът й още повече се екзалтирал вследствие една тежка болест, която я накарала да напусне всякакви лекари, още на 16-та й годишна възраст, и се е лекувала само със силата на молитвите на архипастира Йоана Кронщадтски. Религиозното чувство тогава преодолявало в живота й. Нейният брак, който сключила по- после с един офицер от марината, поручик Вирубов, бил един от най-нещастните. Той траял малко, понеже г-жа Вирубова настояла и получила от императора разрешение да се разведе. Като останала свободна, г-жа Вирубова била оставена в двореца при царицата, без определена длъжност.
Тя станала нейна довереница и, искат да кажат, чрез нейното посредничество
царицата
се запознала с генерала княз О., началник на конюшните на императора, към когото тя се е предала с чувство от особено естество и отзивите за което скоро почнали да забавляват скандалната хроника на Петроград.
Но тоя генерал внезапно умрял във време на едно свое пътуване в Египет, и императрицата изпитала за него такава тъга, че наскоро била засегната от кризи на безсъница и остра неврастения. Тя решила тогава да се затвори в частните си апартаменти, турила часовой на вратата си и не искала да види никого. Само на г-жа Вирубова е било разрешено да остане при нея, за да сподели доброволното й покалугеряване. От тогава насетне никой не е могъл да се приближи до императрицата, без да мине предварително чрез посредничеството на довереницата й. Г-жа Вирубова, която е прочела цялата французка окултна литература, е била духовна и медиум.
към текста >>
И, както уверяват, в продължение на много часове, благодарение на медиумическите способности на г-жа Вирубова,
царицата
е могла да се разговаря с тоя офицер, който,.
Тя решила тогава да се затвори в частните си апартаменти, турила часовой на вратата си и не искала да види никого. Само на г-жа Вирубова е било разрешено да остане при нея, за да сподели доброволното й покалугеряване. От тогава насетне никой не е могъл да се приближи до императрицата, без да мине предварително чрез посредничеството на довереницата й. Г-жа Вирубова, която е прочела цялата французка окултна литература, е била духовна и медиум. Тя извиквала и получавала съобщения от духа на генерала О.
И, както уверяват, в продължение на много часове, благодарение на медиумическите способности на г-жа Вирубова,
царицата
е могла да се разговаря с тоя офицер, който,.
така, не се считал за нея умрял. Същата тя, която дворцовите дами завистливо и презрително наричали „Вирубовката“, е въвела при императрицата тогова, когото дворцовите клюкари окачествяваха всякак. Той бе Разпутин. Последният не само е бил приет в двореца, зачитан, ласкан, изслушван и възвеличаван от най-високопоставените личности в гражданската и военна йерархия на империята, но известни високи дами, които се кълнели само в него, интригували, за да успее той да получи достъп, във всяко време, в най-секретните апартаменти на двореца. Разпутин, сините очи на когото имали една странна и обаятелна фиксираност, успокоявал императрицата от нейните дълги безсъници с помощта на магнетизма.
към текста >>
Чрез тоя факт, той добил удивително влияние над
царицата
и свършил, като я подчинил напълно.
така, не се считал за нея умрял. Същата тя, която дворцовите дами завистливо и презрително наричали „Вирубовката“, е въвела при императрицата тогова, когото дворцовите клюкари окачествяваха всякак. Той бе Разпутин. Последният не само е бил приет в двореца, зачитан, ласкан, изслушван и възвеличаван от най-високопоставените личности в гражданската и военна йерархия на империята, но известни високи дами, които се кълнели само в него, интригували, за да успее той да получи достъп, във всяко време, в най-секретните апартаменти на двореца. Разпутин, сините очи на когото имали една странна и обаятелна фиксираност, успокоявал императрицата от нейните дълги безсъници с помощта на магнетизма.
Чрез тоя факт, той добил удивително влияние над
царицата
и свършил, като я подчинил напълно.
Едно писмо, публикувано след падането на царизма, в руския вестник „Утро Россiи“ от императрицата до Разпутина, доказва властта му върху нея3). Между това, висшето духовенство почнало по това време некаква анкета против Разпутина и едно оплакване било изпратено до св. Синод. За да се избегне скандала, императорската фамилия трябвало да реши, не без съжаление, да се раздели с него. Разпутин е получил заповед, към края на 1906 год., да замине за родното си село. Той тръгнал, но заплашил царицата с думите: „Бог ще отмъсти и ще те накаже, като посегне на най-милото“.
към текста >>
Едно писмо, публикувано след падането на
царизма
, в руския вестник „Утро Россiи“ от императрицата до Разпутина, доказва властта му върху нея3).
Същата тя, която дворцовите дами завистливо и презрително наричали „Вирубовката“, е въвела при императрицата тогова, когото дворцовите клюкари окачествяваха всякак. Той бе Разпутин. Последният не само е бил приет в двореца, зачитан, ласкан, изслушван и възвеличаван от най-високопоставените личности в гражданската и военна йерархия на империята, но известни високи дами, които се кълнели само в него, интригували, за да успее той да получи достъп, във всяко време, в най-секретните апартаменти на двореца. Разпутин, сините очи на когото имали една странна и обаятелна фиксираност, успокоявал императрицата от нейните дълги безсъници с помощта на магнетизма. Чрез тоя факт, той добил удивително влияние над царицата и свършил, като я подчинил напълно.
Едно писмо, публикувано след падането на
царизма
, в руския вестник „Утро Россiи“ от императрицата до Разпутина, доказва властта му върху нея3).
Между това, висшето духовенство почнало по това време некаква анкета против Разпутина и едно оплакване било изпратено до св. Синод. За да се избегне скандала, императорската фамилия трябвало да реши, не без съжаление, да се раздели с него. Разпутин е получил заповед, към края на 1906 год., да замине за родното си село. Той тръгнал, но заплашил царицата с думите: „Бог ще отмъсти и ще те накаже, като посегне на най-милото“. И действително, тъкмо при тръгването на Разпутина, царевичът се разболял.
към текста >>
Той тръгнал, но заплашил
царицата
с думите: „Бог ще отмъсти и ще те накаже, като посегне на най-милото“.
Чрез тоя факт, той добил удивително влияние над царицата и свършил, като я подчинил напълно. Едно писмо, публикувано след падането на царизма, в руския вестник „Утро Россiи“ от императрицата до Разпутина, доказва властта му върху нея3). Между това, висшето духовенство почнало по това време некаква анкета против Разпутина и едно оплакване било изпратено до св. Синод. За да се избегне скандала, императорската фамилия трябвало да реши, не без съжаление, да се раздели с него. Разпутин е получил заповед, към края на 1906 год., да замине за родното си село.
Той тръгнал, но заплашил
царицата
с думите: „Бог ще отмъсти и ще те накаже, като посегне на най-милото“.
И действително, тъкмо при тръгването на Разпутина, царевичът се разболял. Царицата, едва ли не полудяла, съзряла в тая болест пръста на Бога и неговото отмъщение за отстранението на „светия човек“, както го наричали. Една телеграма го извикала веднага обратно в Петроград. Той тутакси се завърнал . Императрицата паднала на колене и му поискала прошка, с лице, обляно от сълзи.
към текста >>
И действително, тъкмо при тръгването на Разпутина,
царевичът
се разболял.
Едно писмо, публикувано след падането на царизма, в руския вестник „Утро Россiи“ от императрицата до Разпутина, доказва властта му върху нея3). Между това, висшето духовенство почнало по това време некаква анкета против Разпутина и едно оплакване било изпратено до св. Синод. За да се избегне скандала, императорската фамилия трябвало да реши, не без съжаление, да се раздели с него. Разпутин е получил заповед, към края на 1906 год., да замине за родното си село. Той тръгнал, но заплашил царицата с думите: „Бог ще отмъсти и ще те накаже, като посегне на най-милото“.
И действително, тъкмо при тръгването на Разпутина,
царевичът
се разболял.
Царицата, едва ли не полудяла, съзряла в тая болест пръста на Бога и неговото отмъщение за отстранението на „светия човек“, както го наричали. Една телеграма го извикала веднага обратно в Петроград. Той тутакси се завърнал . Императрицата паднала на колене и му поискала прошка, с лице, обляно от сълзи. От тогава Разпутин станал повече от всякога могъщ.
към текста >>
Царицата
, едва ли не полудяла, съзряла в тая болест пръста на Бога и неговото отмъщение за отстранението на „светия човек“, както го наричали.
Между това, висшето духовенство почнало по това време некаква анкета против Разпутина и едно оплакване било изпратено до св. Синод. За да се избегне скандала, императорската фамилия трябвало да реши, не без съжаление, да се раздели с него. Разпутин е получил заповед, към края на 1906 год., да замине за родното си село. Той тръгнал, но заплашил царицата с думите: „Бог ще отмъсти и ще те накаже, като посегне на най-милото“. И действително, тъкмо при тръгването на Разпутина, царевичът се разболял.
Царицата
, едва ли не полудяла, съзряла в тая болест пръста на Бога и неговото отмъщение за отстранението на „светия човек“, както го наричали.
Една телеграма го извикала веднага обратно в Петроград. Той тутакси се завърнал . Императрицата паднала на колене и му поискала прошка, с лице, обляно от сълзи. От тогава Разпутин станал повече от всякога могъщ. Властта му била неограничена.
към текста >>
Царят
поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него.
След него почнали в известни тамошни аристократически салони да говорят за една странна личност, която давала в езотеричните петроградски центрове необикновени сеанси по спиритизъм и магия. Той възпроизвеждал преписки и отношения между осезаемия свят и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал. Граф Κ., чието истинско име било известно само на някои висши посветени, бил наистина една твърде любопитна личност. Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят. Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа.
Царят
поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него.
Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г. Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца. Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз. Но най-чудните сеанси били ония, при които Магът преоблечен в обредната роба, с един магически меч в ръката си, за да се закриля против лошите влияния, се затварял с царя и присъстващите в един кръг, начертан в центъра на ложата, за да извиква тайната сила, която владее съдбините на Русия. Тази тайнствена сила е уведомила императора за трагичните събития, които трябваше да окървавят Европа след няколко години.
към текста >>
Но най-чудните сеанси били ония, при които Магът преоблечен в обредната роба, с един магически меч в ръката си, за да се закриля против лошите влияния, се затварял с
царя
и присъстващите в един кръг, начертан в центъра на ложата, за да извиква тайната сила, която владее съдбините на Русия.
Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа. Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него. Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г. Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца. Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз.
Но най-чудните сеанси били ония, при които Магът преоблечен в обредната роба, с един магически меч в ръката си, за да се закриля против лошите влияния, се затварял с
царя
и присъстващите в един кръг, начертан в центъра на ложата, за да извиква тайната сила, която владее съдбините на Русия.
Тази тайнствена сила е уведомила императора за трагичните събития, които трябваше да окървавят Европа след няколко години. На едно питане на императора, кога ще станат тия събития, тая сила се ограничила да отговори: „много скоро“. Друг път, императорът запитал, каква ще бъде неговата собствена съдба, но извиканата сила отказала да отговори. Понеже Магът настоял за отговор, страшен шум се зачул, светлините изгаснали и магическият олтар бил съборен. Царят и присъстващите много се уплашили и Магът е счел за излишно да продължава по-нататък сеанса.
към текста >>
Царят
и присъстващите много се уплашили и Магът е счел за излишно да продължава по-нататък сеанса.
Но най-чудните сеанси били ония, при които Магът преоблечен в обредната роба, с един магически меч в ръката си, за да се закриля против лошите влияния, се затварял с царя и присъстващите в един кръг, начертан в центъра на ложата, за да извиква тайната сила, която владее съдбините на Русия. Тази тайнствена сила е уведомила императора за трагичните събития, които трябваше да окървавят Европа след няколко години. На едно питане на императора, кога ще станат тия събития, тая сила се ограничила да отговори: „много скоро“. Друг път, императорът запитал, каква ще бъде неговата собствена съдба, но извиканата сила отказала да отговори. Понеже Магът настоял за отговор, страшен шум се зачул, светлините изгаснали и магическият олтар бил съборен.
Царят
и присъстващите много се уплашили и Магът е счел за излишно да продължава по-нататък сеанса.
Така, още през 1910 год. Николай II е бил предупреден чрез магически пътища за трагичните събития, които се приготовляваха. Аз зная, от верен източник, че предизвестията на Мага не са били съвършено пренебрегнати на високото място. Но след няколко време вече, противни влияния почнали да се упражняват. Императрицата и руската германофилска партия, като видели, че насоката на държавните работи се изплъзват от тях, решили да турят всичко в ход, за да възвърнат Разпутина, на когото те останали верни обожатели.
към текста >>
Държан в течение, чрез императрицата, и на най-малките събития в двореца, тоя монах дошъл в Петроград, отначало тайно, и от там един автомобил го отнесъл в
Царское
-село, при
царицата
.
Така, още през 1910 год. Николай II е бил предупреден чрез магически пътища за трагичните събития, които се приготовляваха. Аз зная, от верен източник, че предизвестията на Мага не са били съвършено пренебрегнати на високото място. Но след няколко време вече, противни влияния почнали да се упражняват. Императрицата и руската германофилска партия, като видели, че насоката на държавните работи се изплъзват от тях, решили да турят всичко в ход, за да възвърнат Разпутина, на когото те останали верни обожатели.
Държан в течение, чрез императрицата, и на най-малките събития в двореца, тоя монах дошъл в Петроград, отначало тайно, и от там един автомобил го отнесъл в
Царское
-село, при
царицата
.
После царевичът като паднал пак болен, императрицата настояла пред царя да се извика Разпутин, който бил едничък способен, казала тя, поради чудотворната си сила, да спаси сина й. Николай отстъпил. Една телеграма извикала тутакси Разпутин в двореца. Монахът направил няколко магнетични паси върху детето и след няколко деня то напълно оздравяло. Впечатлението, което произвело върху духа на Николай II това излекуване, наречено от него чудесно, било грамадно.
към текста >>
После
царевичът
като паднал пак болен, императрицата настояла пред
царя
да се извика Разпутин, който бил едничък способен, казала тя, поради чудотворната си сила, да спаси сина й.
Николай II е бил предупреден чрез магически пътища за трагичните събития, които се приготовляваха. Аз зная, от верен източник, че предизвестията на Мага не са били съвършено пренебрегнати на високото място. Но след няколко време вече, противни влияния почнали да се упражняват. Императрицата и руската германофилска партия, като видели, че насоката на държавните работи се изплъзват от тях, решили да турят всичко в ход, за да възвърнат Разпутина, на когото те останали верни обожатели. Държан в течение, чрез императрицата, и на най-малките събития в двореца, тоя монах дошъл в Петроград, отначало тайно, и от там един автомобил го отнесъл в Царское-село, при царицата.
После
царевичът
като паднал пак болен, императрицата настояла пред
царя
да се извика Разпутин, който бил едничък способен, казала тя, поради чудотворната си сила, да спаси сина й.
Николай отстъпил. Една телеграма извикала тутакси Разпутин в двореца. Монахът направил няколко магнетични паси върху детето и след няколко деня то напълно оздравяло. Впечатлението, което произвело върху духа на Николай II това излекуване, наречено от него чудесно, било грамадно. Разпутин отново се появил в Петроград, толкова могъщ, какъвто не е бил никога.
към текста >>
Но по съветите на последния,
царят
заповядал на епископа Ермогена да се оттегли в един манастир, а отец Хелиодор, преследван от полицията, бил принуден да напусне Русия и да избяга в Християния (Осло).
Благодарение нему, неговия другар на младини, градинарят Варнава, съвършено неграмотен, бил издигнат на поста епископ в Тоболск. Тази афера е произвела върху руското духовенство огромен морален ефект. Много епископи се опитали да се противопоставят на това скандално назначение. Архиепископ Теофан, епископ Ермоген, отец Хелиодор, който като че ли поправили първата си грешка спрямо Разпутин, отвърнали са се от него. Отец Хелиодор даже е публикувал едно писмо против Гриша (Разпутин).
Но по съветите на последния,
царят
заповядал на епископа Ермогена да се оттегли в един манастир, а отец Хелиодор, преследван от полицията, бил принуден да напусне Русия и да избяга в Християния (Осло).
И. Брико. _________________________________________________ 1) Нека се има предвид от четците, че авторът на тази статия е французин, който влага в нея патриотическа тенденция. 2) Аз заемам, без отговорност, тия сведения, и повечето от ония, които се отнасят за Разпутина преди дохождането му в руския дворец, от И. В. Бинщок, който публикува върху тая личност една твърде документирана студия: „Краят на един режим: Разпутин“. Ползувал съм се още и от бележитото съчинение на Ш.
към текста >>
Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското
царство
.
Процесите не поддържат тялото което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно тяло, чийто части се променят във вечното течение, подобно на висшия духовен етер, който ги видоизменя. Тази обединяваща воля, това желание, тази молитва чрез случайностите на деня ще оформят новото тяло! Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в тялото; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за старостта и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв. Вярата във възможността на един постоянно подновяващ се живот донася тоя живот. Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане.
Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското
царство
.
Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване. Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях. Тялото е бойното поле на тези мнения и поради това то страда. Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи. Така, старите грешки една след друга ще бъдат отстранявани, нови познания ще се явяват едно след друго; от всяко последвало сражение тялото ще излиза все по-силно, докато гърченията и кризите ще стават все по-слаби и ще получат най-сетне траен серенитет.
към текста >>
Само линиите на носа и на челото могат да образуват човешкия профил и само те са, които му дават тази красота, пълна с интелигентност и величие, с които се налага на по-низшите същества — един бляскав знак на човешка,
царственост
в тоя земен свят!...
Нейните толкоз различни прояви и феномени, които поразяват нашите чувства, са продукт само на един и същ закон, и тяхната връзка, която произтича от един и същ извор, разкрива на наблюдателя науката на аналогията. Носът, прочее, е една черта предимно човешка. Той е, който облагородява лицето на човека, установява главната линия на човешкия профил и му придава тоя вид на, величавост, интелигентности и доброта, която само човекът притежава, като изключение от всички същества, които населяват нашата планета. Изследвайте лицата на животните: всичките те са плоски, четвъртити, продълговати, островърхи и смазани дотолкова, че е невъзможно да се намери между тях поне един профил. Тия човки, хоботи, зурли, муцуни не са лица!
Само линиите на носа и на челото могат да образуват човешкия профил и само те са, които му дават тази красота, пълна с интелигентност и величие, с които се налага на по-низшите същества — един бляскав знак на човешка,
царственост
в тоя земен свят!...
* * * От факта, че носът е синтез на лицето и главна характеристика на човешкото същество, произтича, че тая черта на лицето се спира да вземе окончателната си форма, само когато съществото е достигнало до зрелостта си и до последната си морална еволюция. Опитността иде да потвърди тоя факт: вижте, наистина, едно току що родено дете; чертите на това малко същество едва са отбелязани, но в тая несъвършена скица вие ще забележите едно нещо: още от първия момент на живота, устата е формирана, очертанията й са установени, органът е в пълно действие; инстинктивно малкото същество оформя устните си като хуния, за да сучи мляко, и то търси плодовитите гърди, които му дават съществуване. Това значи, че устата е главния орган на живота на инстинкта и понеже тоя живот започва с оня на индивида и предхожда другите съществувания, органите му трябва да се родят с него и да се приготвят да се свиват за всичките му функции. По същото това време, органите на умствения живот, които се събуждат много по-късно — носът, окото и ухото — са неопределено обрисувани и, още несвойствени на активното им функциониране, те като че ли сънуват. Следвайте вървежа на времето, и вие ще видите лицето на малкото същество да се видоизменя бавно, да се прояснява; ще видите смътното очертание от първия ден да се обрисува все по-ясно в една необходима прогресия, за да се изразят способностите.
към текста >>
Кой може да каже, къде точно се свършва растителното
царство
и къде почва животинското?
Хората от низшите раси са наистина с отклонено чело, долната част от лицето е издадена напред, носът е сплеснат и един вид цъфнал върху лицето, горната бърна изпъкнала и е продължение на линията на носа. Какво дълбоко различие между тия диви типове, тъй близки до тоя на грубиянина, и образа на интелигентния и издигнатия човек! Колко поразителна близост ги смесва с животинското! За нас, това не ни възбужда никакво съмнение: има животни — човеци и човеци — животни, абсолютно също така, както в другите стъпала на великата и всемирна редица има минерали — растения (слюдите, амиантите, азбестите) и растения — животни (зоофитите). Природата не прави скокове, тя се издига от една степен на друга, в своята сюблимна й вечна прогресия, чрез многобройни и неуловими нюанси!
Кой може да каже, къде точно се свършва растителното
царство
и къде почва животинското?
Нема определено разграничение, няма една точна разделителна линия. Всеки свършек се слива с другия без чувствителен преход. Между грубиянина и човека няма, прочее, както ни е угодно да си чертаем, една дълбока раздела. Не съществува, в делото на творението, една празнота, която да изолира величествено човека от другата тълпа същества. Некои се забавляват още в това лъжливо вярване, последно отражение на безумната гордост, от която не можем да се съблечем, въпреки суровото посегателство на науката и опита върху нея.
към текста >>
Корена, а не
цар
, тъй като идеята за
царя
би внушавала идеята за идол.
Добродетелта се слага от добротата и справедливостта. По добротата, добродетелта е снизходителна, а по справедливостта — сурова (Строга). Тя е добра, защото е справедлива, а справедлива, защото е добра, и за това е прекрасна (красотата). Тази велика хармония на физическия и нравствения светове, без да има в себе си висша причина, ни открива и показва съществуването на неизменната мъдрост, на вечните принципи и закони, както и творческия, безкрайнодейния разум. Върху тая мъдрост и разум, неразделни едната от другия, се съгражда това висше могъщество, което евреите наричат венец.
Корена, а не
цар
, тъй като идеята за
царя
би внушавала идеята за идол.
Висшето могъщество за кабалистите представлява венеца на вселената,а цялото творение е царството на венеца или владението на короната. Никой не може да даде това, което няма, и ние можем да приемем за възможно това, което се проявява в действителността. Бог, следователно, Могъществото и висшият Венец (Кетер), който се строи върху неизменната Мъдрост (Χόκма) и творческия Разум (Бина). В Него е добротата (Хесед) и Справедливостта (Гебура), които състевляват идеала на Красотата (Тиферет). Движението в Него е всякога Победоносно (Нецах) и велико, вечно е Спокойствието (Xод).
към текста >>
Висшето могъщество за кабалистите представлява венеца на вселената,а цялото творение е
царството
на венеца или владението на короната.
По добротата, добродетелта е снизходителна, а по справедливостта — сурова (Строга). Тя е добра, защото е справедлива, а справедлива, защото е добра, и за това е прекрасна (красотата). Тази велика хармония на физическия и нравствения светове, без да има в себе си висша причина, ни открива и показва съществуването на неизменната мъдрост, на вечните принципи и закони, както и творческия, безкрайнодейния разум. Върху тая мъдрост и разум, неразделни едната от другия, се съгражда това висше могъщество, което евреите наричат венец. Корена, а не цар, тъй като идеята за царя би внушавала идеята за идол.
Висшето могъщество за кабалистите представлява венеца на вселената,а цялото творение е
царството
на венеца или владението на короната.
Никой не може да даде това, което няма, и ние можем да приемем за възможно това, което се проявява в действителността. Бог, следователно, Могъществото и висшият Венец (Кетер), който се строи върху неизменната Мъдрост (Χόκма) и творческия Разум (Бина). В Него е добротата (Хесед) и Справедливостта (Гебура), които състевляват идеала на Красотата (Тиферет). Движението в Него е всякога Победоносно (Нецах) и велико, вечно е Спокойствието (Xод). Неговата воля е непрЕкжснатата Производи- телност (Йесод), а царството Му (Малкут) — това е безграничността, населена от светове.
към текста >>
Неговата воля е непрЕкжснатата Производи- телност (Йесод), а
царството
Му (Малкут) — това е безграничността, населена от светове.
Висшето могъщество за кабалистите представлява венеца на вселената,а цялото творение е царството на венеца или владението на короната. Никой не може да даде това, което няма, и ние можем да приемем за възможно това, което се проявява в действителността. Бог, следователно, Могъществото и висшият Венец (Кетер), който се строи върху неизменната Мъдрост (Χόκма) и творческия Разум (Бина). В Него е добротата (Хесед) и Справедливостта (Гебура), които състевляват идеала на Красотата (Тиферет). Движението в Него е всякога Победоносно (Нецах) и велико, вечно е Спокойствието (Xод).
Неговата воля е непрЕкжснатата Производи- телност (Йесод), а
царството
Му (Малкут) — това е безграничността, населена от светове.
Като се установим на това, ще познаем Бога. ПЕТИ УРОК Това разумно познаване на Бога, основано на десетте цифри, от които се съставят всичките числа, представлява целия метод на кабалистическата философия. Тоя метод се състои от 36 способи или оръдия на познанието, наречени тридесет и два пътя, и от 50 предмети, към които може да се приложи науката и които се наричат петдесето врати. Всемирната синтетическа наука се разглежда като храм, в който водят 32 пътя и в които може да се влезе през 50 врати. Тази числена система, която може да се нарече десетична, поради числото десет, което е нейната основа, установява, с помощта на аналогията, класификацията на всичките човешки знания.
към текста >>
Деца с подобни пръсти имат общо с ония, които са с квадратни, само това, че тяхното чувство е отправено към материалното, към съществуващото и към осезаемото, до като такива с конически и заострени пръсти живеят повече в
царството
на хубавото, идеалното, нереалното и нематериалното.
У деца с квадратни пръсти, на първо място трябва да им се даде известно чувство за дружелюбно отношение, за обноски с хората·, защото те действително имат заложба да бъдат твърде изкусни и честни хора; обаче, остават винаги досадни, безпомощни и несръчни в обществените сношения. Ще бъдат уважавани и ценени от всички, но рядко някой ще ги обича; също и тук ще бъде задача на здравомислещия възпита- тел и родител да се заловят сериозно и, като повдигат чувството на дружелюбие, да поправят тази грешка, която може да им причини в по-късни години не само печал, но и вреди, Деца с подобни пръсти се приспособявате към съществуващите теории и методи: за възвишена поезия и изкуство обаче, липсва им разбиране, докато те имат извънмерно чувство за хубавите и практичните науки. Деца, на които пръстите завършвате лопатовидно (гл фиг. 35), повече притежавате признаци за търговия, на сръчност, отколкото на знания, затова те са повече делови, отколкото говорливи, повече прости и отворени, отколкото красиви и учтиви. Те ще бъдат повече хора на практиката, отколкото на теорията, по-лесно им е да построяват и да изработват, отколкото да теоретизират.
Деца с подобни пръсти имат общо с ония, които са с квадратни, само това, че тяхното чувство е отправено към материалното, към съществуващото и към осезаемото, до като такива с конически и заострени пръсти живеят повече в
царството
на хубавото, идеалното, нереалното и нематериалното.
Поради това, за да се възпитават деца с квадратни или лопатовидни пръсти, не само практично за живота, но и да се подбуди у тях до известна степен и духовния им живот, възпитанието им трябва така да се води, че при обучението да се набляга повече на идеалната, на хубавата, отколкото на практичната, на материалната страна на всяко нещо защото тая последната страна, благодарение естествените им заложби, следва своя път на развитие ; така че, посредством споменатото малко едностранчиво възпитание, да се наруши практичното обучение на респективните деца. Като обърнем внимание на току-що разгледаните главни правила, става ни напълно ясно, че деца с квадратни или лопатовидни пръсти, трябва да бъдат посветени само за професията на техническо, учение,техническия чиновник, във всеки случай, и на художествената индустрия, щом не искаме да работим против естествените им влечения и да не прахосваме известно количество ценна сила в нецелесъзнателно занимание. Бухалковидни пръсти, каквито са представени във фиг. 62, действително по своята форма се приближавате твърде много към лопатовидните, но се различават от тях по това, че най-широкото им място не се намира на горния край на нокътната фаланга, а се простира повече към средата на фалангата. Бихме казали за деца с подобни пръсти, че у децата съществува желание за физически и душевни движения, че се отличават със силно стремление към независимост, че носят у себе си талант за механически изнамервания, най-после, че са големи любители на животни, поради което често стават добри ездачи, жокеи и пр.
към текста >>
В Трактата за философския камък от Лампшпринк се вижда, как
царският
син пристига на една висока планина, принуден да гледа надолу, и как се завръща, въпреки славата си, в къщата, от която е тръгнал.
Малко по-малко, подобрението се появява в Великото Дело с фазите на разтопяването, прецеждането, съединението; в тоя момент, прогресът е очевиден, но връщането назад е още възможно; това е критическата точка на еволюцията, която алхимиците наричаха двуполов ребис; тя би съответствала, от терапевтическо гледище, на успокоението и отстранението в критическия ден, а от мистично гледище — на върховното изпитание, което е представено за християните от онова на Исуса в маслиновата гора. Най-сетне, това е сублимацията и сгъстяването, които правят тоя прогрес окончателно посредством боядисването. Тогава постигат желания резултат: философския камък, излекуване или нирваническо блаженство, но Великото Дело би било истински полезно и ефикасно само в проекцията, превръщането или истинската хризопея (алхимическото изкуство – превръщане на земя в злато), т. е. в оползотворяването на този резултат. Тогава философският камък би послужил, за да се прави злато, здравето — за да изпълни своите морални задължения, и нирваническото блаженство, за да се под- помогнат страдащите същества чрез великото месиянско изкупление, което будистите дават като върховен дълг на всеки нирванец.
В Трактата за философския камък от Лампшпринк се вижда, как
царският
син пристига на една висока планина, принуден да гледа надолу, и как се завръща, въпреки славата си, в къщата, от която е тръгнал.
(следва) Д-р Р. Аланди. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. И — II). Уран Тип: Емануил Сведенборг е имал в силен аспект с и · Тази планета1), въпреки че, според Кант-Лапласовата небуларна теория, дължи своя произход на слънцето, не принадлежи вече, собствено, на вашата триизмерна природа. Тя представлява, подобно на Нептун, преход от третото към четвъртото измерване, и за това влиянията, които произтичат от нея, са забъркани и особени.
към текста >>
Когато стигнахме там, намерихме, че група мисионери-духове се бяха завърнали от възложената им мисия в едно от
царствата
на земната сфера.
Той е писал тия задгробни съобщения обикновено след вечерна молитва в своята църква. Ние цитираме тука следния твърде интересен откъслек от тия публикации: „Не всеки, който е вече преминал в нашия свят, е способен да разбере елементарната истина, която е в реда на развоя ни да знаем, че и тук Бог видимо не присъства, както и във физическия свят. От време на време се манифестира божественото присъствие при особени случаи и за особена цел. За едно такова присъствие ще ти разкажа. Повикаха ни да отидем в страна, дето се стичаше голямо множество от различни вероизповедания и народности.
Когато стигнахме там, намерихме, че група мисионери-духове се бяха завърнали от възложената им мисия в едно от
царствата
на земната сфера.
Като се събираха постепенно от всички страни наедно, чухме звучен музикален привет, който като да ни подканваше всички да се обединим във велико множество — в една голяма фамилия. Внезапно видяхме да се появява в простора пред нас светъл кръст. Той изглеждаше да лежи върху склона на голяма планина и да достига до полето. Като гледахме тъй, забелязахме, че отгоре се спуска върху планината ярка светлина, в която постепенно различавахме велик сбор ангели от по-висшата сфера, които застанаха във формата на кръста. Всичко наоколо им искреше в златен блясък и ние чувствахме отдалече лъха на тоя блясък, като топлина на любовна въздишка.
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Дейността на окултния университет „Гйотеанум“ в
Швейцария
.
Из Сюли Прюдом: Очите. Идеалът. Росата. Тук долу, на земята. Прев. Ив. Карановски. 3. Боян Боев.
Дейността на окултния университет „Гйотеанум“ в
Швейцария
.
4. Веритас. „Как да станем силни“. 5. Пр. Мълфор. Вътрешният лекар. 6. Фр. Феерхов.
към текста >>
Духовна опитност: I Катастрофата с дунавския параход „
Борис
“ предсказана. II.
Д р Нестлер. Хирогномия. 11. И. А. Пфлюгер. Айнщайновият принцип на релативността. 12. Алхимия: Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията, от Д-р Р. Аланди (продължение и край). 13.
Духовна опитност: I Катастрофата с дунавския параход „
Борис
“ предсказана. II.
Предвестия на смъртта. III. Предопределенията на съдбата. 14. Книжнина. 15. Разни вести. I. Магия на числата. II.
към текста >>
Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че
Царството
Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони.
Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят.
Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че
Царството
Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони.
Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ. А това значи на юридически език: да изпълниш или нарушиш закона.
към текста >>
Карановски Боян Боев Дейността на окултния университет „Гьотенаум“ в
Швейцария
УВОД От няколко десетилетия постепенно се извършва един духовен подем във всички области на живота.
ТУК ДОЛУ, НА ЗЕМЯТА Тук долу, на земята, всички лилии линеят, на птица пението е бързотечно; бленувам за летата, що живеят всевечно. . . Тук долу, на земята, всички устни рано креят, нетрайно им е кадифето млечно; бленувам за целувки, що живеят всевечно . .. Тук долу, на земята, всички люде в скръб жалеят любов или приятелство сърдечно; бленувам за тез връзки, що живеят всевечно . . . Ив.
Карановски Боян Боев Дейността на окултния университет „Гьотенаум“ в
Швейцария
УВОД От няколко десетилетия постепенно се извършва един духовен подем във всички области на живота.
Материалистическата вълна постепенно си отива. Метерлинк още в „Съкровище на смирените“ право забелязва, че в наука, философия, литература, живопис, музика и пр. забелязваме духовен подем. Това не е случайно. Както на пролет появяването на кокичето и минзухара, разпукването на пъпките показва, че иде ново годишно време, така и всички тези признаци на духовна обнова в разните области на живота показват,че иде нова култура.
към текста >>
Да даде нов, мощен тласък на духовното движение в света, да съдейства за разливането на духовната вълна на всякъде, да съдейства за практическото приложение във всички области на живота на дълбоките истини, които ни разкрива окултизмът — ето това е задачата на окултния университет „Гьотеанум“ в
Швейцария
.1) СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ Преди да разгледаме дейността на окултния университет, нека видим, каква е напоследък дейността на окултното общество,—наречено антропософско — в Геомания,
Швейцария
и околните страни.
Трябва да се разбере веднъж за винаги, че наложително необходимо е да се хвърли мост между науката и религията. До тогава интелигенцията не може да бъде привлечена към един религиозен живот и светоразбиране. Наистина, днес някои представители на религията се опитват да хвърлят такъв мост, обаче, по един наивен начин, понеже не си служат с аргументите на окултизма. А само окултизмът, понеже е наука, добита чрез научно изследване на действителността, може да докаже по научен път религиозните истини. Окултизмът е в състояние да направи това.
Да даде нов, мощен тласък на духовното движение в света, да съдейства за разливането на духовната вълна на всякъде, да съдейства за практическото приложение във всички области на живота на дълбоките истини, които ни разкрива окултизмът — ето това е задачата на окултния университет „Гьотеанум“ в
Швейцария
.1) СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ Преди да разгледаме дейността на окултния университет, нека видим, каква е напоследък дейността на окултното общество,—наречено антропософско — в Геомания,
Швейцария
и околните страни.
Това е нужно да се знае, защото окултният университет е плод на дейността именно на това общество. То работи под ръководството на видния немски окултист Д-р Рудолф Щайнер. През 1919 г. Д-р Рудолф Щайнер е държал педагогически курс в Щутгарт и след това на 7 септ. с. г.
към текста >>
„Дидактичното художество“ на Violino primo и другарите му не значи да се обърне училищната работа в лека, празна, несериозна забава, но значи да станат естествени, другарски отношенията между учител и ученици, вместо да
царува
казармена дисциплина.
Когато групата около „Училищна практика“ почна да защищава „дидактичното художество“ и когато излезе „В зората на освобождението“, от всякъде почнаха да се сипят нападки. Обаче, за всички безпристрастни хора беше очевидно, че нападателите на течението немаха ясна представа за него. Поради недоразумението, породено от названието „дидактично художество“ (по-уместно е да го наричаме „свободно възпитание“), противниците мислеха, че, според това течение, учителят трябва да бъде активен, а ученикът — пасивен. Те обвиняваха дидактиците художници, че считали дидактико-художественият разказ като единствено,универсално средство при обучението. А в същност това никога не е било твърдяно.
„Дидактичното художество“ на Violino primo и другарите му не значи да се обърне училищната работа в лека, празна, несериозна забава, но значи да станат естествени, другарски отношенията между учител и ученици, вместо да
царува
казармена дисциплина.
Обучението да бъде доброволно, непринудено, свободно и творческо, а не тираническо. А за да бъде доброволно, то трябва да бъде приятно, казва Violino primo, трябва да се внесе радост и удоволствие в училищната работа. Идеята за свободното възпитание не само че не изключва трудовия принцип, но те двете взаимно се допълват. И двата принципа са добри. Много благородни сили в България са се ангажирали за тяхното пропагандиране, обаче, аз ще направя една малка забележка.
към текста >>
Базел (
Швейцария
) през април и май 1920 година.
Това училище е начало на съвсем нова епоха в педагогиката. Такива училища трябва да поникнат на всякъде в Европа, за да дадат нов тласък на педагогическото дело. Валдорфското училище е дало от основаването си до сега чудесни резултати и по тях най-добре се доказват окултните истини. И така, при изграждането на новото училище, и окултизмът ще има да си каже думата. Освен споменатият по-горе педагогически курс, държан от д-р Щайнер в Щутгарт през 1919 г., той е държал друг такъв курс пред учителите на гр.
Базел (
Швейцария
) през април и май 1920 година.
УСИЛЕНА ДЕЙНОСТ В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ. ЕВРОПЕЙСКОТО СТУДЕНТСТВО И ОКУЛТИЗМЪТ През март и април 1920. година Д-р Р. Щайнер е държал пред 40 лекари курс върху въпроси от областта на физиологията, патологията и терапията. След курса се почувствало, че има нужда от построяване на особена химико-фармацевтическа лаборатория.
към текста >>
беше почнала постройката на Свободния окултен университет „Гьотеанум“ в Дорнах, близо до Базел, в
Швейцария
.
Щайнер е държал в Дорнах курс от 14 сказки върху „Окултизма и другите науки.' През лятото на 1920 г. в Щутгарт е държал пред специалисти курсове по механика, оптика, учение за топлината и електричеството, и друг курс върху езикознанието в светлината на окултизма. От казаното до тук се вижда, че окултизмът няма за цел само да опише невидимия свят и невидимото човешко естество, но иска посредством по-дълбоки познания за нещата да хвърли светлина върху всички явления в живота. И тъй, окултизмът е необходим, за да разберем света около нас и нашето место в него. Още през есента на 1913 г.
беше почнала постройката на Свободния окултен университет „Гьотеанум“ в Дорнах, близо до Базел, в
Швейцария
.
През войната и след нея постройката продължаваше, но при големи пречки. Обаче, въпреки тях, зданието днес е привършено в по-голямата си част. Самото му название показва, в какъв дух ще се работи в него. Великият немски поет Гьоте е бил не само поет, но и естественик и окултист. Неговите произведения са пълни с окултни истини.
към текста >>
в разни германски и
швейцарски
университети и други висши училища се образуваха студентски групи (кръжоци) за сериозно изучаване на окултизма и специално на съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер.
От друга страна, той се счита като добър естественик и е един от пионерите на еволюционната теория. Този окултен университет ще работи в духа, в който е творил Гьоте. Сега нека видим, как постепенно се подготви почвата за есенешния курс в Дорнах. Интересно е движението между европейското студентство и неговата заинтересованост от окултизма. В първата половина на 1920 г.
в разни германски и
швейцарски
университети и други висши училища се образуваха студентски групи (кръжоци) за сериозно изучаване на окултизма и специално на съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер.
В тези кръжоци влязоха ония студенти, които искаха нещо повече, което днешният университет не можеше да им даде, които искаха по-дълбоко разбиране на въпросите от своите специалности. Интересът на студентството към окултизма растеше всеки ден. През 1920 г. под- комитетът за духовни въпроси от главния студентски комитет при техническото училище в Щутгарт покани Д-р Рудолф Щайнер да им говори. Последният говорил в препълнена аула2) на тема: „Окултизъм, природни науки и техника“ Тая реч скоро ще бъде отпечатана на немски.
към текста >>
Чехословашко — Прага; Швеция — Упсала;
Швейцария
— Цюрих, Берн, Базел; Норвегия — Християния; Дания — Копенхаген.
година беше отпечатана покана за тези курсове, която съдържаше програмата и плана им. Поканата съдържаше още сведения за влаковете (от Базел до Дорнах по железница 1/4 час, а от друга Базелската гара 1/2 час), после упътвания за квартирния и др. въпроси. Квартирният въпрос беше особено важен за гостите, идещи от страни с низка валута, каквито са Германия, Австрия, Чехословашко и др. За гостите от тези страни били предвидени квартири у приятели и съчувственици. Студенти били дошли от следните университети и висши училища: Германия — Берлин, Хайделберг, Щутгарт, Мюнхен, Дрезден, Тюбинген, Гисен, Фрайбург, Мюнстер, Лайпциг, Марбург, Манхайм, Франкфурт, Вюрцбург, Дармщат, Йена, Бреслау; Англия — Лондон, Гласгов; Австрия — Виена.
Чехословашко — Прага; Швеция — Упсала;
Швейцария
— Цюрих, Берн, Базел; Норвегия — Християния; Дания — Копенхаген.
Присъстващите студенти били от разни специалности. Лекторите били специалисти то разни научни клонове. Чели са лекции: математици, химици, физици, философи, педагози, Историци, филолози, поети, музиканти, хора из практическия живот и пр. Лекциите се чели непрекъснато 21 ден, от 26 септ. до 16. окт.
към текста >>
Знаем, че днес в училищата
цари
хербартовата педагогическа система.
Некои обвиняват Толстоя в противоречие със самия себе си. Които казват това, не искат да знаят, какво значи един дух, който всеки ден иска да расте. Толстой, колкото повече се приближаваше към старостта си, толкова повече отиваше към истинска духовност. Своя живот той достойно увенча със смъртта си на гора Астапово, при желание да се отдаде всецяло на служене Богу и на хората. ПЕДАГОГИКА И ОКУЛТИЗЪМ Рудолф Майер от Берлин държал три лекции на тема: „Хербартовата педагогика от окултно гледище“.
Знаем, че днес в училищата
цари
хербартовата педагогическа система.
Днес са приложени неговите възгледи. Авторът критикува днешното училище от окултно гледище. Окултизмът отваря съвсем нови хоризонти и в тая област. Адолф Аренсон в 4 лекции развил темата: „Окултна методика“. Д-р Рудолф Трайхлер говорил върху: „Езикознание и методика на езикознанието“.
към текста >>
На края трябва да кажа, че идеалът на духовните работници в Германия и
Швейцария
е, щото такива училища като Валдорфското да се появят на всякъде.
Обновителите трябва да бъдат „знаещи“. Изобщо сега се забелязва голям духовен подем в западна Европа. Курсът през септември и октомври 1920 год. в Дорнах е само начало на дейността на този университет. Крои се скорошното подновяване на курсовете в уголемен мащаб.
На края трябва да кажа, че идеалът на духовните работници в Германия и
Швейцария
е, щото такива училища като Валдорфското да се появят на всякъде.
С Валдорфското училище е турено само началото. Също така целта е да се основат други окултни университети подобни на „Гьотеанум“. И наистина, в Щутгарт е вече сложено началото на свободен университет ; там са вече почнали редовни университетски курсове, с които ще се тури основата на нов свободен университет. Самият факт, че толкоз души сериозни учени от разни научни области са дълбоко заинтересувани от окултизма и го изучават, показва, че, в окултизма има жизнеспособност и че е в състояние да задоволи строго научния, критически школувания ум на всеки непредубеден учен. Може сега да се зададе един въпрос: защо окултизмът се старае да работи в областта на всички науки?
към текста >>
Будният сън на човека, който, унесен, забравя работите около себе си, е една сила, която създава дела в едно мощно и невидимо
царство
, което още от малцина е изследвано.
Не се имай никога като пациент, прикован към леглото между възглавниците и с време не ще бъдеш такъв! Който се вижда във въображението си, че играе тенис или се надбягва, с това работи за своето излекуване. Никога не очаквай болест или страдания за следващата утрин; даже ако болестта и страданията днес са още силни, за другата утрин очаквай само здраве и сила. С други думи: здравето, красотата или силата трябва да станат истински дневен сън, защото сънят много по-добре изразява истинското състояние на душата, отколкото надеждата и очакването. Сънищата допринасят много повече, отколкото хората предполагат.
Будният сън на човека, който, унесен, забравя работите около себе си, е една сила, която създава дела в едно мощно и невидимо
царство
, което още от малцина е изследвано.
Също и на ония, които така отделят съзнанието си от тялото, че за момент го забравят, за сега още им липсва знанието за силата, която те владеят, — знанието за действието на тази сила; и така най-добрите резултати за тях ще бъдат загубени. Който не разбира нищо от изкопаване на злато, от условията, при които то се получава, или от методите за добиването му, може с месеци да копае в най-богатата, съдържаща злато, почва и с нея да изпълва трапове или да издига насипи! Без знанието за съкровищата на нашата земя, ние сме бедни и безпомощни както по-преди. Също така е и в духовно отношение. Всяка отвлеченост е една невидима реалност; и колкото по-дълго и по-интензивно бъде задържана тя, толкова по- много от нея ще се превърне в онази форма на съществуването, която човек може да чувства, да вижда, да пипа, на късо, да възприема със своите външни сетива.
към текста >>
И
възцари
се Хохма — мъдростта му— над вечността; и изтече из нея идеята се понесе със силата на мисълта по безкрайността на вселената!
Страници из Битието В началото бе Бог-Йехие в своята непроявена Сила-Слово. И всичко около Него беше тъмнина —непроявено състоя- кие на битието. И пожела Бог-Йехие да създаде света! И оплодотвори се неговото пожелание от непроявената му сила, която е неговата същина. И непроявеният дотогава Бог-Йехие се прояви в лицето на Сина — Иа-х.
И
възцари
се Хохма — мъдростта му— над вечността; и изтече из нея идеята се понесе със силата на мисълта по безкрайността на вселената!
. . . И се изяви тогава Бог — Иа-хе-вау-хе, в делата си пълнота. И се прояви в трите си същини; Бог-Сила — непроявената причина на първопричините: майка форма — оплодотвореното пожелание на идеята, облечена в материята, и Дух Свети — проявената същина на битието. И създаде Бог Иа-хе-вау-хе небото и земята. — А духът на Бога Иа-х се носеше по безкрайността върху водата — една от по-низшите форми на материята — живот, за да я оплодотвори.
към текста >>
И хранеше се човекът във великото
Царство
Божие с плодовете на добродетелите, които отгледваше в сърцата и душите на по-малките от него създания Божии.
И притежаваше той нежната, кротка и съвършена душа, която отхранваше, отглеждаше и съхраняваше в себе си плодовете на добродетелите. И обикна си Мъжът — Духът, своята мила другарка Жена — Душата, и си заживяха в мир, щастие и съгласие. И бяха те две начала, сраснали върху основите на една и съща сила в човека. И даде му Бог власт над силата и смирение на душата, като му каза: „Владей над рибите морски, над птиците небесни и над всяко живо, което се движи по лицето на земята“. И му даде всяка трева що дава семе — плодовете на добродетелта, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, и което дава семе — силата в плодовете на добродетелта, те да му бъдат за храна.
И хранеше се човекът във великото
Царство
Божие с плодовете на добродетелите, които отгледваше в сърцата и душите на по-малките от него създания Божии.
И крепнеше той в сила и добродетел. Това е битието на небето и земята, когато те се създадоха: и всяко растение полско преди да прорасте по земята, и всяка трева преди да поникне, и всяко семе на живота преди да процъфти и се развие плода, и всяко животно по света, преди да се облече формата в плътта. Това е битието на небето и земята и всички нейни форми създадени и предвидени в плана на Бога, преди да се облекат в кожените дрехи на плътта — физическата материя. II. И породи се в Жена — душата пожеланието да владее, изучи и притежава познанието на законите и мъдростта, по които се редат, създават и управляват световете във вселената. И снет бе човекът от висшите духовни мирове на небесата и поставен да живее в градината райска, където се изучват законите и мъдростта на световете.
към текста >>
И постави го Господ Бог да живее в градината едемска и да работи за повдигането и усъвършенстването на всяка една по-низша форма на живот, изразена чрез идеята в
царството
на идеите, защото в градината на Бога — Рая — по-низша форма за нещата от идеята не съществуваше.
Това е битието на небето и земята, когато те се създадоха: и всяко растение полско преди да прорасте по земята, и всяка трева преди да поникне, и всяко семе на живота преди да процъфти и се развие плода, и всяко животно по света, преди да се облече формата в плътта. Това е битието на небето и земята и всички нейни форми създадени и предвидени в плана на Бога, преди да се облекат в кожените дрехи на плътта — физическата материя. II. И породи се в Жена — душата пожеланието да владее, изучи и притежава познанието на законите и мъдростта, по които се редат, създават и управляват световете във вселената. И снет бе човекът от висшите духовни мирове на небесата и поставен да живее в градината райска, където се изучват законите и мъдростта на световете. И взема Бог Иа-х от градината райска пръст — основните елементи на ума, чрез който се добива познанието на закона и мъдростта — и направи от нея кал, а от калта умственото тяло на човека; и му вдъхна душа на живот за новите условия на развитие в рая.
И постави го Господ Бог да живее в градината едемска и да работи за повдигането и усъвършенстването на всяка една по-низша форма на живот, изразена чрез идеята в
царството
на идеите, защото в градината на Бога — Рая — по-низша форма за нещата от идеята не съществуваше.
И даде се по този начин възможност на Жена — душата да расте, крепне и се усъвършенства в познание и мъдрост в царството на идеите. И се удовлетвори нейното пожелание. И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска. А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя. И каза Бог на Адама — Духовното мъжко начало у човека — да не яде от плодовете на познанието „Доброто и Злото“, защото, в който ден яде, ще умре.
към текста >>
И даде се по този начин възможност на Жена — душата да расте, крепне и се усъвършенства в познание и мъдрост в
царството
на идеите.
Това е битието на небето и земята и всички нейни форми създадени и предвидени в плана на Бога, преди да се облекат в кожените дрехи на плътта — физическата материя. II. И породи се в Жена — душата пожеланието да владее, изучи и притежава познанието на законите и мъдростта, по които се редат, създават и управляват световете във вселената. И снет бе човекът от висшите духовни мирове на небесата и поставен да живее в градината райска, където се изучват законите и мъдростта на световете. И взема Бог Иа-х от градината райска пръст — основните елементи на ума, чрез който се добива познанието на закона и мъдростта — и направи от нея кал, а от калта умственото тяло на човека; и му вдъхна душа на живот за новите условия на развитие в рая. И постави го Господ Бог да живее в градината едемска и да работи за повдигането и усъвършенстването на всяка една по-низша форма на живот, изразена чрез идеята в царството на идеите, защото в градината на Бога — Рая — по-низша форма за нещата от идеята не съществуваше.
И даде се по този начин възможност на Жена — душата да расте, крепне и се усъвършенства в познание и мъдрост в
царството
на идеите.
И се удовлетвори нейното пожелание. И се въоръжи тя със силата на ума и даде име на всяка гадина, на всяка трева, на всяко дърво, на всяка риба и птица, които бе създал Бог и живееха в градината райска. А по средата на Рая беше посадено голямото дърво на познанието „Доброто и Злото“ — символ на великия закон, чрез който идеята се въплътява в плът от най-низше качество — физическата материя. И каза Бог на Адама — Духовното мъжко начало у човека — да не яде от плодовете на познанието „Доброто и Злото“, защото, в който ден яде, ще умре. А беше посадено в рая и голямото дърво на Живота — символ на закона за вечния живот, чрез познанието на който животът, в която и да е своя форма, може да бъде нескончаем.
към текста >>
И
царуваше
над тях стария Змей на мъдростта светска, един от най-старите паднали синове на Бога живаго, който владее и господарува над низшите закони, по които се управляват и развиват всички несъвършени светове във вселената. III.
А до дървото на „Доброто и Злото“ не се доближаваше, за да не се породи в нея пожелание да вкуси и от неговите плодове на познание. И живееха в градината на Бога заедно с жената милиони други интелигентни същества, едни от които служеха на човека, а други, на които човекът услужваше. Там живееха птиците небесни — висши интелигентни духове — които бяха облечени в одежди, изтъкани от тънката ефирна материя на въздуха райски, на които сърцата бяха чисти, като кристала; душите светли като рубина, а духовете мъдри, като херувима. А в по-низшите полета на рая живееха зверовете полски, които бяха облечени в тъмните одежди на пожеланията, изтъкани от грубата материя на водата. И бяха сърцата им изпълнени с еротична сласт, душите им са низък егоизъм, а духовете им се вълнуваха и ръководеха в живота си от злия гений на злото и порока.
И
царуваше
над тях стария Змей на мъдростта светска, един от най-старите паднали синове на Бога живаго, който владее и господарува над низшите закони, по които се управляват и развиват всички несъвършени светове във вселената. III.
А в градината на Бога едно от най-красивите, стройни и привлекателни създания беше Ева — майката на познанието — нежната другарка на Адама. И всички творения на рая се възхищаваха от нейната красота, а злите и лукави духове се бояха.от нейния ум, познание и пълнота. И пленен бе Стария Змей на мъдростта светска от красотата на жената. И изпълни се сластолюбивото му сърце с пожеланието да я обладае и познае. А за да изпълни своята замисъл, той прибягна до хитростта; да я вкара в низшата плът на физическата материя, чрез познаването закона за „Доброто и Злото“.
към текста >>
Защо страниш тогава от него, ти,
Царицата
на рая, най-умното и съвършено негово творение?!...
А за да изпълни своята замисъл, той прибягна до хитростта; да я вкара в низшата плът на физическата материя, чрез познаването закона за „Доброто и Злото“. И облада Черният Син на Злото змията — един от умните и привлекателни за жената духове райски, чрез който да приложи в изпълнение своята пъклена замисъл. И застана змията пред дървото на познанието, обви се около него със своето грамадно тяло, и когато заминаваше Ева покрай нея, тя се обърна със следните думи, продиктувани й от Сина на Злото: „О ти, велика Богиньо на райската хубост и красота! Ти, на която умът на познанието и духът на мъдростта нЯ- мат равни на себе си в цялата райска градина на Бога живаго, защо така страниш и не се приближаваш към едничкото дърво на познанието „Доброто и Злото“, чрез вкусването плодовете на което се достига съвършенството на боговете?! Нима неговата сянка не може да прохлади жадната ти за знание душа, или пък неговият плод не може да нахрани гладния ти за познание ум?!
Защо страниш тогава от него, ти,
Царицата
на рая, най-умното и съвършено негово творение?!...
И поласкана беше низшата природа в жена — душата. И изпита тя за първи път гордостта в сърцето си, като се приближи към познатата нейна приятелка змията — носителка на низшия ум и мъдростта светска. И каза й Ева: „Да бъде мир и любов над тебе, моя скъпа приятелко . . . Проявената над мене духовна сила на моя мъж — другар, който оплодотворява умът ми към познаването на мъдростта ми каза да не ям от плодовете на дървото на познанието „Доброто и Злото“, по заповед на Бога Иа-х, защото в който ден престъпя тази заповед, ще умрем заедно с моя мъж Дух — Сила!
към текста >>
Дълъг е пътя, по който ще преминеш, за да дойдеш от
царството
на смъртните към
царството
на безсмъртните.
Защото: чрез смъртта се добиват страданията: чрез страданията се усъвършенстват добродетелите, като се добива опитността: чрез опитността се получава мъдростта, а мъдростта е пътя към любовта. Любовта води всякога към правдата, а чрез правдата се преминава в храма на истината и възкресението от смъртта: защото „истината ще ви направи свободни“, да се отървете от закона на превъплътяването. „Ти пожела да навлезеш в омагьосания кръг на плътта — в страшния закон на прераждането! . . . Мъчно се изскубва душата из неговите железни лапи!
Дълъг е пътя, по който ще преминеш, за да дойдеш от
царството
на смъртните към
царството
на безсмъртните.
Ала той може да се измине скоро и бърже, ако четирите притока на реката едемска текат правилно в тебе, и напояват изобилно твоите четири основни проявления: растежа, живота, сърцето и мъдростта.“ „Ето, аз те изпращам в долината на скръбта, в най-низкия неин център на страданието, и от там ще почне бавния ход на твоята еволюция, за да достигнеш съвършенството на боговете. Ала светлината, що ти вдъхнах от моята божествена виделина, ще пребъде вечно в тебе, и ще ти послужи като фар в дългия ти път към мене.“ „И колкото повече проблясват нейните лъчи в тебе толкова по-скоро, и по-добре ще познаеш и намериш пътя към твоето отечество, от където си излязъл първоначално.“ „Ето, аз помествам целите небеса с всичкото тяхно съвършенство в центъра на твоята кожена дреха. Работи да изгрее слънцето на познанието в тебе, и то ще озари изтока на твоите небеса! “ „И тогава реката Фисон ще напои цялата твоя Евилатска земя, в която има много злато, вделион и оникс камък“. „И водите на реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат на Из- ток през земята на Асирия.“ „А водите на Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето на светлината в тебе.“ „Ти стана чадо на пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола на боговете, а другите я смъкват в дъното на ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб.
към текста >>
„А когато ти набереш достатъчно опитности в новия си живот, чрез които ще можеш да тръгнеш към мене, към великото мое
царство
, от което ти някога излезе с най-благородните пориви на сърцето си: да бъдеш полезен на по-малките свои братя, Аз ще изпратя тогава един светъл лъч от мене, който ще се всели в сърцето на един избран от твоето семе и ще ти покаже и освети пътя, по който ти ще дойдеш към мене“.
Работи да изгрее слънцето на познанието в тебе, и то ще озари изтока на твоите небеса! “ „И тогава реката Фисон ще напои цялата твоя Евилатска земя, в която има много злато, вделион и оникс камък“. „И водите на реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат на Из- ток през земята на Асирия.“ „А водите на Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето на светлината в тебе.“ „Ти стана чадо на пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола на боговете, а другите я смъкват в дъното на ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб. И за да не останеш до скончание на мировете в това ужасно положение. Аз поставям светъл Херувим пред дървото на живота, който трябва да го пази от тебе, да не се докоснеш до него, да не ядеш от плодовете му и да не останеш за вечни времена в това окаяно положение“.
„А когато ти набереш достатъчно опитности в новия си живот, чрез които ще можеш да тръгнеш към мене, към великото мое
царство
, от което ти някога излезе с най-благородните пориви на сърцето си: да бъдеш полезен на по-малките свои братя, Аз ще изпратя тогава един светъл лъч от мене, който ще се всели в сърцето на един избран от твоето семе и ще ти покаже и освети пътя, по който ти ще дойдеш към мене“.
„И ще смаже главата на твоя прелъстител, а той ще му нарани петата! “ И изгони Бог Адама и Ева из рая и ги посели в новото им отечество, което се нарече: земя — долина печална на скръбта, долина на вечната борба между злото и доброто — висшата и низша природа у човека. И постави Херувим с огнен меч в ръка да пази входовете райски и пътя към дървото на Вечния Живот. IV И постигна Черният Син на Злото пожеланието си. И позна чрез Адама Ева която зачна да роди син, на когото името нарече Каен.
към текста >>
И носеше Авел в сърцето си искрата на любовта, съхранена от духът на Адама, която му беше дадена от Всемирния Бог на Доброто и Любовта, в
царството
на съвършените, където беше поставен да живее в началото на битието.
И стана орач — производител и сеяч на благата и удоволствията земни. И заживя си Каен посред блясък, между красивите дъщери на жената, които привличаше към себе си със силата на своята светска мъдрост, гордост и суета, в най-големи физически наслади и низши душевни удоволствия, с които земните блага даряват душата. Ала макар душата му да беше нахранена с най-големите блага и удоволствия земни, но духът му винаги беше помрачен от тъгата и недоволството: черното и мрачно покривало на злобата и завистта го покриваше и държеше в дълбока слепота и мрак. И всичко това беше отпечатано по неговото лице, като с печат, от Бога на Всемирната Любов и Светлина, от когото той беше далеч изгонен, и с лицето на когото никога не искаше да се срещне, види и заживее в Него. — * И позна Адам Ева и роди му син, на когото името нарече Авел.
И носеше Авел в сърцето си искрата на любовта, съхранена от духът на Адама, която му беше дадена от Всемирния Бог на Доброто и Любовта, в
царството
на съвършените, където беше поставен да живее в началото на битието.
И растеше Авел в обич и добродетели земни, чрез постепенно придобиване на опитността и мъдростта духовна. И стана той овчар — отгледвач и пастир на обичта и добродетелите световни. И беше Авел смирен по сърце, кротък по дух и нелюбив към пиршествата, шума и удоволствията земни. И бягаха от него дъщерите на жената, като от неспособник, който не може да им даде и донесе благата и удоволствията на страстта, що дава запретения плод на любовта! И затворено бе сърцето на Ева към него, като към син на смирението, син на покорството, душата на когото не гореше и се не вълнуваше от бурния пламък на пожеланията плътски, които дават потик към усъвършенстването на низшия ум и мъдростта светска.
към текста >>
И издигна се всред тях голямото дърво на сладострастието, клоновете на което се губеха в небесата и бяха отрупани с грамадни плодове, обагрени и нашарени с кървавите пламъци на ада — великото
царство
на неговия духовен баща.
И носеше той мирът и благодатта на земята. V. И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята. И от синовете на човека бяха поканени и присъстваха Каен и Авел. И поднесе Каен на божествената трапеза плодовете на делата си и ги сложи пред Бога на силите. И от семената им израснаха разкошни буйни дървета, които се отрупаха с най-разнообразни и изобилни плодове.
И издигна се всред тях голямото дърво на сладострастието, клоновете на което се губеха в небесата и бяха отрупани с грамадни плодове, обагрени и нашарени с кървавите пламъци на ада — великото
царство
на неговия духовен баща.
А до разкошното дърво на сладострастието високо се издигаше клонестото дърво на егоизма, с дебели жилести корени, пуснати чак до самото дъно на пъкъла. И по него се обвиваше като повой смрадния лишей на скъперничеството. И беше отрупано то с изобилни плодове, и приличаха те на топки кал, с тъмно-пепеляв цвят. И издигаше се по-нататък дървото на лицемерието със своите черни като графит плодове. А от вътре бяха те червени като божур; и вкусът им беше сладко-кисел и стипчив за душата.
към текста >>
В
царството
на най-изтънчените плътски наслади и удоволствия, не могат, не искат и не трябва да се грижат къде е, и къде може да бъде смирения отшелник на овчедушните добродетели!
Ала застана строгия Бог на съвестта в центъра на неговото небо и го попита: „Къде е брат ти Авел“ И отговори Каен с хладнокръвното спокойствие на закоравял престъпник на закона на Любовта: „Не съм пазач по него, за да го зная!... Аз имам достатъчно грижи подир огнените очи на човешките дъщери. Змия — огън — Кундалини силно раздрусва основите на моята низша природа и разпалва в мене сластолюбивите похоти на ероса, а жадната ми за наслади душа не може да намери никъде другаде спокойствие, освен в страстните наслади, що дава извора на живота у жената. Над нейните мраморни гърди, посред рая на удоволствията, аз пия горещия им нектар, чрез огнените бърни на нейните страстни целувки! И защо ми е на мене да зная къде е Авел, с неговите строги закони на живота и сурови добродетели на въздържание, кротост и смирение?!
В
царството
на най-изтънчените плътски наслади и удоволствия, не могат, не искат и не трябва да се грижат къде е, и къде може да бъде смирения отшелник на овчедушните добродетели!
Аз не зная и не искам да зная, къде може да се намира Авел! . . . И отговори тогава Йелоим — Гибар — Бога на строгата справедливост и законно възмездие: „Тялото е съсъд, направен от Иа-х — Бог на мъдростта, в жилите на което тече живота, чрез кръвта. Днес тя се проля от твоята ръка. Отнетия от тебе живот вика към мене за възмездие, и неумолимия закон на отплатата застава между него и тебе на съд!
към текста >>
И провъзгласи се там за
цар
и господар над земята.
“ „В голямата книга на Бога живаго, в която всичко се пише от началото до окончанието на вековете, ти няма да бъдеш заличен! ... А за престъплението, което ти извърши, който посегне на живота ти, седмократно ще бъде отмъстен!. . .“ И постави му Бог белег на челото, сърцето и главата — Чакрите на Лотоса— та който го срещне, да го познава и да го не убива, а зверовете полски да се плашат и бягат от него. VI И избяга Каен от лицето на Бога. И отиде на изток от Едем, в земята Нод и там се засели.
И провъзгласи се там за
цар
и господар над земята.
И заговори в него ума на светската мъдрост, който събуди в него желанието да създаде живот, като познае жена си. И позна Каен жена си, която зачна и му роди син. И започна той да гради град, който нарече на името на сина си — Енох. И посели се Енох в съградения от Каена град, защото беше дело на неговата мъдрост. И заживяха си двата принципа в земята Нод на едно: роденото и съграденото от Каена.
към текста >>
И
възцари
се мъдростта на низшата природа човешка по земята, и подчини всичко на себе си.
И тури се началото на културата земна, изразена в поминък, мъдростта и изкуствата световни. Защото, Авал беше баща на всички, които живееха в шатри; а Ювал — отец на всички, които свиреха с китара и със свирка: а Тувал — Каен — ковач на всяко медно и желязно сечиво. И каза Ламех на двете си жени — раздвоеното си низше душевно начало: „Чуйте ме, жени Ламехови: заради раната си — низшата моя природа — мъж убих: висшата мъдрост духовна. И заради струпът си—несъвършените мои пожелания — юноша убих: добродетелите съвършени. „И сега, който от съвършените посегне върху живота пи, ще бъде на седем- десет места по седем пъти отмъстен: така нареди Иелоим-Гибар — Бог на законната отплата.
И
възцари
се мъдростта на низшата природа човешка по земята, и подчини всичко на себе си.
* И позна Адам жена си и му роди син, на когото името нарече Сит — наместник на Авела. И беше Сит непълно отражение на Авеловото съвършенство, защото беше изграден от камъни., кал и вода — елементи взети от земята, която изпи кръвта на праведника, и от попитата кръв слезе и се появи живота на нея, като се оживотвори всичко по земята. И в този несъвършен градеж от камъни, кал и вода — вложен в утробата на жената от Каена, беше затворен великия Дух на Мъдростта, даден чрез Адама от Иа-х — Бога на светлината — със Сита. И вплетен беше Сит в мрежата на Каена, заедно с цялото свое потомство, което бе подчинено на потомството Силния Мира Сего. . . .
към текста >>
ДУХОВНА ОПИТНОСТ Катастрофата с дунавския параход „
Борис
“ предскавана.
Д-р Р. Аланди. ________________________ 1) Вж. подробно за Парацелза в кн. VII, год. I на „Всемирна Летопис“, с приложение на портрета му.
ДУХОВНА ОПИТНОСТ Катастрофата с дунавския параход „
Борис
“ предскавана.
Г-н Ст. Н., прокурор при Л. окр. съд, ни разказа следното по тая катастрофа: „На б. XI. м. год. реших да замина за Видин, за да взема от там жена ми и детето ми, което бе на 3 години и 3 месеци.
към текста >>
И в деня на тръгването ни му казахме: „хайде да вървим, параходчето дойде“ (параход „
Борис
“), но детето настояваше на своето, като ни казваше: „не искам да се кача на това параходче, стига сте ми говорили за него“.
Знаменателен отказ и интересно възражение! Пристигнах в Видин при жена си и детето си, с намерение да се върна в понеделник, но жена ми каза, че тоя ден бил празник (Димитровден). Аз й отговорих, че, ако бих знаял, че в понеделник е празник, не щях да оставя работата си днес, а щях да дойда утре“, т. е. в неделя. А детето ми никак не се съгласяваше да се върнем обратно, и колкото пъти аз и лелите му, при които бяхме отишли на гости, му заговорвахме за това, то все ни отговаряше, че не иска да си дойде и желаеше да остане при баба си и лелите си във Видин.
И в деня на тръгването ни му казахме: „хайде да вървим, параходчето дойде“ (параход „
Борис
“), но детето настояваше на своето, като ни казваше: „не искам да се кача на това параходче, стига сте ми говорили за него“.
Сутринта, в деня на тръгването ни, аз взех куфарите и ги отнесох на пристанището, но пристанищният стражар не ме пускаше, макар и да му заявих, че аз съм прокурор и че трябва да си замина, защото службата ме чака. В това време капитанът ми разреши и аз влязох в пристанището, оставих куфарите и се върнах да взема семейството си. Докато се върна в къщи, балдъзата ми изпуснала и строшила едно шише с газ в коридора и казала: „това не е на добро, но трябва да изтрия газта, да не би Стоян да се подхлъзне като се върне.“ А заранта, когато събуждах жена ми да стане и се приготви за път, тя отвори очите си и ми каза: „будна съм“. Лицето й, обаче, показваше силна тревога и неразположение, без видима за това причина. Отпосле узнах от сестрите й, че тя сънувала, как половината от къщата ни в Л.
към текста >>
Спуснах се към долния етаж, но румънският параход се изтегли и „
Борис
“ се напълни мигновено с вода, чуха се ужасни писъци от долния етаж, но скоро престанаха.
Казах й да го остави, но тя ми отговори: „нека да го подържа още малко“... А още при влизането ни в парахода, детето каза на майка си: „мамо, добре да ме държиш“... След малко в мен се появи силно желание да изляза горе, на палубата на парахода, макар че нямах там никакъв познат и никаква причина не ме караше да сторя това. А като казах на жена си за това свое желание, тя ми отговори: „иди, но върни се скоро“. Изкачих се при пилота на параходчето и той ми обади веднага, че срещу нас иде друг параход. Мина ми през ума мисълта да не би да стане катастрофа, но си казах: първи път ли става среща на парахода. В тоя момент стана сблъскването на двата параходи, като големият, румънски параход удари нашето параходче и навлезе в него.
Спуснах се към долния етаж, но румънският параход се изтегли и „
Борис
“ се напълни мигновено с вода, чуха се ужасни писъци от долния етаж, но скоро престанаха.
Аз останах в тоя миг поразен и като обезумял от страшната мисъл за непременното загинване на жена ми и детето ми. И наистина, след кратко време намерихме жена ми, удавена, вън от парахода, а детето—заспало на местото, дето бяхме го турили. Така загинаха жена ми — една високо-интелигентна и харна съпруга и майка — и детето ми при потъването на дунавското параходче „Борис“. Ред. Поуката от тоя факт е, че ние, живите на земята, получаваме постоянно предупреждения от духовния свят за всички бъдещи събития в нашия живот, но трябва да се вслушваме в тях и да се съобразяваме с техните указания. Колкото даден субект е по-напреднал духовно, толкова тия предупреждения — в будно или сънно състояние — са по-ясни и по-категорични.
към текста >>
Така загинаха жена ми — една високо-интелигентна и харна съпруга и майка — и детето ми при потъването на дунавското параходче „
Борис
“. Ред.
Мина ми през ума мисълта да не би да стане катастрофа, но си казах: първи път ли става среща на парахода. В тоя момент стана сблъскването на двата параходи, като големият, румънски параход удари нашето параходче и навлезе в него. Спуснах се към долния етаж, но румънският параход се изтегли и „Борис“ се напълни мигновено с вода, чуха се ужасни писъци от долния етаж, но скоро престанаха. Аз останах в тоя миг поразен и като обезумял от страшната мисъл за непременното загинване на жена ми и детето ми. И наистина, след кратко време намерихме жена ми, удавена, вън от парахода, а детето—заспало на местото, дето бяхме го турили.
Така загинаха жена ми — една високо-интелигентна и харна съпруга и майка — и детето ми при потъването на дунавското параходче „
Борис
“. Ред.
Поуката от тоя факт е, че ние, живите на земята, получаваме постоянно предупреждения от духовния свят за всички бъдещи събития в нашия живот, но трябва да се вслушваме в тях и да се съобразяваме с техните указания. Колкото даден субект е по-напреднал духовно, толкова тия предупреждения — в будно или сънно състояние — са по-ясни и по-категорични. А мнозина, невярващи или заблудени в силата и връзката на човешката душа с невидимия свят, от- минават без внимание даваните ни тайно сигнали и настояват често за неща, когато не трябва, а не настояват за неща, когато трябва. Велики са законите за еволюцията на душата и дълбоки са тайните на духовния свят! Предвестия на смъртта.
към текста >>
Г.,
царибродско
), често посещавах хората и любех момите.
Аз се съгласих. — Слушай, да Ви кажа, почна той. Всичко, което разказахте в беседата си, е вярно, но аз, като учител, не мога да призная публично едно учение, което е противно на официалната психология. Аз ще Ви разкажа един факт из моя собствен живот, от който ще се уверите, че искрено Ви говоря. Като младеж, аз бях по-рано учител в моето родно село, в западна България (с.
Г.,
царибродско
), често посещавах хората и любех момите.
Един ден моята стара майка ми каза: „Синко, не си прави труд да дириш жена от тук и да лъжеш селските моми. Ти ще се ожениш много на далеч. — От де знаеш това, мале? запитах я аз. — Сънувах те, синко, каза тя, че ти гонеше една сива кобила през девет баира в десети и едва я хвана, защото беше луда и сприхава.
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В
Царството
и VI.
Толев: I. Псалом четвърти. II. Плач. III. Сините очи. IV. Плач. V.
В
Царството
и VI.
Разплата. 3. X. Туелвтрис. Сравнителен мистицизъм. Превела от английски г-ца Л. В-ва. 4. Жан Фино.
към текста >>
В
ЦАРCTBOTO
,,Да идат в Галилея, и там ще ме видят Матея — 28; 10.
,,,“ ПЛАЧ Кат младенец заплаках аз, и плача още, от плач клепачите ми са отекли веч, но изворът от сълзи блика дни и нощи, а Майка ми не иде — много е далеч,.. Изгрей ли слънце радостно отвъд гората или залязва с пламъци в чаровен здрач — все лея сълзи горестни във самотата, но никой, никой не разбира моя плач.. Ще капят сълзи, бисерни като росата и жежки като капки кръв от рана зла, но воплите ми все ще стигнат небесата* И мойта Майка ще ме чуй, ще дойде тя, ще ме смири до млечна гръд и на крилата ще ме издигне — във висини, зари, цветя!... СИНИТЕ ОЧИ Напразно взирах се, с душа изнемощяла, в прекрасните очи: в тях гаснеха на рой звезди — плеяда цяла — последните лъчи... Но в час вълшебен пак душата ми, обляна със жизнени струи, заплува, в сладък блян за щастие, в океана на сините очи... Тя сети, с трепет нов, че кръстът не убива и че, след огъня, разпятието открива върховни красоти.. През тях, през тях и днес душата ми премина и сви венец от крин — в небесната градина на сините очи... ПЧЕЛА Ти вече разцъфтя, мой мил цветец, и слънцето облива със целувки златни мораво-нежния трептящ венец — но що копнееш ощ в мечтите благодатни?... И твоят аромат като балсам се лей в сърцето ми, изстрадало и жадно, и пълни тайника на моя храм — но що очакваш ти, по-свидно, по-отрадно?... Трепни, цветец, с възторг и възсияй: при теб ще долети от чуден край пчела, невиждана, нечута на земята! Като невеста, ти, в одеждата си свята, разкрий прегръдки ней, във изблик тих, и слей се — с твоя млад, велик жених!...
В
ЦАРCTBOTO
,,Да идат в Галилея, и там ще ме видят Матея — 28; 10.
В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца във всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели.,, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария — света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селения — — във Царството на Любовта да отлетим! — РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби? Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо-страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят! Тогаз, пантеро, ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен — в сиянието на божествения свят!..
към текста >>
В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца във всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели.,, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария — света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селения — — във
Царството
на Любовта да отлетим!
СИНИТЕ ОЧИ Напразно взирах се, с душа изнемощяла, в прекрасните очи: в тях гаснеха на рой звезди — плеяда цяла — последните лъчи... Но в час вълшебен пак душата ми, обляна със жизнени струи, заплува, в сладък блян за щастие, в океана на сините очи... Тя сети, с трепет нов, че кръстът не убива и че, след огъня, разпятието открива върховни красоти.. През тях, през тях и днес душата ми премина и сви венец от крин — в небесната градина на сините очи... ПЧЕЛА Ти вече разцъфтя, мой мил цветец, и слънцето облива със целувки златни мораво-нежния трептящ венец — но що копнееш ощ в мечтите благодатни?... И твоят аромат като балсам се лей в сърцето ми, изстрадало и жадно, и пълни тайника на моя храм — но що очакваш ти, по-свидно, по-отрадно?... Трепни, цветец, с възторг и възсияй: при теб ще долети от чуден край пчела, невиждана, нечута на земята! Като невеста, ти, в одеждата си свята, разкрий прегръдки ней, във изблик тих, и слей се — с твоя млад, велик жених!... В ЦАРCTBOTO ,,Да идат в Галилея, и там ще ме видят Матея — 28; 10.
В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца във всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели.,, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария — света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селения — — във
Царството
на Любовта да отлетим!
— РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби? Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо-страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят! Тогаз, пантеро, ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен — в сиянието на божествения свят!.. Иван ТОЛЕВ X.
към текста >>
В учението на Христа има много, което се отнася до „
царството
небесно“, което изглежда да е едно определено състояние на ученичество — един начин на живот на земята тъй, както, в някои случаи, и едно състояние след смъртта.
от Матея гл. 7, се говори за „тесния път“: „влезте през тесните врата . . . . понеже тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живот и малцина са, които ги намерват“, и пак казва в Лука. гл. 12; 24: „подвизавайте се да влезете през тесните врата, защото мнозина, казвам ви, ще искат да влязат и не ще могат“.
В учението на Христа има много, което се отнася до „
царството
небесно“, което изглежда да е едно определено състояние на ученичество — един начин на живот на земята тъй, както, в някои случаи, и едно състояние след смъртта.
„Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно“ — Матея, 13; 11. Тук „вам“ се отнася за учениците. „Ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно“ — Матея, 8; 3. „Тесният път“ и „царството небесно“ са близко сродни, ако не и синонимни термини. Начинът на живота, който трябва да се следва, е показан в „проповедта на планината“, какъвто, обаче, живот мнозина от последователите на Учителя са могли да постигнат през миналите векове.
към текста >>
„Защото вам е дадено да познаете тайните на
царството
небесно“ — Матея, 13; 11.
7, се говори за „тесния път“: „влезте през тесните врата . . . . понеже тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живот и малцина са, които ги намерват“, и пак казва в Лука. гл. 12; 24: „подвизавайте се да влезете през тесните врата, защото мнозина, казвам ви, ще искат да влязат и не ще могат“. В учението на Христа има много, което се отнася до „царството небесно“, което изглежда да е едно определено състояние на ученичество — един начин на живот на земята тъй, както, в някои случаи, и едно състояние след смъртта.
„Защото вам е дадено да познаете тайните на
царството
небесно“ — Матея, 13; 11.
Тук „вам“ се отнася за учениците. „Ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно“ — Матея, 8; 3. „Тесният път“ и „царството небесно“ са близко сродни, ако не и синонимни термини. Начинът на живота, който трябва да се следва, е показан в „проповедта на планината“, какъвто, обаче, живот мнозина от последователите на Учителя са могли да постигнат през миналите векове. И прицелната точка се дава в последния стих: „бъдете и вие съвършени, както е съвършен и Отец ваш, Който е на небеса“.
към текста >>
„Ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в
царството
небесно“ — Матея, 8; 3.
понеже тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живот и малцина са, които ги намерват“, и пак казва в Лука. гл. 12; 24: „подвизавайте се да влезете през тесните врата, защото мнозина, казвам ви, ще искат да влязат и не ще могат“. В учението на Христа има много, което се отнася до „царството небесно“, което изглежда да е едно определено състояние на ученичество — един начин на живот на земята тъй, както, в някои случаи, и едно състояние след смъртта. „Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно“ — Матея, 13; 11. Тук „вам“ се отнася за учениците.
„Ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в
царството
небесно“ — Матея, 8; 3.
„Тесният път“ и „царството небесно“ са близко сродни, ако не и синонимни термини. Начинът на живота, който трябва да се следва, е показан в „проповедта на планината“, какъвто, обаче, живот мнозина от последователите на Учителя са могли да постигнат през миналите векове. И прицелната точка се дава в последния стих: „бъдете и вие съвършени, както е съвършен и Отец ваш, Който е на небеса“. Ключът на цялото Евангелие е Любовта. „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си; както ви възлюбих, и вие да имате любов помежду си“ — Йоан, 13; 34.
към текста >>
„Тесният път“ и „
царството
небесно“ са близко сродни, ако не и синонимни термини.
12; 24: „подвизавайте се да влезете през тесните врата, защото мнозина, казвам ви, ще искат да влязат и не ще могат“. В учението на Христа има много, което се отнася до „царството небесно“, което изглежда да е едно определено състояние на ученичество — един начин на живот на земята тъй, както, в някои случаи, и едно състояние след смъртта. „Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно“ — Матея, 13; 11. Тук „вам“ се отнася за учениците. „Ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно“ — Матея, 8; 3.
„Тесният път“ и „
царството
небесно“ са близко сродни, ако не и синонимни термини.
Начинът на живота, който трябва да се следва, е показан в „проповедта на планината“, какъвто, обаче, живот мнозина от последователите на Учителя са могли да постигнат през миналите векове. И прицелната точка се дава в последния стих: „бъдете и вие съвършени, както е съвършен и Отец ваш, Който е на небеса“. Ключът на цялото Евангелие е Любовта. „Нова заповед ви давам: да имате любов помежду си; както ви възлюбих, и вие да имате любов помежду си“ — Йоан, 13; 34. Тази особена нота на любовта в християнството е вибрирала чрез тайнствата и последователите на Христа са се отзовавали на нея като са посветили сърцата си нему.
към текста >>
Родилната сила се включва в семето на мъжкото, което оплодотворява женското яйце, според способа на възсъздаването, присъщ на всяко
царство
на природата, включително и на минералното
царство
.
Но трябва да предупредя, че ако всички цифри и старите планетни знаци произлизат от един единствен йероглиф, те приемат трайни изменения във формите им. Тия изменения могат да съответстват на различията в значението, присвоено на всяка цифра. Тъй, може да има много начини да -се образува 2-те, 3-те, 4-те, 5-те и 7-те, както и , , . Аз оставям на четците грижата да видоизменяват формите според идеите си. --------------------- Това (9) е творческата самопроизволност, активният принцип, оплодотворителят, мъжкото семе на живите същества.
Родилната сила се включва в семето на мъжкото, което оплодотворява женското яйце, според способа на възсъздаването, присъщ на всяко
царство
на природата, включително и на минералното
царство
.
Херметистите твърдят, че даже и в това царство съществува мъжки оплодотворяващ принцип, на който съответства един женски, обременяващ се принцип. Тия два принципа обясняват причината за растежа на минералите в земята чрез произвеждане. Творческата възприемчивост, пасивният или реактивен женски принцип (10), който обработва активното семе, според законите на бременността и зачатието. Старите мислеха, че съществува едно пасивно семе, необходимо за възсъздаването и че, без съединението на мъжките с женските семена, никакво същество не може да се роди, даже и в минералното царство. Фиг. 11.
към текста >>
Херметистите твърдят, че даже и в това
царство
съществува мъжки оплодотворяващ принцип, на който съответства един женски, обременяващ се принцип.
Тия изменения могат да съответстват на различията в значението, присвоено на всяка цифра. Тъй, може да има много начини да -се образува 2-те, 3-те, 4-те, 5-те и 7-те, както и , , . Аз оставям на четците грижата да видоизменяват формите според идеите си. --------------------- Това (9) е творческата самопроизволност, активният принцип, оплодотворителят, мъжкото семе на живите същества. Родилната сила се включва в семето на мъжкото, което оплодотворява женското яйце, според способа на възсъздаването, присъщ на всяко царство на природата, включително и на минералното царство.
Херметистите твърдят, че даже и в това
царство
съществува мъжки оплодотворяващ принцип, на който съответства един женски, обременяващ се принцип.
Тия два принципа обясняват причината за растежа на минералите в земята чрез произвеждане. Творческата възприемчивост, пасивният или реактивен женски принцип (10), който обработва активното семе, според законите на бременността и зачатието. Старите мислеха, че съществува едно пасивно семе, необходимо за възсъздаването и че, без съединението на мъжките с женските семена, никакво същество не може да се роди, даже и в минералното царство. Фиг. 11. Крайният резултат (11) на всяко съвокупление, всяко възсъздаване, произвеждане или размножение на едно същество, излязло на бял свят чрез раждане.
към текста >>
Старите мислеха, че съществува едно пасивно семе, необходимо за възсъздаването и че, без съединението на мъжките с женските семена, никакво същество не може да се роди, даже и в минералното
царство
.
--------------------- Това (9) е творческата самопроизволност, активният принцип, оплодотворителят, мъжкото семе на живите същества. Родилната сила се включва в семето на мъжкото, което оплодотворява женското яйце, според способа на възсъздаването, присъщ на всяко царство на природата, включително и на минералното царство. Херметистите твърдят, че даже и в това царство съществува мъжки оплодотворяващ принцип, на който съответства един женски, обременяващ се принцип. Тия два принципа обясняват причината за растежа на минералите в земята чрез произвеждане. Творческата възприемчивост, пасивният или реактивен женски принцип (10), който обработва активното семе, според законите на бременността и зачатието.
Старите мислеха, че съществува едно пасивно семе, необходимо за възсъздаването и че, без съединението на мъжките с женските семена, никакво същество не може да се роди, даже и в минералното
царство
.
Фиг. 11. Крайният резултат (11) на всяко съвокупление, всяко възсъздаване, произвеждане или размножение на едно същество, излязло на бял свят чрез раждане. Например, ражда се една теория, система или съвършена и нова мисъл в основните си елементи, понеже старите знаеха, че мозъкът на мъжа е женски организъм и, поради това начало, производител на интелектуални същества чрез умствено зачатие, когато пък мозъкът на жената е мъжки организъм, който дава интелектуалното семе на идеите, които мъжат развива и прилага. Прочее, съществува интелектуална полова връзка, съответна на физическата такава и двете те осигуряват единството на двуполието (мъжа — жената). Това е раждането.
към текста >>
Жената, съзнала вече своето истинско отношение към мъжа, е длъжна да иска признаване на нейното достойнство, не като подчинена наложница, а като горда любеща
царица
, гледайки да се хареса, която здраво държи, обаче, на това по свое разбиране да се хареса и да помага.
“ Тъй като жената е носителка на мислите, — пратеница отгоре — то всички дела в същото време са нейната невидима дейност. Тя е давала, без да знае, че е давала, — мъжът вземал, без да знае, че е вземал, докогато никой не е знаел, че истинската, по-голямата тяхна част е вложена в невидимата половина на живота, че имат духовни пипала, далеч задминаващи тялото! Чувствителните нишки, които се допират, размесват и обменят невидими елементи, това са мислите! Така жената всякога е извършвала своето дело; Обожаването, в католишкия свят, на Дева Мария, произхожда от онова дълбоко страхопочитание пред този висш посредник, който имаше да преведе най-висшата мъдрост — Христа — към този свят. Докато мъжът не се научи да почита женския елемент, като носител на агента, пратеника на по-висшето познание, той не ще придобие силите на един посветен.
Жената, съзнала вече своето истинско отношение към мъжа, е длъжна да иска признаване на нейното достойнство, не като подчинена наложница, а като горда любеща
царица
, гледайки да се хареса, която здраво държи, обаче, на това по свое разбиране да се хареса и да помага.
Допусне ли една по-низка своя оценка, тя е еднакво отговорна за всичкото страдание, което би произлязло от това за двамата. Всеки трябва самичък да си извоюва правдата. Щом като веднъж ясно опознаем нашата ценност за другите, трябва да научим и другите да познаят тази ценност. Не я ли съзират, не трябва и да даваме, докато не се научат да я виждат. Продължаваме ли да даваме, когато нашите дарове не се зачитат, ние сме по-големи прегрешители!
към текста >>
Забрави себе си, предай се Богу и божественият живот ще се излее в теб и ти ще намериш „извора на живата вода“, ще влезеш веднага в
Царството
Божие, защото то е вътре в тебе.
Погледни детето! Щом види някое лошо животно, никак не му се харесва да стои насреща му, обръща гръб и бърза да избяга в сигурните прегръдки на майка си. Забравата на личния живот Бог се нуждае от храбри души, които, чрез творческата сила на вярата, де вървят от победа към победа. Така те се освобождават от всичко низко и познават висшия живот. Личният живот като че ли изчезва и тогава божественият се излива напълно.
Забрави себе си, предай се Богу и божественият живот ще се излее в теб и ти ще намериш „извора на живата вода“, ще влезеш веднага в
Царството
Божие, защото то е вътре в тебе.
На Бога трябва да се кланяме всякога и всякъде в дух и истина. Истинската молитва е разтопяване на сърцето (съкрушение) в присъствието божие. Душата трябва да се предаде на свещения разтопяващ огън на тази пламтяща божествена любов. Това е една необикновено важна точка в нашия християнски живот. Само чрез унищожението на отделността може да живее в нас Вечното Слово, само доколкото ние умираме за себе си, може То да пребъде във нас.
към текста >>
„Докато не станете като децата, няма да влезете в
Царството
Божие“.
Всеки друг грях, против който красноречието често тъй безполезно се изчерпва, е само тогава съдбоносен за душата, ако в последиците си ни отклонява от вярата и молитвата. Възразяват, че пътят на вътрешната молитва и съзерцанието е опасен път и душите не са способни да разберат по този вътрешен, мистичен път висшите истини. Но това не е вярно. Детската скромност, простота и послушност у некои ги прави особено възприемчиви за божествения живот. Те не мъдруват много, не се държат упорито за своите предразсъдъци и своето мнение, докато другите, заслепени от своето знание, се противопоставят на божиите действия.
„Докато не станете като децата, няма да влезете в
Царството
Божие“.
О вие, ръководители, когато имате работа с простия народ, не го насочвайте към външните неблагоприятни условия. Толкова много се е работило в тая насока и с тъй малък успех 1 Учете го да търси Бога в сърцето си, кротко и постоянно към Него да се връщат всички отново и отново, щом са напуснали правия път, всичко да вършат и да претърпяват, само да бъдат угодни Нему — на Господа.Тогава душата лесно ще достигне източника на благодатта, където тя ще намери всичко онова, което е необходимо за нейното спасение. Учете го на молитвата на сърцето, а не на разума, учете го на молитвата на Божия Дух, а не на човешкото мъдруване. На нашия небесен Баща е много по-угодно детското заекливо говорене, което излиза направо от сърцето, отколкото най- добре наредената реч, която разумът си е изработил. Крайното съединение на човека с Бога Само чрез размишление, предана любов и вътрешна молитва, невъзможно е да се съединим напълно с Бога, защото всички те, често безсъзнателно, са свързани с човешката ни дейност.
към текста >>
Възцаряването
на човечеството, т. е.
Търпение и постоянство, всичко ще Ви бъде обяснено. Сега отговарям на Вашите въпроси: 1. Различните степени на чистота на духовете съответстват на заслугите и работата им, за да отговорят на милостта. Първоначалният грях е моралното разложение на целия човешки род. 2. Духовете се издигат от степен на степен чрез доброволното и пълното пожертване на егоистичните си наклонности от низша степен. 3.
Възцаряването
на човечеството, т. е.
на воюващата човешка раса, това значи осъществяване в един човек на цялото човешко съвършенство. 5. Мойсей ще дойде пак с Илия, когато се осъществи тайнството на преображението на Христа. 6. Исус се различава от Мойсея и от Еноха, както синтезът от анализа. Но понеже католишкото учение е езотерическо, мнозинството от християните лъжливо схващат Божеството, което е съвършеното Слово. 7 и 9.
към текста >>
Ето защо, когато кабалистат говори за Господа, той има пред вид оная проява на Божеството във времето и пространството, което
цари
над съдбините на тази вселена, чието местопребивание е слънцето и която е за всичките човечества на тази вселена едничката проява на Божеството.
Единицата и нулата са алфата и омегата на нашето схващане на нещата. Човек не е изразен в термини на вселената, но вселената е изразена в термини човешки; понеже вселената, като такава, съществува за нас само в термини на нашата собствена мисъл, и човек, като опознава вселената, опознава по тоя начин самаго себе. Ето защо е било казано, че „същинският предмет за изучване в човечеството е самият човек“, и ако, както твърдят кабалистите, човек е едно резюме (миниатюр) на вселената, истински микрокосмос, ние можем да схванем тогава истинското значение на делфийския надпис: „Човече, познай себе си! “ Това антропоморфично схващане на вселената изглежда, че е въодушевявало кабалистите във всичките техни спекулации за космичните закони, тъй че Адам Кадмон или големият човек стана също символ на Божеството, защото вселената е изразеният образ на творческия ум ; а човек, създаден по образ и подобие на Божеството, е микрокосмос. Против тази аналогия ние няма какво да възразим, нито пък против антропоморфичното схващане на Божеството, стига само тая аналогия да се ограничи в Господаря на нашата вселена, Подрегентат на всезнаещия и вездесъщия и всемогъщия Бог, Непроявеното и Неиздирваемото.
Ето защо, когато кабалистат говори за Господа, той има пред вид оная проява на Божеството във времето и пространството, което
цари
над съдбините на тази вселена, чието местопребивание е слънцето и която е за всичките човечества на тази вселена едничката проява на Божеството.
Тази идея е предадена в гностичното изречение: „Никой никога не е виждал Бога освен Господ, Синът Божи, и онзи, на когото Синът го е изявил“. Пространството е разсадникът на Бога, а Времето е големият градинар. Господарите на световете са произведения на минала еволюция, те са по-стари Братя на човечеството, и на тях е делегирана сила да творят като Логоси и да управляват като властелини своите специални творения. Създаването, еволюцията и разрушаването на световете е ставало и се е продължавало в безкрайностите на пространството през цялото велико Издишане. И то ще продължава, докато всички достигнат „пълнотата на ръста на Христа“, и нови Богове ще създават нови светове, а небесата и земята ще преминат, но творческото Слово ще остане заедно с ония, които са постигнали съвършенството.
към текста >>
Заранта, преди изгрев- слънце, излязох от дома си с цел да отида на разходка, в
Борисовата
градина, край София.
Успоредат (ll), погледнат от езотерично гледище, носи влияние съвсем различно от това на съвпада (), ала действието му, така както се възприема, е приблизително същото — само че по-слабо. Успоредат (ll) изразява повече склонност, нежели качество на характера. (Следва). ДУХОВНА ОПИТНОСТ Една чудна разплата между умрял и жив човек. Това беше на 30 юни м. 1921 г., ден четвъртък.
Заранта, преди изгрев- слънце, излязох от дома си с цел да отида на разходка, в
Борисовата
градина, край София.
Но щом стигнах до пътните врата, спрях се и си спомних, че имам саксии с цветя, за които трябва тор. Затова върнах се в къщи, взех една торбичка, за да си донеса тор в нея от варджийницата, до околовръстната ж. п. линия. Напълних я там с тор, след туй излязох на синора на нивите, изправих се и в тоя момент слънцето изгря. Порадвах се на прекрасните му лъчи, колко хубав бе изгревът и какво удоволствие ми правеше той!
към текста >>
Било ли е наистина в „
Царството
на Незнайното“ записано още преди 14 години, че „Титаник“ трябва да потъне?
В Англия ми обърнаха вниманието върху един разказ, написан от американеца Morgan (Robertson повече от 10 години преди катастрофата с „Титаник“. Поради необикновеното си сходство с нещастното събитие, разказът бил повторно издаден. Заглавието му е „Суета“ и в него писателят описва устройството на един гигантски параход, като го именува „Титан“ и неговото разрушение от плаваща подводна ледена планина на втория ден от отплуването му в открито море. Когато разказът бил отпечатан първи път, никъде в света не бил още построен такъв гигантски пасажерски параход, но Робертсоновата фантазия описала „Титаник“ до най-малките му подробности — почти фотографически — и писателят го нарекъл „Титан“ (значи, и в названието има чудновато сходство!). Разказът „Суета“, който бил писан 14 години преди потъването на „Титаник“, произвежда особено чувство на студено изтръпване.
Било ли е наистина в „
Царството
на Незнайното“ записано още преди 14 години, че „Титаник“ трябва да потъне?
(Из ,,Okultni a spiritualisticka Revue“).
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нова дейност на окултния университет „Гьотенаум“ в
Швейцария
7.
В хармония с безкрайното 5. Трансцендетална фотография, фотография на невидимия свят (с илюстрации). Статия от Ив. Белев 6. Боян Боев.
Нова дейност на окултния университет „Гьотенаум“ в
Швейцария
7.
Франц Хартман. Бележки за природните духове. 8. Окултна хигиена и медицина. Слънцето утрин и вечер. Д-р Боян Фауст. 9.
към текста >>
Нима в социалния живот на животните или в растителното
царство
има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“?
Некои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т. е- задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим на страна неоспоримият факт, че, на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и, чрез господството на това мнозинство, само зарегистрира всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение, наречено „демократически режим“?
Нима в социалния живот на животните или в растителното
царство
има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“?
Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т. е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация“. Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel) е чиста политическа мистификация: една пъстра тълпа - наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т. е. по образование и възпитание, а после и по имотност и занятие, т. е.
към текста >>
Тази троична синархия е съществувала преди повече от 32 века, в
царуването
на Рама.
Според окултния метод —- аналогията — това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото : на корема на човека, т. е. на храносмилателните му органи, съответстват в обществото трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи). Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество. Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходящата форма на държавно управление, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира устройството на човешкия организъм. Само тогава обществото може да живее съвършено естествено и държавата да се управлява съгласно закона за еволюцията5).
Тази троична синархия е съществувала преди повече от 32 века, в
царуването
на Рама.
Той е организирал своята пространна империя според тоя природен или божествен закон, като е имал пред вид устройствената троичност на космическия човек, която отговаря на херметическото правило: „каквото е горе, такова е и долу.“ Сент Ив-д’Алвейдър ни дава и описание на синархическата организация на едно село Алдея в империята на Рама. Тя се състояла от три съвета: първият се казвал Раясом, подобен на съвременния Министерски Съвет, който е имал за цели да усъвършенства интелектуалния, моралния и духовния живот на Алдея. Той съставлявал мозъка и сърцето на синархическата комуна. Вторият съвет се казвал Телаари и се занимавал с гражданския и юридически живот на Алдея. Третият съвет се наричал Шарраф и управлявал материалния и икономически живот на Алдея.
към текста >>
Очевидно е, че троичността на човешкия организъм е била напълно спазена от тоя
цар
на древността, който е управлявал щастливо своя народ преди 8600 години.
Той е организирал своята пространна империя според тоя природен или божествен закон, като е имал пред вид устройствената троичност на космическия човек, която отговаря на херметическото правило: „каквото е горе, такова е и долу.“ Сент Ив-д’Алвейдър ни дава и описание на синархическата организация на едно село Алдея в империята на Рама. Тя се състояла от три съвета: първият се казвал Раясом, подобен на съвременния Министерски Съвет, който е имал за цели да усъвършенства интелектуалния, моралния и духовния живот на Алдея. Той съставлявал мозъка и сърцето на синархическата комуна. Вторият съвет се казвал Телаари и се занимавал с гражданския и юридически живот на Алдея. Третият съвет се наричал Шарраф и управлявал материалния и икономически живот на Алдея.
Очевидно е, че троичността на човешкия организъм е била напълно спазена от тоя
цар
на древността, който е управлявал щастливо своя народ преди 8600 години.
И това управление е било основано на трите велики духовни принципи: мъдростта, любовта и истината. Нима е невъзможно да се приложи и в устройството на съвременното общество същата проста и естествена синархическа система, за щастието и благоденствието на всеки народ по отделно и на всички народи заедно? И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото управление, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда. В такъв случай, формата на управлението и осъществяването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засега дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право6), едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията.
към текста >>
Любовта прави от живота рай, тя въдворява
Царството
Божие на земята.
10-а и край). Тайната, силата и действията на любовта Тайната на любовта е в съзнанието на нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове на едно тяло и че егоизмът е заблуждение. Силата на любовта е в убеждението, че тя е извор на всички блага, същност на живота и сигурно средство за борба със злото. Омразата се побеждава само с любов и злото се побеждава само с добро. Действията на любовта пък са радост, благословение и мир, за самите нас и за всички, към които тя е насочена.
Любовта прави от живота рай, тя въдворява
Царството
Божие на земята.
Когато обикнем всичко живо, което ни обкръжава, ние ще пробудим тази любов у всички и тя ще затрепти в ответ като дивна хармония. Следователно, ако ние съзнаваме живо общността и единството с безкрайния живот, ако виждаме само божественото, доброто във всичко, което ни обкръжава, тогава ще бъдем в състояние да обичаме, и по този начин да бъдем в хармония с висшите сили и да придобиваме висшите блага. Бог е извора на безкрайната любов и щом се съединим с Него, ще бъдем изпълнени с любов и ще виждаме доброто във всички. А добро има във всеки човек, колкото и низко да е паднал. Зад променливото и временното аз стои божественото аз, което е едно с нас и с Бога.
към текста >>
Тогава изчезва всеки страх и грижи, една непоколебима вяра изпълва душата, която достига своето пълно
царствено
разцъфтяване в неизказано величие и красота.
Утвърди се на мисълта, че можеш да победиш страха, и силата в тебе ще расте: тя и ще преодолее страха. Защото ти ще привлечеш от мисловния свят сродни мисли. Ние се нуждаем от повече вяра в себе си, в доброто, вяра в Бога, който управлява вселената чрез своите закони. Защото „няма нищо по сигурно от Бога“. Следователно, щом се съединим с този Дух на съвършената сила, ние се разтваряме за божествените сили, които все повече се струят през нас.
Тогава изчезва всеки страх и грижи, една непоколебима вяра изпълва душата, която достига своето пълно
царствено
разцъфтяване в неизказано величие и красота.
„Материализмът води към песимизъм, песимизмът — към слабост“. Познанието, че ние сме духовни същества — че сме едно с безкрайното — води към оптимизъм, който създава сила. Тайната на силата, на съвършения, мир и успех, е във все по-тясното съединение с Висшата Мощ. Пълнота на силата „Бог е духът на безкрайната сила и доколкото му се разтваряме, дотолкова тази сила се проявява в нас. За Бога всичко е възможно“.
към текста >>
Само когато съзнаеш, че ти не си само физическо, чувствено и умствено същество, а и божествен дух, едно с Бога, който се проявява чрез тези три тела в мисли, чувства и дела само тогава ще надрастеш ограниченията и, в единство с безкрайния живот, ще проявиш
царствена
красота, сила, хармония и мир.
Едно от най-силните доказателства за съществуването на Бога е собствената опитност, „когато ти разтвориш своята душа и позволиш на божието дихание да създаде нова пролет в душата ти, и дълбоко скритото семе на живота да излезе пред небесното слънце“. „Само един извор на сила съществува във вселената. Следователно, какъвто и да си, художник, музикант, писател, религиозен учител, познай тайната на силата: съедини се с Висшата Сила, тъй че непрекъснато Тя да се проявява чрез тебе.“ Ако това не успееш да направиш, то в нищо не ще успееш. И което направиш, ще бъде от трети и четвърти разред. Доколкото оценяваш себе си, до толкова и ще имаш успех.
Само когато съзнаеш, че ти не си само физическо, чувствено и умствено същество, а и божествен дух, едно с Бога, който се проявява чрез тези три тела в мисли, чувства и дела само тогава ще надрастеш ограниченията и, в единство с безкрайния живот, ще проявиш
царствена
красота, сила, хармония и мир.
Изобилието като закон на напредъка „Бог е Духът на безкрайното изобилие, силата, която извиква всички неща към материално съществуване. Който живее в действително единство с тази безкрайна сила, става магнит, който всичко привлича, каквото пожелае.“ Изпълнен ли си с мисълта, че си беден, то вероятно и ще останеш беден. И обратно Бог разполага с всички блага, които предлага на всички. Нужно е само да се потърсят и да се живее в хармония с неговите закони ; тогава всичко негово е и наше. „Бог се грижи за теб“. (Псал.
към текста >>
„Търсете
Царството
Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“ (Мат. 6,33).
Но желанието за трупане богатства, които не могат да се употребят разумно и лежат неизползувани, е противоприродно и затуй молците и ръждата, като агенти на божията правда, ги разрушават. Как хората са ставали пророци, ясновидци, мъдреци и учители Сега ще разгледаме изложените истини не от гледна точка на човешкия разум, а от гледището на религиозните учения, които почиват на духовни откровения. Основната мисъл на разглежданата от нас книга е, че „великата истина в човешкия живот е да познаем съзнателно и живо своето единство с безкрайния живот и да се разтворим напълно за божественото влияние“. Христовото учение потвърждава тази мисъл. „Аз и Отец сме едно“, „Отец ми работи и аз също работя“ (Йоан 5,17).
„Търсете
Царството
Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“ (Мат. 6,33).
„Царството Божие е вътре във вас“ (Лука 17,21). Царство Божие и Царство небесно е едно и също. То е в съзнателното и живо познание нашето единство с Отца. Тогава ние достигаме Царството. Притчата за блудния син пояснява също, че човек би могъл да живее като животно, но животинските блага не могат да го задоволят и че, като търси благото навсякъде, той най-после се връща към Отца, към единството с безкрайния живот.
към текста >>
„
Царството
Божие е вътре във вас“ (Лука 17,21).
Как хората са ставали пророци, ясновидци, мъдреци и учители Сега ще разгледаме изложените истини не от гледна точка на човешкия разум, а от гледището на религиозните учения, които почиват на духовни откровения. Основната мисъл на разглежданата от нас книга е, че „великата истина в човешкия живот е да познаем съзнателно и живо своето единство с безкрайния живот и да се разтворим напълно за божественото влияние“. Христовото учение потвърждава тази мисъл. „Аз и Отец сме едно“, „Отец ми работи и аз също работя“ (Йоан 5,17). „Търсете Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“ (Мат. 6,33).
„
Царството
Божие е вътре във вас“ (Лука 17,21).
Царство Божие и Царство небесно е едно и също. То е в съзнателното и живо познание нашето единство с Отца. Тогава ние достигаме Царството. Притчата за блудния син пояснява също, че човек би могъл да живее като животно, но животинските блага не могат да го задоволят и че, като търси благото навсякъде, той най-после се връща към Отца, към единството с безкрайния живот. Исус е положил основата на една идея, велика по своите последици — идеята за Бога като баща.
към текста >>
Царство
Божие и
Царство
небесно е едно и също.
Основната мисъл на разглежданата от нас книга е, че „великата истина в човешкия живот е да познаем съзнателно и живо своето единство с безкрайния живот и да се разтворим напълно за божественото влияние“. Христовото учение потвърждава тази мисъл. „Аз и Отец сме едно“, „Отец ми работи и аз също работя“ (Йоан 5,17). „Търсете Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“ (Мат. 6,33). „Царството Божие е вътре във вас“ (Лука 17,21).
Царство
Божие и
Царство
небесно е едно и също.
То е в съзнателното и живо познание нашето единство с Отца. Тогава ние достигаме Царството. Притчата за блудния син пояснява също, че човек би могъл да живее като животно, но животинските блага не могат да го задоволят и че, като търси благото навсякъде, той най-после се връща към Отца, към единството с безкрайния живот. Исус е положил основата на една идея, велика по своите последици — идеята за Бога като баща. Не трябва да наричате никого на земята баща, защото „един е вашият Отец, този, който е на небесата“ (Мат. 23.9).
към текста >>
Тогава ние достигаме
Царството
.
„Аз и Отец сме едно“, „Отец ми работи и аз също работя“ (Йоан 5,17). „Търсете Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“ (Мат. 6,33). „Царството Божие е вътре във вас“ (Лука 17,21). Царство Божие и Царство небесно е едно и също. То е в съзнателното и живо познание нашето единство с Отца.
Тогава ние достигаме
Царството
.
Притчата за блудния син пояснява също, че човек би могъл да живее като животно, но животинските блага не могат да го задоволят и че, като търси благото навсякъде, той най-после се връща към Отца, към единството с безкрайния живот. Исус е положил основата на една идея, велика по своите последици — идеята за Бога като баща. Не трябва да наричате никого на земята баща, защото „един е вашият Отец, този, който е на небесата“ (Мат. 23.9). Нашите родители са ни дали само тялото, те са само посредници,а Бог е източникът на живота. Много хора са поробени от веригите на роднинството.
към текста >>
Истинското отношение към безкрайното е изразено в думите на Христа: „Докато не станете като децата, няма да влезете в
царството
небесно“. (Мат.
В същност, нашите истински роднини са ония, които по душа и по дух са най-близки до нас. По закона на привличането, ние ще се срещнем с тях в тоя или другия живот, па били те и на другия край на света. Друга, по-висока идея от бащинството на Бога, е единството на човека с Бога и, следователно, на цялото човечество. Така че. колкото по вече се съединяваме с Бога, толкова повече издигаме и хората около нас към единния център.
Истинското отношение към безкрайното е изразено в думите на Христа: „Докато не станете като децата, няма да влезете в
царството
небесно“. (Мат.
18, 3). „Човек не живее само с хляб“ (Мат. 4,4). Само връзката с безкрайния източник на живота дава истинен живот. Религия (от лат. глагол religare — свързвам) е свръзка на човека с Бога.
към текста >>
Той осъществи
Царството
Божие в този живот.
Ей сега, в този миг, ти и аз можем да отидем на тази висота, ако по- желаем силно. А веднъж тръгнали по вярна посока, все ще стигнем рано или късно, според силата на нашия стремеж. Сидхарта Гаутама решил да постигне истината и да стане Буда, а той достига в този живот Нирвана и става светилник за милиони. И неговото учение е в туй, че всички хора могат в този живот да достигнат покой и блаженство. Исус си постави велика цел в своя живот, да служи на Отца, и дойде до пълно познание на единството си с Отца.
Той осъществи
Царството
Божие в този живот.
И неговото учение, че всички могат тук и сега да достигнат това, затуй стана носител на светлина за милиони хора. Макар и целият свят да пребродим, но няма да намерим по-практична заповед от тази: „търсете най-напред Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“. Аз познавам хора, които изпълняват тази заповед във всички най-малки подробности и техният живот е изпълнен с величие, красота, сила, изобилие, мир. Тялото, душата, духът в тях са в хармония. Физическото тяло е изтънчено и пречистено, за да долавя нежните трептения на божествената хармония и вътрешните откровения.
към текста >>
Макар и целият свят да пребродим, но няма да намерим по-практична заповед от тази: „търсете най-напред
Царството
Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“.
Сидхарта Гаутама решил да постигне истината и да стане Буда, а той достига в този живот Нирвана и става светилник за милиони. И неговото учение е в туй, че всички хора могат в този живот да достигнат покой и блаженство. Исус си постави велика цел в своя живот, да служи на Отца, и дойде до пълно познание на единството си с Отца. Той осъществи Царството Божие в този живот. И неговото учение, че всички могат тук и сега да достигнат това, затуй стана носител на светлина за милиони хора.
Макар и целият свят да пребродим, но няма да намерим по-практична заповед от тази: „търсете най-напред
Царството
Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“.
Аз познавам хора, които изпълняват тази заповед във всички най-малки подробности и техният живот е изпълнен с величие, красота, сила, изобилие, мир. Тялото, душата, духът в тях са в хармония. Физическото тяло е изтънчено и пречистено, за да долавя нежните трептения на божествената хармония и вътрешните откровения. Нито аскетизъм, нито разкош, а ползване от всички блага, колкото е нужно. Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на сандалното дърво из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си.
към текста >>
Боян Боев Нова дейност на окултния университет „Гьотенаум“ в
Швейцария
Окултното движение в Германия през последните години Уводни думи Окултното движение в Германия отбелязва напоследък големи успехи и то предимно между младежта — студентството и другата младеж.
“ 4) Върху най-новите научни опити и изследвания за излъчваните от медиумите субстанции — идеопластията и ектоплазмата ние ще поместим специални статии от проф. Шарл Рише и др. (вж. съобщенията за това в год. 11. кн. VI на Всемирна Летопис).
Боян Боев Нова дейност на окултния университет „Гьотенаум“ в
Швейцария
Окултното движение в Германия през последните години Уводни думи Окултното движение в Германия отбелязва напоследък големи успехи и то предимно между младежта — студентството и другата младеж.
Голямо влияние има това движение и всред учителството, лекарите, художниците и пр. Аз говоря за това окултно движение, което се развива в Германия и Швейцария под ръководството на доктор Рудолф Щайнер и което се нарича антропософско. Тази форма, в която се излива окултизмът, там се нарича антропософия. Окултизмът винаги е един и същ, но формата, в която се излива, зависи от духовните нужди и задачите на дадената епоха. Раздвижването всред младежта показва голямата жизненост на окултното движение в Германия.
към текста >>
Аз говоря за това окултно движение, което се развива в Германия и
Швейцария
под ръководството на доктор Рудолф Щайнер и което се нарича антропософско.
съобщенията за това в год. 11. кн. VI на Всемирна Летопис). Боян Боев Нова дейност на окултния университет „Гьотенаум“ в Швейцария Окултното движение в Германия през последните години Уводни думи Окултното движение в Германия отбелязва напоследък големи успехи и то предимно между младежта — студентството и другата младеж. Голямо влияние има това движение и всред учителството, лекарите, художниците и пр.
Аз говоря за това окултно движение, което се развива в Германия и
Швейцария
под ръководството на доктор Рудолф Щайнер и което се нарича антропософско.
Тази форма, в която се излива окултизмът, там се нарича антропософия. Окултизмът винаги е един и същ, но формата, в която се излива, зависи от духовните нужди и задачите на дадената епоха. Раздвижването всред младежта показва голямата жизненост на окултното движение в Германия. Когато едно движение не може да раздвижи, да ентусиазира младежта, това движение принадлежи на миналото, то си отива. Жизнеността на едно движение се мери с влиянието му всред младежта.
към текста >>
По-важни центрове на окултното (антропософско) движение са : окултният университет „Гьотеанум“ (в
Швейцария
, близо до Базел) и в Щутгарт.
Тази форма, в която се излива окултизмът, там се нарича антропософия. Окултизмът винаги е един и същ, но формата, в която се излива, зависи от духовните нужди и задачите на дадената епоха. Раздвижването всред младежта показва голямата жизненост на окултното движение в Германия. Когато едно движение не може да раздвижи, да ентусиазира младежта, това движение принадлежи на миналото, то си отива. Жизнеността на едно движение се мери с влиянието му всред младежта.
По-важни центрове на окултното (антропософско) движение са : окултният университет „Гьотеанум“ (в
Швейцария
, близо до Базел) и в Щутгарт.
Преди да говорим по-подробно за това движение, не е зле да се запознаем с историята на „Гьотеанум“. Постройката на „Гьотеанум“1) Д-р Щайнер разказва, как се зародила идеята за постройката на „Гьотеанум“. От 1907 година в Мюнхен почнали да представят някой окултно- мистични драми. Почнали с „Елевзинските мистерии“ от Едуард Шуре; после представили четирите окултно - мистични драми на Д-р Щайнера. Когато окултното движение в Германия почнало да се проявява по-силно и в областта на изкуството, почувствала се нужда от голям салон.
към текста >>
По-долу ще се постарая да изложа в хронологичен ред по-важните моменти от окултното (антропософско) движение в Германия,
Швейцария
и околните страни от октомври 1920 год.
Този стил е сътворен в духа на Гьотевото разбиране на изкуството“. Гьотеанум имаше особен стил външен и вътрешен. Всяка културна епоха си носи своя стил. Също така и новата епоха, която иде, трябва да внесе нещо ново във всички видове изкуства, между другото и в архитектурата. Д-р Щайнер казва, че Гьотеанум е начало, само едно начало на нова архитектура.
По-долу ще се постарая да изложа в хронологичен ред по-важните моменти от окултното (антропософско) движение в Германия,
Швейцария
и околните страни от октомври 1920 год.
насам 2). Курс по астрономия от окултно гледище. Лекции в Холандия Основан е студентски окултно-просветителен съюз в който влизат студенти от Германия. Швейцария, Австрия, Чехословашко, Холандия и пр. ... От името на този съюз Д-р Щайнер е държал в Щутгарт пред студентите курс от 18 сказки върху астрономията през есента на 1920.
към текста >>
Швейцария
, Австрия, Чехословашко, Холандия и пр.
Д-р Щайнер казва, че Гьотеанум е начало, само едно начало на нова архитектура. По-долу ще се постарая да изложа в хронологичен ред по-важните моменти от окултното (антропософско) движение в Германия, Швейцария и околните страни от октомври 1920 год. насам 2). Курс по астрономия от окултно гледище. Лекции в Холандия Основан е студентски окултно-просветителен съюз в който влизат студенти от Германия.
Швейцария
, Австрия, Чехословашко, Холандия и пр.
... От името на този съюз Д-р Щайнер е държал в Щутгарт пред студентите курс от 18 сказки върху астрономията през есента на 1920. година, веднага след университетския курс в „Гьотеанум“. През февруари и март 1921 година Д-р Щайнер по покана на холандски приятели посетил по големите холандски градове, дето говори л за отношението на окултизма към големите съвременни културни задачи. Говорил и върху окултна педагогика. В Амстердам, поканен от тамошното философско дружество, говорил в университетската аула.
към текста >>
„
Швейцарски
икономически проблеми“ — Арнолд Ум.
От разни лектори били държани следните сказки: „Психология на съждението“, „Днешното философско съзнание и окултизмът“' „Природопознание и духопознание“, „Съвременното духовно съзнание“, „Задачите на окултизма спрямо науката и живота.“ За конференцията дошли студенти от Франкфурт, Гисен, Марбург, Хайделберг и Вюрцбург. Летен курс в Гьотеанум Той е траял от 21 до 27 август 1921 година. Д-р Рудолф Щайнер говорил на тема: „Окултизмът и науката за човека“ и „Окултизмът като морален импулс и социален деятел“ Било говорено и на следните теми: „Исторически основи на естествознанието“ от Д-р Ернест Блюмел. „Грешки на днешното естествознание“ от същия. „Обща характеристика на окултизма“ — от Д-р Е. Врееде.
„
Швейцарски
икономически проблеми“ — Арнолд Ум.
,,Източници на изкуството' от Ернест Юли. „Мировото стопанство“ от Евгени Бенкендйорфер. Всека вечер имало разисквания по разни въпроси. Били представени мистични драми. Имало и евритмични упражнения.
към текста >>
Дейността на свободния окултен университет в Щутгарт Освен в
Швейцария
, свободен окултен университет е открит и в Щутгарт.
Рудолф Майер разгледал хербартовата педагогика и нейният интелектуализъм в противоположност на окултната педагогика, която, въз основа на окултното познание, иска да създаде цялостен човек. Конференцията била посетена от 300 души от Бреслау и провинцията Силезия. Конференция в Бремен Тя траела от 2, до 8. октомври 1921 година. Разгледани били разни научни и педагогически въпроси от окултно гледище.
Дейността на свободния окултен университет в Щутгарт Освен в
Швейцария
, свободен окултен университет е открит и в Щутгарт.
Първият семестър почнал от есента на 1920. година, веднага след завършването на Гьотеанумския курс през октомври с. г. Този университет продължава редовно работата си и сега завършва шестия си семестър. Лекции се четат вечер в делничните дни. Този университет има известна връзка с Валдорфското училище :1) защото някои от лекторите са учители в това училище и 2) защото лекторите се държат за сега в помещението на същото училище.
към текста >>
Освен тях присъствали са на курса учители от
Швейцария
, Германия, Холандия, Скандинавия и пр.
Говорил и Гюнтер Хенингс на тема: „Днешното състояние на младежкото движение“. Коледен педагогически курс в „Гьотеанум“ Той е траял от 23 дек. 1921 година до 7 януари 1922 година. Този курс бил уреден по молбата на Госпожа Макензи от Лондон, професорка видна, английска педагожка. Дошли са много учители заедно с нея от Англия за курса.
Освен тях присъствали са на курса учители от
Швейцария
, Германия, Холандия, Скандинавия и пр.
Говорил е само Д-р Щайнер по слъднитъ въпроси: „Познанието на човешкото естество като основа на педагогиката и дидактиката.“ „Необходимо за педагога учение за здравето и болестта“. „Детето до седмата година“. „Детето от 7-та до 10-та година: педагогика и дидактика“. „Детето от 10-та до 14-та година: педагогика и дидактика“. „Юношата и девицата след 14-та година: педагогика и дидактика.“ „Естетично, физично, морално и религиозно възпитание“.
към текста >>
II, книга IV статията: Дейността на окултния университет „Гьотеанум“ в
Швейцария
.
______________________________________ 1) Вж. Всемирна Летопис, год. I, кн. IV и год II, кв IV. 2) За по-рано виж във „Всемирна Летопис“ год.
II, книга IV статията: Дейността на окултния университет „Гьотеанум“ в
Швейцария
.
3) Християния, Кристиания (Kristiania) – името на норвежката столица Осло в периода 1624 – 1925 г. Бележки за природните духове от Франц Хартман (д-р по медицината) „Всичко е част от едно грамадно цяло, чието тяло е природата, а Бог — духът“. Поп (английски поет) Ако почнем да схващаме, че цялата природа е въплъщение на духа и че тоя дух се проявява в различни форми през процеса на еволюцията по същия начин, по който ние виждаме общата „материя“, проявена в безкрайното разнообразие на видимите тела, то тогава не ще ни бъде трудно да схванем и идеята, че вън или вътре в тоя свят с неговите видими обитатели може да има и други царства, невидими за нашите очи, но въпреки това, пак така „реални“ за техните жители, както тоя свят е реален за нас, и че тия царства са населени с безбройно много същества, в които всяка роля и всеки отделен индивид има свой собствен характер и качества, които могат да са добри, зли или безразлични. Лорд Литон казва в своята „Занони“: — „Животът е един всепроникващ принцип и даже нещото, което изглежда че умира и прогнива, в същност се проявява в нов живот, като се променя в нови форми на материята. По тоя начин, ако човек разсъждава по аналогия, здравият разум ще го научи, че всеобгръщащото неосезаемо, което отделя земята от луната и звездите, е също изпълнено със свой присъщ и подходящ нему живот“.
към текста >>
Поп (английски поет) Ако почнем да схващаме, че цялата природа е въплъщение на духа и че тоя дух се проявява в различни форми през процеса на еволюцията по същия начин, по който ние виждаме общата „материя“, проявена в безкрайното разнообразие на видимите тела, то тогава не ще ни бъде трудно да схванем и идеята, че вън или вътре в тоя свят с неговите видими обитатели може да има и други
царства
, невидими за нашите очи, но въпреки това, пак така „реални“ за техните жители, както тоя свят е реален за нас, и че тия
царства
са населени с безбройно много същества, в които всяка роля и всеки отделен индивид има свой собствен характер и качества, които могат да са добри, зли или безразлични.
IV и год II, кв IV. 2) За по-рано виж във „Всемирна Летопис“ год. II, книга IV статията: Дейността на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария. 3) Християния, Кристиания (Kristiania) – името на норвежката столица Осло в периода 1624 – 1925 г. Бележки за природните духове от Франц Хартман (д-р по медицината) „Всичко е част от едно грамадно цяло, чието тяло е природата, а Бог — духът“.
Поп (английски поет) Ако почнем да схващаме, че цялата природа е въплъщение на духа и че тоя дух се проявява в различни форми през процеса на еволюцията по същия начин, по който ние виждаме общата „материя“, проявена в безкрайното разнообразие на видимите тела, то тогава не ще ни бъде трудно да схванем и идеята, че вън или вътре в тоя свят с неговите видими обитатели може да има и други
царства
, невидими за нашите очи, но въпреки това, пак така „реални“ за техните жители, както тоя свят е реален за нас, и че тия
царства
са населени с безбройно много същества, в които всяка роля и всеки отделен индивид има свой собствен характер и качества, които могат да са добри, зли или безразлични.
Лорд Литон казва в своята „Занони“: — „Животът е един всепроникващ принцип и даже нещото, което изглежда че умира и прогнива, в същност се проявява в нов живот, като се променя в нови форми на материята. По тоя начин, ако човек разсъждава по аналогия, здравият разум ще го научи, че всеобгръщащото неосезаемо, което отделя земята от луната и звездите, е също изпълнено със свой присъщ и подходящ нему живот“. И по-нататък той казва: — „В капката вода ти виждаш безкрайно разнообразие от дребни животинки. Взри се и виж, колко грамадни са някои от тях в сравнение с другите! Също така разнообразни са и обитателите на атмосферата, някои от тях притежават поразителна мъдрост, други — ужасна злоба; някои от тях са ненавистни и зли към човека, други пък са благи и вестители между земята и небето“.
към текста >>
Те имат свои водители и власти, свои
царе
и
царици
.
Ако някой спящ човек проникне чрез своето астрално тяло в областта на гномите, техните жилища ще му се сторят съвършено естествени и когато се събуди той, може би ще бъде убеден, че е бил там с физическото си тяло. Гномите са като малки мъже и жени, високи около една стъпка. Те могат да променят и удължават своите тела, така че да изглеждат гиганти. Те сами градят своите къщи и своите странни наглед сгради. Те могат да преминат (като мисъл) през грубата материя тъй бързо, както ние можем да минем — през въздуха.
Те имат свои водители и власти, свои
царе
и
царици
.
Те раждат деца и в много отношения приличат на човека. Те виждат слънцето и небето тъй, както ги виждаме и ние, защото всеки елемент е прозрачен за тия, които живеят в него. Изобщо, те са благоразположени към човека, но те имат отвращение към самомнителните и лицемерни хора и изобщо — към всички вулгарни хора. Те обичат мира и спокойствието, но често са били прогонвани из своите жилища поради шумната индустриална дейност на хората, които нахлуват в техните области. Мистериозната планина Който е посетил град Залцбург, в Австрия, знае прочутата планина „Унтерсберг“, която се и споменава в книгите на Теофраст Парацелз, а и в други книги.
към текста >>
Неговият връх
цари
над долината, през която реката Залцах лъкатуши към Дунава.
Добре си спомням, че в моето младенчество аз се запознах с един младеж, който бе член на това дружество, и който ми каза някой чудни разкази за тяхната опитност по тия тържествени случаи Той бе беден и нямаше средства, за да отиде толкова далеч с физическото си тяло, пък по онова бреме нямаше още железници. При все това, той ми показа ясна фотография, в която личеше той в пещерата, със своите знаци и емблеми, като изпълнява наряда на своето дружество. Един от моите приятели още пази този портрет. Гноми В моята книга Между гномите в Унтерсберг аз давам подробно описание на тая планина. Из него аз вадя тук следното: „Като гигантски страж на австрийските Алпи, Унтерсберг стои на германската граница, от дето гледа към баварските равнини, които са изпъстрени с гори, езера и могили.
Неговият връх
цари
над долината, през която реката Залцах лъкатуши към Дунава.
Погледната от север, където градът Залцбург е сгушен между хълмовете й, планината изглежда приветлива. Обрасла с гори, тя се издига вълнообразно до една височина 7,000 стъпки. От горната си страна, обаче, тя представя почти безкрайно разнообразие от перпендикулярни стени, образувани от многоцветни мраморни скали, стотина стъпки високи, прорязани от дълбоки падини и пропасти, над които напролет, когато снегът почне да се топи, падат с трясък големи снежни преспи. По много от тия непристъпни места силният поглед може да съзре мистериозни пещери, които като че проникват до дълбините на планината. По тоя склон водопадите и лабиринтите са тъй многобройни, че неопитният скитник лесно може да обърка пътя си, особено ако е заблуден от гномите.
към текста >>
Той говори за опитността на две англичанки, които посетили Le petit Trianon във Версай, и които видели
царицата
Мария Антоанета в нейния дворец.
Изведнъж вътрешността на храмчето (пещера) се осветява, и хората дочуват от там пеенето на религиозни химни. Щом като, обаче, някой човек проникне и влезе в него, всичко изведнъж престава и потъмнява. Ако се сприятелиш с хората, които живеят край онези места, те ще ти разкажат чудни неща за това, което те или техните родители са видели и чули. Ако, обаче, ги запита за това някой любопитен скептик, те нищо не ще му кажат, защото не могат да търпят да бъдат осмивани в своите вярвания, нито пък обичат да бъдат разгласявани техните „суеверия“. Един такъв разказ, забележителен до известна степен, е този, споменат в английското списание Окултен преглед.
Той говори за опитността на две англичанки, които посетили Le petit Trianon във Версай, и които видели
царицата
Мария Антоанета в нейния дворец.
В 1529 г. селянинът Лазар Гичнер изчезнал твърде мистериозно по планината Унтерсберг. Там той гостувал за десет дена на гномите. Онова, що видял, той не е пожелал да открие никому, освен на свещеника и то при изповед. От планината той се върнал съвсем различен от това, що бил, когато отишъл там.
към текста >>
Стените му са развалини, но пак те сочат, че некога са били част от една
царствена
сграда.
Разправят, че понякога те отвеждали със себе си в Унтерсберг и някои селянчета, като са ги гледали добре и надарявали, а след това са ги връщали на родителите им. Колкото и невероятно да изглежда това, уверяват, че даже женитби са ставали между някои гноми и хора. Аз, обаче, не мога да твърдя истинността на това. Някои от тия разкази, очевидно, не са разказани, за да се вземат буквално, но — за да илюстрират известни истини и за да внушат морални поучения. Един от тоя вид разкази е и следният: Не далеч от подножието на Унтерсберг, на една могила, обрасла с борова гора, в древните времена е бил построен замъка на Толенщайн, от който днес се виждат само някои жалки останки.
Стените му са развалини, но пак те сочат, че некога са били част от една
царствена
сграда.
Една останка, състояща се от грамадни четвъртити камъни, още сочи, че е била част от грамадна зала за угощения. Казват, че през известни нощи оргиите, на които тия камъни са били свидетели, пак се повтаряли (при астралната светлина) от сенките на умрелите отдавна дами и рицари. Не далеч от тая зала е разрушената масивна кула. Всред нея, в земята, има грамадна дупка, в която е бил подземният затвор — „живият гроб“— в който някои злощастници, заради известни простъпки, са били живи погребвани и после „забравяни“ — оставени да гладуват всред ужасната обстановка. Разправяли също, че през известни нощи, когато гостите в залата за угощение шумно гуляят, човек може да чуе охкания и стонове, идещи из дъното на оная яма.
към текста >>
Казват, че през известни нощи оргиите, на които тия камъни са били свидетели, пак се повтаряли (при астралната светлина) от сенките на умрелите отдавна дами и
рицари
.
Аз, обаче, не мога да твърдя истинността на това. Някои от тия разкази, очевидно, не са разказани, за да се вземат буквално, но — за да илюстрират известни истини и за да внушат морални поучения. Един от тоя вид разкази е и следният: Не далеч от подножието на Унтерсберг, на една могила, обрасла с борова гора, в древните времена е бил построен замъка на Толенщайн, от който днес се виждат само някои жалки останки. Стените му са развалини, но пак те сочат, че некога са били част от една царствена сграда. Една останка, състояща се от грамадни четвъртити камъни, още сочи, че е била част от грамадна зала за угощения.
Казват, че през известни нощи оргиите, на които тия камъни са били свидетели, пак се повтаряли (при астралната светлина) от сенките на умрелите отдавна дами и
рицари
.
Не далеч от тая зала е разрушената масивна кула. Всред нея, в земята, има грамадна дупка, в която е бил подземният затвор — „живият гроб“— в който някои злощастници, заради известни простъпки, са били живи погребвани и после „забравяни“ — оставени да гладуват всред ужасната обстановка. Разправяли също, че през известни нощи, когато гостите в залата за угощение шумно гуляят, човек може да чуе охкания и стонове, идещи из дъното на оная яма. В древните времена притежателят на онзи замък е бил Бъркхарт фон Толенщайн, млад и храбър рицар, от когото са се възхищавали всички жени в страната, заради неговата разкошна златна коса, която красяла хубавата му глава. Поради храбростта, красотата и косата му, всички жени са го любили, всички освен една, за която пък той копнеел — хубавата и горда Юлия фон Хорст.
към текста >>
В древните времена притежателят на онзи замък е бил Бъркхарт фон Толенщайн, млад и храбър
рицар
, от когото са се възхищавали всички жени в страната, заради неговата разкошна златна коса, която красяла хубавата му глава.
Една останка, състояща се от грамадни четвъртити камъни, още сочи, че е била част от грамадна зала за угощения. Казват, че през известни нощи оргиите, на които тия камъни са били свидетели, пак се повтаряли (при астралната светлина) от сенките на умрелите отдавна дами и рицари. Не далеч от тая зала е разрушената масивна кула. Всред нея, в земята, има грамадна дупка, в която е бил подземният затвор — „живият гроб“— в който някои злощастници, заради известни простъпки, са били живи погребвани и после „забравяни“ — оставени да гладуват всред ужасната обстановка. Разправяли също, че през известни нощи, когато гостите в залата за угощение шумно гуляят, човек може да чуе охкания и стонове, идещи из дъното на оная яма.
В древните времена притежателят на онзи замък е бил Бъркхарт фон Толенщайн, млад и храбър
рицар
, от когото са се възхищавали всички жени в страната, заради неговата разкошна златна коса, която красяла хубавата му глава.
Поради храбростта, красотата и косата му, всички жени са го любили, всички освен една, за която пък той копнеел — хубавата и горда Юлия фон Хорст. Той я видял само веднъж, но се влюбил безумно в нея и особено в черните й тъжни очи. От онзи ден той вече не бил способен да мисли за нищо друго, освен за нея. Той се стареал всячески да спечели сърцето й, но всички негови въздишки и сълзи се указали напусто, защото той бил беден, а гордата Юлия търсела не любов, а богатство. Тя знаела, че богатството на Бъркхарт не можело да задоволи всичките й прищевки и когато той й предложил сърцето си, тя с насмешка му казала: „Какво ще ме ползва твоето сърце, ако аз ще трябва да гладувам в твоя замък?
към текста >>
В онова време обичай било всеки глупав
рицар
да държи по някой умен и верен служител, който в случай на нужда да му дава мъдри съвети.
Той се стареал всячески да спечели сърцето й, но всички негови въздишки и сълзи се указали напусто, защото той бил беден, а гордата Юлия търсела не любов, а богатство. Тя знаела, че богатството на Бъркхарт не можело да задоволи всичките й прищевки и когато той й предложил сърцето си, тя с насмешка му казала: „Какво ще ме ползва твоето сърце, ако аз ще трябва да гладувам в твоя замък? “ Бъркхарт не можал да понесе тая обидна забележка и като проклел своята бедност, отчаян той се върнал в дома си. От ден на ден той ставал все по-мрачен, като тъжал за недостатъчните си средства. Най-после той решил да забогатее на всяка цена и, ако е възможно, да открадне от Унтерсберговите гноми тяхното злато.
В онова време обичай било всеки глупав
рицар
да държи по някой умен и верен служител, който в случай на нужда да му дава мъдри съвети.
Слугата на Бъркхарт се опитвал всячески да го разубеди, да не се заема с това лошо и опасно предприятие. Напусто старият Бруно (така било името на слугата) се трудел да спре неговите зли замисли и да забрави гордата Юлия, защото тя била недостойна за неговата любов, но рицарят не искал и да го чуе. „Господ да бъде милостив към тебе! “ казал Бруно „Освободи се от тая заблуда, благородни рицарю. Спомни високия си род.
към текста >>
Напусто старият Бруно (така било името на слугата) се трудел да спре неговите зли замисли и да забрави гордата Юлия, защото тя била недостойна за неговата любов, но
рицарят
не искал и да го чуе.
“ Бъркхарт не можал да понесе тая обидна забележка и като проклел своята бедност, отчаян той се върнал в дома си. От ден на ден той ставал все по-мрачен, като тъжал за недостатъчните си средства. Най-после той решил да забогатее на всяка цена и, ако е възможно, да открадне от Унтерсберговите гноми тяхното злато. В онова време обичай било всеки глупав рицар да държи по някой умен и верен служител, който в случай на нужда да му дава мъдри съвети. Слугата на Бъркхарт се опитвал всячески да го разубеди, да не се заема с това лошо и опасно предприятие.
Напусто старият Бруно (така било името на слугата) се трудел да спре неговите зли замисли и да забрави гордата Юлия, защото тя била недостойна за неговата любов, но
рицарят
не искал и да го чуе.
„Господ да бъде милостив към тебе! “ казал Бруно „Освободи се от тая заблуда, благородни рицарю. Спомни високия си род. Помисли що биха казали твоите праотци за възможните ти дела. Погледни напред към своето освобождение.
към текста >>
“ казал Бруно „Освободи се от тая заблуда, благородни
рицарю
.
Най-после той решил да забогатее на всяка цена и, ако е възможно, да открадне от Унтерсберговите гноми тяхното злато. В онова време обичай било всеки глупав рицар да държи по някой умен и верен служител, който в случай на нужда да му дава мъдри съвети. Слугата на Бъркхарт се опитвал всячески да го разубеди, да не се заема с това лошо и опасно предприятие. Напусто старият Бруно (така било името на слугата) се трудел да спре неговите зли замисли и да забрави гордата Юлия, защото тя била недостойна за неговата любов, но рицарят не искал и да го чуе. „Господ да бъде милостив към тебе!
“ казал Бруно „Освободи се от тая заблуда, благородни
рицарю
.
Спомни високия си род. Помисли що биха казали твоите праотци за възможните ти дела. Погледни напред към своето освобождение. Духовете на низшите светове ще те съсипят.“ Но рицарят отговорил: „Аз не се боя от смъртта. Живота за мен не е нищо без Юлия.
към текста >>
Духовете на низшите светове ще те съсипят.“ Но
рицарят
отговорил: „Аз не се боя от смъртта.
„Господ да бъде милостив към тебе! “ казал Бруно „Освободи се от тая заблуда, благородни рицарю. Спомни високия си род. Помисли що биха казали твоите праотци за възможните ти дела. Погледни напред към своето освобождение.
Духовете на низшите светове ще те съсипят.“ Но
рицарят
отговорил: „Аз не се боя от смъртта.
Живота за мен не е нищо без Юлия. Не веднъж по време на сраженията аз съм поглеждал в лицето на смъртта. Аз искам златото на гномите и аз трябва да го имам, каквито и да са последиците от това. Ако гномите драговолно не ми дадат своето злато, аз ще го взема насила.“ И така, като презрял добрия съвет рицарят дал заповед да докарат черния му кон. Той го яхнал и се отправил към планината Унтерсберг.
към текста >>
Ако гномите драговолно не ми дадат своето злато, аз ще го взема насила.“ И така, като презрял добрия съвет
рицарят
дал заповед да докарат черния му кон.
Погледни напред към своето освобождение. Духовете на низшите светове ще те съсипят.“ Но рицарят отговорил: „Аз не се боя от смъртта. Живота за мен не е нищо без Юлия. Не веднъж по време на сраженията аз съм поглеждал в лицето на смъртта. Аз искам златото на гномите и аз трябва да го имам, каквито и да са последиците от това.
Ако гномите драговолно не ми дадат своето злато, аз ще го взема насила.“ И така, като презрял добрия съвет
рицарят
дал заповед да докарат черния му кон.
Той го яхнал и се отправил към планината Унтерсберг. Била мрачна ноемврийска вечер. Листата на дърветата били поруменени и пожълтели и шумели от вятъра. Техният шум като че го предупреждавал да не отива напред, а люлеещите се клони му давали знак да се върне. Скоро нощната царица започнала да разстила своето покривало върху лицето на земята и в мрака се явили, като грамадна сянка, очертанията на тайнствената планина.
към текста >>
Скоро нощната
царица
започнала да разстила своето покривало върху лицето на земята и в мрака се явили, като грамадна сянка, очертанията на тайнствената планина.
Ако гномите драговолно не ми дадат своето злато, аз ще го взема насила.“ И така, като презрял добрия съвет рицарят дал заповед да докарат черния му кон. Той го яхнал и се отправил към планината Унтерсберг. Била мрачна ноемврийска вечер. Листата на дърветата били поруменени и пожълтели и шумели от вятъра. Техният шум като че го предупреждавал да не отива напред, а люлеещите се клони му давали знак да се върне.
Скоро нощната
царица
започнала да разстила своето покривало върху лицето на земята и в мрака се явили, като грамадна сянка, очертанията на тайнствената планина.
За момент страх обзел младежа и той се спрял, но неговото желание надвило страха му и като изрекъл една клетва, той смушкал коня си, решен да върви напред. Точно тогава, обаче, конят му плахо отстъпил назад. Бъркхарт погледнал нагоре и видел, че край пътя е седнало едно джудже, облечено в тъмно сиви дрехи. Джуджето с блестящ поглед се взряло втренчено в рицаря. „Махай се от тук!
към текста >>
Джуджето с блестящ поглед се взряло втренчено в
рицаря
.
Техният шум като че го предупреждавал да не отива напред, а люлеещите се клони му давали знак да се върне. Скоро нощната царица започнала да разстила своето покривало върху лицето на земята и в мрака се явили, като грамадна сянка, очертанията на тайнствената планина. За момент страх обзел младежа и той се спрял, но неговото желание надвило страха му и като изрекъл една клетва, той смушкал коня си, решен да върви напред. Точно тогава, обаче, конят му плахо отстъпил назад. Бъркхарт погледнал нагоре и видел, че край пътя е седнало едно джудже, облечено в тъмно сиви дрехи.
Джуджето с блестящ поглед се взряло втренчено в
рицаря
.
„Махай се от тук! “ извикал сърдито рицарят… „Защо си седнал тук и плашиш коня ми? “. „О-хо! “ изсмяло се джуджето. „Знай ти, пълзящ червей по земята, че аз съм Пипо, царят на гномите.
към текста >>
“ извикал сърдито
рицарят
… „Защо си седнал тук и плашиш коня ми?
За момент страх обзел младежа и той се спрял, но неговото желание надвило страха му и като изрекъл една клетва, той смушкал коня си, решен да върви напред. Точно тогава, обаче, конят му плахо отстъпил назад. Бъркхарт погледнал нагоре и видел, че край пътя е седнало едно джудже, облечено в тъмно сиви дрехи. Джуджето с блестящ поглед се взряло втренчено в рицаря. „Махай се от тук!
“ извикал сърдито
рицарят
… „Защо си седнал тук и плашиш коня ми?
“. „О-хо! “ изсмяло се джуджето. „Знай ти, пълзящ червей по земята, че аз съм Пипо, царят на гномите. Мой е Унтерсберг и неговите богатства. Що търсиш ти в моята територия?
към текста >>
„Знай ти, пълзящ червей по земята, че аз съм Пипо,
царят
на гномите.
Джуджето с блестящ поглед се взряло втренчено в рицаря. „Махай се от тук! “ извикал сърдито рицарят… „Защо си седнал тук и плашиш коня ми? “. „О-хо! “ изсмяло се джуджето.
„Знай ти, пълзящ червей по земята, че аз съм Пипо,
царят
на гномите.
Мой е Унтерсберг и неговите богатства. Що търсиш ти в моята територия? “ Когато Бъркхарт чул тия думи, той разбрал, че е благоразумно да говори учтиво на царя на гномите. Той му обяснил положението си и го помолил да му заеме грамадната сума пари, като му обещал за това вечна признателност. Царят започнал да се смее: „Нямам нужда от твоята признателност“, казал той.
към текста >>
“ Когато Бъркхарт чул тия думи, той разбрал, че е благоразумно да говори учтиво на
царя
на гномите.
“. „О-хо! “ изсмяло се джуджето. „Знай ти, пълзящ червей по земята, че аз съм Пипо, царят на гномите. Мой е Унтерсберг и неговите богатства. Що търсиш ти в моята територия?
“ Когато Бъркхарт чул тия думи, той разбрал, че е благоразумно да говори учтиво на
царя
на гномите.
Той му обяснил положението си и го помолил да му заеме грамадната сума пари, като му обещал за това вечна признателност. Царят започнал да се смее: „Нямам нужда от твоята признателност“, казал той. „Безброй просяци като тебе биха идвали при мене да им заема пари, ако биха ги имали на такава евтина цена.“ „Тогава що искаш? “ запитал рицарят. „Предложи ми условията и аз ще ги приема, защото на всяка цена аз трябва да имам златото“.
към текста >>
Царят
започнал да се смее: „Нямам нужда от твоята признателност“, казал той.
„Знай ти, пълзящ червей по земята, че аз съм Пипо, царят на гномите. Мой е Унтерсберг и неговите богатства. Що търсиш ти в моята територия? “ Когато Бъркхарт чул тия думи, той разбрал, че е благоразумно да говори учтиво на царя на гномите. Той му обяснил положението си и го помолил да му заеме грамадната сума пари, като му обещал за това вечна признателност.
Царят
започнал да се смее: „Нямам нужда от твоята признателност“, казал той.
„Безброй просяци като тебе биха идвали при мене да им заема пари, ако биха ги имали на такава евтина цена.“ „Тогава що искаш? “ запитал рицарят. „Предложи ми условията и аз ще ги приема, защото на всяка цена аз трябва да имам златото“. „Добре тогава,“ казал гномът. „Аз не ще поискам голямо нещо: само по един косъм от твоята глава за всеки хиляда флорини.“ Като казал това, той пак се взрял в рицаря.
към текста >>
“ запитал
рицарят
.
Що търсиш ти в моята територия? “ Когато Бъркхарт чул тия думи, той разбрал, че е благоразумно да говори учтиво на царя на гномите. Той му обяснил положението си и го помолил да му заеме грамадната сума пари, като му обещал за това вечна признателност. Царят започнал да се смее: „Нямам нужда от твоята признателност“, казал той. „Безброй просяци като тебе биха идвали при мене да им заема пари, ако биха ги имали на такава евтина цена.“ „Тогава що искаш?
“ запитал
рицарят
.
„Предложи ми условията и аз ще ги приема, защото на всяка цена аз трябва да имам златото“. „Добре тогава,“ казал гномът. „Аз не ще поискам голямо нещо: само по един косъм от твоята глава за всеки хиляда флорини.“ Като казал това, той пак се взрял в рицаря. „Само един косъм от моята глава? “ възкликнал Бъркхарт с удивление.
към текста >>
„Аз не ще поискам голямо нещо: само по един косъм от твоята глава за всеки хиляда флорини.“ Като казал това, той пак се взрял в
рицаря
.
Царят започнал да се смее: „Нямам нужда от твоята признателност“, казал той. „Безброй просяци като тебе биха идвали при мене да им заема пари, ако биха ги имали на такава евтина цена.“ „Тогава що искаш? “ запитал рицарят. „Предложи ми условията и аз ще ги приема, защото на всяка цена аз трябва да имам златото“. „Добре тогава,“ казал гномът.
„Аз не ще поискам голямо нещо: само по един косъм от твоята глава за всеки хиляда флорини.“ Като казал това, той пак се взрял в
рицаря
.
„Само един косъм от моята глава? “ възкликнал Бъркхарт с удивление. „Аз на драго сърце ще ти дам цел сноп от косата си, ако ти само ме снабдиш с парите, които са ми необходими, за да спечеля благоволението на Юлия.“ „Аз не ограничавам количеството, което ти можеш да теглиш,“ се изсмял царят. „Това е единственото ми условие: по косъм от твоята глава — за всеки 1000 флорини“. „Съгласен! “ казал радостно рицарят и като изтеглил сабята си, той щял да отреже цял сноп коса от главата си, за да я предложи на царя.
към текста >>
„Аз на драго сърце ще ти дам цел сноп от косата си, ако ти само ме снабдиш с парите, които са ми необходими, за да спечеля благоволението на Юлия.“ „Аз не ограничавам количеството, което ти можеш да теглиш,“ се изсмял
царят
.
„Предложи ми условията и аз ще ги приема, защото на всяка цена аз трябва да имам златото“. „Добре тогава,“ казал гномът. „Аз не ще поискам голямо нещо: само по един косъм от твоята глава за всеки хиляда флорини.“ Като казал това, той пак се взрял в рицаря. „Само един косъм от моята глава? “ възкликнал Бъркхарт с удивление.
„Аз на драго сърце ще ти дам цел сноп от косата си, ако ти само ме снабдиш с парите, които са ми необходими, за да спечеля благоволението на Юлия.“ „Аз не ограничавам количеството, което ти можеш да теглиш,“ се изсмял
царят
.
„Това е единственото ми условие: по косъм от твоята глава — за всеки 1000 флорини“. „Съгласен! “ казал радостно рицарят и като изтеглил сабята си, той щял да отреже цял сноп коса от главата си, за да я предложи на царя. „Не така“, казал Пипо. „Само по един косъм на веднъж и той ще бъде изтеглян из корен от самия мене.“ Рицарят слязъл от коня и като се навел, гномът изтеглил само един косъм от главата му, след което хвърлил една торба злато пред нозете на Бъркхарт. „Благодаря! “ казал рицарят като прегърнал торбата и се зарадвал на нейното съдържание.
към текста >>
“ казал радостно
рицарят
и като изтеглил сабята си, той щял да отреже цял сноп коса от главата си, за да я предложи на
царя
.
„Аз не ще поискам голямо нещо: само по един косъм от твоята глава за всеки хиляда флорини.“ Като казал това, той пак се взрял в рицаря. „Само един косъм от моята глава? “ възкликнал Бъркхарт с удивление. „Аз на драго сърце ще ти дам цел сноп от косата си, ако ти само ме снабдиш с парите, които са ми необходими, за да спечеля благоволението на Юлия.“ „Аз не ограничавам количеството, което ти можеш да теглиш,“ се изсмял царят. „Това е единственото ми условие: по косъм от твоята глава — за всеки 1000 флорини“. „Съгласен!
“ казал радостно
рицарят
и като изтеглил сабята си, той щял да отреже цял сноп коса от главата си, за да я предложи на
царя
.
„Не така“, казал Пипо. „Само по един косъм на веднъж и той ще бъде изтеглян из корен от самия мене.“ Рицарят слязъл от коня и като се навел, гномът изтеглил само един косъм от главата му, след което хвърлил една торба злато пред нозете на Бъркхарт. „Благодаря! “ казал рицарят като прегърнал торбата и се зарадвал на нейното съдържание. „Няма нужда от благодарност“, отвърнал гномът. „Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а рицарят се върнал радостен със своята торба злато в замъка си.
към текста >>
„Само по един косъм на веднъж и той ще бъде изтеглян из корен от самия мене.“
Рицарят
слязъл от коня и като се навел, гномът изтеглил само един косъм от главата му, след което хвърлил една торба злато пред нозете на Бъркхарт. „Благодаря!
“ възкликнал Бъркхарт с удивление. „Аз на драго сърце ще ти дам цел сноп от косата си, ако ти само ме снабдиш с парите, които са ми необходими, за да спечеля благоволението на Юлия.“ „Аз не ограничавам количеството, което ти можеш да теглиш,“ се изсмял царят. „Това е единственото ми условие: по косъм от твоята глава — за всеки 1000 флорини“. „Съгласен! “ казал радостно рицарят и като изтеглил сабята си, той щял да отреже цял сноп коса от главата си, за да я предложи на царя. „Не така“, казал Пипо.
„Само по един косъм на веднъж и той ще бъде изтеглян из корен от самия мене.“
Рицарят
слязъл от коня и като се навел, гномът изтеглил само един косъм от главата му, след което хвърлил една торба злато пред нозете на Бъркхарт. „Благодаря!
“ казал рицарят като прегърнал торбата и се зарадвал на нейното съдържание. „Няма нужда от благодарност“, отвърнал гномът. „Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а рицарят се върнал радостен със своята торба злато в замъка си. Сега той почнал да разширява замъка си по един прекрасен стил. Той накупил скъпи мебели, наел слуги и готвачи, заизпращал покани за обеди и балове, и всяка вечер ходил на Унтерсберг за торба злато, като в замяна оставал по косъм от своята коса.
към текста >>
“ казал
рицарят
като прегърнал торбата и се зарадвал на нейното съдържание.
„Аз на драго сърце ще ти дам цел сноп от косата си, ако ти само ме снабдиш с парите, които са ми необходими, за да спечеля благоволението на Юлия.“ „Аз не ограничавам количеството, което ти можеш да теглиш,“ се изсмял царят. „Това е единственото ми условие: по косъм от твоята глава — за всеки 1000 флорини“. „Съгласен! “ казал радостно рицарят и като изтеглил сабята си, той щял да отреже цял сноп коса от главата си, за да я предложи на царя. „Не така“, казал Пипо. „Само по един косъм на веднъж и той ще бъде изтеглян из корен от самия мене.“ Рицарят слязъл от коня и като се навел, гномът изтеглил само един косъм от главата му, след което хвърлил една торба злато пред нозете на Бъркхарт. „Благодаря!
“ казал
рицарят
като прегърнал торбата и се зарадвал на нейното съдържание.
„Няма нужда от благодарност“, отвърнал гномът. „Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а рицарят се върнал радостен със своята торба злато в замъка си. Сега той почнал да разширява замъка си по един прекрасен стил. Той накупил скъпи мебели, наел слуги и готвачи, заизпращал покани за обеди и балове, и всяка вечер ходил на Унтерсберг за торба злато, като в замяна оставал по косъм от своята коса. Скоро почнало да се мълви на всякъде за богатствата на Бъркхарт фон Толенщайн и всеки се чудел и идвал да види и да се възхищава на богатствата на рицаря.
към текста >>
„Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а
рицарят
се върнал радостен със своята торба злато в замъка си.
“ казал радостно рицарят и като изтеглил сабята си, той щял да отреже цял сноп коса от главата си, за да я предложи на царя. „Не така“, казал Пипо. „Само по един косъм на веднъж и той ще бъде изтеглян из корен от самия мене.“ Рицарят слязъл от коня и като се навел, гномът изтеглил само един косъм от главата му, след което хвърлил една торба злато пред нозете на Бъркхарт. „Благодаря! “ казал рицарят като прегърнал торбата и се зарадвал на нейното съдържание. „Няма нужда от благодарност“, отвърнал гномът.
„Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а
рицарят
се върнал радостен със своята торба злато в замъка си.
Сега той почнал да разширява замъка си по един прекрасен стил. Той накупил скъпи мебели, наел слуги и готвачи, заизпращал покани за обеди и балове, и всяка вечер ходил на Унтерсберг за торба злато, като в замяна оставал по косъм от своята коса. Скоро почнало да се мълви на всякъде за богатствата на Бъркхарт фон Толенщайн и всеки се чудел и идвал да види и да се възхищава на богатствата на рицаря. Сега съгласието на Юлия било лесно спечелено и не след дълго стените на замъка заечали от весела музика, пирове и смехове, защото там се празнувала сватбата на храбрия рицар с прекрасната графиня. Всички благородници били поканени и всичките дошли да вземат участие във веселбата.
към текста >>
Скоро почнало да се мълви на всякъде за богатствата на Бъркхарт фон Толенщайн и всеки се чудел и идвал да види и да се възхищава на богатствата на
рицаря
.
“ казал рицарят като прегърнал торбата и се зарадвал на нейното съдържание. „Няма нужда от благодарност“, отвърнал гномът. „Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а рицарят се върнал радостен със своята торба злато в замъка си. Сега той почнал да разширява замъка си по един прекрасен стил. Той накупил скъпи мебели, наел слуги и готвачи, заизпращал покани за обеди и балове, и всяка вечер ходил на Унтерсберг за торба злато, като в замяна оставал по косъм от своята коса.
Скоро почнало да се мълви на всякъде за богатствата на Бъркхарт фон Толенщайн и всеки се чудел и идвал да види и да се възхищава на богатствата на
рицаря
.
Сега съгласието на Юлия било лесно спечелено и не след дълго стените на замъка заечали от весела музика, пирове и смехове, защото там се празнувала сватбата на храбрия рицар с прекрасната графиня. Всички благородници били поканени и всичките дошли да вземат участие във веселбата. От тогава замъка Толеншайн станал място на непрекъснати, всевъзможни богати пиршества и вратите на замъка били отворени за гости денем и нощем. Всевъзможни хора — паразити пълнели замъка, в който обеди, танци, маскаради, турнири, театрални представления и ловджийски екскурзии следвали непрекъснато едно след друго, а прекрасната Юлия имала приятното удоволствие да бъде заобиколена постоянно от обожатели и ласкатели. С похвалите растяла и суетността й.
към текста >>
Сега съгласието на Юлия било лесно спечелено и не след дълго стените на замъка заечали от весела музика, пирове и смехове, защото там се празнувала сватбата на храбрия
рицар
с прекрасната графиня.
„Няма нужда от благодарност“, отвърнал гномът. „Внимавай само косата на главата ти след време да не се окаже недостатъчна за набавяне на златото, което ще е необходимо да задоволи лакомията на твоята Юлия.“ Като казал това, гномът изчезнал, а рицарят се върнал радостен със своята торба злато в замъка си. Сега той почнал да разширява замъка си по един прекрасен стил. Той накупил скъпи мебели, наел слуги и готвачи, заизпращал покани за обеди и балове, и всяка вечер ходил на Унтерсберг за торба злато, като в замяна оставал по косъм от своята коса. Скоро почнало да се мълви на всякъде за богатствата на Бъркхарт фон Толенщайн и всеки се чудел и идвал да види и да се възхищава на богатствата на рицаря.
Сега съгласието на Юлия било лесно спечелено и не след дълго стените на замъка заечали от весела музика, пирове и смехове, защото там се празнувала сватбата на храбрия
рицар
с прекрасната графиня.
Всички благородници били поканени и всичките дошли да вземат участие във веселбата. От тогава замъка Толеншайн станал място на непрекъснати, всевъзможни богати пиршества и вратите на замъка били отворени за гости денем и нощем. Всевъзможни хора — паразити пълнели замъка, в който обеди, танци, маскаради, турнири, театрални представления и ловджийски екскурзии следвали непрекъснато едно след друго, а прекрасната Юлия имала приятното удоволствие да бъде заобиколена постоянно от обожатели и ласкатели. С похвалите растяла и суетността й. Колкото повече нейните желания бивали задоволявани, толкова те ставали и по-многобройни.
към текста >>
Още веднъж Бъркхарт отишъл на Унтерсбег, за да помоли
царя
на гномите да му даде пари но в замяна той нямал нито един косъм за отплата.
Всички зли зачатъци на неговата природа почнали силно да се проявяват и да дават изобилен плод. Той станал към слугите си истински тиран, а пред жена си малодушен подлец, когото тя третирала като роб. От грижи той преждевременно остарял, а косата на главата му — от ден на ден ставала все по рядка. По тоя начин той прекарал няколко години в истинска мизерия, през което време горкият Бъркхарт останал съвсем без коса. И последният флорин бил изхарчен, но графинята била поръчала голям турнир и обед, на който били поканени много знатни господа и дами.
Още веднъж Бъркхарт отишъл на Унтерсбег, за да помоли
царя
на гномите да му даде пари но в замяна той нямал нито един косъм за отплата.
Гномът се явил, а рицарят като снел своя шлем, показал му печалното състояние на своята глава, като се надявал чрез това да спечели милостта на царя. „А, Бъркхарт“, казал Пипо. „Не ти ли казах да внимаваш, да не би един ден косата ти да се укаже недостатъчна? “ „Сега аз виждам моята глупост“, въздъхнал рицарят, но моля ти се, дай ми още само една торба злато, за да се не опозоря.“ „А-ха! “ изсмял се гномът.
към текста >>
Гномът се явил, а
рицарят
като снел своя шлем, показал му печалното състояние на своята глава, като се надявал чрез това да спечели милостта на
царя
.
Той станал към слугите си истински тиран, а пред жена си малодушен подлец, когото тя третирала като роб. От грижи той преждевременно остарял, а косата на главата му — от ден на ден ставала все по рядка. По тоя начин той прекарал няколко години в истинска мизерия, през което време горкият Бъркхарт останал съвсем без коса. И последният флорин бил изхарчен, но графинята била поръчала голям турнир и обед, на който били поканени много знатни господа и дами. Още веднъж Бъркхарт отишъл на Унтерсбег, за да помоли царя на гномите да му даде пари но в замяна той нямал нито един косъм за отплата.
Гномът се явил, а
рицарят
като снел своя шлем, показал му печалното състояние на своята глава, като се надявал чрез това да спечели милостта на
царя
.
„А, Бъркхарт“, казал Пипо. „Не ти ли казах да внимаваш, да не би един ден косата ти да се укаже недостатъчна? “ „Сега аз виждам моята глупост“, въздъхнал рицарят, но моля ти се, дай ми още само една торба злато, за да се не опозоря.“ „А-ха! “ изсмял се гномът. „Нищото получава нищо; няма косми, няма пари.
към текста >>
“ „Сега аз виждам моята глупост“, въздъхнал
рицарят
, но моля ти се, дай ми още само една торба злато, за да се не опозоря.“ „А-ха!
И последният флорин бил изхарчен, но графинята била поръчала голям турнир и обед, на който били поканени много знатни господа и дами. Още веднъж Бъркхарт отишъл на Унтерсбег, за да помоли царя на гномите да му даде пари но в замяна той нямал нито един косъм за отплата. Гномът се явил, а рицарят като снел своя шлем, показал му печалното състояние на своята глава, като се надявал чрез това да спечели милостта на царя. „А, Бъркхарт“, казал Пипо. „Не ти ли казах да внимаваш, да не би един ден косата ти да се укаже недостатъчна?
“ „Сега аз виждам моята глупост“, въздъхнал
рицарят
, но моля ти се, дай ми още само една торба злато, за да се не опозоря.“ „А-ха!
“ изсмял се гномът. „Нищото получава нищо; няма косми, няма пари. Това е и краят на нашия договор.“ „Поискай, каквото пожелаеш“ извикал рицарят. Аз нямам нито един косъм. Вземи душата ми, но дай ми само една торба злато.
към текста >>
Това е и краят на нашия договор.“ „Поискай, каквото пожелаеш“ извикал
рицарят
.
„А, Бъркхарт“, казал Пипо. „Не ти ли казах да внимаваш, да не би един ден косата ти да се укаже недостатъчна? “ „Сега аз виждам моята глупост“, въздъхнал рицарят, но моля ти се, дай ми още само една торба злато, за да се не опозоря.“ „А-ха! “ изсмял се гномът. „Нищото получава нищо; няма косми, няма пари.
Това е и краят на нашия договор.“ „Поискай, каквото пожелаеш“ извикал
рицарят
.
Аз нямам нито един косъм. Вземи душата ми, но дай ми само една торба злато. Чуй, аз ти се моля само за една торба злато! Напразно Бъркхарт се молил на гнома. Пипо бил неумолим.
към текста >>
Това отчаяло
рицаря
, та като се разядосал, извикал: „Адско куче!
Вземи душата ми, но дай ми само една торба злато. Чуй, аз ти се моля само за една торба злато! Напразно Бъркхарт се молил на гнома. Пипо бил неумолим. Той само му се смеел.
Това отчаяло
рицаря
, та като се разядосал, извикал: „Адско куче!
Ти си завършил своята дяволска работа. С всеки косъм, който отнемаше от главата ми, ти ми отнемаше и част от моето мъжество. Сега аз виждам, че ти си бил мой враг. Възвърни ми изгубената енергия. Възвърни ми прекрасната златна коса, от която си ме лишил чрез твоето проклето злато.
към текста >>
Аз се смея на теб и на твоите заплашвания, но ако желаеш да ти се върне косата, ти ще я получиш.“ Като казал това, гномът изтеглил едно въже, оплетено от косата на Бъркхарта и го подхвърлил пред нозете на
рицаря
След това той изчезнал в дълбините на Унтерсберга, а от всички страни проечал подигравателен смях, който като че идел от множество невидими зрители.
Възвърни ми прекрасната златна коса, от която си ме лишил чрез твоето проклето злато. Върни ми я, или чакай за отплата от Толенщайновци! “ Но джуджето пак се изсмяло. „Глупец, казало то, нима искаш да ме уплашиш? Или сега ще прокълнеш тогова, от когото получаваше всичко, що желаеше?
Аз се смея на теб и на твоите заплашвания, но ако желаеш да ти се върне косата, ти ще я получиш.“ Като казал това, гномът изтеглил едно въже, оплетено от косата на Бъркхарта и го подхвърлил пред нозете на
рицаря
След това той изчезнал в дълбините на Унтерсберга, а от всички страни проечал подигравателен смях, който като че идел от множество невидими зрители.
Рицарят се върнал в къщи и се заключил в спалнята си. В замъка Толенщайн всички чакали да се почне големия турнир. Рицари в блестящи брони и дами в скъпи облекла пълнели залите, а долу в яхърите богато накитени коне, до които имало слуги в светли премени, цвилили и ритали земята, като нетърпеливо чакали започването на турнира, което очаквало само появяването на домакина Тръбите свирели, но Бъркхарт се не виждал. Слуги постоянно били пращани до стаята му, но те намира и вратата му заключена и никой им не отварял. Най-после Юлия изгубила търпение, отишла към стаята със стиснати юмруци, но нейните удари не предизвикали отговор.
към текста >>
Рицарят
се върнал в къщи и се заключил в спалнята си.
Върни ми я, или чакай за отплата от Толенщайновци! “ Но джуджето пак се изсмяло. „Глупец, казало то, нима искаш да ме уплашиш? Или сега ще прокълнеш тогова, от когото получаваше всичко, що желаеше? Аз се смея на теб и на твоите заплашвания, но ако желаеш да ти се върне косата, ти ще я получиш.“ Като казал това, гномът изтеглил едно въже, оплетено от косата на Бъркхарта и го подхвърлил пред нозете на рицаря След това той изчезнал в дълбините на Унтерсберга, а от всички страни проечал подигравателен смях, който като че идел от множество невидими зрители.
Рицарят
се върнал в къщи и се заключил в спалнята си.
В замъка Толенщайн всички чакали да се почне големия турнир. Рицари в блестящи брони и дами в скъпи облекла пълнели залите, а долу в яхърите богато накитени коне, до които имало слуги в светли премени, цвилили и ритали земята, като нетърпеливо чакали започването на турнира, което очаквало само появяването на домакина Тръбите свирели, но Бъркхарт се не виждал. Слуги постоянно били пращани до стаята му, но те намира и вратата му заключена и никой им не отварял. Най-после Юлия изгубила търпение, отишла към стаята със стиснати юмруци, но нейните удари не предизвикали отговор. Тогава тя заповядала да разбият вратата.
към текста >>
Рицари
в блестящи брони и дами в скъпи облекла пълнели залите, а долу в яхърите богато накитени коне, до които имало слуги в светли премени, цвилили и ритали земята, като нетърпеливо чакали започването на турнира, което очаквало само появяването на домакина Тръбите свирели, но Бъркхарт се не виждал.
„Глупец, казало то, нима искаш да ме уплашиш? Или сега ще прокълнеш тогова, от когото получаваше всичко, що желаеше? Аз се смея на теб и на твоите заплашвания, но ако желаеш да ти се върне косата, ти ще я получиш.“ Като казал това, гномът изтеглил едно въже, оплетено от косата на Бъркхарта и го подхвърлил пред нозете на рицаря След това той изчезнал в дълбините на Унтерсберга, а от всички страни проечал подигравателен смях, който като че идел от множество невидими зрители. Рицарят се върнал в къщи и се заключил в спалнята си. В замъка Толенщайн всички чакали да се почне големия турнир.
Рицари
в блестящи брони и дами в скъпи облекла пълнели залите, а долу в яхърите богато накитени коне, до които имало слуги в светли премени, цвилили и ритали земята, като нетърпеливо чакали започването на турнира, което очаквало само появяването на домакина Тръбите свирели, но Бъркхарт се не виждал.
Слуги постоянно били пращани до стаята му, но те намира и вратата му заключена и никой им не отварял. Най-после Юлия изгубила търпение, отишла към стаята със стиснати юмруци, но нейните удари не предизвикали отговор. Тогава тя заповядала да разбият вратата. Ужасна гледка се открила пред погледа й. Бъркхарт фон Толенщайн лежал мъртъв на леглото си.
към текста >>
Човешкото и животинското
царства
не са единствените в обширния природен простор.
Теофраст Парацелз казва: „Както в нашия свят има вода и огън, видими тела и невидими, но признати, същности, също тъй има безброй още други такива, със свои особености по същност и съществуване, за които човешките същества малко или никак не знаят. При все това двата свята, нашият и техният, се примесват и хвърлят сянка единия върху другия. Поради тая причина, случки, които стават в невидимия свят, понякога могат да бъдат видени и във видимия. Както рибата живее във водата, така и всеки дух живее в своята среда. Елемента, в който ние дишаме и живеем, е въздуха, но за ундините водата е това, което е въздухът за нас,и както нам е странно, че водата е тяхната среда, така и тям може да е чудно, че ние дишаме във въздуха.
Човешкото и животинското
царства
не са единствените в обширния природен простор.
Всемогъществото Божие не е ограничено в грижата му само за тях. То без всяка мъчнотия може да промишлява и за природните духове и за много други неща, за които човек нищо не знае.“ Нимфите имат човешка форма. Техните къщи и палати са в етерния елемент на водата. Те живеят в общества, но едни от тях понякога се отделят и в самотни места, в потаен кът на някой извор, а други в пяната или струята на някой планински водопад. Изобщо, те са благоразположени към човешките същества, които са простодушни и незаблудени от фалшиви философски схващания: но те бягат и се крият от надменните (които мислят, че всичко знаят), от любопитните скептици, от свадливите и от покварени хора.
към текста >>
Тогава тя не само че се връща в своето
царство
, но и люто отмъщава на своя изменник.
Техните къщи и палати са в етерния елемент на водата. Те живеят в общества, но едни от тях понякога се отделят и в самотни места, в потаен кът на някой извор, а други в пяната или струята на някой планински водопад. Изобщо, те са благоразположени към човешките същества, които са простодушни и незаблудени от фалшиви философски схващания: но те бягат и се крият от надменните (които мислят, че всичко знаят), от любопитните скептици, от свадливите и от покварени хора. Има случаи, при които ундинки са се влюбвали в мъже, оженвали са се за тях и са имали от тях деца, които са расли като човешки същества. Казват, че те са много верни жени, но че са и много ревниви и тежко на оня мъж, който се окаже неверен към своята ундинка.
Тогава тя не само че се връща в своето
царство
, но и люто отмъщава на своя изменник.
Нимфите нямат човешки души и, поради това, нямат безсмъртие, но те могат да станат безсмъртни като се съединят с човека. Поради тая причина, те инстинктивно се привличат към хората. Има един разказ за благородника, граф Щауфенберг, който се оженил за една нимфа. Една вечер при залез-слънце графът се връщал от лов. Като яздел през гората, той чул сладък глас, който пеел омайно.
към текста >>
Разправих му, както и на
каруцаря
му, който дойде в тоя момент, че имам сведения за умъртвяването му, чрез удушване, като изказах увереност, че е възможно да го намерят изхвърлен край селото, когато си отидат.
На зададените, му въпроси, той обясни, че убития Тодор бил подмамен при една жена. която задирял, та като отишъл на сееща, тя, с мъжа си заедно, му устроили капан и го удушили. Знаяло още едно лице за това убийство, но участие не било вземало. За убийците отказа да посочи кои са, защото това не се позволявало, по причини, които обясни и той, както и други духове, при желание за узнаван: на известни престъпници. И действително на другата сутрин дойде един старец, който се нарече Иван Цонев, разправи ми, че син му Тодор изчезнал безследно преди една седмица, като се връщал вечерта от кръчмата, без да стигне до дома си, та някои хора му препоръчали да се отнесе до мене, за узнаване участта на сина си.
Разправих му, както и на
каруцаря
му, който дойде в тоя момент, че имам сведения за умъртвяването му, чрез удушване, като изказах увереност, че е възможно да го намерят изхвърлен край селото, когато си отидат.
Интересуваха се за убийците кои са, но им обясних, че това не могат да знаят, понеже не е позволено да се откриват, земното правосъдие не се зачита при приложение на божественото. Старецът заплака и си отидоха, а като приближили до селото, полският пазач ги пресрещнал и отправил при една група хора, където бил изхвърлен умъртвения Тодор Иванов. Каруцарят прегледал трупа и намерил на врата му въже, увито два пъти, с което е бил задушен умъртвения. Престъплението остана неоткрито от светската власт до преди 2 години, когато третото по светено в убийството лице, дъщерята на убийците, го разкри за отплата на баща си, който не й предал обещаната на времето награда за мълчанието й. Сега са в затвора, осъдени по на 12 годишен затвор, вън от онзи, по- ужасен и отвратителен, който ги очаква в другия живот. IV.
към текста >>
Каруцарят
прегледал трупа и намерил на врата му въже, увито два пъти, с което е бил задушен умъртвения.
За убийците отказа да посочи кои са, защото това не се позволявало, по причини, които обясни и той, както и други духове, при желание за узнаван: на известни престъпници. И действително на другата сутрин дойде един старец, който се нарече Иван Цонев, разправи ми, че син му Тодор изчезнал безследно преди една седмица, като се връщал вечерта от кръчмата, без да стигне до дома си, та някои хора му препоръчали да се отнесе до мене, за узнаване участта на сина си. Разправих му, както и на каруцаря му, който дойде в тоя момент, че имам сведения за умъртвяването му, чрез удушване, като изказах увереност, че е възможно да го намерят изхвърлен край селото, когато си отидат. Интересуваха се за убийците кои са, но им обясних, че това не могат да знаят, понеже не е позволено да се откриват, земното правосъдие не се зачита при приложение на божественото. Старецът заплака и си отидоха, а като приближили до селото, полският пазач ги пресрещнал и отправил при една група хора, където бил изхвърлен умъртвения Тодор Иванов.
Каруцарят
прегледал трупа и намерил на врата му въже, увито два пъти, с което е бил задушен умъртвения.
Престъплението остана неоткрито от светската власт до преди 2 години, когато третото по светено в убийството лице, дъщерята на убийците, го разкри за отплата на баща си, който не й предал обещаната на времето награда за мълчанието й. Сега са в затвора, осъдени по на 12 годишен затвор, вън от онзи, по- ужасен и отвратителен, който ги очаква в другия живот. IV. Към края на 1909 г или 1910 г. бях в София и когато вечерта се приготовлявах за отпътуване, извика ме един млад човек, от името на соф. аптекар г.
към текста >>
Княз
Борис
и Знеполска, се движат откъм запад в стройни походни колони чужди войски от трите рода оръжие — пехота, артилерия и кавалерия.
И действително, при няколко информации, които направих впоследствие, се разбра, че участта му е една от доста тежките, при която той за дълги години не ще има възможност да се отлъчва от местопребиванието си, нито да се разбира с нас и други. Съобщава: Cm. Д. Коларов, (Плевен). (Следва). Нещастният край на голямата война за България е виден в деня на обявяване мобилизацията — 10/IХ 1915 год. Събудих се по обикновеному рано утринта, на 10 септември 1915 г., и преди да стана от леглото, в един миг видях, че към Александровската площад в София, по ул.
Княз
Борис
и Знеполска, се движат откъм запад в стройни походни колони чужди войски от трите рода оръжие — пехота, артилерия и кавалерия.
Войниците бяха от голям ръст със стоманен цвят на лицето и с дълги пики (маждраци) в ръце — кавалеристите. Българите не оказаха никакво съпротивление. Граждани почти не се виждаха по улиците. Тези войски след няколко време напълниха площада и след това се упътиха да влязат в двореца през западната врата. Точно в този миг видението изчезна.
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Мироглед и творчество на художника
Борис
Георгиев. I.
Статия от Д-р Юстинус Кернер (продължение от кн. III.). 5. Окултна естетика: поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. Статия от Ив. Толев. 6.
Мироглед и творчество на художника
Борис
Георгиев. I.
Кратки животописни черти. II. Задачите на изкуството, според Бор. Георгиев. III. Творчество. IV. Няколко думи за изкуството и V. Заключение. Статия от Боян Боев (с две картини от същия художник: Странстващият пастир и Мадона). 7.
към текста >>
На тая Земя от начало още
царуват
всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога.
Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“.
На тая Земя от начало още
царуват
всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога.
Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т. е. да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос — проявлението на висшата, божествената Любов — дойде на тоя свят, зз да даде. на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на земята.
към текста >>
Те са за мене люлката на светлата зора,
царици
на звездите.
Нека любовта, препълнена с тъга, да бди в очите ти“. — Ах не, приятелю, тайнствени са твойте думи, аз не мога да ги разбера. „Цъфти си логосът и дава всичко, щото има той, под погледа на Слънцето, но не търпи да носи пъпки през мъглата зимна, вечна. — Ах не, приятелю, словата ти са непонятни, аз не мога да ги разбера. III. Сърцето ми, кат горска птичка, своето небе намери в твоите очи.
Те са за мене люлката на светлата зора,
царици
на звездите.
И мойте песни тънат в глъбините им. О остави ме да се понеса в това небе, в самотната му безграничност. О остави ме само да разкъсам облаците му и да разперя криле в слънчевото му сияние. IV. О свят, откъснах твойто цвете! Притиснах го до моето сърце — бодилът му ме бедна.
към текста >>
На паради, манифестации, уреждани от държавата, при
царски
и бойни празници, водят и учениците.
Той казва още, че днешното училище представлява трагедия на незнанието и неможенето. Нима случайно явление са стачките през миналата учебна година (1922/1923) в Ямбол, Дупница, Горна- Оряховица, Севлиево и в други градове ? Днешното училище боледува и то от болест неизлечима, хроническа. Преди всичко, държавата не трябва да се меси в училището и да иска да го използва за постигане свои собствени цели. Днешната държава се стреми чрез училището да насажда своите принципи, да насажда привързаност към днешния ред на нещата.
На паради, манифестации, уреждани от държавата, при
царски
и бойни празници, водят и учениците.
През последните войни, при победи над турци, сърби или гърци, водеха и учениците на тържествени молебени, отслужвани от духовенството. На много други празници се дава шовинистичен дух. На учениците често се държат беседи с шовинистичен дух, по нареждане от Министерството. С окръжно № 900 от 18 януари 1923 година до директорите на средните училища, окръжните училищни инспектори и пр. Министерството на Народного Просвещение предписа тържественото отпразнуване 50-годишнината от смъртта на Левски, при което да се уредят утра, забави и вечеринки, приходите от които, заедно със сумите, събрани чрез специална подписка, пусната него ден за волни пожертвувания, „да послужат за издигане паметник на българския „неизвестен воин“, който доблестно през двете войни изпълни завета на Левски“.
към текста >>
Основа
цар
Фридрихския университет в самото сърце на Елзас, в Щрасбург, похарчи 14 милиона и издигна един великолепен палат на науката, който много повече ще помогне за понемчването на елзасците,, отколкото всички репресивни мерки.
I, стр. 242, говори, че училището може да служи за насаждане на национализма. Той казва, че национализмът не значи национален егоизъм, но от примерите, които дава, се вижда, какво той разбира под национализъм: „60 години подир тези пламенни речи (на Фихте) победоносна Германия поби гордо знамето си на Щрасбург и Мец. Но старите немски поселения бяха вече изгубили всяко национално чувство. Какво направи тогава Германия ?
Основа
цар
Фридрихския университет в самото сърце на Елзас, в Щрасбург, похарчи 14 милиона и издигна един великолепен палат на науката, който много повече ще помогне за понемчването на елзасците,, отколкото всички репресивни мерки.
Ето още два примера: когато Англия пожела да осигури своето владичество в Нормандия, една от грижите й бе да основе Канския университет в 1436 година. В 1572 година Испания поиска да се установи по-трайно в Холандия и основа университета в Дуе“. Днешното училище може да се сравни, както казва Violino Primo, с казармата или със затвора. Това ще стане ясно от онова, което следва по-долу. На пръв поглед, това сравнение е пресилено, но като се вникне по-дълбоко и се противопостави днешното училище на новото, ще се види, колко е вярно то.
към текста >>
Треба да
царува
любовна атмосфера.
прощавам ти! С това дали ще му повлияете, дали ще го трогнете, дали по този начин ще събудите висшето у него? “ Недоразумение! Не по този начин трябва да се действува, а трябва да се измени духа в целото училище. Само ако така направим, а духът на училището остане сжщия, няма никаква полза.
Треба да
царува
любовна атмосфера.
Тъй както слънчевите лжчи убиват всички микроби, така и лжчите от слънцето на любовта раз- виват висшето, и всичко низше се превръща във висше чрез духовна алхимия. Нема никаква полза от това, да оти- деш при един ученик и да му ка- жеш: „аз те обичам, прощавам ти, стани и ти добър! “ Любовьта трябва да бъде въздуха, който дишат всички в училището. Тя ще направи излишни наказанията, защото ще изчез- нат простъпките. Днешното училище налага наказания, намалява поведението и с това мисли, че допринася нещо.
към текста >>
Ако не
царува
любовта, би се проявило низшето.
Никакво наказание, никакво намаляване на поведението в новото училище! Всичко това трябва да изчезне. Но де е любовта — този най-главен възпитателен фактор — в днешното училище ? От днешното училище вее студ! Какви грамадни дебели стени има между учителя и ученика ?
Ако не
царува
любовта, би се проявило низшето.
Правилниците за дисциплината в бъдещето училище ще бъдат писани главно в сърцата на всички, а не на книга, и най-главния член от правилника ще бъде: любовта. Важни са думите на П. К. Джнов: „Нема по-велик цвет от любовта. Принципално трябва да решим въпроса: със сила или с любов“. Соловйов казва: „Когато искаме да осжществим доброто чрез насилие, с това показваме, че сме уверени в безсилието на доброто“.
към текста >>
Това е преживял и Христо Досев в
Швейцария
(Виж: „Разкази и статии“ от него, том I, книгоиздателство „Възраждане“): „Аз гледам планината, езерото, последните блуждаещи слънчеви лъчи, чернеещата гора.
Това го твърдят всички мистици. Немският мистик Ангелус Силезиус казва : „Който не е всичко, той е още съвсем малко“. Клод де Сен Мартен казва: „Какво е зло ? Злото е частично отделяне от общия живот“. Не само мистикът, но и други могат да преживеят в празнични минути на своя живот това единство.
Това е преживял и Христо Досев в
Швейцария
(Виж: „Разкази и статии“ от него, том I, книгоиздателство „Възраждане“): „Аз гледам планината, езерото, последните блуждаещи слънчеви лъчи, чернеещата гора.
И изведнъж чувствам, че всичко това не е отделно от мене, че и аз, и планините, и гората и лъчите сме едно велико цяло. От мене отлита всичко. Остава ми само съзнанието и усещането на единното, великото и прекрасното. Пред мене неволно минават лицата на познати хора —- любими и нелюбими — сега и те са неделими от мен. Те и аз сме едно и сжщо.
към текста >>
Тогава може да попита некой: „ възможно ли е едно общество, дето да
царува
пълна индивидуална свобода ?
Може ли слаба душа да люби враговете? А там е силата на любовта. Душата трябва да е силна индивидуалност, за да може да се жертва, да може да люби враговете. Новата култура ще бъде култура на свободни хора, а не на роби, братство на свободни, а не на робски души. Новата култура ще бъде култура, която ще изключва всяко насилие.
Тогава може да попита некой: „ възможно ли е едно общество, дето да
царува
пълна индивидуална свобода ?
Нема ли свободата на единия да бъде в ущърб на свободата на другия“ ? — Не, но само при едно условие: когато е реализирана и любовта. Това е същественото условие. Значи, след процеса на разединението иде процеса на единението, при което се запазват плодовете, добити през периода на разединението (именно: стремежа към свобода, силната личност). И този процес на единението е вече почнал.
към текста >>
6—10; 3) Дейност на окултния университет „Гьотеанум“ в
Швейцария
“, във „Всемирна Летопис“ год.
I, кн. 4 и 5, 2) „Окултизъм и възпитание. Неотложни училищни реформи. Бъдещето училище, във „Всемирна Летопис“, год. I., кн.
6—10; 3) Дейност на окултния университет „Гьотеанум“ в
Швейцария
“, във „Всемирна Летопис“ год.
II. кн. 4; 4) Нова дейност на окултния университет „Гьотеанум“. Окултното движение в Германия през последните години, в Всемирна Летопис, год. III, кн. 1 и 2; 5) „Към ново училище“, в „Всемирна Летопис“, год.
към текста >>
5) Виж „Дейност на окултния университети „Гьотеанум“ в
Швейцария
(в спис.
1 и 2; 5) „Към ново училище“, в „Всемирна Летопис“, год. III, кн. 4. 2) Бюлетин на Валдорфското училище, № 3. 3) Виж: „Осъществяване тричленността на социалния организъм“ от Д-р Р. Щайнер. 4) Виж: „Свободно възпитание", год 1, стр. 51.
5) Виж „Дейност на окултния университети „Гьотеанум“ в
Швейцария
(в спис.
„Всемирна Летопис“, год. II, кн. 4) и „Нова дейност“ на окултния университети „Гьотеанум“. Окултното движение в Германия през последните години“ (в спис. „Всемирна Летопис“, год.
към текста >>
Кацаров
в „Свободно възпитание“: „Яснополянското училище“.
„Всемирна Летопис“, год. III, кн. 1 и 2). 6) Виж статията на Михел Бауер, основен учител в Германия: „Д-р Рудолф Щайнер и педагогиката". 7) Виж статията на Д.
Кацаров
в „Свободно възпитание“: „Яснополянското училище“.
8) Виж речта му на 7 септември 1919 год. при тържественото откриване на Свободното Валдорфско училище. 9) В списание „Свободно общество“, год.I, кн, 4 — 5, 1923 година. Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн.III) Страданията се увеличават и сомнамбулизмът става по-пълен Тя роди втори път на 28. декември, след което веднага я втресе с припадъци, през време на които г-жа Хауфе мислеше, че лежи в една голяма църква; резултатът от това бе ред тръпки и отегчаване на сомнамбулното й състояние.
към текста >>
Към тая цел е устремил своите усилия и младият български художник,
Борис
Георгиев, от чиито картини поместваме в Всемирна Летопис няколко репродукции.
А най- високата добродетел е любовта. С какви веществени средства би могъл съвременният живописец да представи един светъл дух в неговата действителна същина? Това е, разумява се, невъзможно. Той може да ни даде само една слаба идея за скритото, окултното същество и за неговата космическа функция. И това, за сега, е достатъчно.
Към тая цел е устремил своите усилия и младият български художник,
Борис
Георгиев, от чиито картини поместваме в Всемирна Летопис няколко репродукции.
Четците сами ще могат да се:произнесат за качествата и достойнствата на неговите художествени произведения откъм идея и изпълнение. Ние съставляваме част от живата природа. Като такива и като отделни личности, ние представляваме от себе си неизследими бездни за изучване и възпроизвеждане. Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция. Формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об5), които образуват неговата лъчиста и цветна аура — всичко това трябва да доставя изобилен и необходими материал на живописеца за възпроизвеждане.
към текста >>
Мистицизмът на средните векове не им е доставил нужните веществени средства за проявление на талантите им, както и музикалните средства (съвременните инструменти) се оказаха не напълно годни за възпроизвеждане, дори от такива великани на музикалната мисъл и вдъхновение, като Бетховен, Вагнер, Верди, Гуно,
Моцарт
, Бах и мн.
Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага . . . И тъй, на живописта, както и на музиката, предстои тепърва да усъвършенстват средствата на своите реализации. Великите художници на миналото, като Леонардо да Винчи, Рембранд, Дюрер, Густав Доре и мн. др., са постигнали много, но не всичко.
Мистицизмът на средните векове не им е доставил нужните веществени средства за проявление на талантите им, както и музикалните средства (съвременните инструменти) се оказаха не напълно годни за възпроизвеждане, дори от такива великани на музикалната мисъл и вдъхновение, като Бетховен, Вагнер, Верди, Гуно,
Моцарт
, Бах и мн.
др., на висшите звукови трептения. (Следва) _______________________________________________________________________________ 1) Вж. Кабалистическата карта на Кунрзда и обяснения на Кабалата за сефиротит (Веем. Летопис, год. I. кн, VIII.) 2) Вж.
към текста >>
Мироглед и творчество на художника
Борис
Георгиев I.
5) Вж. статията „Изследванията на Райхенбаха“ от Боян Боев в „Веем. Летопис“, год. II кн. V. Боян Боев.
Мироглед и творчество на художника
Борис
Георгиев I.
Кратки животописни черти Роден е във Варна в 1888 година. Част от детинството си е прекарал в Русия, дето е следвал и в гимназията. Там следвал известно време и по живопис. Известно време следвал и в Мюнхенската художествена академия (през 1909 и 1910 година). След това искал да се запознае с живота, но не от книги, а чрез по-близко допиране със самия живот.
към текста >>
Според
Борис
Георгиев, всеки човек трябва да съедини в себе си по хармоничен начин физическата и духовната работа.
Решил да прекара известно време там (в Тиролските Алпи — Австрия) на доста голяма височина, построил си колиба и помагал на околните селяни. И те му помагали. Почнал да обработва малко парче земя. Насадил лук, картофи, леща, зеле, колкото да задоволи своите нужди. Днес едни работят само физически, без да им остава време за духовна работа, а други работят само умствено, а физически се израждат.
Според
Борис
Георгиев, всеки човек трябва да съедини в себе си по хармоничен начин физическата и духовната работа.
И наистина, в новата култура всеки ще работи едновременно и физически и духовно, за да не бъде едностранчиво развит, както е днес. Паралелно с това, у Борис Георгиев почва вътрешна духовна работа. Той има дълбоки преживявания в тези снежни висоти. У него се заражда желание да изрази преживяното. Така почва да рисува.
към текста >>
Паралелно с това, у
Борис
Георгиев почва вътрешна духовна работа.
Почнал да обработва малко парче земя. Насадил лук, картофи, леща, зеле, колкото да задоволи своите нужди. Днес едни работят само физически, без да им остава време за духовна работа, а други работят само умствено, а физически се израждат. Според Борис Георгиев, всеки човек трябва да съедини в себе си по хармоничен начин физическата и духовната работа. И наистина, в новата култура всеки ще работи едновременно и физически и духовно, за да не бъде едностранчиво развит, както е днес.
Паралелно с това, у
Борис
Георгиев почва вътрешна духовна работа.
Той има дълбоки преживявания в тези снежни висоти. У него се заражда желание да изрази преживяното. Така почва да рисува. Той казва, че в градовете не би могъл да рисува ; там той би издребнял, защото животът в днешните градове е изкуствен. Нужно е близко общение с природата.
към текста >>
„Аз, казва
Борис
Георгиев, не мога да ходя по каменните плочи на града.
Той има дълбоки преживявания в тези снежни висоти. У него се заражда желание да изрази преживяното. Така почва да рисува. Той казва, че в градовете не би могъл да рисува ; там той би издребнял, защото животът в днешните градове е изкуствен. Нужно е близко общение с природата.
„Аз, казва
Борис
Георгиев, не мога да ходя по каменните плочи на града.
Чувствам насъщна вътрешна нужда да съзерцавам изгрева и залеза на слънцето, да чувам пението на птичките. В градовете аз не бих могъл да творя“. В планината Георгиев се чувства в общение с вечното, чувства се по-близко до божественото. Възвишеното, прекрасното, вечното заговорва в душата му. Там той получава вдъхновение.
към текста >>
„Гласът на Бога може да се чувства в планината, казва
Борис
Георгиев.
В градовете аз не бих могъл да творя“. В планината Георгиев се чувства в общение с вечното, чувства се по-близко до божественото. Възвишеното, прекрасното, вечното заговорва в душата му. Там той получава вдъхновение. Особено в снежно време, в дълбоката тишина на снежната планина той долавя тайната на битието, почва да разбира това, що лежи в основата му.
„Гласът на Бога може да се чувства в планината, казва
Борис
Георгиев.
Човек в планината по-ясно чувства възвишеното, което живее в глъбините на душата му. И така Борис Георгиев чувства нужда да изрази преживяното с бои и линии. Така неговите картини стават негов „интимен дневник“, както се изразява той. „За мен планината е необходима, казва той. Това е един закон за мен“.
към текста >>
И така
Борис
Георгиев чувства нужда да изрази преживяното с бои и линии.
Възвишеното, прекрасното, вечното заговорва в душата му. Там той получава вдъхновение. Особено в снежно време, в дълбоката тишина на снежната планина той долавя тайната на битието, почва да разбира това, що лежи в основата му. „Гласът на Бога може да се чувства в планината, казва Борис Георгиев. Човек в планината по-ясно чувства възвишеното, което живее в глъбините на душата му.
И така
Борис
Георгиев чувства нужда да изрази преживяното с бои и линии.
Така неговите картини стават негов „интимен дневник“, както се изразява той. „За мен планината е необходима, казва той. Това е един закон за мен“. Думите на Б. Георгиев за влиянието на планината върху душата не е ли опитал всеки със себе си?
към текста >>
В Алпите
Борис
Георгиев не е бил сам.
IV, в статията „Влиянието на природата върху личността“ (от Петрана Динолова) са изказани подобни мисли: „В Родопите има един връх, наречен Алабак, а това значи Алла-ха бак (виж Бога). Иван Вазов казва така за посещението си в Родопите: Аз чувствам някакво щастие и лекост в цялото си същество, някаква неизразима драгост, чиста и светла като лазурното пространство и онази извънредна ясност на мислите, която са способни да дават ефирните височини. Спомням си, че на рилските върхове внезапно ми дохождат идеи и чувства, които бих могъл може би да изразя тогава, но които сега съм неспособен не само да изразя, но и да си ги въз- създам в ума. Заедно с напущането на небесната област и постепенното приближаване към земята, сякаш че на гърба ми пак ляга товара на грижите и безпокойствията й“. Окултизмът е в състояние да хвърли светлина по въпроса за влиянието на планината върху душата и тялото.
В Алпите
Борис
Георгиев не е бил сам.
После дошла и сестра му. Но в 1914 година се обявява общоевропейската война. Тая част на Алпите става военна зона (в войната между австрийци и италианци). Цялото население и той трябвало да евакуират местността. Той преминава в Италия и се установява със сестра си в Флоренция.
към текста >>
Задачит на изкуството, според
Борис
Георгиев Според него, истинската природа на човека е духовна.
В тях ще прочетете голямо страдание. Какво трябва да преживяват тия същества! Кой не е учуден от погледа на вола! Без любов към животните, без събуждане на нежни чувства към околните същества, как ще може човек да почувства висшето в себе си? “ II.
Задачит на изкуството, според
Борис
Георгиев Според него, истинската природа на човека е духовна.
Всеки един, казва той, каквато работа и да върши, трябва да чувства връзките си с цялото човечество. „Да заковеш една маса е по-малко важно, казва той, отколкото да утешиш един нещастен“. Изкуството, според Борис Георгиев, трябва да освободи човека от гнета на материалното битие, да го направи свободен. Под това се разбира следното: да се събуди висшето, божественото в душата му. Чрез съзерцание на художественото произведение човек трябва да почувства, че в основата на битието лежи възвишеното, великата хармония.
към текста >>
Изкуството, според
Борис
Георгиев, трябва да освободи човека от гнета на материалното битие, да го направи свободен.
Без любов към животните, без събуждане на нежни чувства към околните същества, как ще може човек да почувства висшето в себе си? “ II. Задачит на изкуството, според Борис Георгиев Според него, истинската природа на човека е духовна. Всеки един, казва той, каквато работа и да върши, трябва да чувства връзките си с цялото човечество. „Да заковеш една маса е по-малко важно, казва той, отколкото да утешиш един нещастен“.
Изкуството, според
Борис
Георгиев, трябва да освободи човека от гнета на материалното битие, да го направи свободен.
Под това се разбира следното: да се събуди висшето, божественото в душата му. Чрез съзерцание на художественото произведение човек трябва да почувства, че в основата на битието лежи възвишеното, великата хармония. Той да почувства, че животът има дълбок смисъл. „В този смисъл, казва Борис Георгиев, изкуството е допринасяне на религията, то е тайнство, то е едно велико дело. То е нещо чисто мистично.
към текста >>
„В този смисъл, казва
Борис
Георгиев, изкуството е допринасяне на религията, то е тайнство, то е едно велико дело.
„Да заковеш една маса е по-малко важно, казва той, отколкото да утешиш един нещастен“. Изкуството, според Борис Георгиев, трябва да освободи човека от гнета на материалното битие, да го направи свободен. Под това се разбира следното: да се събуди висшето, божественото в душата му. Чрез съзерцание на художественото произведение човек трябва да почувства, че в основата на битието лежи възвишеното, великата хармония. Той да почувства, че животът има дълбок смисъл.
„В този смисъл, казва
Борис
Георгиев, изкуството е допринасяне на религията, то е тайнство, то е едно велико дело.
То е нещо чисто мистично. То изразява нашия стремеж към отвъдното, към мистичното. Трагедията на днешното изкуство е в изгубване на съзнанието, че изкуството е религия, че то е свещенодействие, че то е Слово Божие, чрез което душата се освобождава. Днес изкуството е изгубило това съдържание. Целта на изкуството не може да бъде да отрази действителността точно, защото и без изкуството виждаме действителността около нас.
към текста >>
Борис
Георгиев е против принципа „изкуство за изкуство“, „наука за наука“.
Всеки човек чувства една висша красота, нещо безсмъртно, безконечно. Това ваеше трябва да се събуди в човека. Това е задачата на изкуството. Погледнато така, изкуството става доста трудно дело. И само това изкуство е истинско, което постига тази задача“.
Борис
Георгиев е против принципа „изкуство за изкуство“, „наука за наука“.
Не, казва той, то не трябва да бъде самоцел, но чрез него трябва да си обясним смисъла на живота; то трябва да подпомогне нашата еволюция“. С други думи, изкуството трябва да стои на чисти етични основи; то не е дело за развлечение, а е от чисто духовен характер. Ето защо, той високо цени египетското изкуство, което било чисто религиозно. „Египетското изкуство, казва Борис Георгиев, със своите висши проявления в пирамидите, обелиските, сфинксовете и пр., е ненадминато още от никого- То се е появило не като плод на субективното желание на отделни лица, но като плод на цялата култура. Анонимните художници на Египет са чувствали една религиозна мисия.
към текста >>
„Египетското изкуство, казва
Борис
Георгиев, със своите висши проявления в пирамидите, обелиските, сфинксовете и пр., е ненадминато още от никого- То се е появило не като плод на субективното желание на отделни лица, но като плод на цялата култура.
И само това изкуство е истинско, което постига тази задача“. Борис Георгиев е против принципа „изкуство за изкуство“, „наука за наука“. Не, казва той, то не трябва да бъде самоцел, но чрез него трябва да си обясним смисъла на живота; то трябва да подпомогне нашата еволюция“. С други думи, изкуството трябва да стои на чисти етични основи; то не е дело за развлечение, а е от чисто духовен характер. Ето защо, той високо цени египетското изкуство, което било чисто религиозно.
„Египетското изкуство, казва
Борис
Георгиев, със своите висши проявления в пирамидите, обелиските, сфинксовете и пр., е ненадминато още от никого- То се е появило не като плод на субективното желание на отделни лица, но като плод на цялата култура.
Анонимните художници на Египет са чувствали една религиозна мисия. Те са говорили с езика на вечността. И до ден днешен ние не можем да противопоставим нищо по-велико на един египетски сфинкс, който от хилядолетия от пустинята гледа във вечността, гледа в тази неразгадана загадка, която е тайната на битието. И този гениален образ е изваян от една скала с колосални размери. Това е една концепция, за която само сетивните възприятия на художниците не са били достатъчни.
към текста >>
Като изхожда от това разбиране на изкуството,
Борис
Георгиев е против импресионизма.
Някой композитор може да е с великолепна техника, но няма душа. А за Бетховен казват, че кога човек го слуша, чувства, че влиза в един храм, и душата се освобождава, познава същността на нещата. Музиката и живописта трябва да дадат на човека истинска представа за религията, за истинската религия“. „За висшата красота, висшата поезия няма нужда от невероятни образи, от чудовища, кули, както някои школи бяха въвели на мода, като израз на висшето изкуство. Истинският символизъм в своята същност може да се почувства в един изгрев слънце, в едно изражение на човешко лице, в едно животно“.
Като изхожда от това разбиране на изкуството,
Борис
Георгиев е против импресионизма.
После виждаме разни нови направления в изкуството: кубизъм, футуризъм, дадаизъм. Той е против всички тези течения. Има друга важна точка в неговия мироглед. Неговите изложби са винаги безплатни. Той не продава картините си.
към текста >>
Мнозина останали учудени, че
Борис
Георгиев не продава картините си, защото обикновено изложбите се правят с вход и картините се продават.
Така ако разбираме, можем да кажем, че не винаги художникът може да твори. Разбира се, ако вземем няколко бои и нацапаме платното, можем да изкараме картини по 20 на ден“. Никога, според него, изкуството не трябва да се практикува за пари. А материални средства за издръжка художникът трябва да изкарва чрез някоя друга работа. В римската изложба богати американци и англичани са му предлагали да купят от картините му, но той отказвал.
Мнозина останали учудени, че
Борис
Георгиев не продава картините си, защото обикновено изложбите се правят с вход и картините се продават.
„Те са моите деца, казва Б. Георгиев. Децата си не мога да продам. Майка, кога ражда децата, не ги ражда, за да печели с тях“. На всекиго, който иска, той ги показва безплатно. Той изтъква и други два мотива за това: 1) ако с изкуството се прави търговия, тогава човекът на изкуството има опасност да се приспособи към вкуса на тези, които му плащат; 2) ако изкуството е с пари, тогава от него ще се лишат тези, които са по-бедни и не могат да плащат.
към текста >>
Борис
Георгиев обича изкуството с цялата си душа, търси неговите тайни.
„Той трябва да се е отказал от много, понеже висшата награда за него е онази радост, която предизвиква в душите и сърцата на хората“. Според него, истинското изкуство трябва да е достойно на всички, а не само на висшите класи, както е било досега. Той казва, че масата, народът в много случаи повече цени истинското изкуство, отколкото висшите класи и твърди това въз основа на своята житейска опитност. Той мечтае, като се върне по-нататък в България, да я обиколи, като отива от село на село. Ще им показва картините си и ще им казва, как разбира смисъла на живота.
Борис
Георгиев обича изкуството с цялата си душа, търси неговите тайни.
Той дълбоко разбира, че за да може художникът да изрази висшето, трябва да работи постоянно върху душата си, а не само върху техниката. III. Творчество Ще кажа по няколко думи за някои от картините. Те са с извънредно нежни линии и бои и с финна техника. 1) Алпийска селянка, Лицето й неземно, невинно чисто, като че ли се намира в молитвено настроение. И са- мият зрител при съзерцание на картината дохожда в молитвено настроение.
към текста >>
Това същество като че ли е далеч от земята, в едни небесни сфери, в
царството
на чистотата и невинността.
Той дълбоко разбира, че за да може художникът да изрази висшето, трябва да работи постоянно върху душата си, а не само върху техниката. III. Творчество Ще кажа по няколко думи за някои от картините. Те са с извънредно нежни линии и бои и с финна техника. 1) Алпийска селянка, Лицето й неземно, невинно чисто, като че ли се намира в молитвено настроение. И са- мият зрител при съзерцание на картината дохожда в молитвено настроение.
Това същество като че ли е далеч от земята, в едни небесни сфери, в
царството
на чистотата и невинността.
Чрез тая картина художникът като че ли е искал да изрази идеята на чистотата и невинността. 2) Сухо дърво. Тук-там с изсъхнали листа. Тук чувстваш нещо повече от самото дърво. То със своите своеобразно извити клони като че ли е едно живо същество, една душа.
към текста >>
5) Сестрата на
Борис
Георгиев чисти пространството пред колибата от снега.
Надалеч снежни планини. Каква хармония наоколо в цялата природа! При тая хармония колко груба изглежда ръката, която е пробола сърната! Какво грубо нарушение на мировата хармония от човека! 4) Селянка, облегната на една ограда.
5) Сестрата на
Борис
Георгиев чисти пространството пред колибата от снега.
Борис Георгиев беше нарекъл своите картини „интимен дневник“. Колко подхожда този термин и за тая картина! Той има незабравими спомени от покойната си сестра. Тая картина е една мила страница от техния съвместен живот в Алпите, Колко хармонично съединявали те физичния труд с духовния! Висша поезия е изпълвала живота им.
към текста >>
Борис
Георгиев беше нарекъл своите картини „интимен дневник“.
Каква хармония наоколо в цялата природа! При тая хармония колко груба изглежда ръката, която е пробола сърната! Какво грубо нарушение на мировата хармония от човека! 4) Селянка, облегната на една ограда. 5) Сестрата на Борис Георгиев чисти пространството пред колибата от снега.
Борис
Георгиев беше нарекъл своите картини „интимен дневник“.
Колко подхожда този термин и за тая картина! Той има незабравими спомени от покойната си сестра. Тая картина е една мила страница от техния съвместен живот в Алпите, Колко хармонично съединявали те физичния труд с духовния! Висша поезия е изпълвала живота им. На тези висоти те са се чувствали непрекъснато в един храм.
към текста >>
Борис
Георгиев казва, че с тази картина не искал да изобрази как дете подава трева, а искал да предаде как усеща онова единство, което ни свързва и с животните, и с тревите, и с цветята, и с дърветата, и с планините.
Висша поезия е изпълвала живота им. На тези висоти те са се чувствали непрекъснато в един храм. 6) Момиченце подава трева на агънце и сърненце. Наоколо цветя, трева, дървета, планини. Детето е усмихнато доверчиво.
Борис
Георгиев казва, че с тази картина не искал да изобрази как дете подава трева, а искал да предаде как усеща онова единство, което ни свързва и с животните, и с тревите, и с цветята, и с дърветата, и с планините.
Това дете е символ на човешката душа. Когато съзерцаваме тази картина, почваме живо да чувстваме нашите връзки с тревите, цветята, дърветата, планините, животните. Те всички стават близки до душата ни, ние сме едно с тях! Ново, по-висше съзнание се събужда в душата ни. 7) Мадоната.
към текста >>
Мадона Картина от художника
Борис
Георгиев
Борис
Георгиев се стреми в много свои картини да изрази душата, и то най-чистото, най-святото в душата.
Това дете е символ на човешката душа. Когато съзерцаваме тази картина, почваме живо да чувстваме нашите връзки с тревите, цветята, дърветата, планините, животните. Те всички стават близки до душата ни, ние сме едно с тях! Ново, по-висше съзнание се събужда в душата ни. 7) Мадоната.
Мадона Картина от художника
Борис
Георгиев
Борис
Георгиев се стреми в много свои картини да изрази душата, и то най-чистото, най-святото в душата.
Душата на човека крие един „погребан храм“, една светиня. Всички наши благородни пориви идат от нейните божествени глъбини. В лика на мадоната Борис Георгиев иска да ни изрази „святая святих“ на душата, възвишения й вътрешен мир. Такова лице не съм виждал почти между хората. Такова лице не съм виждал и в картина.
към текста >>
В лика на мадоната
Борис
Георгиев иска да ни изрази „святая святих“ на душата, възвишения й вътрешен мир.
Ново, по-висше съзнание се събужда в душата ни. 7) Мадоната. Мадона Картина от художника Борис Георгиев Борис Георгиев се стреми в много свои картини да изрази душата, и то най-чистото, най-святото в душата. Душата на човека крие един „погребан храм“, една светиня. Всички наши благородни пориви идат от нейните божествени глъбини.
В лика на мадоната
Борис
Георгиев иска да ни изрази „святая святих“ на душата, възвишения й вътрешен мир.
Такова лице не съм виждал почти между хората. Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред.
към текста >>
„Едно човешко лице, казва
Борис
Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто“.
Такова лице не съм виждал почти между хората. Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред.
„Едно човешко лице, казва
Борис
Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто“.
Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония. Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя. Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята. Когато човек съзерцава лика на мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието. Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя.
към текста >>
Един от най-сполучливите портрети от
Борис
Георгиев.
Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя. Човек, както казвали руските селяни в парахода, почва да разбира най-хубавото в душата си. А именно там е силата на изкуството. То трябва да събуди най-прекрасното в човешката душа. 8) Портрет на г. Д.
Един от най-сполучливите портрети от
Борис
Георгиев.
Вътрешният живот е много вещо предаден. „При рисуване на портрет, казва Борис Георгиев, художникът трябва да има ясновидство, за да вникне в душата и я изрази“. Аз не съм виждал такъв портрет в никоя изложба, в никоя галерия ОТ тези, които съм посетил. 9) Майката на художника. За да подчертае своите чувства към нея, която обича с най-дълбока любов, той рисува над главата й арки, извити няколко пъти сводообразно и украсени със зеленина.
към текста >>
„При рисуване на портрет, казва
Борис
Георгиев, художникът трябва да има ясновидство, за да вникне в душата и я изрази“.
А именно там е силата на изкуството. То трябва да събуди най-прекрасното в човешката душа. 8) Портрет на г. Д. Един от най-сполучливите портрети от Борис Георгиев. Вътрешният живот е много вещо предаден.
„При рисуване на портрет, казва
Борис
Георгиев, художникът трябва да има ясновидство, за да вникне в душата и я изрази“.
Аз не съм виждал такъв портрет в никоя изложба, в никоя галерия ОТ тези, които съм посетил. 9) Майката на художника. За да подчертае своите чувства към нея, която обича с най-дълбока любов, той рисува над главата й арки, извити няколко пъти сводообразно и украсени със зеленина. Борис Георгиев казва, че чрез тези арки е искал да даде тържественост и святост на обстановката. Той постига целта си.
към текста >>
Борис
Георгиев казва, че чрез тези арки е искал да даде тържественост и святост на обстановката.
Вътрешният живот е много вещо предаден. „При рисуване на портрет, казва Борис Георгиев, художникът трябва да има ясновидство, за да вникне в душата и я изрази“. Аз не съм виждал такъв портрет в никоя изложба, в никоя галерия ОТ тези, които съм посетил. 9) Майката на художника. За да подчертае своите чувства към нея, която обича с най-дълбока любов, той рисува над главата й арки, извити няколко пъти сводообразно и украсени със зеленина.
Борис
Георгиев казва, че чрез тези арки е искал да даде тържественост и святост на обстановката.
Той постига целта си. И с това се изразяват чувствата на художника към майка му: благоговение, отношение като към светица. 10) Странникът и неговата сестра. Тая картина е нарисувана след смъртта на сестра му, с която живели в планината. Тая картина представлява автобиография на художника, както се изразява самият той.
към текста >>
„Странстващият пастир“ Картина от художника
Борис
Георгиев, Това е последното му произведение, което е изработил през 1922 г.
Тя била една от редките натури. Той чувства, че тя е постоянно с него, че тя е във вътрешно общение c него, той чувства нейното присъствие. Трогателни, задушевни са били връзките между двете души. Споменът за нея стои свят в душата му, и когато говори за нея, говори с особена нежност на гласа и с особен жар. 11) Странстващият пастир.
„Странстващият пастир“ Картина от художника
Борис
Георгиев, Това е последното му произведение, което е изработил през 1922 г.
в планината. Той така говори за тая картина: „това е симфоническа поема на моята етика, на моето изкуство, на моя мироглед, както от естетична, така и от идейна гледна точка.“ У художника има копнеж, носталгия за онзи тип човек, който трябва да бъде носител на милосърдие, любов, хармония. Този копнеж, тази носталгия за съвършения тип човек живее у всекиго. В същност, еволюцията се състои в проявата на възвишеното, което се намира в глъбините на всяка човешка душа. Две сърни с любов доверчиво се увират до самите му гърди.
към текста >>
Каква хармония трябва да
царува
в душата му.
В тая картина има сливане на всички в едно единство. Това е бъде- щата култура на земята, когато човек ще бъде в хармония с цялата природа. Човекът, нарисуван на картината, е бъдещият човек, който ще въдвори тази хармония на земята и ще бъде проявител на божественото. Но впечатлението от картината не може да се предаде с думи. Особено впечатление прави лицето на пастира.
Каква хармония трябва да
царува
в душата му.
Когато човек съзерцава картината, като че ли се издига в една неземна обстановка. Картината като че ли е снета от един друг свят От всички картини, които до сега съм наблюдавал, няколко са ми направили най-голямо впечатление. Тази е една от тях. „Тази картина носи название „Странствующия пастир“, казва Борис Георгиев, защото тази идея е още един странник, тя е една идея, която не е достояние още. на всички хора.
към текста >>
„Тази картина носи название „Странствующия пастир“, казва
Борис
Георгиев, защото тази идея е още един странник, тя е една идея, която не е достояние още.
Особено впечатление прави лицето на пастира. Каква хармония трябва да царува в душата му. Когато човек съзерцава картината, като че ли се издига в една неземна обстановка. Картината като че ли е снета от един друг свят От всички картини, които до сега съм наблюдавал, няколко са ми направили най-голямо впечатление. Тази е една от тях.
„Тази картина носи название „Странствующия пастир“, казва
Борис
Георгиев, защото тази идея е още един странник, тя е една идея, която не е достояние още.
на всички хора. Това е великата идея за хармония в природата, царството на Бога“. 12-та картинка: Дете набрало трева и я държи в ръцете си. Наоколо само цветя. Една коза посяга към тревата с голямо доверие.
към текста >>
Това е великата идея за хармония в природата,
царството
на Бога“.
Когато човек съзерцава картината, като че ли се издига в една неземна обстановка. Картината като че ли е снета от един друг свят От всички картини, които до сега съм наблюдавал, няколко са ми направили най-голямо впечатление. Тази е една от тях. „Тази картина носи название „Странствующия пастир“, казва Борис Георгиев, защото тази идея е още един странник, тя е една идея, която не е достояние още. на всички хора.
Това е великата идея за хармония в природата,
царството
на Бога“.
12-та картинка: Дете набрало трева и я държи в ръцете си. Наоколо само цветя. Една коза посяга към тревата с голямо доверие. Тази картина прави същото впечатление, събужда същите чувства като картината с момиченцето, агънцето и сърненцето. Като гледаш картината, чувстваш, че животните са наши по-малки братя, чувстваш сродството между човека и цялата вселена.
към текста >>
Няколко думи за изкуството
Борис
Георгиев изтъква връзката между етиката и изкуството.
Тази картина прави същото впечатление, събужда същите чувства като картината с момиченцето, агънцето и сърненцето. Като гледаш картината, чувстваш, че животните са наши по-малки братя, чувстваш сродството между човека и цялата вселена. 13) Зимен пейзаж в Алпите. 14) Портрет на Теодор Траянов и пр. и пр. IV.
Няколко думи за изкуството
Борис
Георгиев изтъква връзката между етиката и изкуството.
Той казва, че истинското изкуство трябва да има етичен характер. Как трябва да се разбира тази връзка? Тя не трябва да се разбира плитко. Изкуството не трябва да бъде тенденциозно разбира се, не трябва да има за цел да морализира в обикновения смисъл на думата. Тогава живописта напр.
към текста >>
По този начин стават понятни думите на
Борис
Георгиев, че изкуството е религиозна дейност.
Но висшето у човека е проникнато същевременно и от най- висшите нравствени сили. Ето в такъв смисъл е свързано изкуството с етичното. И тъй, изкуството не трябва да се занимава с тенденциозни морализирания, но, поради самото си естество, всяко истинско художествено произведение не може да не събужда висши морални сили у човека. Отечеството на висшите морални сили в човека е в същото време отечество и на творческите сили на художника. В този смисъл можем да кажем, че религия, морал и изкуство идат от един и същ извор.
По този начин стават понятни думите на
Борис
Георгиев, че изкуството е религиозна дейност.
Щом веднъж изкуството има своя корен във висшата природа на художника, то, разбира се, ще има сила да събужда същата природа и у съзерцателя на художественото произведение. От там идваме до великата мисия на изкуството, за която говори Борис Георгиев. Бо-Ин-Ра казва ; „Изкуството не е лукс. Чрез изкуството се работи за духовната обнова на земята“. Красотата събужда висшето в душата и последната достига освобождение.
към текста >>
От там идваме до великата мисия на изкуството, за която говори
Борис
Георгиев.
И тъй, изкуството не трябва да се занимава с тенденциозни морализирания, но, поради самото си естество, всяко истинско художествено произведение не може да не събужда висши морални сили у човека. Отечеството на висшите морални сили в човека е в същото време отечество и на творческите сили на художника. В този смисъл можем да кажем, че религия, морал и изкуство идат от един и същ извор. По този начин стават понятни думите на Борис Георгиев, че изкуството е религиозна дейност. Щом веднъж изкуството има своя корен във висшата природа на художника, то, разбира се, ще има сила да събужда същата природа и у съзерцателя на художественото произведение.
От там идваме до великата мисия на изкуството, за която говори
Борис
Георгиев.
Бо-Ин-Ра казва ; „Изкуството не е лукс. Чрез изкуството се работи за духовната обнова на земята“. Красотата събужда висшето в душата и последната достига освобождение. Защо събуждането на висшето в душата значи нейно освобождение? Свобода нали значи проява на истинската човешка природа, а нали висшето в Човека е истинската му природа?
към текста >>
Заключение Ще кажа няколко думи за общите ми впечатления от картините на
Борис
Георгиев.
Д-р Щайнер често цитира прочутите думи на Гьоте относно художествените произведения: В тях има необходимост (т. е. строга закономерност), в тях е проявен Бог“. Линкей казва (във „Фауст“): „Красотата укротява всеки гняв“. Гьоте иска да каже, че гледката на висшето, връзките с висшето променят низшата човешка природа (това Линкей казва при виждане на Елена, която символизира висшето в човешката душа). А пък с това висше човек влиза във връзка и чрез художественото произведение. V.
Заключение Ще кажа няколко думи за общите ми впечатления от картините на
Борис
Георгиев.
Запознаването с Борис Георгиев и разглеждането на картините му беше важно събитие за мене. Дълбоки идеи и чувства събуждат картините му в душата на зрителя. Истинското изкуство трябва да има силата да громени човека. Некои ми казаха, че дълги часове са гледали картините му и не им се излизало. У зрителя се открива красотата на някой друг по- висш живот, който трябва да го има непременно някъде.
към текста >>
Запознаването с
Борис
Георгиев и разглеждането на картините му беше важно събитие за мене.
строга закономерност), в тях е проявен Бог“. Линкей казва (във „Фауст“): „Красотата укротява всеки гняв“. Гьоте иска да каже, че гледката на висшето, връзките с висшето променят низшата човешка природа (това Линкей казва при виждане на Елена, която символизира висшето в човешката душа). А пък с това висше човек влиза във връзка и чрез художественото произведение. V. Заключение Ще кажа няколко думи за общите ми впечатления от картините на Борис Георгиев.
Запознаването с
Борис
Георгиев и разглеждането на картините му беше важно събитие за мене.
Дълбоки идеи и чувства събуждат картините му в душата на зрителя. Истинското изкуство трябва да има силата да громени човека. Некои ми казаха, че дълги часове са гледали картините му и не им се излизало. У зрителя се открива красотата на някой друг по- висш живот, който трябва да го има непременно някъде. Аз съм уверен, че бъдещето ще му донесе известност в дела Европа.
към текста >>
И чрез картините на
Борис
Георгиев разбрах силата на картината да накара да затрептят най-нежните струни на душата“.
У зрителя се открива красотата на някой друг по- висш живот, който трябва да го има непременно някъде. Аз съм уверен, че бъдещето ще му донесе известност в дела Европа. Едвин казва: „До сега аз не подозирах, че една картина може ди има такава голяма сила в себе си. Аз знаех за голямата сила на музиката да издига душата в неземни сфери. Мислех, че картината, и да има тази способност, има я в много по-малки разпери.
И чрез картините на
Борис
Георгиев разбрах силата на картината да накара да затрептят най-нежните струни на душата“.
Какво ни говори творчеството на Борис Георгиев? То иде в един век, в който господства още материалистична култура. Но тя си вече отива. По всичко се познава, че иде вече духовна пролет. Кандински в книгата си „Духовното в изкуството“ казва: „Нашата душа след една дълга материалистична епоха е сега в началото на своето събуждане.
към текста >>
Какво ни говори творчеството на
Борис
Георгиев?
Аз съм уверен, че бъдещето ще му донесе известност в дела Европа. Едвин казва: „До сега аз не подозирах, че една картина може ди има такава голяма сила в себе си. Аз знаех за голямата сила на музиката да издига душата в неземни сфери. Мислех, че картината, и да има тази способност, има я в много по-малки разпери. И чрез картините на Борис Георгиев разбрах силата на картината да накара да затрептят най-нежните струни на душата“.
Какво ни говори творчеството на
Борис
Георгиев?
То иде в един век, в който господства още материалистична култура. Но тя си вече отива. По всичко се познава, че иде вече духовна пролет. Кандински в книгата си „Духовното в изкуството“ казва: „Нашата душа след една дълга материалистична епоха е сега в началото на своето събуждане. Понеже е още в началото на събуждането си, тя носи още зародиш на съмнение, неверие, безцелност.
към текста >>
________________________________________________ 1) Виж статията: „Нова дейност на окултния университет „Гьотеанум“ в
Швейцария
.
Материалистичният мироглед, който направи от живота една лоша, безцелна игра, не си е още отишъл. Събуждащата се душа е още под тежестта на материалистичния мироглед. Само една слаба светлинка свети като малка точка в голям черен кръг“. В всичко: музика, поезия, живопис и пр., ние забелязваме днес духовен подем. И той говори много ясно за онзи, който иска да чете в духа на времето, че се ражда нова култура на земята, култура на възкръсналата човешка душа.
________________________________________________ 1) Виж статията: „Нова дейност на окултния университет „Гьотеанум“ в
Швейцария
.
Окултното движение в Германия през последните години, („Всемирна. Летопис“, год. III, кн. 1 — 2). Мурад-Нещастникът (продължение от кн.
към текста >>
Една странна мисъл се втълпи ума ми: аз си въобразявах, че всичките злощастия, които ме сполетяха, откак напуснах
Цариград
, се дължат на обстоятелството, че аз пренебрегнах талисмана на прекрасната китайска ваза.
„Даже глупците“, казвали, „учат чрез опитност“. Аз изгорих леглото, на което лежах болен, и дрехите, които носех. Скрих истинското си име, което, знаех, ще повдига омраза, и с една тълпа нещастници се промъкнах в един лазарет, дето пазех карантина и всекидневно произнасях молитви за болните. Когато помислих, че няма да разпространявам вече заразата, аз потеглих към дома. Копнеех да напусна Кайро, дето всички ме мразеха.
Една странна мисъл се втълпи ума ми: аз си въобразявах, че всичките злощастия, които ме сполетяха, откак напуснах
Цариград
, се дължат на обстоятелството, че аз пренебрегнах талисмана на прекрасната китайска ваза.
На три пъти, по време на боледуването ми от чумата, аз сънувах, че ми се явява един дух, който осъдително ми казва: „Мураде, де е вазата, която бе поверена на твоите грижи? “ Този сън въздейства силно на фантазията ми. Щом като стигнахме Цариград, дето, за мое голямо учудване, ние пристигнахме благополучно, аз веднага потърсих брата си Саладина, за да подиря от него вазата. Понеже той вече не живееше в къщата, в която го бях оставил, аз почнах да подозирам, че той е умрял, но един хамалин, който чу кого търся, ми каза: „Кой не знае в Цариград къщата на Саладин-Щастливецът? Ела с мене и аз ще ти я посоча“.
към текста >>
Щом като стигнахме
Цариград
, дето, за мое голямо учудване, ние пристигнахме благополучно, аз веднага потърсих брата си Саладина, за да подиря от него вазата.
Когато помислих, че няма да разпространявам вече заразата, аз потеглих към дома. Копнеех да напусна Кайро, дето всички ме мразеха. Една странна мисъл се втълпи ума ми: аз си въобразявах, че всичките злощастия, които ме сполетяха, откак напуснах Цариград, се дължат на обстоятелството, че аз пренебрегнах талисмана на прекрасната китайска ваза. На три пъти, по време на боледуването ми от чумата, аз сънувах, че ми се явява един дух, който осъдително ми казва: „Мураде, де е вазата, която бе поверена на твоите грижи? “ Този сън въздейства силно на фантазията ми.
Щом като стигнахме
Цариград
, дето, за мое голямо учудване, ние пристигнахме благополучно, аз веднага потърсих брата си Саладина, за да подиря от него вазата.
Понеже той вече не живееше в къщата, в която го бях оставил, аз почнах да подозирам, че той е умрял, но един хамалин, който чу кого търся, ми каза: „Кой не знае в Цариград къщата на Саладин-Щастливецът? Ела с мене и аз ще ти я посоча“. Къщата, пред която той ме заведе, изглеждаше така величествена, че аз се боях да вляза, от страх да не би водачът ми да е сбъркал. Но додето се колебаех, вратата се отвори, и аз чух гласа на брата си. Той ме зърна в момента, когато се взирах него, и веднага се завтече да ме прегърне.
към текста >>
Понеже той вече не живееше в къщата, в която го бях оставил, аз почнах да подозирам, че той е умрял, но един хамалин, който чу кого търся, ми каза: „Кой не знае в
Цариград
къщата на Саладин-Щастливецът?
Копнеех да напусна Кайро, дето всички ме мразеха. Една странна мисъл се втълпи ума ми: аз си въобразявах, че всичките злощастия, които ме сполетяха, откак напуснах Цариград, се дължат на обстоятелството, че аз пренебрегнах талисмана на прекрасната китайска ваза. На три пъти, по време на боледуването ми от чумата, аз сънувах, че ми се явява един дух, който осъдително ми казва: „Мураде, де е вазата, която бе поверена на твоите грижи? “ Този сън въздейства силно на фантазията ми. Щом като стигнахме Цариград, дето, за мое голямо учудване, ние пристигнахме благополучно, аз веднага потърсих брата си Саладина, за да подиря от него вазата.
Понеже той вече не живееше в къщата, в която го бях оставил, аз почнах да подозирам, че той е умрял, но един хамалин, който чу кого търся, ми каза: „Кой не знае в
Цариград
къщата на Саладин-Щастливецът?
Ела с мене и аз ще ти я посоча“. Къщата, пред която той ме заведе, изглеждаше така величествена, че аз се боях да вляза, от страх да не би водачът ми да е сбъркал. Но додето се колебаех, вратата се отвори, и аз чух гласа на брата си. Той ме зърна в момента, когато се взирах него, и веднага се завтече да ме прегърне. Както винаги, той бе много любезен и добър, и аз сърдечно му зарадвах на успеха.
към текста >>
На рождения ден на Великия Владетел инженерът устрои някой необикновено хубави осветления (фойерверки) и аз, с много
цариградчани
, отидох да ги видя.
Саладин се съгласи, но под условие, странниците да идат с него у дома му, дето той желае да ги нагости. Те в начало повториха предишното си извинение, че са принудени да идат на хана си, но най-после надделя любопитството на султана и той, и везира му отидоха със Саладина-Щастливеца, който, след вечерята, така разказа своята история: „Още в началото на живота ми самото ми име „Саладин-Щастливецът“ ми вдъхна доверие в самия мене, при все че, признавам, аз не мога да си спомня от детинството си някоя извънредно щастлива случка. Една стара майчина ми бавачка, вярно, ми повтаряше по двадесет пъти на деня, че каквото и да цредприема, все ще успея, защото съм Саладинъ-Щастливецът. Аз станах надменен н груб и предсказанията на бавачката никога не биха се сбъднали, ако, когато бях петнадесет годишен, не бях подтикнат към размишление през дългото ми боледуване, плод на моята младежка гордост и неблагоразумие. По това време в турското правителство имаше един французин, вещ инженер, който бе на работа при султана и който тоя много обичаше.
На рождения ден на Великия Владетел инженерът устрои някой необикновено хубави осветления (фойерверки) и аз, с много
цариградчани
, отидох да ги видя.
Там случайно застанах близо до местото, дето беше французинът. Навалицата се натискаше върху му, и аз, заедно с всичките. Той ни молеше за наше добро, да стоим на страна, като ни предупреждаваше, че можем да се повредим от взривните вещества, с които той си служеше. Но аз, осланяйки се на моята добра съдба, не обърнах внимание на тия предупреждения и пипнах някой от материалите, приготвени за фойерверките. Те избухнаха, блъснаха ме силно на земята и аз бях зле наранен.
към текста >>
През целия си живот аз съм живял в
Цариград
и съм водил тих и твърде еднообразен живот.
Моят пръв „късмет“, според както навярно сте чули от Мурада, се дължи на червената боя, която с големи старания аз усъвършенствах. Вярно е, че аз случайно намерих праха в нашите китайски вази, но той бе могъл да стои там и до сега, ако не се бях трудил да го използвам. Допущам, че ние можем само отчасти да предвидим и господстваме над случките в живота ни, но аз мисля, че нашата съдба зависи главно от използването на нашит е собствени сили. Но, господа, вие сигурно предпочитате да чуете не моите разсъждения, а случките из моя живот, та заради туй аз съжалявам, че в живота ми не се е случило нищо особено. Съжалявам че не мога да ви кажа, че съм се губил в някоя пустиня, никога не съм страдал от чума, нито пък съм преживял корабокрушение.
През целия си живот аз съм живял в
Цариград
и съм водил тих и твърде еднообразен живот.
Парите, които получих от султановата любимка за вазата си, според както брат ми навярно ви е казал, ми помогнаха да разширя търговията си. Аз постоянно напредвах в нея, като се трудех да узнавам нуждите на клиентите си и ги удовлетворявам по един достоен и честен начин. Моята вежливост и услужливост ми помогнаха повече, отколкото очаквах: само за няколко години аз вече станах богат търговец. Не ще ви уморявам, като ви разказвам в подробности живота на един търговец; аз ще ви кажа само случката, която внесе една новост и пълнота в моите работи, Един ден ужасен пожар избухна не далеч от стените на султанския харем. Понеже вие, господа, сте чужденци, навярно не сте чули за него, при все че дълго време се говореше в града ни за пожара.
към текста >>
Никога в
Цариград
не е имало повече пожари, отколкото по онова време.
Моите познати отдаваха тоя пожар на различни причини. Някои предполагаха, че това е наказание, за дето султанът един път бе забравил да се яви в джамията „Св. София“. Други казваха, че това е предупреждение, изпратено от Мохамеда, да посочи на Портата, че трябва да спре войната, която тогава водеше. По-голямата част от тия, които бистреха политика из кафенетата, се задоволяваха с бележката, че волята на Мохамеда е била, палата да изгори. Удовлетворени от това предположение, те не взеха предпазителни мерки, за да запазят и своите къщи от такива пожари.
Никога в
Цариград
не е имало повече пожари, отколкото по онова време.
Не минаваше нощ, да не сме били събуждани от викове поради пожар. Тези чести пожари ставаха още по-ужасни поради злодейците, които постоянно търсеха начини, с които да увеличат смута, който те използваха, като ограбваха къщите на нещастниците. Откри се, че нехранимайковци често се мяркаха привечер около пазаря, дето богатите търговци бяха складирали стоките си. Те хвърляха през прозорците кибрит и други запалителни вещества, които при сгоден случай лесно подпалваха складовете. Въпреки всички тия обстоятелства, мнозина от ония, които имаха къщи или други имоти, продължаваха да повтарят: „Това е волята на Мохамеда“ и да не вземат никакви предпазителни мерки.
към текста >>
„Кажи, кажи го“, подехме всички ни, „Но вие ще се смеете, не ще ме разберете, — не, по-добре е от Англия да мина направо в
Швейцария
“.
Как би могла да си обясниш тоя случай? “ — Как би могла да обясни науката тоя случай? — питам аз. А как ще обясни тя и следният: Вуйчо ми се бе върнал от запад и ни разказваше за впечатленията си от разните посетени от него страни. Когато дойде до Италия, бузите му пламнаха, очите му блеснаха, но той бързо наведе поглед надолу и каза: „Предпочитам да не говоря за Рим, защото там преживях нещо, което разнебити цялата ми душа и което аз съвсем не мога да си обясня“.
„Кажи, кажи го“, подехме всички ни, „Но вие ще се смеете, не ще ме разберете, — не, по-добре е от Англия да мина направо в
Швейцария
“.
Ние, обаче, настояхме, като обещахме да не правим никакви бележки. „Е, добре! — В Рим аз се намерих с някои мои познати и пред тях изказах желанието да видя стария град. — Това е лесно, и ние самите не го познаваме, но ще вземем някой водач и, с него напред, ще разгледаме развалините и ще си припомним древната римска история. Така и сторихме.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
(Две картини от художника
Борис
Георгиев) 7.
Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе. Статия от Д-р Юстинус Кернер (продължение от кн. V.). 6. Окултна естетика: поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. Статия от Ив. Толев.
(Две картини от художника
Борис
Георгиев) 7.
Практически окултизъм. Волята е всепобеждаваща сила. — Статия от Oттo Кюнце, резюмирана от П. Г. Пампоров. 8. Смъртта и нейната тайнственост.
към текста >>
Няма същества или действащи разумни сили, които да се проявяват отделно и самостойно вън от
Царството
на Духа Божи или да му се противопоставят.
Астрологически предсказания за 1924 г. от Д-р И. Т. Кронщром и II. Необикновено духовно развитие. 12. Важна печатна погрешка - (може да се прочетат в приложеният pdf) Велика Славия Изпитанията на Славянството - Новата ера Духът Божи оживотворява и управлява цялата вселена, с всичките светове, които я съставляват, и с всичките сили, които действат закономерно в нея.
Няма същества или действащи разумни сили, които да се проявяват отделно и самостойно вън от
Царството
на Духа Божи или да му се противопоставят.
Нашата планета Земята е едно живо същество, което е устроено и се развива според точните божествени закони. Умствено здравите хора виждат денонощно, че Бог се проявява в живота на това същество непрекъснато, без никаква измяна. И всички живи организми, които населяват Земята, с подчинени на същите закони. Човешката воля не е в сила да промени нито един от тия основни закони на битието. Всичко, което човек мисли, чувства и върши за добро или за зло, се отразява върху самия него.
към текста >>
Минаха също безвъзвратно и времената, когато с оръжие руските или български
царе
се опитваха да забиват кръста на
цариградската
„Св.
От северното Бело море до южното Бело море живее една гъста много-милионна славянска раса. Това е великата, мощна Славия, в средата на която присъства, като начатък на Божието посланичество, духовното братство. Славянството, изпитанията на което са вече към своя край, е предопределено да играе ръководна роля в прогреса на човечеството. То е носителят на новата култура и трябва да заеме вече местото си. Минаха времената, когато то се считаше годно само за тор на чужди ниви и за роб на чужди банкери.
Минаха също безвъзвратно и времената, когато с оръжие руските или български
царе
се опитваха да забиват кръста на
цариградската
„Св.
София“, а се връщаха от там с наведени глави и озлобени души. Русия успя дори да превземе Цариград през последната война, но само на книга: подписаният от Великите Сили договор за тая цел остана само един исторически спомен. В същност, никога Русия не е имала нужда от Цариград, но тя плати с милиони човешки жертви и милиарди рубли недомислието на тая своя политика. Силата на Русия, а така също и на всички други славянски държави, е в тяхното вътрешно културно развитие, въз основа на закона на любовта. Защото само любовта е непобедима сила, само тя донася всички блага, само тя възвеличава както отделния човек, така и цел народ.
към текста >>
Русия успя дори да превземе
Цариград
през последната война, но само на книга: подписаният от Великите Сили договор за тая цел остана само един исторически спомен.
Славянството, изпитанията на което са вече към своя край, е предопределено да играе ръководна роля в прогреса на човечеството. То е носителят на новата култура и трябва да заеме вече местото си. Минаха времената, когато то се считаше годно само за тор на чужди ниви и за роб на чужди банкери. Минаха също безвъзвратно и времената, когато с оръжие руските или български царе се опитваха да забиват кръста на цариградската „Св. София“, а се връщаха от там с наведени глави и озлобени души.
Русия успя дори да превземе
Цариград
през последната война, но само на книга: подписаният от Великите Сили договор за тая цел остана само един исторически спомен.
В същност, никога Русия не е имала нужда от Цариград, но тя плати с милиони човешки жертви и милиарди рубли недомислието на тая своя политика. Силата на Русия, а така също и на всички други славянски държави, е в тяхното вътрешно културно развитие, въз основа на закона на любовта. Защото само любовта е непобедима сила, само тя донася всички блага, само тя възвеличава както отделния човек, така и цел народ. Нека приложим тоя закон и в отношенията между всичките отделни народи на Велика Славия. Нека направим всичко възможно, за да доведем до мир, взаимно разбирателство и любов сърбите, българите, хърватите, словенците, чехите, поляците и русите.
към текста >>
В същност, никога Русия не е имала нужда от
Цариград
, но тя плати с милиони човешки жертви и милиарди рубли недомислието на тая своя политика.
То е носителят на новата култура и трябва да заеме вече местото си. Минаха времената, когато то се считаше годно само за тор на чужди ниви и за роб на чужди банкери. Минаха също безвъзвратно и времената, когато с оръжие руските или български царе се опитваха да забиват кръста на цариградската „Св. София“, а се връщаха от там с наведени глави и озлобени души. Русия успя дори да превземе Цариград през последната война, но само на книга: подписаният от Великите Сили договор за тая цел остана само един исторически спомен.
В същност, никога Русия не е имала нужда от
Цариград
, но тя плати с милиони човешки жертви и милиарди рубли недомислието на тая своя политика.
Силата на Русия, а така също и на всички други славянски държави, е в тяхното вътрешно културно развитие, въз основа на закона на любовта. Защото само любовта е непобедима сила, само тя донася всички блага, само тя възвеличава както отделния човек, така и цел народ. Нека приложим тоя закон и в отношенията между всичките отделни народи на Велика Славия. Нека направим всичко възможно, за да доведем до мир, взаимно разбирателство и любов сърбите, българите, хърватите, словенците, чехите, поляците и русите. Обширната територия, която населяват тия братя — славяни, е обща, плодородна, благословена.
към текста >>
Ти не познаваш границите на туй
царство
, все пак ти си негова
царица
.
За туй не ме познаваш ти. Да бе това един безценен камък, на сто късчета бих го строшил, да ги нанижа кат огърлица на твоите гърди. Да бе то само цвете свежо, малко, благовонно, аз бих го откъснал от стъблото му, косите ти със него да накича. Но то, о мила моя, е сърце! Къде са бреговете му и де е неговото дъно?
Ти не познаваш границите на туй
царство
, все пак ти си негова
царица
.
Да бе едно желание за миг, в усмивка лека би се разцъфтяло, ти би го видела в миг и би го ти разбрала. Да бе то само болка, чистите сълзи го биха разтопили, отразявайки без думи тайната му скрита. Но то, о мила моя, е любов. Насладите, мъченията й са безгранични, но безкрайни са и исканията и нейното богатство. И тъй е близка тя за теб, като живота ти, но все пак нивга цяла не ще я познаеш ти. V.
към текста >>
Представете си най-възвишените същества,
царете
на новосформиращите се светове, на мъглявостите звездни, които идват, както често става това, да споделят най-редките си съкровища с нашите духове: все пак, тия идеи, тия чувства, тия сили не са съвършени; колкото те и да са възвишени, тяхното действие все пак е само временно.
За тая цел ние трябва да сме постоянно и интелигентно внимателни: божествената постъпка може да се облече и в най-обикновена форма. Да познаем едно нещо или да го разберем, предполага предварителна работа: само след дълга опитност окото на художника долавя елегантността на линията и приятността на един нюанс. Това същото е и със сърцето: то ще може да различава духовните качества на храната, която възприема отвън, само дотолкова, доколкото то постоянства и е енергично в режима на пречистването си. Тъкмо и затуй, тайната на въплътеното Слово си остава няма за много интелигентности, тогава когато хора, прости по сърце, я долавят. Съсредоточението и съзерцанието не са цели, а средства да ни стоплят, за да действаме.
Представете си най-възвишените същества,
царете
на новосформиращите се светове, на мъглявостите звездни, които идват, както често става това, да споделят най-редките си съкровища с нашите духове: все пак, тия идеи, тия чувства, тия сили не са съвършени; колкото те и да са възвишени, тяхното действие все пак е само временно.
Защото природата, в края на краищата, и тя трябва да свърши. Всичко това, което се носи в тоя необятен мир, е временно. Ето защо не бива да жертваме вечното в нас и да се привързваме даже и към най-безценните неща на проявения свят. Една субстанция не може да даде повече, отколкото съдържа. Маната, с която Мойсей храни народа си в пустинята, дошла из сферите на Йехова, е подкрепяла само това, което е зависело в организма на човека от тоя бог.
към текста >>
Един богаташ или
цар
са по-малко зависими от тях и по-малко, следователно, страдат от тях, отколкото един бедняк.
Те живеят като тях; така, в Исуса евреите не виждаха другиго, освен сина на дърводелеца. Но който се вгледа по-внимателно в тях, ще забележи, че те са носители на факел, пръскащ мощна светлина. Те са отхвърлили и забравили украсата и ето защо техните думи се изливат като благословение; те не любопитстват и ето защо тяхното съзнание вижда истината във всички същества; те даже и не се смислюват за самите себе си, ето защо техните молитви отстраняват катастрофи и болести. Те още на земята се наслаждават несъзнателно от оная работа, целостта на която ще им бъде разпределена в деня, когато Учителят им ги възкреси. Човек е зависим от времето и пространството.
Един богаташ или
цар
са по-малко зависими от тях и по-малко, следователно, страдат от тях, отколкото един бедняк.
Произведението на един гений си играе още по-леко с тия препятствия чрез влиянието, което то упражнява върху бъдещите поколения; страстта или волята могат изведнъж да излъчат дадено същество от неговия материален затвор, тъй както това виждаме в телепатията, Известни адепти са могли дотолкова да завладеят законите на природата, че да продължават с неколко века границите на своето физическо съществувание. Впрочем, те са се лъгали. Но никой от тия случаи не може да се сравни с евангелското възкресение. Всеки път, когато човек върши добро при условията, изисквани от небето, т. е. смирено и тайно, клетките, които са взели участие при това действие, се наливат с нова мощна сила, която я предават на неговата душа и тя по такъв начин увеличава запаса на своята светлина.
към текста >>
В своята Естествена История, Шуберт изтъква, според много наблюдения, че минералното
царство
има дълбоки и магически съотношения с природата на човека и неговите духовни връзки.
Първосвещеникът на евреите е носел един нагръдник, украсен със скъпоценни камъни и положен на лъжичката му, с който си служел при оповестяването на божествените пророчества. Аристотел, Диоскорид, Галиени, Плини и мнозина други говорят за магическата с;ла на камъните, с които са си служели като с талисмани и магьоснически средства. Теофраст казва, че е избягвал много пъти треската, като носел разни камъчета и че магите са приготовлявали такива камъни, с които лекували или предотвратявали разни болести. Но все пак добавят, че тия камъни не запазвали дълго време своите качества, понеже звездите изменят положението си. На Изток още се среща това вярване за камъните и за това там носят скъпоценности не само като украшения, но също като талисмани.
В своята Естествена История, Шуберт изтъква, според много наблюдения, че минералното
царство
има дълбоки и магически съотношения с природата на човека и неговите духовни връзки.
Магнетичното ясновидство е доказало, че не само допирането, но и простата близост до металите произвежда ефекти, които нямат нищо химическо или механическо. Такива резултати като че ли се произвеждат по-скоро от съществуването на един специален флуид, магнетически или електрически, към който ние оставаме безчувствени в обикновеното си състояние. Заслужва да се отбележи, че цветните камъни произвеждаха върху г-жа Хауфе по-силно действие, отколкото безцветните. Анемозе цитира случая с една твърде чувствителна жена, която всЬкога се възбуждала от вида на един рубин, а се успокоявала, когато виждала един кристал. Г-жа Хауфе никога не бе виждала минерали.
към текста >>
От картините, които възпроизведохме в миналата книжка, както и от двете картини, които даваме и в настоящата, се вижда, че художникът
Борис
Георгиев е направил първите стъпки, в областта на невидимия духовен свят, проникнал е отвъд, доловил е безплътните и безсмъртни форми и съчетания на невидимите за простото око трептения и ги е изобразил по един доста сполучлив и трогателен начин.
В, единствена по рода си книга в българската литература. Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух, а така също и влиянието на природата върху естетическите произведения. Макар и да схваща само видимата страна на природата, той пише, че „изучва- нето на природата и на законите, които я управляват, е необходимо за живописта много повече, отколкото за пластиката; трябва да се знаят законите на анатомията и физиологията, законите на оптиката, направата на неорганическите тела, растенията и пр.; трябва да се знае причинната връзка на явленията и да се изучват законите, по които те се управляват“, и пр. (стр. 155 - 158 и след.). Прелс не казва нищо само за законите, по които се развива човешката душа, но тая мисъл ясно се прозира в цялото му съчинение.
От картините, които възпроизведохме в миналата книжка, както и от двете картини, които даваме и в настоящата, се вижда, че художникът
Борис
Георгиев е направил първите стъпки, в областта на невидимия духовен свят, проникнал е отвъд, доловил е безплътните и безсмъртни форми и съчетания на невидимите за простото око трептения и ги е изобразил по един доста сполучлив и трогателен начин.
Особено неговата Мадона действа наистина покъртително върху душата на идейния и чувствителен наблюдател. И ние, благодарни за истинската естетическа наслада, която постоянно и неизчерпаемо ни доставя с прелестта на тая жива картина, пожелаваме му и за напред да се труди и работи все повече в това направление — към дълбоко-внушителното, прекрасното, великото, вечното . . . Странникът и сестра му. Картина от художника Борис Георгиев.
към текста >>
Картина от художника
Борис
Георгиев.
От картините, които възпроизведохме в миналата книжка, както и от двете картини, които даваме и в настоящата, се вижда, че художникът Борис Георгиев е направил първите стъпки, в областта на невидимия духовен свят, проникнал е отвъд, доловил е безплътните и безсмъртни форми и съчетания на невидимите за простото око трептения и ги е изобразил по един доста сполучлив и трогателен начин. Особено неговата Мадона действа наистина покъртително върху душата на идейния и чувствителен наблюдател. И ние, благодарни за истинската естетическа наслада, която постоянно и неизчерпаемо ни доставя с прелестта на тая жива картина, пожелаваме му и за напред да се труди и работи все повече в това направление — към дълбоко-внушителното, прекрасното, великото, вечното . . . Странникът и сестра му.
Картина от художника
Борис
Георгиев.
Минаваме към другите изкуства. Според съвременните естети, тия изкуства, в числото на които те поставят и живописта, с така наречени пластически, защото се развиват по отношение само на пространството или, едновременно, на пространството и времето. Тая дефиниция, разумява се, страда от едностранчивост, защото се основава пак само на външната страна на природата. Обаче, от гледището на вътрешната страна на естетическите произведения, всички изкуства имат един и същ източник, защото доказано е вече и в положителната наука, че времето и пространството се сливат. Следователно, терминът „пластически“ не изчерпва цялото съдържание на понятието за тия изкуства.
към текста >>
Картина от художника
Борис
Георгиев.
Тая дефиниция, разумява се, страда от едностранчивост, защото се основава пак само на външната страна на природата. Обаче, от гледището на вътрешната страна на естетическите произведения, всички изкуства имат един и същ източник, защото доказано е вече и в положителната наука, че времето и пространството се сливат. Следователно, терминът „пластически“ не изчерпва цялото съдържание на понятието за тия изкуства. Те със скулптурата, архитектурата, танцът, гимнастиката и сценическото или драматическото изкуство (театърът). Алпийска селянка.
Картина от художника
Борис
Георгиев.
Скулптурата, която е тясно свързана с архитектурата, има за свой обект органическия живот в индивидуалните му прояви. Тялото на човека и ония на животните служат за образец на нейните възпроизвеждания. От само себе си се разбира, че скулпторът трябва да притежава знания за законите на видимата и невидимата природа и тяхното приложение, не по-малко отколкото живо- писецът. И той, както художникът, черпи материал от нейните форми и прояви, за ла ги въплъти във види-ми за човешкото око творения. С една реч, и скулпторът възприема мисли, чувства и желания от съкровищницата на природата и твори.
към текста >>
25, 27 и 30,
Царете
, III книга, гл.
от същия състав, материя, дебелина, еднакво обтегнати и пр. Музикалното правило удовлетворява в архитектурата следните условия: то е аритмологическо чрез числата си и дава съразмерностите; то е морфологическо чрез вибрациите си и дава формите; то е метрологическо, защото съответства точно на метъра и, най-сетне, то е археометрическо чрез съответствията си с Археометъра“. Водим от това правило, французкият кабалист доказва с два графически примери (гръцки и римски стилове), как се добиват пропорциите и формите от кордата Sol, разделена на 96 части върху основа — триъгълникът на Христа и от същата корда, разделена на 240 части, върху основа — триъгълникът на Мария. Получават се два типа музикални скелети на сгради, в първия от които ясно личат пропорциите, а във втория — формите, оживени чрез закръгляване на пропорциите. Същото се потвърждава и в Библията (Изход, гл.
25, 27 и 30,
Царете
, III книга, гл.
6, Йезекиил, гл. 40, 41 и др.), дето общата мярка на всичките системи на пропорциите е лакътя. „Ако — пояснява Saint-Yves — отнесем всичките числа на тия лакти към музикалната корда на Sol, разделена на 96, число на първия три- ъгълник или триъгълника на Христа, ще видим, че всичките тия числа се намират помежду си в най-съвършени хармонични отношения; ще констатираме също, че тия числа не се дължат на некакъв случай, но на формалната воля на Бога и са наложени от Него във форма на заповеди“. Според тая, предписана от Бога, мярка — лакътя — с били съградени скинията и храма на Соломона3). Без да се простираме повече, за нашите четци ще бъде важно да знаят още само това, че окултните постройки със сводообразни: само те имат правилно съотношение и свръзка с невидимия свят.
към текста >>
То ми е изпратено от
Цариград
, на 22. септ.
Между видението и смъртта са се изминали само седем дни“. Пред тези разкази хората, за да ги омаловажат, обичат да си служат леко с думата халюцинация и си въобразяват, че са решили проблемата, като я изоставят. Това не е сериозно. Нема освен да почерпя от безбройните документи на анкетата, за да добавя факти от различно естество спрямо предшестващите и да покажа ширината на непознатата област, която изследваме. Ръката ми се спира върху следното писмо, доста различно от горното съобщение, но не по-малко любопитно.
То ми е изпратено от
Цариград
, на 22. септ.
1900 г. и гласи: „Господине професоре, за опитната научна анкета, на която Вие посвещавате толкоз лоялно работните си часове за развитието на общото образование, считам за свой дълг да отбележа два случая, наблюдавани от мене. Един близък на мен господин дойде веднъж при мен. в Цариград, към 11 часа сутринта и ми каза: „не зная твърде добре защо, но от тая заран насам съм обзет от мисълта, че леля ми е умряла в Генуа“. Аз го попитах тогава, дали знае нещо за боледуването й, а той ми отговори, че от преди 10 години се е скарал със семейството й и за това не е получил никакво известие.
към текста >>
в
Цариград
, към 11 часа сутринта и ми каза: „не зная твърде добре защо, но от тая заран насам съм обзет от мисълта, че леля ми е умряла в Генуа“.
Ръката ми се спира върху следното писмо, доста различно от горното съобщение, но не по-малко любопитно. То ми е изпратено от Цариград, на 22. септ. 1900 г. и гласи: „Господине професоре, за опитната научна анкета, на която Вие посвещавате толкоз лоялно работните си часове за развитието на общото образование, считам за свой дълг да отбележа два случая, наблюдавани от мене. Един близък на мен господин дойде веднъж при мен.
в
Цариград
, към 11 часа сутринта и ми каза: „не зная твърде добре защо, но от тая заран насам съм обзет от мисълта, че леля ми е умряла в Генуа“.
Аз го попитах тогава, дали знае нещо за боледуването й, а той ми отговори, че от преди 10 години се е скарал със семейството й и за това не е получил никакво известие. Обаче, докато говорехме и аз се завзех да му доказвам, че предчувствието му е въображаемо, слугата му дойде у дома и му донесе една телеграма от Генуа, в която му се съобщава за внезапната смърт на леля му, последвала същата сутрин. Същият господин, през нощта на 31. юли т. г. се събудил стреснат и казал на жена си: „убиха италианския крал“.
към текста >>
Кабристан, 20 —
Цариград
(писмо № 943).
Учуден от тая промяна, той се спуснал за сведения н се научил, че през нощта крал Хумберт бил убит. Ужасен от това съвпадение, той дойде да се съветва с мен, като лекар на душевноболни и ме попита, дали това видение не показва у него некакъв лош признак за мозъка му!.. Аз го разубедих, но не пропуснах да си взема бележка за тоя случай, толкоз повече че, както Ви казах преди малко, тоя човек, напълно уравновесен, заслужва доверие във всяко отношение. Д-р Л. Мужери, лекар за душевноболни при кралската италиянска болница, ул.
Кабристан, 20 —
Цариград
(писмо № 943).
Както виждате, тук има два аналогични случаи от телепатия, макар и различни: 1) Смърт, узната на разстояние, от Цариград в Генуа, в будно състояние, и 2) убийството на италианския крал, узнато на сън. Узнаването на двата факта не е съмнително. Едно и също ли е обяснението на двата тия факти? При първия, имало е, вероятно, едно особено течение между лелята и племенника, а при втория — предаване на общите сферически вълни. Мъчно е да се реши въпросът.
към текста >>
Както виждате, тук има два аналогични случаи от телепатия, макар и различни: 1) Смърт, узната на разстояние, от
Цариград
в Генуа, в будно състояние, и 2) убийството на италианския крал, узнато на сън.
Ужасен от това съвпадение, той дойде да се съветва с мен, като лекар на душевноболни и ме попита, дали това видение не показва у него некакъв лош признак за мозъка му!.. Аз го разубедих, но не пропуснах да си взема бележка за тоя случай, толкоз повече че, както Ви казах преди малко, тоя човек, напълно уравновесен, заслужва доверие във всяко отношение. Д-р Л. Мужери, лекар за душевноболни при кралската италиянска болница, ул. Кабристан, 20 — Цариград (писмо № 943).
Както виждате, тук има два аналогични случаи от телепатия, макар и различни: 1) Смърт, узната на разстояние, от
Цариград
в Генуа, в будно състояние, и 2) убийството на италианския крал, узнато на сън.
Узнаването на двата факта не е съмнително. Едно и също ли е обяснението на двата тия факти? При първия, имало е, вероятно, едно особено течение между лелята и племенника, а при втория — предаване на общите сферически вълни. Мъчно е да се реши въпросът. И именно поради тази мъчнотия, множество наблюдения имат истинска стойност.
към текста >>
След като му явих за какво съм дошъл, изведнъж изпрати пратеник до великия везир, за да се осигури безопасността на султана, и други пратеници до съдиите в разните квартали на
Цариград
.
Първо помислих да събудя стражата и пожарникарите, повечето от които спяха на поста си, но после, размислих, че човек не може да има пълно доверие и в тях, тъй като те може да са във връзка със злосторниците. Ако не бе така, те сигурно отдавна биха забелязали отворените чешми и ги биха затворили. Тогава аз реших да събудя един богат търговец, на име Дамат Заде, който живееше близо до моята къща и който имаше доста роби, които той би могъл да изпрати по разните части на града, да предотвратят злодеянието и предизвестят хората за опасността, на която са изложени. Дамат Заде бе човек разумен и пъргав, който лесно се събуждаше, — не както повечето турци, на които взема един час да дойдат на себе си, след като са се събудили. Той беше бърз в решенията и в действията си, а и робите му приличаха на господаря си.
След като му явих за какво съм дошъл, изведнъж изпрати пратеник до великия везир, за да се осигури безопасността на султана, и други пратеници до съдиите в разните квартали на
Цариград
.
Скоро заби големият тъпан на кулата „Джани-Сари-ага“ за да събуди жителите. Не бе минало нито половин час откак тъпана бе бил, когато в долните апартаменти на къщата на Дамат Заде избухна пожар, дължащ се на кундака, който някой бе оставил зад една от неговите врати. Злосторниците, причинители на пожара, дойдоха да му се наслаждават и да грабят, но те бяха разочаровани, учудени, задето бяха арестувани. Те не можеха да разберат, как е бил открит плана им. Понеже на време се взеха мерки, пожарът бе скоро загасен в къщата на приятеля ми и при все че на много части из града през тази нощ избухна пожар, той нанесе малко повреда, поради навременните мерки и защото, като бяха затворени чешмите, набрало се бе много вода, та сега тя течеше обилно.
към текста >>
И съдиите ми изпратиха подаръци, като награда, а великият везир ми прати един грамаден диамант и една саморъчна записка, на която бе писал: „На този, който спаси
Цариград
“.
Понеже на време се взеха мерки, пожарът бе скоро загасен в къщата на приятеля ми и при все че на много части из града през тази нощ избухна пожар, той нанесе малко повреда, поради навременните мерки и защото, като бяха затворени чешмите, набрало се бе много вода, та сега тя течеше обилно. Освен това хората бяха навреме разбуждани, и те избягваха неповредени. На следния ден, щом като се явих на пазаря (в безистена), търговците ме заобиколиха и ме нарекоха свой благодетел и спасител на живота и богатствата им. Дамат Заде, търговецът, когото бях разбудил предишната нощ, ми подари голяма кесия със злато и сложи на пръста ми скъпоценен диамантен пръстен. Всичките търговци последваха примера му, като ми дадоха богати подаръци.
И съдиите ми изпратиха подаръци, като награда, а великият везир ми прати един грамаден диамант и една саморъчна записка, на която бе писал: „На този, който спаси
Цариград
“.
Извинете ме, господа, за дето като че се хваля с всичко това. Вие пожелахте да чуете моята история и заради това аз не мога да не ви кажа най-важната случка в моя живот. В двадесет и четири часа аз се видях, поради подаръците, които бях получил, по-богат, отколкото някога съм можал да мечтая да стана. Сега аз си купих къща, която отговаряше на моето положение, а също си взех и няколко роби. Тъкмо, когато отвеждах робите си към дома, срещнах един евреин, който ме спре и ми каза на свои език: „Господарю, виждам, че си купил роби.
към текста >>
Ние бяхме доволни, че го бяхме поне пропъдили от
Цариград
.
Аз пресякох приятеля си, като му казах, в що подозирам евреина и дрехите му, като добавих, че всеки знае, че заразата от чума може да се пренася чрез дрехи не само след месеци, но и след години. Приятелят ми реши да няма нищо общо с този евреин, който за няколко жълтици може да хвърли в опасност живота на стотици човеци. Същевременно ние изпратихме една бележка до съдията, но съдията бе муден в разпоредбите си и преди да даде заповед, евреина да бъде арестуван, хитрият измамник бе успял да избяга. Когато къщата му бе претърсена, указа се, че той и сандъка му са изчезнали. Разбра се, че той бе заминал за Египет.
Ние бяхме доволни, че го бяхме поне пропъдили от
Цариград
.
Приятелят ми, Дамат Заде, ми изказа своята най-дълбока признателност, като добави: „Преди ти спаси богатството ми, сега ти спаси моя живот, и един живот много по ценен от моя — този на моята дъщеря Фатиме“. Като чух това име, аз не можах напълно да прикрия вълнението си. Аз бях случайно видял тази госпожица и бях пленен от красотата й и от нейната миловидност, но понеже знаех, че тя е предназначена да бъде съпруга на другиго, аз се трудех да задуша чувствата си, като се мъчех да изгоня из ума си всеки спомен за прекрасната Фатиме. Баща й, обаче, сега ми подхвърли едно изкушение, което изискваше всичката ми сила, за да му устоя. „Саладине“, продължи той, „съвършено справедливо е, ти, който си спасил живота ни, да участваш в нашето пиршество.
към текста >>
Благодарение на това благоразумие е бил спасен
Цариград
от пожар и от чума.
Що се отнася до огледалото на султана и до твоята счупена ваза, мили братко, продължи Саладин, ние трябва да измислим някое средство.“ „Не мислете повече за огледалото на султана, нито за счупената ваза“, каза султанът, като престана да се преструва, че е търговец и възприе властническото си държание. „Саладине, аз се радвам, че можах от самият теб да чуя историята на живота ти. Признавам, везире, че съм бил погрешен в твърденията си, продължи султанът, като се обърна към везира. Аз признавам, че историите на Саладин-Щастливецът и на Мурад-Нещастникът подкрепят твоето твърдение, че благоразумието е по-мощен фактор за щастието на човека, отколкото благоприятните случаи и „късмета“. Аз виждам, че успехът и щастието на Саладина се дължи на неговото благоразумие.
Благодарение на това благоразумие е бил спасен
Цариград
от пожар и от чума.
Ако Мурад бе тъй разумен, като брата си, той не би продавал хлебчета, които сам не е пекъл, той не би бил ритнат от мулето, нито бит, за дето е намерил пръстен, не би бил ограбен от войниците, нито гръмнат от един от тях, не би се изгубил в пустинята, нито би бил измамен от евреина, не би запалил кораба, нито би прихванал чумата и разпръснал из целия Кайро; той не би взел за крадец огледалото на моята султанка, та да го промуши, не би вярвал, че щастието в живота му е свързано с някакви стихове на една китайска ваза; нито пък, най-после, би счупил този скъпоценен талисман, като го мие с гореща вода. От сега нататък нека Мурад-Нещастникът бъде наричан Мурад-Неблагоразумният и нека Саладин бъде наричан Саладин-Благоразумният. Така говори султанът, който, понеже бе твърде различен от другите монарси, прие да признае, че имал грешка и че везирът му е бил прав, без да го посече. Историята ни казва, че султанът предложил на Саладина да го направи паша и да му повери управлението на една провинция, но Саладин- Благоразумният отказал честта, като казал, че няма подобни амбиции, че той е съвсем доволен от положението, в което се намира, и че понеже това е така, ще бъде много глупаво да промени положението си, защото от щастието няма нищо по-ценно. Какви нови злощастия сполетяха Мурад-Нещастника, не се знае.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ангелите на небесното
царство
говорят същия език като езика на духовното
царство
; само че в небесното
царство
на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното
царство
на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време.
Ето защо и представите на ангелите, представи, от които произлизат техните думи, са нюанси (оттенъци) на небесната светлина, както пък и техните чувства, които придават на думите техния тон, са само степенни различия на небесната топлина. Понеже речта на ангелите произтича направо от тяхното чувство, те могат да изкажат само в един едничък миг нещо, за което на човека му трябва дълго време; малко думи им са достатъчни да възпроизведат един разказ, който заема неколко страници. Представи и думи са у тях все едно като причина и следствие, при което техните думи представляват следствието на туй, което се съдържа като причина в техните представи ; ето защо всека тяхна дума обхваща неизмеримо много неща. Обектите на тяхното мислене, а също тъй и тяхната реч, се показват, когато приемат форма, като една тънка вълна или като флуида на една раздвижена атмосфера, в която безкрайните идеи на тяхната мъдрост се разкриват хармонично, оплодяват и възбуждат, стимулират мисленето на другите. Представите на всички човеци и ангели стават видими в светлината на небето, само когато това е угодно на Бога.
Ангелите на небесното
царство
говорят същия език като езика на духовното
царство
; само че в небесното
царство
на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното
царство
на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време.
В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството. Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна.
към текста >>
В небесното
царство
той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството.
Понеже речта на ангелите произтича направо от тяхното чувство, те могат да изкажат само в един едничък миг нещо, за което на човека му трябва дълго време; малко думи им са достатъчни да възпроизведат един разказ, който заема неколко страници. Представи и думи са у тях все едно като причина и следствие, при което техните думи представляват следствието на туй, което се съдържа като причина в техните представи ; ето защо всека тяхна дума обхваща неизмеримо много неща. Обектите на тяхното мислене, а също тъй и тяхната реч, се показват, когато приемат форма, като една тънка вълна или като флуида на една раздвижена атмосфера, в която безкрайните идеи на тяхната мъдрост се разкриват хармонично, оплодяват и възбуждат, стимулират мисленето на другите. Представите на всички човеци и ангели стават видими в светлината на небето, само когато това е угодно на Бога. Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време.
В небесното
царство
той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството.
Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна. По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое царство те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И.
към текста >>
По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое
царство
те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И.
В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството. Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна.
По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое
царство
те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И.
Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за възвишени неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни. Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения. В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия. Речта на мъдреците е по-вътрешна и по-богата с променливи чувства и мислени представи от речта на по-малко мъдрите, която няма тази пълнота; затова пък обратно, речта на наивните, глупавичките (това са, разбира се, не ангели, а обикновени човеци — жители на небето. Б. Р.) е външна и се състои само от думи, в които трябва тепърва да се дири някакъв смисъл, както това става най-често при беседването на хората.
към текста >>
Латинският надпис: Paulus Apostolus, vas electionis значи; „Апостол Павел, избраният съсъд“ (Деянията Апостолски — 9, 10 — 16: думи, казани на ученика Господен Анания във видение: „иди — при Павла — защото съсъд избран ми е той, да носи моето име пред народи и
царе
,и пред синовете израилеви, защото аз ще му покажа все що има да пострада за името ми“.
Една къса характеристика на личността му от физиогномично и френологично гледище не би била излишна. Нашата гравюра, която тук поместваме, е копие от един медальон, намерен в развалините на града Херкулан (Италия). Тоя град, както се знае, е бил затрупан заедно с гр. Помпей от лава при едно силно изригване на вулкана Везувий в 79-та година сл. Христа. И понеже смъртта на Павла е била тогава скорошна — няколко години преди ерупцията (eruption – изригване) на вулкана — има достатъчно основание, както твърди и физиогномистът Уелс, да се вярва, че оригиналният медальон на Павловия образ е бил направен при живота на апостола.
Латинският надпис: Paulus Apostolus, vas electionis значи; „Апостол Павел, избраният съсъд“ (Деянията Апостолски — 9, 10 — 16: думи, казани на ученика Господен Анания във видение: „иди — при Павла — защото съсъд избран ми е той, да носи моето име пред народи и
царе
,и пред синовете израилеви, защото аз ще му покажа все що има да пострада за името ми“.
На обратната страна на медальона били издълбани 26-я и 27-я стихове от 68-я псалом на Давида: 25 — „В събранията благославяйте Бога, благославяйте Господа, които сте от източника Израилев“, и 27 — „Там бе най-младият Вениамин, началникът им“ — понеже Павел бил от Вениаминовото коляно. Конфигурацията на главата и лицето на апостола ясно показва силата на неговия ум и енергията, прямотата и упоритостта на неговия характер. Умът му е бил много бистър и възприемчив, паметта му толкова силна, че е могъл да възпроизвежда всички подробности на фарисейското учение и всичките случки и факти из живота си по време и пространство, имал е големи диалектически способности и ораторски талант, поради което той всякъде говорел на народа публично, по стълбите и съборищата, като същевременно победоносно спорел с най-прочутите тогава философи и ритори, нарочно изкарвани на диспут с него. Знаменита е неговата словесна борба с ритора Тертила, назначен да бъде обвинител против Павла във време на съденето му пред управителя Феликса, а така също и препирните му с епикурейските и стоически философи всред самия Ареопаг в Атина, когато произнесъл бележитата си проповед за „незнайния Бог, когото незнаете, а почитате“. По темперамент, той е бил смес от умствения, нервозния и волев тип.
към текста >>
Много бележита характеристика на тази „нова сила“ е, че при нея се вижда едно непрекъснато превръщане на веществото, което минава през минералното, растителното и животинското
царства
, когато се предполага, право или криво, че първичната материя, която;,причинява тези превръщания, е по свойството си растителна.
Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали, очевидно, са зародили няколко дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли. Трябва да се има предвид, поне при известни случаи, че тези явления стават в херметически затворени тръби, които са останали така затворени за дълги години. Г-жа Дикинсън описва тези животинки като газови (въздухообрази), но те сигурно възприемат формата на насекоми. Едно от тия първи приложения на това откритие бе употреблението на водата, проникната от енергиите на тия лъчи, за да се направи хляб, който б точно такъв, какъвто е правеният от ферментирал квас.
Много бележита характеристика на тази „нова сила“ е, че при нея се вижда едно непрекъснато превръщане на веществото, което минава през минералното, растителното и животинското
царства
, когато се предполага, право или криво, че първичната материя, която;,причинява тези превръщания, е по свойството си растителна.
Може, обаче, тя да бъде свързана еднакво с минералното или растителното царство. Лъчът просто добива едно тяло от известен вид, чрез което да произведе живот и при все че растителни вещества обикновено служат за тая цел, каменни въглища и различни видове руди могат също да бъдат употребени. Сребро или сребърна есенция, или някое вещество много подобно нему, е било по тоя начин извлечено от въглища; злато, също от радиоактивен характер, е било извлачено от смес на няколко руди. При все че първичната материя се вижда в тръбицата, радиоактивните тръбици, употребени за търговски или медицински цели, са само извлечения на първичната материя и изглежда, че са еднакво ефикасни като нея. Две бележити неща трябва да се имат пред вид във връзка с това ново откритие: то действа като всеобщ очистител и разтворител.
към текста >>
Може, обаче, тя да бъде свързана еднакво с минералното или растителното
царство
.
Газовете на тия кристали, очевидно, са зародили няколко дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли. Трябва да се има предвид, поне при известни случаи, че тези явления стават в херметически затворени тръби, които са останали така затворени за дълги години. Г-жа Дикинсън описва тези животинки като газови (въздухообрази), но те сигурно възприемат формата на насекоми. Едно от тия първи приложения на това откритие бе употреблението на водата, проникната от енергиите на тия лъчи, за да се направи хляб, който б точно такъв, какъвто е правеният от ферментирал квас. Много бележита характеристика на тази „нова сила“ е, че при нея се вижда едно непрекъснато превръщане на веществото, което минава през минералното, растителното и животинското царства, когато се предполага, право или криво, че първичната материя, която;,причинява тези превръщания, е по свойството си растителна.
Може, обаче, тя да бъде свързана еднакво с минералното или растителното
царство
.
Лъчът просто добива едно тяло от известен вид, чрез което да произведе живот и при все че растителни вещества обикновено служат за тая цел, каменни въглища и различни видове руди могат също да бъдат употребени. Сребро или сребърна есенция, или някое вещество много подобно нему, е било по тоя начин извлечено от въглища; злато, също от радиоактивен характер, е било извлачено от смес на няколко руди. При все че първичната материя се вижда в тръбицата, радиоактивните тръбици, употребени за търговски или медицински цели, са само извлечения на първичната материя и изглежда, че са еднакво ефикасни като нея. Две бележити неща трябва да се имат пред вид във връзка с това ново откритие: то действа като всеобщ очистител и разтворител. Ценността на това откритие от търговска гледна точка е крайно очебийна и едно дружество веднага било съставено, за да използва тия възможности в разни насоки.
към текста >>
Тайното превръщане на материята между трите
царства
и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет за обожаване, представляващ, като се струваше на тях, тайната на всеки живот на физическото поле.
Рано е още, обаче, да се изкажат категорични мнения по въпроса и, без съмнение, много ще зависи от неговата връзка с използваното вещество като тяло, което ще бъде пропито от лъчите. Растителни вещества най-често са били употребявани от откривателката и изглежда че те ще бъдат по-малко вредни за здравите тъкани, отколкото тия, извлечени из минерални източници. Но кои растителни вещества ще се окажат най-ефикасни при даден случай, само опитът ще реши. Поради лесно обяснимата му връзка с алхимическите издирвания, въпросното откритие ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсеният ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара“?
Тайното превръщане на материята между трите
царства
и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет за обожаване, представляващ, като се струваше на тях, тайната на всеки живот на физическото поле.
Г-жа Дикинсън нарича оригиналното откритие, което е основа на всички тия по-нататъшни развития, още и „бръмбарът“. Лично аз предпочитам да го наименувам „протея“ (първична клетка), понеже същинският бръмбар е по-нататъшно преобразование, а и самата материя не наумява някакво животно, но бих казала, то е по-скоро един сбор от нишки, един вид растение или „торбичка от кости“. Чудното за него, обаче, е, че когато се гледа с просто око, то излъчва злато-червен цвят, а под микроскоп, под слънчеви лъчи, то искри с блясък много по-силен от диаманта. Под силно увеличение, то се вижда като едно разтегнато тяло, което се мени в цвят между златно и червено с тъмни, даже черни, отсенки помежду им. Някои може да помислят, че тук ние имаме ключа на преданието за философския камък — камъкът, който в същност не е бил такъв.
към текста >>
Ние можем да запитаме, дали те са схващали, толкова рано, че животинският, растителният и минералният живот са в същност едно и че нема строго определена линия на разграничение между трите
царства
?
Под силно увеличение, то се вижда като едно разтегнато тяло, което се мени в цвят между златно и червено с тъмни, даже черни, отсенки помежду им. Някои може да помислят, че тук ние имаме ключа на преданието за философския камък — камъкът, който в същност не е бил такъв. Сигурно, поне, в принципа на радиоактивността от някой вид лежи обяснението на известни явления, свързани с горното средновековно схващане. Аз изповядвам, че след две дълги посещения в лабораторията на г-жа Дикинсън, бях крайно поразен от откритието, което изглежда да бъде предназначено, не след дълго, да направи цял преврат в схващанията на науката и то в по-вече от една насока. Относно туй, каква може да бъде неговата връзка със старите знания по тия предмети, аз се въздържам да изкажа мнение, но очевидно е, че ако можем да намерим в него разрешението на мистериозното египетско богуслужение пред „бръмбара“, тогава ще се убедим, че египтяните трябва да са имали ключа на тайната, което за нас е само начало на нови открития.
Ние можем да запитаме, дали те са схващали, толкова рано, че животинският, растителният и минералният живот са в същност едно и че нема строго определена линия на разграничение между трите
царства
?
Дали те са схващали, че един и същ живот трепти и в трите тия царства? И дали легендата за Прометея, както тя е разказана в Омировата Одисея, е израз на старото вярване във възможността да се превръща този единен живот през всичките стадии на минерала, растението и животното? Такова поне е схващането, което аз съм се опитал да изразя в следните редове: Мистично огледало на всичко, в живота си ти си символ! Върховният ти е дал свобода да се движиш в трите царства напред и назад, далеч и далеч, през врати без прегради. По отношение на възможната връзка на откритието, г-жа Дикинсън със средновековното и след средновековно схващане относно философския камък, има няколко подобия, които, струва ми се,са ценни за отбелязване, при всичко че би било неблагоразумно да се отива твърде далече.
към текста >>
Дали те са схващали, че един и същ живот трепти и в трите тия
царства
?
Някои може да помислят, че тук ние имаме ключа на преданието за философския камък — камъкът, който в същност не е бил такъв. Сигурно, поне, в принципа на радиоактивността от някой вид лежи обяснението на известни явления, свързани с горното средновековно схващане. Аз изповядвам, че след две дълги посещения в лабораторията на г-жа Дикинсън, бях крайно поразен от откритието, което изглежда да бъде предназначено, не след дълго, да направи цял преврат в схващанията на науката и то в по-вече от една насока. Относно туй, каква може да бъде неговата връзка със старите знания по тия предмети, аз се въздържам да изкажа мнение, но очевидно е, че ако можем да намерим в него разрешението на мистериозното египетско богуслужение пред „бръмбара“, тогава ще се убедим, че египтяните трябва да са имали ключа на тайната, което за нас е само начало на нови открития. Ние можем да запитаме, дали те са схващали, толкова рано, че животинският, растителният и минералният живот са в същност едно и че нема строго определена линия на разграничение между трите царства?
Дали те са схващали, че един и същ живот трепти и в трите тия
царства
?
И дали легендата за Прометея, както тя е разказана в Омировата Одисея, е израз на старото вярване във възможността да се превръща този единен живот през всичките стадии на минерала, растението и животното? Такова поне е схващането, което аз съм се опитал да изразя в следните редове: Мистично огледало на всичко, в живота си ти си символ! Върховният ти е дал свобода да се движиш в трите царства напред и назад, далеч и далеч, през врати без прегради. По отношение на възможната връзка на откритието, г-жа Дикинсън със средновековното и след средновековно схващане относно философския камък, има няколко подобия, които, струва ми се,са ценни за отбелязване, при всичко че би било неблагоразумно да се отива твърде далече. На първо место, трябва да се забележи, че това откритие се дължи на един опит, при който ориенталски растителни масла и смоли, са били употребени и че при комбинацията им е еволюирало първичното вещество.
към текста >>
Върховният ти е дал свобода да се движиш в трите
царства
напред и назад, далеч и далеч, през врати без прегради.
Относно туй, каква може да бъде неговата връзка със старите знания по тия предмети, аз се въздържам да изкажа мнение, но очевидно е, че ако можем да намерим в него разрешението на мистериозното египетско богуслужение пред „бръмбара“, тогава ще се убедим, че египтяните трябва да са имали ключа на тайната, което за нас е само начало на нови открития. Ние можем да запитаме, дали те са схващали, толкова рано, че животинският, растителният и минералният живот са в същност едно и че нема строго определена линия на разграничение между трите царства? Дали те са схващали, че един и същ живот трепти и в трите тия царства? И дали легендата за Прометея, както тя е разказана в Омировата Одисея, е израз на старото вярване във възможността да се превръща този единен живот през всичките стадии на минерала, растението и животното? Такова поне е схващането, което аз съм се опитал да изразя в следните редове: Мистично огледало на всичко, в живота си ти си символ!
Върховният ти е дал свобода да се движиш в трите
царства
напред и назад, далеч и далеч, през врати без прегради.
По отношение на възможната връзка на откритието, г-жа Дикинсън със средновековното и след средновековно схващане относно философския камък, има няколко подобия, които, струва ми се,са ценни за отбелязване, при всичко че би било неблагоразумно да се отива твърде далече. На първо место, трябва да се забележи, че това откритие се дължи на един опит, при който ориенталски растителни масла и смоли, са били употребени и че при комбинацията им е еволюирало първичното вещество. Трябва също да се забележи. че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщания, които обгръщат и трите — животинското, растителното и минералното — царства. Според известни алхимици и особено според Том Воган, философският камък изглежда да е бил „дестилираната есенция“ на оня принцип на растеж, който се намира еднакво в животното, растителното и минералното царства и който може да се превръща от животно в минерал или от минерал в растение“.
към текста >>
че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщания, които обгръщат и трите — животинското, растителното и минералното —
царства
.
Такова поне е схващането, което аз съм се опитал да изразя в следните редове: Мистично огледало на всичко, в живота си ти си символ! Върховният ти е дал свобода да се движиш в трите царства напред и назад, далеч и далеч, през врати без прегради. По отношение на възможната връзка на откритието, г-жа Дикинсън със средновековното и след средновековно схващане относно философския камък, има няколко подобия, които, струва ми се,са ценни за отбелязване, при всичко че би било неблагоразумно да се отива твърде далече. На първо место, трябва да се забележи, че това откритие се дължи на един опит, при който ориенталски растителни масла и смоли, са били употребени и че при комбинацията им е еволюирало първичното вещество. Трябва също да се забележи.
че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщания, които обгръщат и трите — животинското, растителното и минералното —
царства
.
Според известни алхимици и особено според Том Воган, философският камък изглежда да е бил „дестилираната есенция“ на оня принцип на растеж, който се намира еднакво в животното, растителното и минералното царства и който може да се превръща от животно в минерал или от минерал в растение“. Воган казва още, че дърветата привличат това първично вещество в корените си и от там то се качва по клоните, но понякога случва се по пътя си да протече през кората, където, срещайки студения въздух, то се втвърдява в смола“. Това е забележително поради съвпадението си в свръзка с откритието на г-жа Дикинсън. Освен това, философският камък, разгледан като средство за превръщане на обикновени метали в злато, казва ни се,че е бил с червен или златист цвят. Вън от това, първичният характер на философския камък е бил постоянно подчертаван и, в същност, вариациите на описанията при различни условия са имали за резултат по-скоро да озадачат по-подирните изследователи, отколкото да ги улеснят в узнаването на тая странна мистерия.
към текста >>
Според известни алхимици и особено според Том Воган, философският камък изглежда да е бил „дестилираната есенция“ на оня принцип на растеж, който се намира еднакво в животното, растителното и минералното
царства
и който може да се превръща от животно в минерал или от минерал в растение“.
Върховният ти е дал свобода да се движиш в трите царства напред и назад, далеч и далеч, през врати без прегради. По отношение на възможната връзка на откритието, г-жа Дикинсън със средновековното и след средновековно схващане относно философския камък, има няколко подобия, които, струва ми се,са ценни за отбелязване, при всичко че би било неблагоразумно да се отива твърде далече. На първо место, трябва да се забележи, че това откритие се дължи на един опит, при който ориенталски растителни масла и смоли, са били употребени и че при комбинацията им е еволюирало първичното вещество. Трябва също да се забележи. че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщания, които обгръщат и трите — животинското, растителното и минералното — царства.
Според известни алхимици и особено според Том Воган, философският камък изглежда да е бил „дестилираната есенция“ на оня принцип на растеж, който се намира еднакво в животното, растителното и минералното
царства
и който може да се превръща от животно в минерал или от минерал в растение“.
Воган казва още, че дърветата привличат това първично вещество в корените си и от там то се качва по клоните, но понякога случва се по пътя си да протече през кората, където, срещайки студения въздух, то се втвърдява в смола“. Това е забележително поради съвпадението си в свръзка с откритието на г-жа Дикинсън. Освен това, философският камък, разгледан като средство за превръщане на обикновени метали в злато, казва ни се,че е бил с червен или златист цвят. Вън от това, първичният характер на философския камък е бил постоянно подчертаван и, в същност, вариациите на описанията при различни условия са имали за резултат по-скоро да озадачат по-подирните изследователи, отколкото да ги улеснят в узнаването на тая странна мистерия. Това вещество се описва като „нито земя, нито вода, нито твърдо, нито течно“.
към текста >>
Не само че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но, напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на онази интимност и близост, която
царува
в семейството?
Семейството пък не представлява ли едно малко общежитие? И всички функции в едно идеално семейство не са ли върху принципа на взаимопомощта? Нима разумната майка не кара детето още от малко да внася своя данък на общежитието със своята помощ, доколкото му се простират силите? Нима разумните родители не могат да превърнат семейството в такова общежитие, в което всеки работи за цялото? Нима детето не може чрез своя труд да стане активен член на семейното общежитие, да се събуди у него съзнание, че работи за другите?
Не само че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но, напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на онази интимност и близост, която
царува
в семейството?
И не са ли най-добър отзив думите, които е казал един инспектор на един мой приятел, учител, при посещение на училището: „това не прилича на училище, а по-скоро на семейство“. Тогаз пита се: „доколко и в какъв вид трябва да съществува общежитието в училището? “ Разбира се, при случая с кръгли сирачета, може да се приложи пълното общежитие. Но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облик на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството.
към текста >>
Също така и в изкуството се чувства една духовна вълна: Метерлинк, Ибсен, Едуард Шуре, Вагнер,
Борис
Георгиев и много други са носители на тази вълна.
Всички, които могат да имат по-дълбоко прозрение в дълбоките основи на битието, казват, че днес „душата се пробужда“. Това може да се долови и по много факти из днешния живот. Интуитивните дарби на душата се проявяват все повече. Даже в „Съкровище на смирените“ от Метерлинк има специална глава: „Пробуждане на душата“. Във всички науки от ден на ден духовните импулси се увеличават.
Също така и в изкуството се чувства една духовна вълна: Метерлинк, Ибсен, Едуард Шуре, Вагнер,
Борис
Георгиев и много други са носители на тази вълна.
Преди всичко трябва да се запитаме, кой е смисъла на човешката история. Той е в еволюцията на човешкото съзнание, в издигането му на по-високи степени. Това. е постепенното проявяване на онова висше начало, което е заложено в човешката душа. Външната култура е важна, но тя е само средство. Главният смисъл на историята е развитието на съзнанието, проявата на божественото.
към текста >>
И там
царува
същото илюзорно мислене, което е присъщо на съвременния човек.
Всеки може да мисли каквото си иска върху новия закон за народното просвещение от свое партийно гледище. Но ясно е, че свободата на духовния живот чрез този закон се унищожава, защото прави невъзможно отварянето на свободни училища, в които да се прокарва творческото свободно възпитание. Ще ни кажат: „защо ни трябва едно Валдорфско училище? “ Обаче, именно в това седи безнадеждно болната точка в нашия начин на мислене. Да, и държавата отваря опитни училища, обаче в тях работят същия тип хора, както и в другите училища.
И там
царува
същото илюзорно мислене, което е присъщо на съвременния човек.
От него той може да се освободи сам чрез вътрешна напрегната работа. Учителят може да действа, само когато е свободен. И борбата на антропософията (окултизма) в света и работата на Валдорфското училище, те са борба за истинска свобода на духовния живот. За „Свободното Валдорфско училище“ новия закон за народното просвещение в Германия ще значи следното: че ние в нашето училище ще приемаме деца от първи клас. През 1926 година ще се закрие първото отделение и през 1929 година — четвъртото.
към текста >>
Настоящия курс на Д-р Щайнер е съставен по бележките на
швейцарския
поет Алберт Стефен и Д-р В.
Учителят често откриваше у първите деца способности, които и самият той с голям труд би могъл да добие. В едно истинско училище най-много се учи самият учител. И така трябва да бъде, защото инак той би станал филистер. И такъв тип филистер, даже и. да притежава добре изработени светски обноски, по инстинкт c- право ще бъде отречен от нашата младеж.
Настоящия курс на Д-р Щайнер е съставен по бележките на
швейцарския
поет Алберт Стефен и Д-р В.
И. Щайн. Публикуването на курса ще придружа със следната молба: не считайте тая книга само като дар, но същевременно и като един апел към вашето съзнание за отговорност пред човечеството и неговите деца, отговорност пред новото поколение. Свободното Валдорфско училище се отвори за него. То сега брои 650 ученици и ученички1). Хамбург и Кьолн ще го последват.) Това училище трябва да съществува въпреки всички финансови и държавни пречки, Ако зовът за свобода на духовния живот не трябва да бъде само една фраза, то всеки, който се интересува от нашата педагогика, трябва да работи за каузата на свободния духовен живот.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той е казал: „Търсете първом
Царството
Божие и правдата Му, и всичко друго ще ви се приложи", т.е.
Защото Христос, носителят на мира в света, е олицетворение на великата Божия Любов, която ражда разумния живот, на великата Божия Мъдрост, която внася смисъл и светлина в живота, и на великата Божия Истина, която дава свобода. Следователно, мирът е резултат от приложението на тия три начала. Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а Любовта включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот. Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното управление върху същите основни начала, и народът ще благоденства; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички народи в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо. Този е дълбокия смисъл, който Христос е вложил във великото си учение за Любовта към Бога, към ближния и към враговете.
Той е казал: „Търсете първом
Царството
Божие и правдата Му, и всичко друго ще ви се приложи", т.е.
приложете Божествените принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава материалния прогрес, т.е. личното и колективно благосъстояние ще дойде като един неминуем резултат. Ако това не става, то е, защото съвременните хора правят всичко възможно, за да не се създаде истински мир на земята: в индивидуалната душа, в семейството, в държавата и между народите. „Мирът" на света се гради на омразата, безумието и лъжата. За тоя мир Христос е казал: „Мир ви оставям, моя мир ви давам; аз не ви давам, както светът дава". (Ев.
към текста >>
НА ПРАГА Последните часове от земния живот на Д-р Щайнер Заемаме от статията на видния
швейцарски
поет Алберт Стефен в списание Гьотеанум някои подробности за последните часове на Д-р Щайнер.
Аз съм равнодушен, чужденец съм в твоето сърце. В слънчевата мараня на морните часове какво огромно видение от тебе взима форма в синевата на небето. О най-Далечен Край, о остър зов на твоята флейта! Аз забравям, винаги забравям, че вратите са затворени на всякъде в къщата, дето аз живея самичък! От английски : Cm. Б.
НА ПРАГА Последните часове от земния живот на Д-р Щайнер Заемаме от статията на видния
швейцарски
поет Алберт Стефен в списание Гьотеанум някои подробности за последните часове на Д-р Щайнер.
Слабостта и болестта му са продължавали около 6 месеци. Слабостта от начало се почувствала в нозете, поради което по-после той е трябвало да легне. И храненето почнало да става от ден на ден по-трудно. „Обаче, това не му попречи, казва Алберт Стефен, до последната минута на земния му живот сърцето му да е изпълнено с любов и умът му да бъде ясен. Макар и болен, той пак работеше от ранна сутрин до късна вечер.
към текста >>
Той ни учеше, че зад елементите светлина, въздух, вода и земя
царува
свърхчувственото“.
Още на 29. март било телеграфирано на г-жа Мария Щайнер в Щутгарт за кризата. Тя тръгнала, но не могла да свари издъхването на Д-р Щайнер. Обаче, вътрешно, през време на пътуването, тя всичко предусетила. В възпоменателната реч за Д-р Щайнер, държана от Алберт Стефен, се казва, между другото : „Преди 25 години Д-р Щайнер държа първия си курс върху окултизма (антропософията).
Той ни учеше, че зад елементите светлина, въздух, вода и земя
царува
свърхчувственото“.
След това Стефен споменава в речта си. как 50 швейцарски свещеници помолили Д-р Щайнер да им покаже пътя да се свържат с живота на духа, и как те се събрали в белия салон на „Гьотеанум“, за да чуят Д-р Щайнер, който им говорил от собствена духовна опитност. „Той, който виждаше в духовния свят, обясняваше на тези, които не виждаха“. Новата величествена сграда на окултния университет „Гьотеанум“ По нататък Стефен казал в речта си: „Ние го познаваме от десетки години. Ние ден след ден виждахме живота му, делата му, със способностите, които ни даде най-разсъдъчната епоха в истерията — 19 век — и ние не можахме да открием нито едно петно в този човек.
към текста >>
как 50
швейцарски
свещеници помолили Д-р Щайнер да им покаже пътя да се свържат с живота на духа, и как те се събрали в белия салон на „Гьотеанум“, за да чуят Д-р Щайнер, който им говорил от собствена духовна опитност.
Тя тръгнала, но не могла да свари издъхването на Д-р Щайнер. Обаче, вътрешно, през време на пътуването, тя всичко предусетила. В възпоменателната реч за Д-р Щайнер, държана от Алберт Стефен, се казва, между другото : „Преди 25 години Д-р Щайнер държа първия си курс върху окултизма (антропософията). Той ни учеше, че зад елементите светлина, въздух, вода и земя царува свърхчувственото“. След това Стефен споменава в речта си.
как 50
швейцарски
свещеници помолили Д-р Щайнер да им покаже пътя да се свържат с живота на духа, и как те се събрали в белия салон на „Гьотеанум“, за да чуят Д-р Щайнер, който им говорил от собствена духовна опитност.
„Той, който виждаше в духовния свят, обясняваше на тези, които не виждаха“. Новата величествена сграда на окултния университет „Гьотеанум“ По нататък Стефен казал в речта си: „Ние го познаваме от десетки години. Ние ден след ден виждахме живота му, делата му, със способностите, които ни даде най-разсъдъчната епоха в истерията — 19 век — и ние не можахме да открием нито едно петно в този човек. Тъмните сили го нападаха, него и делото му, както по-рано, така и сега. Пред никакви клевети не се спираха.
към текста >>
Това е то, което казва Христос: „Моето
царство
не е от този свят; духовният свят е мой; който вярва в мене, няма да загине, а ще живее живот Вечен“.
Отведнъж ми просветна в главата, защото майка ми в най-крехкото ми детинство ме учеше на молитвичката: „Andelicku, muj ztraznicku“ (Ангелче, мое пазителче). Още тогава в мен се проявяваше нещо духовно, което след проучването на тая книга се обяви. От тоя момент наченах да жадувам да позная същината на душата, да се заловя за нея, да възпитавам в себе си духа и да потъпквам в себе си плътския човек. Нашето тяло тука е само за късо време. Ала душата е била, е и ще бъде вечна.
Това е то, което казва Христос: „Моето
царство
не е от този свят; духовният свят е мой; който вярва в мене, няма да загине, а ще живее живот Вечен“.
Нашата душа има нужда от повече грижи, отколкото нашето тяло. Аз се стараех да изхвърля от себе си всичко лошо, залягах да следвам това учение, което е проповядвал Христос, особено за нравствената чистота. Трайновата книга ми служеше като учебник, аз много пъти размишлявах върху нея, и в нея прочетох, че ние можем да оздравяваме себе си и другите. Случайно заболях от силна ангина, и за да докажа сам на себе си това, послужих си с тая Трайнова метода, в която той право посочва, как трябва да се борави. След малко станах здрав.
към текста >>
Йохан Брамс, Алфонс Доде, Турнер, Чайковски,
Цар
Николай II, Новалис, Фридрих Рюкерт.
Измежду тях се срещат ония, които пробиват нови пътища, пионерите. Те имат вродена дарба за това. Тялото им е жизнено и крепко, поне тогава, когато други данни от противоположен характер не противоречат на това, но са много нетърпеливи и често страдат от раздразнителност и безпокойство. Главата е най-чувствителната част на тялото (сиреч най-може да бъде засегната от болести и премеждия. Овен управлява главата!) Слънцето в Телец От 22 апр.—21 май.
Йохан Брамс, Алфонс Доде, Турнер, Чайковски,
Цар
Николай II, Новалис, Фридрих Рюкерт.
Голема самоувереност и твърдоглавство са най-важните белези на тия характери. Това положение на слънцето дава по-нататък такт и постоянство, но повечето пъти не особено силен интелект. Те са догматични, консервативни, и имат високо мнение за себе си — но иначе са добродушни и предани в дружбата, ала дойдеш ли им напреки, те могат да станат във висша степен упорити. Те са мудни в движенията си и умеят навред да откриват и оценяват хубавите неща в света. Те желаят да си останат там, дето им се харесва.
към текста >>
Царица
Вилхелмина, Гьоте, Лев Толстой, Вилхелм Билдердийк, Оберлен, Менделсон.
Той се чувства не добре в подчинено положение и иска да бъде признаван за авторитет. Притежава силно развито чувство за отговорност към своите окръжаващи, всред които той пръска своя живот и сила (Лъвът управлява сърцето). Той е услужлив и благороден, понякога снизходителен, но често пъти и надменен и дързък. Слънцето в Дева 23 авг. — 23 септ.
Царица
Вилхелмина, Гьоте, Лев Толстой, Вилхелм Билдердийк, Оберлен, Менделсон.
Научно настроен, изобретателен, интелектуален, методичен, взискателен, добре одарен, често себелюбив и винаги критичен. Хората, родени при тази позиция на слънцето, са големи любители на детайла и търсят подробности навред, та затуй често изпущат из око едрите, големи линии. Това ще е негли причината, дето под този знак се срещат толкова много скептици. Основният тон в характера е желание за чистота и това желание се проявява в областта на материалния живот в голямата им придирчивост към храната. (Храносмилането се управлява от Дева).
към текста >>
Фиг.2 С цитати от Библията Сент-Ив доказва, че скинията, описана в книгата „Изход“ и храмът, описан в „Трета книга на
царете
“ и в „Езекиил“ нямат произволни отношения, но са приложение на музиката в архитектурата.
Значи, ре5 отговаря на 6 с. м. дължина или се пада на еталона на разстояние 6 с. м. (5,000) от нулата. По същия начин ще се разбират и другите фигури. Фиг. 2 представлява чаша с акорд до, ла, ми.
Фиг.2 С цитати от Библията Сент-Ив доказва, че скинията, описана в книгата „Изход“ и храмът, описан в „Трета книга на
царете
“ и в „Езекиил“ нямат произволни отношения, но са приложение на музиката в архитектурата.
С цитатите, които взема от Библията, Сент-Ив иска да покаже, че не само е възможно приложението на музиката в архитектурата, но че то трябва да бъде винаги правило при построяване на здания; особено на по-важни. В гореспоменатите книги на библията за единица мярка е взет лакътя (виж „Изход, гл. 25 — 27; „Трета книга царете“, гл. 6 и „Езекиил“, гл. 41). Ако ние разгледаме числата, които тук се споменават, ще видим, че размерите на разните части са в хармонични отношения.
към текста >>
25 — 27; „Трета книга
царете
“, гл.
По същия начин ще се разбират и другите фигури. Фиг. 2 представлява чаша с акорд до, ла, ми. Фиг.2 С цитати от Библията Сент-Ив доказва, че скинията, описана в книгата „Изход“ и храмът, описан в „Трета книга на царете“ и в „Езекиил“ нямат произволни отношения, но са приложение на музиката в архитектурата. С цитатите, които взема от Библията, Сент-Ив иска да покаже, че не само е възможно приложението на музиката в архитектурата, но че то трябва да бъде винаги правило при построяване на здания; особено на по-важни. В гореспоменатите книги на библията за единица мярка е взет лакътя (виж „Изход, гл.
25 — 27; „Трета книга
царете
“, гл.
6 и „Езекиил“, гл. 41). Ако ние разгледаме числата, които тук се споменават, ще видим, че размерите на разните части са в хармонични отношения. Числата, споменати там, не са случайни. Храмът, описан в „Изход“, има следния акорд: ре, си бемол, сол. Соломоновият храм, описан в „Трета книга на царете“, глава 6, има акорд ми бемол, си бемол сол.
към текста >>
Соломоновият храм, описан в „Трета книга на
царете
“, глава 6, има акорд ми бемол, си бемол сол.
25 — 27; „Трета книга царете“, гл. 6 и „Езекиил“, гл. 41). Ако ние разгледаме числата, които тук се споменават, ще видим, че размерите на разните части са в хармонични отношения. Числата, споменати там, не са случайни. Храмът, описан в „Изход“, има следния акорд: ре, си бемол, сол.
Соломоновият храм, описан в „Трета книга на
царете
“, глава 6, има акорд ми бемол, си бемол сол.
Нека за пример да вземем описанието в „Изход“: Глава 25, стих 10: и да направят ковчег от дърво ситим; дължината му два лакти и половина — си бемол широчината му лакът и половина — сол и височината му лакът и половина — сол. стих 17: и да направиш очистилището от чисто злато: дълго два лакти и половина — си бемол широко - лакът и половина — сол стих 23: и да направиш трапеза от дърво ситим: две лакти дължината й — ре един лакът широчината й — ре височината й лакът и половина — сол Глава 27, стих 1: и да направиш олтар от дърво ситим: 5 лакти дължината му — си бемол и 5 лакти широчина — си бемол и височината му 3 лакти — сол. Стих 9: и да направиш двора на скинията: от южната страна към пладне да има за дворът привеси от препреден висон: дължината за едната страна 100 лакти — сол бемол стих 13: дължината на двора да е 100 лакти — сол бемол Глава 30, стих 2: един лакът дължина на олтаря — ре един лакът широчината му — ре и височината му два лакътя — ре Ще дадем малко обяснение на това. Еталонът, който отговаря на струна сол, ще смятаме разделен на 96 части. Тогаз на сол от разните по-горни октави отговарят следния числа: 48, 24, 12, 6, 3, 11/2.
към текста >>
Също така, необходимо е да се докаже по един неопровержим начин — което е един дълг на нашите официални учени — че богомилското движение ни най-малко не е било и не е могло да бъде причината за пропадането на второто българско
царство
: напротив, то е дошло навреме, за да спаси свободната българска държава от провалата, която й подготвиха нейните тогавашни политически и църковни властница, но тази спасителна мисия на богомилите не е могла да бъде разбрана тогава и пет вековното робство е станало неизбежно.
Тази е причината, поради която авторът, който на много места изтъква основателно чистотата и високия морал на учението, както и неговите социални и държавнически принципи, все пак продължава да нарича богомилството „секта“ и учението му „ерес“, в унисон с кривите и злоумишлени писания на Йоан Екзарх, презвитера Козма и съвременните клеветници из църковните среди. Трябва да се разбере веднъж за винаги, че учението на богомилите не е било еретическо, макар и да е било наричано така, дори и в учебниците за нашите училища, а е било истинското учение на Христа, с много малко грешки в общите начала и в ритуала. В този благоприятен смисъл за него са се изразили, макар и в общи фрази, и г. г. Д. Мишев („България в миналото“) и Янко Сакъзов („Българите в своята история“)3).
Също така, необходимо е да се докаже по един неопровержим начин — което е един дълг на нашите официални учени — че богомилското движение ни най-малко не е било и не е могло да бъде причината за пропадането на второто българско
царство
: напротив, то е дошло навреме, за да спаси свободната българска държава от провалата, която й подготвиха нейните тогавашни политически и църковни властница, но тази спасителна мисия на богомилите не е могла да бъде разбрана тогава и пет вековното робство е станало неизбежно.
Като се докаже, по научен път, тая историческа истина, ще може да се парализира и охотата на съвременните злобни църковници да злоупотребяват с властта си, за да преследват и сега неприятните им честни и безкористни работници за духовното и морално повдигане на българския народ. Но, нека признаем искрено, ние не вярваме, че тази задача ще се окаже по силите на г. проф. Иванов. От противоречията, които се съдържат в разглежданото негово съчинение и които свидетелстват, че той има смътно понятие за окултната страна на богомилското учение — противоречия, които ще изтъкнем до-пъти —; от факта, че той гради заключенията си само върху книжния материал, който е издирил в разни библиотеки и изразяващ най-противоречиви гледища, без да е изследвал непосредствено всред народа богомилската традиция — а компилативния метод в историческата наука е най-нещастният, което се доказва и и от съчиненията на някои български „историци“-дилетанти —: от факта, че г. Иванов не знае дори най-елементарните закони, по които се развива индивидуалния и социалния духовен живот, като се осмелява да поддържа действително еретическата мисъл, че „с вегетарианството един народ рискува да загине“(!!), и най-после, от неоспоримия факт, че самият г. проф.
към текста >>
Д-р
Борис
Вазов, който се подвизава в печатните органи на Синода със статии против окултната наука и окултистите, както и от брата й. проф.
В тази къса бележка нашата цел е да подчертаем колко ценен е приносът в нашата литература с превождането на окултните студии от Мълфорд. Като ги четете, пред мисловия ви поглед се разкрива почти цялото духовно същество на човека, с всичките му скрити, непроявени сили, които трябва да се развият методично и непрекъснато. Тия сили произхождат от вечния Дух, проявен в човека като любов, мъдрост и истина. Желателно е, книгата, преведена от г-жа Елисавета Г. Консулова Вазова, да получи най-широко разпространение и да се прочете от всеки българин, а най-внимателно — от нейния мъж, г.
Д-р
Борис
Вазов, който се подвизава в печатните органи на Синода със статии против окултната наука и окултистите, както и от брата й. проф.
Д-р Консулов, който съчинява фейлетони за жълтата преса, пълни с неудържима и безгранична злоба против окултизма и хората на новата мисъл. Един отговор: Някой си професор д-р Ст. Консулов, в желанието си да хули дейците на духовното движение в България и да попречи на разпространението на тяхната книжнина, е взел повод от една преводна статия в кн. I от т.г. на „Всемирна летопис и е написал куп нелепости в един столичен ежедневник.
към текста >>
Айнщайн, дадени са биографиите, портретите и прегледи на духовно-научната дейност на мнозина окултисти и мистици от най-старо време, и до днес (начиная от Питагора с неговите, за пръв път излезли на български, златни стихове, до Д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гьотеанум“ в
Швейцария
), но и тая „научна литература“, според българския професор, била „фабрикувана“, (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic!) заблудил се българин“, който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи6).
Ето ви образец на критика! В това списание са поместени, между другото и редица статии от бележития астроном и психист, Камил Фламарион, неотдавна починал, и за който се дават отзиви и във в. Демократически Сговор, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова. Нима и те са „резултат на болното време“? В същото списание са поместени много очерки по всички животрепетни научни въпроси, като например по теорията за относителността от проф.
Айнщайн, дадени са биографиите, портретите и прегледи на духовно-научната дейност на мнозина окултисти и мистици от най-старо време, и до днес (начиная от Питагора с неговите, за пръв път излезли на български, златни стихове, до Д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гьотеанум“ в
Швейцария
), но и тая „научна литература“, според българския професор, била „фабрикувана“, (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic!) заблудил се българин“, който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи6).
След това вече се редят: „полицейските кучета“, „учителите“, „духовете“, „бубулечките, които се разбягвали“ и пр., точно по маниера на „Последна поща“. Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия и да се удовлетвори един дерт. Наистина „болно време“ и болни хора! Най-сетне, ние съжаляваме г. професора, за дето не си е дал труд поне да провери в миналите годишнини на списанието Всемирна Летопис, дали наистина то е препоръчано от надлежните Министерства или не: № №-та на окръжните предписания са публикувани своевременно.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
С вяра, от как се роди Мойсей, родителите му го криеха три месеца, защото видеха прекрасно детето, и не се убояха от
царското
повеление.
Затова, и от едного човека, а и той замъртвел, народиха се множество, колкото звездите на небето, и като пясъка, който е покрай морето, който не може да се преброи. С вяра Авраам, когато го опитваше Бог, принесе Исаака жертва. С вяра Исаак благослови Якова и Исава за това, което има да стане. С вяра Яков, като беше на умиране, благослови всекиго от синовете Йосифови. С вяра Йосиф на умиране предизвести за излезване на синовете израилеви, и поръча за костите си.
С вяра, от как се роди Мойсей, родителите му го криеха три месеца, защото видеха прекрасно детето, и не се убояха от
царското
повеление.
С вяра Мойсей, като дойде на възраст, отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да злострада с народа божи, а не да има кратковременно наслаждение на греха, като разсъди, че поношението за Христа е по голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние. С вяра остави Египет без да се убои от гнева царев; защото като че ли гледаше Невидимаго; с вяра направи пасхата и попръсквенето с кръвта, да ги не закачи този, който погубваше първородните. С вяра преминаха Червено море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се. С вяра паднаха стените йерихонски след седмодневно около тях обикаляне. И какво още да говоря?
към текста >>
С вяра остави Египет без да се убои от гнева
царев
; защото като че ли гледаше Невидимаго; с вяра направи пасхата и попръсквенето с кръвта, да ги не закачи този, който погубваше първородните.
С вяра Исаак благослови Якова и Исава за това, което има да стане. С вяра Яков, като беше на умиране, благослови всекиго от синовете Йосифови. С вяра Йосиф на умиране предизвести за излезване на синовете израилеви, и поръча за костите си. С вяра, от как се роди Мойсей, родителите му го криеха три месеца, защото видеха прекрасно детето, и не се убояха от царското повеление. С вяра Мойсей, като дойде на възраст, отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да злострада с народа божи, а не да има кратковременно наслаждение на греха, като разсъди, че поношението за Христа е по голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние.
С вяра остави Египет без да се убои от гнева
царев
; защото като че ли гледаше Невидимаго; с вяра направи пасхата и попръсквенето с кръвта, да ги не закачи този, който погубваше първородните.
С вяра преминаха Червено море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се. С вяра паднаха стените йерихонски след седмодневно около тях обикаляне. И какво още да говоря? Защото не ще ми постигне време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Йефтае, за Давида още и Самуила и пророците, които с вяра победиха царства, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха на бяг чужди войски и пр., следов., и ние да гледаме на Исуса, началникът и съвършителят на вярата . . .“ Имат ли такава вяра материалистите — ония, които твърдят.че душата е функция на тялото?
към текста >>
Защото не ще ми постигне време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Йефтае, за Давида още и Самуила и пророците, които с вяра победиха
царства
, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха на бяг чужди войски и пр., следов., и ние да гледаме на Исуса, началникът и съвършителят на вярата .
С вяра Мойсей, като дойде на възраст, отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да злострада с народа божи, а не да има кратковременно наслаждение на греха, като разсъди, че поношението за Христа е по голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние. С вяра остави Египет без да се убои от гнева царев; защото като че ли гледаше Невидимаго; с вяра направи пасхата и попръсквенето с кръвта, да ги не закачи този, който погубваше първородните. С вяра преминаха Червено море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се. С вяра паднаха стените йерихонски след седмодневно около тях обикаляне. И какво още да говоря?
Защото не ще ми постигне време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Йефтае, за Давида още и Самуила и пророците, които с вяра победиха
царства
, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха на бяг чужди войски и пр., следов., и ние да гледаме на Исуса, началникът и съвършителят на вярата .
. .“ Имат ли такава вяра материалистите — ония, които твърдят.че душата е функция на тялото? Разбира се, немат, те немат никаква вяра! Защото щом поддържат, че тяхната „положителна наука“ не може да открие чрез опит душата и не може да докаже безсмъртието й, те отричат тая душа, отричат и създателя й — Бога. Те с, следователно, безбожници. И това безбожие, това отсъствие на най-високия идеал в живота, което се проповядва от официалната катедра на университета, е най-великото престъпление, което може да се извърши над един народ.
към текста >>
Такъв е случая с древния герой крал — кралят на Индия, Рама, и
царицата
му, Сита, които са били идеален съпруг и идеална съпруга; Одисей и Пенелопа, висш пример на верност; или Брут и Порция, типове на благородна дружба.
(От английски) Души-близнаци от Г. Бейсдън Бътт Търсителят на митичните характери. които представляват идеално брачно чувство, може скоро да прекъсне това търсене пред имената на Филемон и Бакхида, тая стара и добродушна двойка, които са дали гостоприемство на великия бог Зевс, без да знаят, че за отплата на тяхното гостоприемство, ще бъдат превърнати, когато им дойде времето да умрат, в две дървета от двете страни на вратата на тяхната колиба, милвайки се едно друго за винаги с многолистните си клони. Или пък за образец на дълбоко заякчена вярност, човек може да се обърне към Кадмус и Хармония, верни един на другиго в нещастието, търпеливи под злодумството на боговете и променени най-сетне, от съжаление към техните страдания и от признание на постоянството им, в две змии, символизиращи Божествената Мъдрост — две блестящи и стари змии, които някога си бяха Кадмус и Хармония. В древните или съвременните песни и в живота примери от съвършено съпружеско щастие, макар и малко, съществуват.
Такъв е случая с древния герой крал — кралят на Индия, Рама, и
царицата
му, Сита, които са били идеален съпруг и идеална съпруга; Одисей и Пенелопа, висш пример на верност; или Брут и Порция, типове на благородна дружба.
Освен това, такива със случаите на съвършен истински брак Роберт с Елисавета Браунинг и Уйлям Юарт с Катерина Гладстон. В своята най-добра проява, такива съюзи са толкова съвършени, че, виждайки степента,на тяхната пълнота, човек се изкушава да узнае, до колко с били трайни. Човек заключава, че такива отношения носят своя произход от миналите животи, и че тия души близнаци, тъй сродни днес, са живели, обичали са се и работили заедно в миналите векове. Човек отива даже по-далеч от това, разследвайки дали при съвършените бракове съпругът и съпругата не са били съединени от най-ранния момент на тяхното съществувание, дали те не ся били една двойна звезда на небесната твърд в първата минута на манвантарата, в която тяхното сътворение е започнато. Когато, както се описва от Ел. П.
към текста >>
Строителните сефироти се означават също митично със седемте
царе
на Едом, всеки от които съответства на един сефир.
Тълкувание „Бог създаде шест члена. Всички низши неща се поддържат на тия шест елементи“. Според Кабалата, създаденият свят е съставен от шест елементи или Сефироти: Хезод, Гебура, Тиферет, Нецах, Ход и Йезод. Седмият сефир, Малхут, образува общата добавка към шестте предходни Сефироти. Всичките седем се наричат строителни сефироти и се отличават от върховните три — Кетер, Шокма и Бина, принадлежащи на божественото сияние.
Строителните сефироти се означават също митично със седемте
царе
на Едом, всеки от които съответства на един сефир.
За да представи падането на създадената вселена, Кабалата си служи с различни символизми, като изразява това падане ту със смъртта на седемте едомски царе, ту със счупването на седемте вази, съдържащи светлините на долните сефироти. За да се схване същината на тия различни символи, трябва да се мисли върху следното: в незнайното пребивава Айн-Соф, Безкрайният, Абсолютният, Бездната, Съществото, което не може да се назове, тъй като всяко име е ограничение, изворът на съвършенствата, по-висше от всички, но не противоположно на никое, Любов по-дълбока от всички, Мисъл непонятна на никоя мисъл, Мощ, осъществявана вечно и по-силно от всяко действие. Абсолютният не се сношава направо с ограничените същества, чиито зародиши се раждат от неговите недра, защото прегръщането му би ги разрушило при въвеждането им в него. Затова той се сношава чрез свойствата си, които Кабалата свежда в десет първични зачатия, десетте сефироти. Както се каза по-горе, сефиротите се делят на две категории, едната от които обгръща трите първи, най-близките до Абсолютния и непосредствените му органи, а другата обгръща последните седем, преминали в света.
към текста >>
За да представи падането на създадената вселена, Кабалата си служи с различни символизми, като изразява това падане ту със смъртта на седемте едомски
царе
, ту със счупването на седемте вази, съдържащи светлините на долните сефироти.
Всички низши неща се поддържат на тия шест елементи“. Според Кабалата, създаденият свят е съставен от шест елементи или Сефироти: Хезод, Гебура, Тиферет, Нецах, Ход и Йезод. Седмият сефир, Малхут, образува общата добавка към шестте предходни Сефироти. Всичките седем се наричат строителни сефироти и се отличават от върховните три — Кетер, Шокма и Бина, принадлежащи на божественото сияние. Строителните сефироти се означават също митично със седемте царе на Едом, всеки от които съответства на един сефир.
За да представи падането на създадената вселена, Кабалата си служи с различни символизми, като изразява това падане ту със смъртта на седемте едомски
царе
, ту със счупването на седемте вази, съдържащи светлините на долните сефироти.
За да се схване същината на тия различни символи, трябва да се мисли върху следното: в незнайното пребивава Айн-Соф, Безкрайният, Абсолютният, Бездната, Съществото, което не може да се назове, тъй като всяко име е ограничение, изворът на съвършенствата, по-висше от всички, но не противоположно на никое, Любов по-дълбока от всички, Мисъл непонятна на никоя мисъл, Мощ, осъществявана вечно и по-силно от всяко действие. Абсолютният не се сношава направо с ограничените същества, чиито зародиши се раждат от неговите недра, защото прегръщането му би ги разрушило при въвеждането им в него. Затова той се сношава чрез свойствата си, които Кабалата свежда в десет първични зачатия, десетте сефироти. Както се каза по-горе, сефиротите се делят на две категории, едната от които обгръща трите първи, най-близките до Абсолютния и непосредствените му органи, а другата обгръща последните седем, преминали в света. В началото на нещата, сефиротите са се излъчили из Абсолютния в състояние на пълна и инстинктивна свобода, необходима за съществуването на свободната воля, но способни да произведат злото, като излишък.
към текста >>
Това е счупването на свещените вази, събарянето на едомските
царе
.
Както се каза по-горе, сефиротите се делят на две категории, едната от които обгръща трите първи, най-близките до Абсолютния и непосредствените му органи, а другата обгръща последните седем, преминали в света. В началото на нещата, сефиротите са се излъчили из Абсолютния в състояние на пълна и инстинктивна свобода, необходима за съществуването на свободната воля, но способни да произведат злото, като излишък. Кабалата сравнява тази първична еманация с искрите, които изскачат от огнището в ковачницата. Според същата, в първоначалния период, сефиротите били образувани от точки или сферически елементи, неспособни да се наредят в линии и стоящи, в това безредие, без връзка на симпатия и строеж, защото съпоставените кълбовидни точки можели да се допират, но не и да се проникнат и проследят, като линии те, чрез благозвучно свързване. Кабалата обяснява също, че в своето първично или, така да се каже, атомично състояние, сефиротите са били изложени съвсем направо и силно на божествената светлина, поради което по-долните от тях, начиная от Хезод до Малхут, не са могли да издържат сиянието й и са се пръснали пред нея.
Това е счупването на свещените вази, събарянето на едомските
царе
.
По-висшите сефироти понесли сиянието, но променили формата си вследствие катастрофата на по-долните, за да ги подпомогнат и да пресъздадат разстроената вселена. По-висшите сефироти, следов., са преустроили човешката форма, тоя символ и съсредоточие на цялата уравновесена хармония. А чрез човешката форма Зо-ар подразбира съпружеското съчетание, мъжът и жената мистично слени в идеално единство. Кетер е първият Сефир, тъй прорича най-старият по дни, дългото Лице, едничкото Същество, двуполо, коренът на истинските съпружества, Шокма е бащата, а Бина — майката. Тази велика Троица се е надвесла над разстланите бездни, за да възсъздаде по свой образ един нов, хармоничен и траен свят.
към текста >>
Тогава следните шест сефироти, от Хезод до Йезод, са се организирали на свой ред в човешка форма, станали членове на проявения Бог, наречен микропрозоп,
царският
син, отражение на Най-Стария по дни, а особено на мъжкия му елемент, докато последния Сефир, Малхут, обличайки женската привидност, и ставайки съпруга на проявения Бог и
царица
, достига, чрез последното съпружество, любовната верига на еманацията.
По-висшите сефироти понесли сиянието, но променили формата си вследствие катастрофата на по-долните, за да ги подпомогнат и да пресъздадат разстроената вселена. По-висшите сефироти, следов., са преустроили човешката форма, тоя символ и съсредоточие на цялата уравновесена хармония. А чрез човешката форма Зо-ар подразбира съпружеското съчетание, мъжът и жената мистично слени в идеално единство. Кетер е първият Сефир, тъй прорича най-старият по дни, дългото Лице, едничкото Същество, двуполо, коренът на истинските съпружества, Шокма е бащата, а Бина — майката. Тази велика Троица се е надвесла над разстланите бездни, за да възсъздаде по свой образ един нов, хармоничен и траен свят.
Тогава следните шест сефироти, от Хезод до Йезод, са се организирали на свой ред в човешка форма, станали членове на проявения Бог, наречен микропрозоп,
царският
син, отражение на Най-Стария по дни, а особено на мъжкия му елемент, докато последния Сефир, Малхут, обличайки женската привидност, и ставайки съпруга на проявения Бог и
царица
, достига, чрез последното съпружество, любовната верига на еманацията.
Така, нареждането на сефиротите в пет човешки лица е, според Зо-ар, началото на спасението и на всемирното възстановяване. Тъй и съвършеното човешко съпружество е съчетанието, символът и централния елемент на цялата хармония. Но това не значи, че, в периода на спасението, законите на вселената стават мъже и жени в плът и кости, но трябва да се разбира, че те се свързват и съгласуват както членовете на човека в неговия организъм и както допълняващите организми на мъжа и жената в съвършеното съпружество. „Достойнството на Достойнствата зависят от седемте форми на лоба“. Голямото Лице на Макропрозопа, описан по-горе емблематично, се дели от кабалистите на седем съществени форми.
към текста >>
Втората земя означава Сефира на
Царството
във възстановения свят.
Магнетичната сила, излъчвана от лоба в човешките косми се проявява и чрез брадата, поставена на долния край на човешкото лице, тя е физическия знак на флуидните енергии, разпръснати около долната част на лицето, центърът на която е устата. Принципът и осъществяването му, бленът и целувката, мисълта и думата имат своите видими области в челото и устата и техните лъчеизпущания се смесват в косматите изтичания, истински човешки растителности, които обличат лоба и брадата, Кабалистите са избрали брадата на Макропрозопа като един от знаковете на излъчването на божествените сили към проявения свят. Всяка от формите на голямото Лице съответства на една от силите на това излъчване. Брадата, която е поставена най-после, става естествено образ на крайното течение на осъществяването, което, проникнато от всички предшестващи сили, слиза към душите и сферите. „И втората земя не се смята, и това бе речено“.
Втората земя означава Сефира на
Царството
във възстановения свят.
Тя съответства на Малхут и не се смята, когато е въпрос за шестте членове, създадени от Бога. Тия шест членове напомнят шестте сефироти на микропрозопа. „И тя излиза от земята, която получи проклятие, от земята, проклета от Господа“. Втората земя се ражда от падналата и разрушената земя; едомските царе, сиреч седемте долни сефироти, след като са претърпели удара и смъртта, отново са притеглени постепенно от нея и злото се променя в добро чрез простото заместване на безредието с хармонията, на несплотения и груб егоизъм с организацията. Втората земя е произлязла от тази проклета земя, наказана от Господа.
към текста >>
Втората земя се ражда от падналата и разрушената земя; едомските
царе
, сиреч седемте долни сефироти, след като са претърпели удара и смъртта, отново са притеглени постепенно от нея и злото се променя в добро чрез простото заместване на безредието с хармонията, на несплотения и груб егоизъм с организацията.
„И втората земя не се смята, и това бе речено“. Втората земя означава Сефира на Царството във възстановения свят. Тя съответства на Малхут и не се смята, когато е въпрос за шестте членове, създадени от Бога. Тия шест членове напомнят шестте сефироти на микропрозопа. „И тя излиза от земята, която получи проклятие, от земята, проклета от Господа“.
Втората земя се ражда от падналата и разрушената земя; едомските
царе
, сиреч седемте долни сефироти, след като са претърпели удара и смъртта, отново са притеглени постепенно от нея и злото се променя в добро чрез простото заместване на безредието с хармонията, на несплотения и груб егоизъм с организацията.
Втората земя е произлязла от тази проклета земя, наказана от Господа. Както във физическия порядък нито един атом не се губи, нито една смърт не е действителна и окончателна, а всичко влиза, след пречистване и временно изтощение, в течението на безкрайния сок,така и в моралния порядък никоя загуба не е неизлечима, но собствените елементи на съпротивлението и греха пораждат, след изкуплението, светлините, изтъкани от звездите. Утешителното учение на Зо-ар се осветлява с това, че едомските царе, осъдени и свалени, и членовете на микропрозопа и на съпругата му се отдават еднакво на седемте долни сефироти, на седемте божествени свойства на проявеното творение. Тази общност на корена и на есенцията показва, че злото, като не може да се установи като принцип, защото произтича от обезформеното добро, произвежда само повърхностни повреди, поквара на чувствата и енергиите, добри по същина, а зле приложени, и най-после вътрешната доброта на нещата и душите разкъсва външните нечистотии. Дисонансите на акордите не развалят красотата на всяка отделна нота.
към текста >>
Утешителното учение на Зо-ар се осветлява с това, че едомските
царе
, осъдени и свалени, и членовете на микропрозопа и на съпругата му се отдават еднакво на седемте долни сефироти, на седемте божествени свойства на проявеното творение.
Тия шест членове напомнят шестте сефироти на микропрозопа. „И тя излиза от земята, която получи проклятие, от земята, проклета от Господа“. Втората земя се ражда от падналата и разрушената земя; едомските царе, сиреч седемте долни сефироти, след като са претърпели удара и смъртта, отново са притеглени постепенно от нея и злото се променя в добро чрез простото заместване на безредието с хармонията, на несплотения и груб егоизъм с организацията. Втората земя е произлязла от тази проклета земя, наказана от Господа. Както във физическия порядък нито един атом не се губи, нито една смърт не е действителна и окончателна, а всичко влиза, след пречистване и временно изтощение, в течението на безкрайния сок,така и в моралния порядък никоя загуба не е неизлечима, но собствените елементи на съпротивлението и греха пораждат, след изкуплението, светлините, изтъкани от звездите.
Утешителното учение на Зо-ар се осветлява с това, че едомските
царе
, осъдени и свалени, и членовете на микропрозопа и на съпругата му се отдават еднакво на седемте долни сефироти, на седемте божествени свойства на проявеното творение.
Тази общност на корена и на есенцията показва, че злото, като не може да се установи като принцип, защото произтича от обезформеното добро, произвежда само повърхностни повреди, поквара на чувствата и енергиите, добри по същина, а зле приложени, и най-после вътрешната доброта на нещата и душите разкъсва външните нечистотии. Дисонансите на акордите не развалят красотата на всяка отделна нота. Затова не трябва да се счупи инструмента, а да се изучи хармонията. „И тя бе празна и пуста, и тъмнината лежеше върху лицето на бездната и Духът Божи се носеше над водите“. Тук тайнствената книга започва описанието на проклетата земя.
към текста >>
Шестте първи напомнят шестте първи едомски
царе
, т. е.
Колкото за тринадесетата форма, Кабалата ни учи, че тя съдържа другите дванадесет, приема ги в себе си и образува от тях една обща форма. Следов., тоя тринадесети елемент е синтезът и хармонията на дванадесетте така, както зодиачните знаци изразяват различните качества на едното слънце и си приличат в синтеза на едната година. Така, ние виждаме, че хаотичните часове зависят от дванадесетте форми, а часа на въздигането зависи от тринадесетата. От тоя числен символизъм следва, че хаосът, изпитанието и злото зависят от разстройството (анархията или деспотизма), от насилническите действия, които са лишени от синтетичен елемент, и че хармонията, спасението, доброто зависят от устройството и синтеза, извършени от божествената мъдрост, чрез крайния елемент, който съединява другите дванадесет в божията милост и истина. „Шест хиляди години зависят от шестте първи“.
Шестте първи напомнят шестте първи едомски
царе
, т. е.
шестте членове на микропрозопа, проявения Бог, или шестте първи сефироти. Шестте хиляди години са едно мистично и фигуративно число за един период време, през който се развиват последователно шестте първи от долните сефироти, представлявани от царствата на шестте едомски царе. Падането е започнало чрез разрушението на Хезод и се е продължило с онова на Гебура, Тиферет, Ход, Нецах и Йезод. По-дълбокото разрушение се свършило с упадъка на Малхут или на седмия цар. Мъдреците са предсказали, че светът ще трае шест хиляди години.
към текста >>
Шестте хиляди години са едно мистично и фигуративно число за един период време, през който се развиват последователно шестте първи от долните сефироти, представлявани от
царствата
на шестте едомски
царе
.
Така, ние виждаме, че хаотичните часове зависят от дванадесетте форми, а часа на въздигането зависи от тринадесетата. От тоя числен символизъм следва, че хаосът, изпитанието и злото зависят от разстройството (анархията или деспотизма), от насилническите действия, които са лишени от синтетичен елемент, и че хармонията, спасението, доброто зависят от устройството и синтеза, извършени от божествената мъдрост, чрез крайния елемент, който съединява другите дванадесет в божията милост и истина. „Шест хиляди години зависят от шестте първи“. Шестте първи напомнят шестте първи едомски царе, т. е. шестте членове на микропрозопа, проявения Бог, или шестте първи сефироти.
Шестте хиляди години са едно мистично и фигуративно число за един период време, през който се развиват последователно шестте първи от долните сефироти, представлявани от
царствата
на шестте едомски
царе
.
Падането е започнало чрез разрушението на Хезод и се е продължило с онова на Гебура, Тиферет, Ход, Нецах и Йезод. По-дълбокото разрушение се свършило с упадъка на Малхут или на седмия цар. Мъдреците са предсказали, че светът ще трае шест хиляди години. Но тия години не са хронологическите: те имат метафизическо значение. В цялата обща част или в отделите на творението, етерните области, мъглявостта, планетата, животното, растението, човекът, духът, народът, обществото, които претърпяват изпитанието и падението, седемте принципи, означени от сефиротите и едомските царе, владеят последователно, по начин че първият, който се проявява (и същевременно се разрушава), да бъде Хезод, а последният Малхут, като се мине през всичките други.
към текста >>
По-дълбокото разрушение се свършило с упадъка на Малхут или на седмия
цар
.
„Шест хиляди години зависят от шестте първи“. Шестте първи напомнят шестте първи едомски царе, т. е. шестте членове на микропрозопа, проявения Бог, или шестте първи сефироти. Шестте хиляди години са едно мистично и фигуративно число за един период време, през който се развиват последователно шестте първи от долните сефироти, представлявани от царствата на шестте едомски царе. Падането е започнало чрез разрушението на Хезод и се е продължило с онова на Гебура, Тиферет, Ход, Нецах и Йезод.
По-дълбокото разрушение се свършило с упадъка на Малхут или на седмия
цар
.
Мъдреците са предсказали, че светът ще трае шест хиляди години. Но тия години не са хронологическите: те имат метафизическо значение. В цялата обща част или в отделите на творението, етерните области, мъглявостта, планетата, животното, растението, човекът, духът, народът, обществото, които претърпяват изпитанието и падението, седемте принципи, означени от сефиротите и едомските царе, владеят последователно, по начин че първият, който се проявява (и същевременно се разрушава), да бъде Хезод, а последният Малхут, като се мине през всичките други. В същност, като се изследват строителните сефироти или проявения Бог, ще се забележи, че, отивайки от Хезод към Малхут, следва се реда на прогресивната материализация, понеже Хезод е най-идеалният, а Малхут — най-материалният измежду родителските влияния. Значи, падането се състои в слизането от идеалното в материалното и че, следов , редът на падането върви от Хезод към Малхут.
към текста >>
В цялата обща част или в отделите на творението, етерните области, мъглявостта, планетата, животното, растението, човекът, духът, народът, обществото, които претърпяват изпитанието и падението, седемте принципи, означени от сефиротите и едомските
царе
, владеят последователно, по начин че първият, който се проявява (и същевременно се разрушава), да бъде Хезод, а последният Малхут, като се мине през всичките други.
Шестте хиляди години са едно мистично и фигуративно число за един период време, през който се развиват последователно шестте първи от долните сефироти, представлявани от царствата на шестте едомски царе. Падането е започнало чрез разрушението на Хезод и се е продължило с онова на Гебура, Тиферет, Ход, Нецах и Йезод. По-дълбокото разрушение се свършило с упадъка на Малхут или на седмия цар. Мъдреците са предсказали, че светът ще трае шест хиляди години. Но тия години не са хронологическите: те имат метафизическо значение.
В цялата обща част или в отделите на творението, етерните области, мъглявостта, планетата, животното, растението, човекът, духът, народът, обществото, които претърпяват изпитанието и падението, седемте принципи, означени от сефиротите и едомските
царе
, владеят последователно, по начин че първият, който се проявява (и същевременно се разрушава), да бъде Хезод, а последният Малхут, като се мине през всичките други.
В същност, като се изследват строителните сефироти или проявения Бог, ще се забележи, че, отивайки от Хезод към Малхут, следва се реда на прогресивната материализация, понеже Хезод е най-идеалният, а Малхут — най-материалният измежду родителските влияния. Значи, падането се състои в слизането от идеалното в материалното и че, следов , редът на падането върви от Хезод към Малхут. Шестте хиляди символични години съответстват на шестте първи степени на падението, на шестте първи от долните сефироти. „И седмата хиляда се отнася към най-голямото разгорещяване. И тя бе опустошена напълно в продължение на дванадесет часа, според както е писано:и тя бе празна и пуста“.
към текста >>
Но за да се разбере мисълта им, не трябва се вижда в техните символични изрази само един превод на физическото с моралното, а трябва да се търси по-скоро синтеза на едното и другото, тъй като материализацията на душата не по-малко е изобразена там, отколкото оная на света, и
царството
на силата представлява такова натежаване на духа чрез истинкта, каквото е натежаването на етерната енергия чрез телата.
И тя бе опустошена напълно в продължение на дванадесет часа, според както е писано:и тя бе празна и пуста“. Седмата хиляда се управлява от Малхут и се отнася към пълното разгорещяване и сила, сиреч към най-низката степен на материализацията. В същност, за кабалистите, материята е само едно стягане и сгъстяване на свободната сила. Затова те дават, чрез сравнение на физическото с моралното, името „сила“, „разгорещяване“ и „осъждане“ на материята, а на свободната сила— милост. милосърдие и разширение.
Но за да се разбере мисълта им, не трябва се вижда в техните символични изрази само един превод на физическото с моралното, а трябва да се търси по-скоро синтеза на едното и другото, тъй като материализацията на душата не по-малко е изобразена там, отколкото оная на света, и
царството
на силата представлява такова натежаване на духа чрез истинкта, каквото е натежаването на етерната енергия чрез телата.
Опустошението е крайния момент на падането, когато етерната сила се поглъща в хаоса от космически прах, където огнената душа на планетата се втвърдява в кристализацията на повърхността, където душата потъва окончателно в тялото, където религиите се свеждат към обреди, и където обществата се свличат към упадък. Кабалистическите коментарии ни учат, че разрушението и опустошението на ерусалимското светилище, след еврейското изгнание, се считат като съответствия, върху земята, на счупването и упадъка на сефира Малхут. Затова евреите казват, че тяхното изгнание ще продължава дванадесет часа и те приписват същия брой емблематични часове за опустошението на Малхут. Това число се прилага към седмата хиляда, а не към шестте други. Значи, има 6 степени на падение, а седмата се подразделя на дванадесет.
към текста >>
Съответствието между тях, според кабалистите, значи: както в еврейската история светилището е било разрушено и в ерата на Месия ще бъде възстановено, така и в историята на вселената, сефирът Малхут, разрушен и съборен чрез падането на едомските
царе
, ще бъде възроден, когато възтържествува окончателно божият закон върху елементите и душите, чието безредие е представено със свалянето на тия
царе
.
Тринадесетият ще открие двете светилища чрез милосърдието и те ще бъдат възобновени както в началото“. Тринадесетият принцип събира в покоя на синтеза дванадесетте аналитични елемента, чиято борба е образувала върховната криза на хаоса и опустошението. Чрез възкачването на тринадесетия принцип борбата утихва и деленията се поглъщат в Единството. За евреите, разрушението и опустошението на ерусалимското светилище бе образа и земният противоудар на упадъка на Малхут в безкрайността. Ерусалим съдържа долното светилище, а Малхут горното, но между тях не съществуват хронологични отношения, а аналогични.
Съответствието между тях, според кабалистите, значи: както в еврейската история светилището е било разрушено и в ерата на Месия ще бъде възстановено, така и в историята на вселената, сефирът Малхут, разрушен и съборен чрез падането на едомските
царе
, ще бъде възроден, когато възтържествува окончателно божият закон върху елементите и душите, чието безредие е представено със свалянето на тия
царе
.
Значи, има отражение и отзвук на всемирното в частното. Животът на един човек символизира историята на един народ, а историята на един народ очертава еволюцията на вселената. Двете светилища ще бъдат възобновени от милосърдието, т. е. духовният принцип на разширението ще смекчи силата на материалния принцип на съсредоточаването и уединението. Спасението ще дойде от едно по-широко изливане на Бога в душите, на душите в обществата, и на делото на цялото човечество в укротените сили на световете.
към текста >>
Той бил
царският
син.
Тук попитал, там попитал, казали му: „Няма место за теб„“. Останал сам, той говорел на себе си за своето положение. Един млад човек го бутнал по рамото и го попитал: „какво има“. „Никой не ме прие в този град. Ще умра“.
Той бил
царският
син.
Турил го на един файтон, завел го у дома си, дал му един апартамент и му казало: „Тук можеш да стоиш, колкото искаш, и можеш да си тръгнеш, когато искаш“. Той казал: „много добри хора има в този град“. Не, казал момъкът, но тук е място, дето живее Бог“. Тук без морализиране чрез дълбоко преживяване детето ще разбере интуитивно тези два велики закона в природата: 1. Когато хората оставят човека, тогаз Бог работи за него и му помага.
към текста >>
този духовен елемент, който срещаме в писанията на Питагор, в друга форма ще го видим в „Фауст“, „Хамлет“, „Строител Солнес“, „Когато ние, мъртвите, се пробудим“, „Бранд“ от Ибсен, в „Потъналата камбана“ от Хауптман, в „Дон Кихот“, в „Синята птица“ от Метерлинк, в картините на
Борис
Георгиев и пр.
В горните класове, казва Д-р Щайнер, по чисто научен път вече ще се изтъкват фактите, които говорят за духовното разбиране на живота. Така ще дойде ученикът до научно обосноваване на духовното разбиране на живота. Днес има вече грамадно количество факти във всички науки, които могат да станат изходни точки за изграждането на научните основи на духовния мироглед: във физиката, химията, биологията, психологията, историята, философията и пр. Напр. в биологията изследванията на Харисон, Николсон, Бранд, Густав Волф и пр, Но така е и във всички други науки. От друга страна, казва един Учител, трябва да се използват в горните класове произведенията на видни философи, поети, художници от всички векове, за да се изтъкне, че всички хора със събудени души, във всички векове, са проповядват.и едни и същи висши истини. Напр.
този духовен елемент, който срещаме в писанията на Питагор, в друга форма ще го видим в „Фауст“, „Хамлет“, „Строител Солнес“, „Когато ние, мъртвите, се пробудим“, „Бранд“ от Ибсен, в „Потъналата камбана“ от Хауптман, в „Дон Кихот“, в „Синята птица“ от Метерлинк, в картините на
Борис
Георгиев и пр.
В горните класове е нужен анализ на произведенията на видни учени и писатели, напр. на „Фауст“ и то не само като художествено произведение с известни литературни достойнства, но и за да се вникне в идеите, вложени в него. И тези идеи ще дадат мощен духовен импулс. Какъв импулс дава напр. разглеждането на драмата: „Когато ние, мъртвите, се пробудим“.
към текста >>
Казвал съм ви, нали, че като малък аз копнеех да видя "света", а това значеше за нас тогава: хаджилък или поне
Цариград
.
Нея вечер той бе чел стиха: "Каквото попросите искрено от Отца в мое име, ще ви бъде". След молитва дядо се позамисли, а после повтори горния стих. Ние, децата се наместихме добре на миндеря, за да слушаме, защото по лицето му познахме, че ще каже нещо интересно. "Аз съм стар и навярно скоро ще си отида", поде дядо. "Много нещо съм ви разказвал от живота си; нека тази вечер ви кажа една от причините, поради която дълбоко вярвам в истинността на това обещание на Спасителя.
Казвал съм ви, нали, че като малък аз копнеех да видя "света", а това значеше за нас тогава: хаджилък или поне
Цариград
.
За хаджилък трябваха много пари и аз реших да отида в Цариград. Но как? Знаех, че родителите ми не ще ме пуснат, защото майка ме не би се помирила с мисълта да се отделя от нея. Тогава бях луда глава. Малко мислех за мъката, която майка ми ще изпита по мене.
към текста >>
За хаджилък трябваха много пари и аз реших да отида в
Цариград
.
След молитва дядо се позамисли, а после повтори горния стих. Ние, децата се наместихме добре на миндеря, за да слушаме, защото по лицето му познахме, че ще каже нещо интересно. "Аз съм стар и навярно скоро ще си отида", поде дядо. "Много нещо съм ви разказвал от живота си; нека тази вечер ви кажа една от причините, поради която дълбоко вярвам в истинността на това обещание на Спасителя. Казвал съм ви, нали, че като малък аз копнеех да видя "света", а това значеше за нас тогава: хаджилък или поне Цариград.
За хаджилък трябваха много пари и аз реших да отида в
Цариград
.
Но как? Знаех, че родителите ми не ще ме пуснат, защото майка ме не би се помирила с мисълта да се отделя от нея. Тогава бях луда глава. Малко мислех за мъката, която майка ми ще изпита по мене. Един ден през града ни минаха търговци на път за Цариград.
към текста >>
Един ден през града ни минаха търговци на път за
Цариград
.
За хаджилък трябваха много пари и аз реших да отида в Цариград. Но как? Знаех, че родителите ми не ще ме пуснат, защото майка ме не би се помирила с мисълта да се отделя от нея. Тогава бях луда глава. Малко мислех за мъката, която майка ми ще изпита по мене.
Един ден през града ни минаха търговци на път за
Цариград
.
Аз ги причаках на няколко километра вън от града, услових се при тях като чирак, а от съседния град пратих дума на нашите, че отивам да се уча на занаят, без да кажа къде. В Цариград на първо време прекарах тежко, но после станах търговец. Провървя ми и Кримската война ме намери доставчик на турската армия на сено, брашна, масла, дрехи и пр. Една нощ през войната сънувам, че съм в родния ни градец, но не у дома, а в една колиба накрай града. Вечер е.
към текста >>
В
Цариград
на първо време прекарах тежко, но после станах търговец.
Знаех, че родителите ми не ще ме пуснат, защото майка ме не би се помирила с мисълта да се отделя от нея. Тогава бях луда глава. Малко мислех за мъката, която майка ми ще изпита по мене. Един ден през града ни минаха търговци на път за Цариград. Аз ги причаках на няколко километра вън от града, услових се при тях като чирак, а от съседния град пратих дума на нашите, че отивам да се уча на занаят, без да кажа къде.
В
Цариград
на първо време прекарах тежко, но после станах търговец.
Провървя ми и Кримската война ме намери доставчик на турската армия на сено, брашна, масла, дрехи и пр. Една нощ през войната сънувам, че съм в родния ни градец, но не у дома, а в една колиба накрай града. Вечер е. На огнището мъждее огън, а пред иконата се изправила жена, облечена в черно, която се усърдно моли. Тя е бледа.
към текста >>
Впечатленията от съня обаче, бяха тъй реални, че аз не можах да заспя до зори, а щом пукна утрото, аз намерих
каруцар
, натоварих два чувала брашно и му поръчах да кара към краищата на града.
Бащината ми къща е голяма и хубава. Татко е имотен. А де е големия ми брат? Освен това, мама не може да е тъй остаряла. Вярно е, че за две години не съм чул за тях (тогава за тях научавах случайно от пътници), но нима такава промяна е възможна в това време?
Впечатленията от съня обаче, бяха тъй реални, че аз не можах да заспя до зори, а щом пукна утрото, аз намерих
каруцар
, натоварих два чувала брашно и му поръчах да кара към краищата на града.
Като стигнах близо до една бедна колиба, която наподобяваше тази, в която видях майка си, аз казах на каруцаря да предаде брашното и ако запитат, кой го праща да каже само "Аллах", т.е. Господ. Наградих го добре и все още развълнуван, отидох в къщи и усърдно извиках: "Господи, в какво положение е майка ми, ти знаеш. В този момент аз не мога другояче да й помогна. Брашното заех за Тебе. Ти й го предай, както намериш за добре".
към текста >>
Като стигнах близо до една бедна колиба, която наподобяваше тази, в която видях майка си, аз казах на
каруцаря
да предаде брашното и ако запитат, кой го праща да каже само "Аллах", т.е. Господ.
Татко е имотен. А де е големия ми брат? Освен това, мама не може да е тъй остаряла. Вярно е, че за две години не съм чул за тях (тогава за тях научавах случайно от пътници), но нима такава промяна е възможна в това време? Впечатленията от съня обаче, бяха тъй реални, че аз не можах да заспя до зори, а щом пукна утрото, аз намерих каруцар, натоварих два чувала брашно и му поръчах да кара към краищата на града.
Като стигнах близо до една бедна колиба, която наподобяваше тази, в която видях майка си, аз казах на
каруцаря
да предаде брашното и ако запитат, кой го праща да каже само "Аллах", т.е. Господ.
Наградих го добре и все още развълнуван, отидох в къщи и усърдно извиках: "Господи, в какво положение е майка ми, ти знаеш. В този момент аз не мога другояче да й помогна. Брашното заех за Тебе. Ти й го предай, както намериш за добре". След няколко дни аз заминах за родния си край, да видя какво е станало с нашите.
към текста >>
От нея
каруцарят
смъкна два чувала брашно.
Да ти разкажа ли? Ще повярваш ли? - Аз съм предачка. Преди месец тежко се поболях. Изядох спестеното и когато мислех, че ще умра от глад, викнах една вечер отчаяно към него, а на утрото пред врата ми спря каруца.
От нея
каруцарят
смъкна два чувала брашно.
Аз му рекох, че сбъркал вратата, а той каза: "Не! Един непознат, добре облечен господин ме доведе тук и каза: тука ще внесеш брашното. Ако те попитат кой го праща, ще кажеш само: "Господ". И досега, господине, не можах да узная, кой ми прати брашното, но в сърцето си едно зная: от Бога е. Той събуди у онзи човек желанието мене, болната да пригледа".
към текста >>
В заключението си сказчикът е казал, между другото: „Ако човечеството, вдъхновено от върховните принципи на древната мъдрост, установи едно съотношение между философията и религията, ако изостави егоистичния материализъм и издигне своя разсъдък до висшите духовни концепции, истински източници на доброто, прогресът на цивилизацията би бил обезпечен и би настъпило Божието
Царство
на земята, като се осъществи обещанието, дадено от Пророка, т. е.
(п.) Ринелла * * * На 17 април т. г. г. Сабино Ринелла държа в софийския университет още една сказка: Тайните на Кабалата! в която резюмира почти всички сведения, дадени от „Всемирна Летопис“ в първата годишнина по тая наука: съществените елементи на Кабалата, кабалистичното значение на староеврейската азбука, Таро, Зо-ар (ключът на небето). Пророчеството на Езекила и Откровението на св. Йоана.
В заключението си сказчикът е казал, между другото: „Ако човечеството, вдъхновено от върховните принципи на древната мъдрост, установи едно съотношение между философията и религията, ако изостави егоистичния материализъм и издигне своя разсъдък до висшите духовни концепции, истински източници на доброто, прогресът на цивилизацията би бил обезпечен и би настъпило Божието
Царство
на земята, като се осъществи обещанието, дадено от Пророка, т. е.
че Бог ще дойде да се приобщи, с всички вярващи, с ония, които Го обожават в Дух и истина. . . Кабалата обхваща най-висшите познания, тя е една мистична, йероглифна, фигуративна, енигматична наука, изпълнена с параболи, алегории, загадки и тайни. Вечната наука, вдъхновена от Бога, ни опознава с природата, тя осветлява душата ни, пречиства духа ни и укрепва здравето на тялото ни. Нека си подадем братска, ръка по този озарен път, за да заработим и направим да се разцъфти дървото на религиозния живот.
към текста >>
Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени от материалистичен дух, в училищата
царува
голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е.
Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодейства, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г.
Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени от материалистичен дух, в училищата
царува
голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е.
да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си... Тъй е казал г. Михайловски и всичко това се споделя от Св. Синод. Но ако и представителите на тая „църква“ са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави? Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган... Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква.
към текста >>
II-та — човешката личност в отношенията й към човешкото и животинското
царство
: проучване на жизнените сили, умствените сили и чувствените сили; магнетична и психична терапевтика.
и т. п. Психизмът дава на тия въпроси напълно задоволителни отговори, основани на проверени факти чрез опит. Великата проблема за живота и смъртта, за целокупното битие и човешките съдбини се осветлява всестранно. Работата на конгреса е разпределена на шест комисии. I-та ще проучи въпроса за човешката личност; подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание; равновесието като резултат от взаимното им сътрудничество.
II-та — човешката личност в отношенията й към човешкото и животинското
царство
: проучване на жизнените сили, умствените сили и чувствените сили; магнетична и психична терапевтика.
III-та — човешката личност в отношенията й към растителното и минералното царства; телекинеза (преместване предмети на разстояние, левитация и пр.). IV-та — човешката личност в отношенията й към пространството и времето: телепсихия, ясновидство, предвиждане на бъдещето. V-та — човешката личност в отношенията й към вселената. Освен това, конгресистите ще получат няколко доклади, които сега се приготовлявали и имали за предмет: духовната култура и вегетарианството; психическият анализ; анормалните и тяхното превъзпитание; чувственото внушение; действието на човешките излъчвания върху растенията и микробите; психическите лечебни фактори; долавянето на вълните,. които придружават невидимите същества и проявяват присъствието и естеството им; алхимията; натуризмът и психизмът; разумността и моралните качества, според хирологията; действието на минералните води върху растенията Редакцията на французкото списание Psychic Magazine обещава да даде подробен отчет за работите на конгреса.
към текста >>
III-та — човешката личност в отношенията й към растителното и минералното
царства
; телекинеза (преместване предмети на разстояние, левитация и пр.).
Психизмът дава на тия въпроси напълно задоволителни отговори, основани на проверени факти чрез опит. Великата проблема за живота и смъртта, за целокупното битие и човешките съдбини се осветлява всестранно. Работата на конгреса е разпределена на шест комисии. I-та ще проучи въпроса за човешката личност; подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание; равновесието като резултат от взаимното им сътрудничество. II-та — човешката личност в отношенията й към човешкото и животинското царство: проучване на жизнените сили, умствените сили и чувствените сили; магнетична и психична терапевтика.
III-та — човешката личност в отношенията й към растителното и минералното
царства
; телекинеза (преместване предмети на разстояние, левитация и пр.).
IV-та — човешката личност в отношенията й към пространството и времето: телепсихия, ясновидство, предвиждане на бъдещето. V-та — човешката личност в отношенията й към вселената. Освен това, конгресистите ще получат няколко доклади, които сега се приготовлявали и имали за предмет: духовната култура и вегетарианството; психическият анализ; анормалните и тяхното превъзпитание; чувственото внушение; действието на човешките излъчвания върху растенията и микробите; психическите лечебни фактори; долавянето на вълните,. които придружават невидимите същества и проявяват присъствието и естеството им; алхимията; натуризмът и психизмът; разумността и моралните качества, според хирологията; действието на минералните води върху растенията Редакцията на французкото списание Psychic Magazine обещава да даде подробен отчет за работите на конгреса.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Разликата между човека и останалите природни
царства
, между другото, е и в това, че духовното не само се проявява в човека, но човек сам е част от това духовно.
Духовното (духовните същества) са и днес последната причина на всяко движение, т. е. на всеки живот във вселената. Има инволюция и еволюция на духовната дейност в материалния свят, при което духовното (духовните същества) е съществувало преди да съществува материята и ще съществува и след нея. Значи, материалният вечно движещ се свят е проява на действието на един идеен свят, на един духовен мир от същества. Значи, силите от материалния свят не трябва да се схващат само количествено и механично, но трябва да се свържат и с дейността на духовните същества, които действат чрез тях.
Разликата между човека и останалите природни
царства
, между другото, е и в това, че духовното не само се проявява в човека, но човек сам е част от това духовно.
Затова човек има свобода. Обаче, духовна, свръхфизична страна царува във всички природни процеси, както във волята на човека, който си движи ръката. Оскар Хертвиг в книгата си „Животът на организмите“ говори, че когато се изучват силите в света с повишената зрителна способност на морфолога, тогаз ще се постигне целта на механическата школа. На това може да се отговори, че такъв един морфолог, без съмнение, нямa вече да принадлежи към механичната школа, понеже ще вижда в действието на силите в материалния свят импулси на духовни същества, защото светът нямa да бъде за него една механична, материална машина, но един жив организъм, който се метаморфозира целесъобразно, ръководен постоянно от духовното. Както човек не може да се разбере от изучването на човешкия труп, така и никой двигателен процес, принадлежащ на материалния свет, не може да се разбере без връзката му със света на разумните същества.
към текста >>
Обаче, духовна, свръхфизична страна
царува
във всички природни процеси, както във волята на човека, който си движи ръката.
Има инволюция и еволюция на духовната дейност в материалния свят, при което духовното (духовните същества) е съществувало преди да съществува материята и ще съществува и след нея. Значи, материалният вечно движещ се свят е проява на действието на един идеен свят, на един духовен мир от същества. Значи, силите от материалния свят не трябва да се схващат само количествено и механично, но трябва да се свържат и с дейността на духовните същества, които действат чрез тях. Разликата между човека и останалите природни царства, между другото, е и в това, че духовното не само се проявява в човека, но човек сам е част от това духовно. Затова човек има свобода.
Обаче, духовна, свръхфизична страна
царува
във всички природни процеси, както във волята на човека, който си движи ръката.
Оскар Хертвиг в книгата си „Животът на организмите“ говори, че когато се изучват силите в света с повишената зрителна способност на морфолога, тогаз ще се постигне целта на механическата школа. На това може да се отговори, че такъв един морфолог, без съмнение, нямa вече да принадлежи към механичната школа, понеже ще вижда в действието на силите в материалния свят импулси на духовни същества, защото светът нямa да бъде за него една механична, материална машина, но един жив организъм, който се метаморфозира целесъобразно, ръководен постоянно от духовното. Както човек не може да се разбере от изучването на човешкия труп, така и никой двигателен процес, принадлежащ на материалния свет, не може да се разбере без връзката му със света на разумните същества. Зад физическите процеси стоят етерните, а зад етерните има състояния на съзнанието и изявления на волята на разумни същества. Има връзка между явленията в природата и състоянието на съзнанието на висшите разумни същества, т. е.
към текста >>
________________________________ 1) Тук предаваме резюме на книгата наД-р Гюнтер Ваксмут под горното заглавие 2) В минералното
царство
също има тази способност.
Само едно методично познание на етерните сили в растенията, минералите, металите, изворите, на естеств. и изкуствени лечебни средства може да доведе до разумното тяхно приложение върху човешкото етерно тяло; в новата медицина между другото ще се знаят и етерните сили в природата и човека. Вселената, земята и човекът са построени по същия начин. Който изучи духовното, душевно и физично естество на човека, с това ще бъде улеснен да разбере същото естество и на света. В природата, нема никакво вещество, което да не е в движение, и нема движение, което да не е свързано и обусловено от една воля.
________________________________ 1) Тук предаваме резюме на книгата наД-р Гюнтер Ваксмут под горното заглавие 2) В минералното
царство
също има тази способност.
само че в зачатъчно състояние. Корабът От височините на морския бряг гледах морето в ранна утрин. Уморен от суетата на вчерашния ден, градът спеше дълбок сън. Наоколо цари тишина — и тоягата на нощния пазач н свирката на стражаря са замлъкнали отдавна. Останалите само няколко звезди една по една си казват „довиждане“, а на мястото им утринните зари се промъкват неусетно в услуга на настъпващото утро, за да му предадат оная вълшебна хубост, която напомня на ранобудника непознатата на ленивия свят красота на Божия ден.
към текста >>
Наоколо
цари
тишина — и тоягата на нощния пазач н свирката на стражаря са замлъкнали отдавна.
В природата, нема никакво вещество, което да не е в движение, и нема движение, което да не е свързано и обусловено от една воля. ________________________________ 1) Тук предаваме резюме на книгата наД-р Гюнтер Ваксмут под горното заглавие 2) В минералното царство също има тази способност. само че в зачатъчно състояние. Корабът От височините на морския бряг гледах морето в ранна утрин. Уморен от суетата на вчерашния ден, градът спеше дълбок сън.
Наоколо
цари
тишина — и тоягата на нощния пазач н свирката на стражаря са замлъкнали отдавна.
Останалите само няколко звезди една по една си казват „довиждане“, а на мястото им утринните зари се промъкват неусетно в услуга на настъпващото утро, за да му предадат оная вълшебна хубост, която напомня на ранобудника непознатата на ленивия свят красота на Божия ден. Далеч, далеч на хоризонта се вижда подранилия кораб, губещ се незабелязано за погледа. И сега, като гледам чезнещият силует на кораба, изпитвам такова състояние на душата, за каквото не бива да се говори Нито езикът може да изрази мисълта на разума, нито разумът ще се издигне никога до непостижимите висини на душата, за да й се поклони и да й служи. В тоя кораб беше най-скъпото ми съкровище, което некога вложих в него с детинска наивност, несъразмерна с веригата преживелици на душата ми. Аз не мислех, че некога корабът ще се отдалечи от пристанището, както детето не мисли, че може-би ще дойде ден, когато то ще стои пред немия труп на майка си, която сега му е също така мила, както и на мен отнесеното ми съкровище.
към текста >>
Онзи най-висок идеал, към който може да се стреми човек и който осмисля живота на окултиста, е идването
Царството
Божие на земята!
Тя е Истината, защото носи свободата за човешката душа. Тук има вече нещо, което, подраснало, излиза от обикновените рамки на живота, защото то съдържа и обединява всичко. Тази божествена искра, разпалена в човека, го свързва с Бога, чиито закони и наредби са неизменни. Те действат естествено и непринудено в човека, който е Божи храм. В това направление, с пробудено висше съзнание, работи окултистът.
Онзи най-висок идеал, към който може да се стреми човек и който осмисля живота на окултиста, е идването
Царството
Божие на земята!
В окултното общество, което се създава също както и други общества по естествения закон на притегляне и привличане хора с общи понятия и идеи, окултистът работи колективно и индивидуално. Тук окултистът е ученик: той се учи, работи върху себе си, като се старае да асимилира, да оживи всичко, което слуша и вижда, той се учи правилно да мисли и искрено да чувства, изобщо — подпомогнат в своя растеж, развива добродетелите си. Той упражнява своята дейност и вън от обществото, в кръга, в който се движи. Има ли по-велика задача от тази да бъде човек в живота и над живота, да служи на най-съвършеното, на най-възвишеното, най-справедливото, най-идеалното — на Бога? Обществената дейност на окултиста е най-разнообразна.
към текста >>
И като мислим за магията и нейния произход, чувства се, че тя е твърде родствена с народа, който е почитал
Цар
Саргона Мъдрия, който в действителност е земния оригинал на мистическия Соломон от библейската традиция.
Но ето че напоследък, благодарение на учените изследователи и археолози, които са проникнали в мисгическото значение на клинообразните надписи — се е установило първоначалното, най-старо значение и родство на думите: маг, магия и имаго (imago — образ). Било намерено, че коренът на тия думи произлиза от старо акадийската дума „и г м а“, което означава мъдър, свят, учен и че тая дума се е употребявала като титла в обръщанията към мъдреците, жреците и философите, които, както може да се предположи, са образували постепенно отделна каста, която е турила основата на жреческото съсловие. Семитите, наследници на старо-акадийската раса в долината на Ефрата, заради удобства на произношението, са преобразили много акадийски думи по свой обичай и по такъв начин имга станало маг и от там — магия. Смесването между семитите и по-старата акадийска раса е вляло в семитите расова кръв и е образувало знаменитата халдейска народност. От това се вижда колко стари са тези думи, които много от нас всекидневно употребяваме, но им придаваме различен смисъл.
И като мислим за магията и нейния произход, чувства се, че тя е твърде родствена с народа, който е почитал
Цар
Саргона Мъдрия, който в действителност е земния оригинал на мистическия Соломон от библейската традиция.
Думата жезъл е от старо-саксонски произход, дума, която преди всичко значи привеждане в движение. Wander, т. е. броди, движи се, странства непрестанно. Сега ние знаем първоначалното, следователно, реалното значение на думите магически жезъл, предмет, който привежда в движение силата на мага, а самият маг е посветен в свещените ритуали, учител на мъдростта, който притежава всичките ресурси, които го правят способен да строи, да отлива във форми, да твори света на фактите. И всичко това — със силата на своите знания, със силата на тайното могъщество на своите ментални изображения и потенциалната дейност на своето собствено въображение.
към текста >>
Винаги когато такова действие или противодействие става, езотерикът смята, че е на лице връзката между половете било в минералното
царство
или в умствения свят.
Обаче, има и втора работа при създаването на новите форми и за това тя трябва да действа в полярност като двойственост с положителна и отрицателна страни и именно с тая фаза на живота-дейност е свързано езотеричното схващане за пола. За поддържането на живота е достатъчна единичната сила, но за каквато и да е форма на творението са необходими две сили, едната от които ще бъде активна, а другата инертно потенциална; а това значи, че първата сила ще бъде бързината, а втората ще бъде затворена във форма, която ще се освободи чрез стимула на бързината. Тогава ние имаме, в тия две сили, една, която търси да се изрази и така да дойде в положение на равновесие с другата, която е инертна, потенциална, която чака един потик. Последната или женската сила може да бъде сравнена с един склад динамит, чиито частици са пълни с латентна химическа енергия, а първата или мъжката сила — с един електрически удар или удар от чук, който освобождава тая латентна енергия. Тия две сили, както се казва от езотерика, бидейки положителна и отрицателна, мъжка и женска, от които положителната или мъжката е подбудителят, а отрицателната или женската, чрез латентната си енергия, изпълнява същинската работа на творението, под влиянието на мъжката или стимулатора, и веднага става импотентна, щом импулса от стимулирането се оттегли.
Винаги когато такова действие или противодействие става, езотерикът смята, че е на лице връзката между половете било в минералното
царство
или в умствения свят.
Езотеричното схващане за мъжкото и женското Единият, който знаеше всичко, бе казал, че в Царството Небесно „нито се женят, нито за мъж отиват“. Но погрешно е да се предполага, че това значи, какво духовният човек е без пол. Езотеричната наука не го схваща като без пол, а напротив, като двуполов и, следов., пълен в самия себе си. Индивидуалността е двустранна, положителна и отрицателна, тя има една кинетическа страна и една статическа страна, и е, следов., мъжко-женствена и женско-мъжествена, съобразно с отношението на „силата“ към „формата“ в устройството си. Личността, обаче, е едностранна и, следов., има определен пол.
към текста >>
Езотеричното схващане за мъжкото и женското Единият, който знаеше всичко, бе казал, че в
Царството
Небесно „нито се женят, нито за мъж отиват“.
За поддържането на живота е достатъчна единичната сила, но за каквато и да е форма на творението са необходими две сили, едната от които ще бъде активна, а другата инертно потенциална; а това значи, че първата сила ще бъде бързината, а втората ще бъде затворена във форма, която ще се освободи чрез стимула на бързината. Тогава ние имаме, в тия две сили, една, която търси да се изрази и така да дойде в положение на равновесие с другата, която е инертна, потенциална, която чака един потик. Последната или женската сила може да бъде сравнена с един склад динамит, чиито частици са пълни с латентна химическа енергия, а първата или мъжката сила — с един електрически удар или удар от чук, който освобождава тая латентна енергия. Тия две сили, както се казва от езотерика, бидейки положителна и отрицателна, мъжка и женска, от които положителната или мъжката е подбудителят, а отрицателната или женската, чрез латентната си енергия, изпълнява същинската работа на творението, под влиянието на мъжката или стимулатора, и веднага става импотентна, щом импулса от стимулирането се оттегли. Винаги когато такова действие или противодействие става, езотерикът смята, че е на лице връзката между половете било в минералното царство или в умствения свят.
Езотеричното схващане за мъжкото и женското Единият, който знаеше всичко, бе казал, че в
Царството
Небесно „нито се женят, нито за мъж отиват“.
Но погрешно е да се предполага, че това значи, какво духовният човек е без пол. Езотеричната наука не го схваща като без пол, а напротив, като двуполов и, следов., пълен в самия себе си. Индивидуалността е двустранна, положителна и отрицателна, тя има една кинетическа страна и една статическа страна, и е, следов., мъжко-женствена и женско-мъжествена, съобразно с отношението на „силата“ към „формата“ в устройството си. Личността, обаче, е едностранна и, следов., има определен пол. За индивидуалността може да се мисли като за един магнит, който има положителен и отрицателен полюс, единият от които за известно време се влага в гъстата материя, и естеството на вложения полюс определя пола на тялото, което се гради около него.
към текста >>
Това състояние е трайно, нормално положение на седмото поле, което с право може да се нарече
царство
небесно, защото е едно състояние на съвършена любов и съвършена хармония.
Това е една често повтаряна аксиома в езотерическата философия. Върху това поле съществуват същества от два типа: такива, които са напреднали малко по-вече от своя произход и се намират върху насочения надолу или излизащия навън завой на еволюцията, и такива, които, като са завършили своята еволюция, издигнали са се до равнището на своя източник. Това поле, както се казва, е съвсем безформено; съществата от първия тип още не са достигнали некаква форма, когато ония от втория, след като са научили всичко, което формата е могла да ги научи, са я захвърлили, заедно с нейните ограничения, и са достигнали съвършена свобода в границите на вселената, към която принадлежат. Казваме, че всичко е едно върху това поле. Връзката, която съществува между всяка единица и всичко останало на същото поле, далеч надминава по близост и пълнота най-висшето, което никога е било постигнато от земните влюбени в техните най-възторжени моменти на единение.
Това състояние е трайно, нормално положение на седмото поле, което с право може да се нарече
царство
небесно, защото е едно състояние на съвършена любов и съвършена хармония.
Влюбените човешки същества се боят, че може да се изгубят един другиго в онова, което те схващат като една празна безформена Нирвана; напротив, съвършенството на връзката, която до сега е била само възможна в редки моменти между редки личности, сега става нормално състояние на цялото творение. Върху седмото поле, и само върху него, няма различие между положителната и отрицателната сили. Това поле е било някога наричано поле на чистото налягане. Върху шестото поле става първата раздяла или началото на раздялата. Всемирното налягане на седмото поле причинява да потече една сила по всички посоки, и потоците излизат по тях.
към текста >>
Pädagogischer Kurs für Schweizer Lehrer (Педагогически курс за
швейцарски
учители).
43 е с 16 таблици с изображения на рисунки и предмети, изработени от учениците. Mitteilungsblatt der Freien Waldorfschule “ (Бюлетин на Свободното Валдорфско училище). Издание на Съюза „Свободно училище“ Година 1925—27, книга 1., юни 1926. година. С по-важни статии: „Реч на д-р Щайнер на празненството в началото на учебната година на Великден 1924. година“; „Педагогиката и лечебното изкуство“, от д-р Евгений Колиско; „Детето и неговият ангел“ от Каролина Хайдебранд; „Дейността на спомагателния клас при Валдорфското училище“, от д-р Карл Шуберт.
Pädagogischer Kurs für Schweizer Lehrer (Педагогически курс за
швейцарски
учители).
Този курс е държан от д-р Щайнер през великденската ваканция на 1923. година. Стр. 43. Издание на Своб. Валд. училище в Щутгарт, от дето и може да се изпише. Нова книга.
към текста >>
Гаврийски и
Борис
Вазов поетическите произведения на най-великия съвременен поет Раб.
Гаврийски, който е помислил, че е еднакво лесно да говори по непонятните за него духовни въпроси, както е лесно до превежда граматики на чужди езици, без самият той за знае тия езици, се е опълчил напоследък и против най-знаменитите творения на чуждата литература. Както съобщава „Сеячът“ на в. „Мир“, в една своя сказка, г. Гаврийски е „възстанал против модата да се четат иностранни писатели, често пъти неразбираеми, какъвто е случая с Рабиндранат Тагор, индийски мистичен философ-поет“. Че са неразбираеми за г. г.
Гаврийски и
Борис
Вазов поетическите произведения на най-великия съвременен поет Раб.
Тагор, за които той е получил Нобеловата премия по литература, това е съвършено естествено, като се знае какъв е манталитета на тия двама българи, единият учител, а другият адвокат и подпредседател на Народното Събрание. Но да се „възстара“ против четенето на тия произведения, като се забранява то и на цялата наша интелигенция, ето кое може да изложи на присмех в чужбина и ония, които „въстават“, и ония, които печатат подобни препоръки в „Мир“. Съчиненията на Тагора са преведени, освен на английски от самия него, и на другите европейски езици и всякъде са посрещнати с възторг от литературната критика. И ние дадохме в превод на български цялата му поема Гитанджали (в I год. на „Всем.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор Слугата Бъди милостива към твоя слуга, моя
царице
!
Властта няма да бъде за него цел или средство за принуда и подчинение слабия на силния, а истинска служба на Бога. Защото е казано, че всяка праведна власт е от Бога. Да се върши чрез нея само добро на ближния, това ще рече, да се прилага закона за любовта, да се изпълнява волята на Бога. А в изпълнението волята на Бога е силата и гаранцията за растежа на човешката душа. И народът, като колективитет от човешки души, ще намери правия път на своето развитие и напредък само чрез осъществяване на политическата власт от най-разумните и най-добродетелните свои водители, у които живее и се проявява Христос, проявеният Бог на Любовта, Мъдростта и Истината. X.
Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор Слугата Бъди милостива към твоя слуга, моя
царице
!
Царицата Събранието се свърши и моите слуги си отидоха. Защо ти идваш толкоз късно? Слугата Когато свършваш с другите, почва моето време. Аз ида да поискам това, което е останало да върши последният ти слуга. Царицата Какво можеш да очакваш, когато е съвсем късно?
към текста >>
Царицата
Събранието се свърши и моите слуги си отидоха.
Защото е казано, че всяка праведна власт е от Бога. Да се върши чрез нея само добро на ближния, това ще рече, да се прилага закона за любовта, да се изпълнява волята на Бога. А в изпълнението волята на Бога е силата и гаранцията за растежа на човешката душа. И народът, като колективитет от човешки души, ще намери правия път на своето развитие и напредък само чрез осъществяване на политическата власт от най-разумните и най-добродетелните свои водители, у които живее и се проявява Христос, проявеният Бог на Любовта, Мъдростта и Истината. X. Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор Слугата Бъди милостива към твоя слуга, моя царице!
Царицата
Събранието се свърши и моите слуги си отидоха.
Защо ти идваш толкоз късно? Слугата Когато свършваш с другите, почва моето време. Аз ида да поискам това, което е останало да върши последният ти слуга. Царицата Какво можеш да очакваш, когато е съвсем късно? Слугата Направи ме градинар на цветната си градина.
към текста >>
Царицата
Какво можеш да очакваш, когато е съвсем късно?
Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор Слугата Бъди милостива към твоя слуга, моя царице! Царицата Събранието се свърши и моите слуги си отидоха. Защо ти идваш толкоз късно? Слугата Когато свършваш с другите, почва моето време. Аз ида да поискам това, което е останало да върши последният ти слуга.
Царицата
Какво можеш да очакваш, когато е съвсем късно?
Слугата Направи ме градинар на цветната си градина. Царицата Колко глупаво е това? Слугата Аз ще оставя другата си работа. Хвърлям моите мечове и копия в праха. Не ме изпращай към далечни дворци; не ми повелявай нови завоевания.
към текста >>
Царицата
Колко глупаво е това?
Защо ти идваш толкоз късно? Слугата Когато свършваш с другите, почва моето време. Аз ида да поискам това, което е останало да върши последният ти слуга. Царицата Какво можеш да очакваш, когато е съвсем късно? Слугата Направи ме градинар на цветната си градина.
Царицата
Колко глупаво е това?
Слугата Аз ще оставя другата си работа. Хвърлям моите мечове и копия в праха. Не ме изпращай към далечни дворци; не ми повелявай нови завоевания. Направи ме само градинар на цветната си градина Царицата Каква работа искаш? Слугата Да служа на твоето безделие.
към текста >>
Направи ме само градинар на цветната си градина
Царицата
Каква работа искаш?
Слугата Направи ме градинар на цветната си градина. Царицата Колко глупаво е това? Слугата Аз ще оставя другата си работа. Хвърлям моите мечове и копия в праха. Не ме изпращай към далечни дворци; не ми повелявай нови завоевания.
Направи ме само градинар на цветната си градина
Царицата
Каква работа искаш?
Слугата Да служа на твоето безделие. Аз ще държа свеж пътя на тревата, когато се разхождаш заран и когато твоя крак бива поздравяван с хвала на всяка стъпка от цветята, жадни за смърт. Аз ще те люлея между клоните на саптапарна, когато рано изгрялата луна ще се мъчи да целуне полата ти през листата. Аз ще напълня с благовонно масло лампата, която гори до леглото ти и ще украся подметката ти със сандалов и сафранен клей с чудна украса. Царицата Каква награда искаш за всичко това?
към текста >>
Царицата
Каква награда искаш за всичко това?
Направи ме само градинар на цветната си градина Царицата Каква работа искаш? Слугата Да служа на твоето безделие. Аз ще държа свеж пътя на тревата, когато се разхождаш заран и когато твоя крак бива поздравяван с хвала на всяка стъпка от цветята, жадни за смърт. Аз ще те люлея между клоните на саптапарна, когато рано изгрялата луна ще се мъчи да целуне полата ти през листата. Аз ще напълня с благовонно масло лампата, която гори до леглото ти и ще украся подметката ти със сандалов и сафранен клей с чудна украса.
Царицата
Каква награда искаш за всичко това?
Слугата Да ми бъде позволено да държа малките ти юмручета като нежни лотусови пъпки и цветни верижки за твоите китки; да обагря стъпалата ти с червения сок на ашоковите листенца и да целувам прашните петна, които би се случило да ги грозят. Царицата Молитвата ти е чута, служителю мой, и ти ш,е бъдеш градинар на моята цветна градина. II. — Ах, защо градят мойта къща край пътя на пазарището? Те допират натоварените си лодки при моите дървета. Те идат и си отиват и скитат по волята си.
към текста >>
Царицата
Молитвата ти е чута, служителю мой, и ти ш,е бъдеш градинар на моята цветна градина. II.
Аз ще държа свеж пътя на тревата, когато се разхождаш заран и когато твоя крак бива поздравяван с хвала на всяка стъпка от цветята, жадни за смърт. Аз ще те люлея между клоните на саптапарна, когато рано изгрялата луна ще се мъчи да целуне полата ти през листата. Аз ще напълня с благовонно масло лампата, която гори до леглото ти и ще украся подметката ти със сандалов и сафранен клей с чудна украса. Царицата Каква награда искаш за всичко това? Слугата Да ми бъде позволено да държа малките ти юмручета като нежни лотусови пъпки и цветни верижки за твоите китки; да обагря стъпалата ти с червения сок на ашоковите листенца и да целувам прашните петна, които би се случило да ги грозят.
Царицата
Молитвата ти е чута, служителю мой, и ти ш,е бъдеш градинар на моята цветна градина. II.
— Ах, защо градят мойта къща край пътя на пазарището? Те допират натоварените си лодки при моите дървета. Те идат и си отиват и скитат по волята си. Седя и ги пазя; времето ми минава. Не мога да ги отстраня.И тъй дните ми минават.
към текста >>
Той е Господ Ис,с Христос, който до настоящето време е единствения, който е можал да победи смъртта и да превърне физическото тяло в духовно тяло, ида вземе тая одухотворена и превърната форма с него през смъртта и по тоя начин да докаже своята
царствена
власт над земята, плътта и дявола.
Аз мога да дам отчет за една такава опитност в друга статия. Величието на тия факти се състои в това, че откровенията са идвали на различни мъже и жени, живи по настоящем. мнозинството от които са незнайни и непризнати. Те са почти всички, от светско гледище, сравнително бедни мъже и жени, и макар че са продали всичките си имоти, те са намерили бисера от най голяма стойност, който единствен носи знание, мъдрост, мир и вътрешна радост. Начело на тоя Чин, толкова далеч колкото тази слънчева система е позната, стои Великият Учител на Братството.
Той е Господ Ис,с Христос, който до настоящето време е единствения, който е можал да победи смъртта и да превърне физическото тяло в духовно тяло, ида вземе тая одухотворена и превърната форма с него през смъртта и по тоя начин да докаже своята
царствена
власт над земята, плътта и дявола.
Той, и само Той, е цар на земята, макар че Неговото Господство и да не е напълно признато и проявено. При всичко това, нищо не може да спре Неговия всепобеден Дух да възтържествува над силите на мрака и злото. Последният неприятел за разрушение от тази раса е смъртта. Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта. Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани.
към текста >>
Той, и само Той, е
цар
на земята, макар че Неговото Господство и да не е напълно признато и проявено.
Величието на тия факти се състои в това, че откровенията са идвали на различни мъже и жени, живи по настоящем. мнозинството от които са незнайни и непризнати. Те са почти всички, от светско гледище, сравнително бедни мъже и жени, и макар че са продали всичките си имоти, те са намерили бисера от най голяма стойност, който единствен носи знание, мъдрост, мир и вътрешна радост. Начело на тоя Чин, толкова далеч колкото тази слънчева система е позната, стои Великият Учител на Братството. Той е Господ Ис,с Христос, който до настоящето време е единствения, който е можал да победи смъртта и да превърне физическото тяло в духовно тяло, ида вземе тая одухотворена и превърната форма с него през смъртта и по тоя начин да докаже своята царствена власт над земята, плътта и дявола.
Той, и само Той, е
цар
на земята, макар че Неговото Господство и да не е напълно признато и проявено.
При всичко това, нищо не може да спре Неговия всепобеден Дух да възтържествува над силите на мрака и злото. Последният неприятел за разрушение от тази раса е смъртта. Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта. Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани. Той иде сега да даде истинската физиологична, умствена, морална и духовна основа за прераждането, и целността или святостта, чрез които човечеството може действително да придобие оня изобилен живот и жизнеспособност, които по настоящем търсят всички раси.
към текста >>
— Отворих си очите и видях своята измама: разбрах, че никога навън не е
царила
нощ.
М. Белчева. Боян Планински ПРОБУЖДАНЕ В своя дом аз бях заспал дълбок и крепък сън. И спал съм дълго, много дни, че беше тъмно в моя дом и мислех си, че още е далеч денят — че още се шири навън нощта. Но в един нечакан час през тесничка разтрога се промъкна лъч и по лицето ме погали. Сепнах. се тогава.
— Отворих си очите и видях своята измама: разбрах, че никога навън не е
царила
нощ.
Вън никога денят не се е свършвал, че слънцето на свръхрадостта не знае що е залез. Но когато съм заспал, в моя дом е влязъл моят враг от векове. Зазидал всичките прозорци до един и себе си нарекъл господар на моя дом. В огнището си стъкнал огън, закадил отровни миризми, прогонил моите верни слуги и от четирите краища на света позвал той всичко зло и низко, и моя дом, за храм и жертва отреден, превърнал на вертеп. Кога ми стана всичко ясно, разтърсих аз към тях пестници, извиках властно с гръмък глас и те тозчас събориха стената и, подобно лека перушина, понесена от буен вятър, се пръснаха по вси страни.
към текста >>
„Да бъдем малки божествени деца — ето бъдещият идеал.“ „Докато не станете като децата, няма да влезете в
Царството
на Бога“.
2) Виж „Naturheilkinde auf energetische grundlage“ от Karl Wachtelborn. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА П. Г. Пампоров Основните задачи на учителя (Реферат, четен през м. април т. г. в педагогическата конференция в Севлиево) „Човек е един божествен лъч“.
„Да бъдем малки божествени деца — ето бъдещият идеал.“ „Докато не станете като децата, няма да влезете в
Царството
на Бога“.
„Децата са гатанка от Бога, по-мъчна за разрешение от всяка друга. Но само любовта стига, за да я разреши“ — Л е н а у. Децата са най-ценно съкровище. Залогът за бъдещето. Пъпките на новия,.
към текста >>
Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила,
царицата
на всички сили, не може да се изяви.
Бог е дьлготърпелив, защото е Любов — иначе отдавна би очистил света. Но той знае, че тези негови деца един ден ще пораснат. И ето, същото велико търпение и прошение, същата благосклонност и нежност, същата любов — божествена— трябва да се е родила в сърцето на онзи, който се посвещава на учителското звание. Той трябва да се е родил духовно, да е разрешил противоречието в живота, да е почувствал трептенията на божествения огън, и да е възлюбил всички души, а особено всички деца, за които любовта е също тъй необходима, както слънцето със своите топли лъчи е необходимо за цветята. За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота.
Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила,
царицата
на всички сили, не може да се изяви.
Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви. Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души.
към текста >>
царство
—
царството
на ума, сърцето и волята на тия начала Първата задача на учителя е, следователно, да събуди божественият дух у детето, чрез проявата на любовта, чистата, безкористната, всеобемната любов.
Ние ставаме жестоки, безсърдечни и с каменни сърца, и чудно ли е тогава, че войните, убийствата, престъпленията са нещо обикновено в нашия живот? И че порокът и злото тържествуват и се надсмиват над всичките ни усилия да пресъздадем общ. строй. Докато алкохолизмът, месоядието и тютюнопушенето отравят и разрушават най-важните органи: мозъка, сърцето и белия дроб — любовта не може да се прояви, нито чрез сърцето, нито чрез волята. Любовта иска здрав мозък — трезвен ум; любовта иска чисто сърце, благородни и любвеобилни чувства към всичко живо; любовта иска диамантна воля, плод на духовна и телесна чистота. И само тогава ние можем да разрешим социалните проблеми и да преустроим обществото на началата на правдата и любовта, когато преустроим първо своето вътр.
царство
—
царството
на ума, сърцето и волята на тия начала Първата задача на учителя е, следователно, да събуди божественият дух у детето, чрез проявата на любовта, чистата, безкористната, всеобемната любов.
Учителят трябва да бъде въплъщение на жива, дейна любов. Любовта трябва да цари във всичките му отношения. Благостта, състраданието.милостта, нежността, благородството — това са светлите сили, които я съпровождат. Учителят трябва да приучи детето да обича цветята, птичките, растенията, животните, изворите, планините, гората, цялата природа.Защото такъв е законът — от лесното към мъчното, от малкото към голямото. Когато детето се научи да обича живота, бож.
към текста >>
Любовта трябва да
цари
във всичките му отношения.
Докато алкохолизмът, месоядието и тютюнопушенето отравят и разрушават най-важните органи: мозъка, сърцето и белия дроб — любовта не може да се прояви, нито чрез сърцето, нито чрез волята. Любовта иска здрав мозък — трезвен ум; любовта иска чисто сърце, благородни и любвеобилни чувства към всичко живо; любовта иска диамантна воля, плод на духовна и телесна чистота. И само тогава ние можем да разрешим социалните проблеми и да преустроим обществото на началата на правдата и любовта, когато преустроим първо своето вътр. царство — царството на ума, сърцето и волята на тия начала Първата задача на учителя е, следователно, да събуди божественият дух у детето, чрез проявата на любовта, чистата, безкористната, всеобемната любов. Учителят трябва да бъде въплъщение на жива, дейна любов.
Любовта трябва да
цари
във всичките му отношения.
Благостта, състраданието.милостта, нежността, благородството — това са светлите сили, които я съпровождат. Учителят трябва да приучи детето да обича цветята, птичките, растенията, животните, изворите, планините, гората, цялата природа.Защото такъв е законът — от лесното към мъчното, от малкото към голямото. Когато детето се научи да обича живота, бож. живот, разлян във всички същества, в природата, тогава то ще може да обича божествената душа и у лошите хора, враговете народни и изобщо у всички хора — това, което е идеал на Бож. Любов. Тогава то ще се научи да прощава и да отвръща на злото с добро.
към текста >>
Любовта лекува болните, възкресява мъртвите, отваря очите на слепите, ушите на глухите, прокажените от порока очиства, робите освобождава — възвестява
Царството
Божие,
царството
на свобода и мира.
Не се занимава със сенките — а само с реалното — душата. Изключва всяко насилие и възраства всичко добро. Любовта изисква положите-лен метод при възпитанието. Тя сама е пример, път, светлина. Тя засега нежните струни на душата и чудна хармония зазвучава.
Любовта лекува болните, възкресява мъртвите, отваря очите на слепите, ушите на глухите, прокажените от порока очиства, робите освобождава — възвестява
Царството
Божие,
царството
на свобода и мира.
„Сега в света все отрицателната страна се проповядва. Майката казва: „да не лъжеш“. Тогава детето казва: „да опитам какво нещо е лъжата“. Настанало е време, когато трябва да говорим за положителните неща в живота. Трябва да говорим за любовта, за това което трябва да се прави.
към текста >>
Тълкувание Това е пророческото предизвестие на
Царството
Божие.
Следователно, разумно погледнато, може да се каже, германското tag и английското day и двете произлизат от тоя корен, кой значи, „изхожда“, защото денят е изхождане на слънцето или поне така се е смятало в старо време. Интересно е да се види, как положението на буквите влияе върху значението им, защото когато думата е написана хд, тогава тя представлява усилие за възпиране на раздялата, а когато е написана Дх, тогава раздялата управлява усилието, и така възниква идеята, за деня като сила, която възпира противоположностите, бидейки сега управлявана от идеята за раздяла.2) (Следва) _______________________________________ 1) На санскритски: пра — напред, пра-на — издишване. 2) Пълно описание на другите букви ще дам в друго мое съчинение. К а б а л а Ключът на книгата,,3о-ар“ (Продължение от VII) 24. И в края на Суетата и пустотата и тъмнината, и ще бъде превъзнесен Йодхеваухе сам в оня ден.
Тълкувание Това е пророческото предизвестие на
Царството
Божие.
Суетата, пустотата, тъмнината са свойствата на хаоса. Те се проявяват във всичките ери на падението, във всичките същества под изпит и мъки. Тълкуването на преходните стихове ни показва мъчителните борби, завършени с възстановяването на светилищата, чрез тържеството на синтеза. 24-ият стих ни открива божественото естество, достигната с това тържество. Но Царството Божие, което тоя символ ни възвестява, не се осъществява със същата пълнота във всички факти, които символът представлява и. съсредоточава.
към текста >>
Но
Царството
Божие, което тоя символ ни възвестява, не се осъществява със същата пълнота във всички факти, които символът представлява и. съсредоточава.
Тълкувание Това е пророческото предизвестие на Царството Божие. Суетата, пустотата, тъмнината са свойствата на хаоса. Те се проявяват във всичките ери на падението, във всичките същества под изпит и мъки. Тълкуването на преходните стихове ни показва мъчителните борби, завършени с възстановяването на светилищата, чрез тържеството на синтеза. 24-ият стих ни открива божественото естество, достигната с това тържество.
Но
Царството
Божие, което тоя символ ни възвестява, не се осъществява със същата пълнота във всички факти, които символът представлява и. съсредоточава.
Хаосът и Царството Божие са всемирни символи, всеобемни и с неизследими глъбини. Хаосът е злото, а Царството Божие е безграничното добро във всичката пълнота на значението, енергията и истината му. Яко се приложат тия два символи върху цялото творение, те ще запазят пълното си значение, а ако се приложат върху никой изолиран свят, върху някоя определена епоха, отделен народ или душа, ще има нужда от съответното ограничение, защото няма да се схваща тогава общото зло и всемирното абсолютно добро, а частното и специалното. Царството Божие има различни значения. В най-висшия смисъл, Царството Божие е самата мощ на Абсолютния, неизменното съвършенство, любовта, истината, славата, красотата, щастието и величието на Бога в Себе си, постоянната победа на Този, който е.
към текста >>
Хаосът и
Царството
Божие са всемирни символи, всеобемни и с неизследими глъбини.
Суетата, пустотата, тъмнината са свойствата на хаоса. Те се проявяват във всичките ери на падението, във всичките същества под изпит и мъки. Тълкуването на преходните стихове ни показва мъчителните борби, завършени с възстановяването на светилищата, чрез тържеството на синтеза. 24-ият стих ни открива божественото естество, достигната с това тържество. Но Царството Божие, което тоя символ ни възвестява, не се осъществява със същата пълнота във всички факти, които символът представлява и. съсредоточава.
Хаосът и
Царството
Божие са всемирни символи, всеобемни и с неизследими глъбини.
Хаосът е злото, а Царството Божие е безграничното добро във всичката пълнота на значението, енергията и истината му. Яко се приложат тия два символи върху цялото творение, те ще запазят пълното си значение, а ако се приложат върху никой изолиран свят, върху някоя определена епоха, отделен народ или душа, ще има нужда от съответното ограничение, защото няма да се схваща тогава общото зло и всемирното абсолютно добро, а частното и специалното. Царството Божие има различни значения. В най-висшия смисъл, Царството Божие е самата мощ на Абсолютния, неизменното съвършенство, любовта, истината, славата, красотата, щастието и величието на Бога в Себе си, постоянната победа на Този, който е. Тия значения на Царството Божие са извън областта на времето, недокосвани от сътворените неща.
към текста >>
Хаосът е злото, а
Царството
Божие е безграничното добро във всичката пълнота на значението, енергията и истината му.
Те се проявяват във всичките ери на падението, във всичките същества под изпит и мъки. Тълкуването на преходните стихове ни показва мъчителните борби, завършени с възстановяването на светилищата, чрез тържеството на синтеза. 24-ият стих ни открива божественото естество, достигната с това тържество. Но Царството Божие, което тоя символ ни възвестява, не се осъществява със същата пълнота във всички факти, които символът представлява и. съсредоточава. Хаосът и Царството Божие са всемирни символи, всеобемни и с неизследими глъбини.
Хаосът е злото, а
Царството
Божие е безграничното добро във всичката пълнота на значението, енергията и истината му.
Яко се приложат тия два символи върху цялото творение, те ще запазят пълното си значение, а ако се приложат върху никой изолиран свят, върху някоя определена епоха, отделен народ или душа, ще има нужда от съответното ограничение, защото няма да се схваща тогава общото зло и всемирното абсолютно добро, а частното и специалното. Царството Божие има различни значения. В най-висшия смисъл, Царството Божие е самата мощ на Абсолютния, неизменното съвършенство, любовта, истината, славата, красотата, щастието и величието на Бога в Себе си, постоянната победа на Този, който е. Тия значения на Царството Божие са извън областта на времето, недокосвани от сътворените неща. 24-ият стих не ги засега, понеже той противопоставя хаосът, който изчезва, на възхода на Бога, а в отвъдната област няма нито възход, нито хаос.
към текста >>
Царството
Божие има различни значения.
24-ият стих ни открива божественото естество, достигната с това тържество. Но Царството Божие, което тоя символ ни възвестява, не се осъществява със същата пълнота във всички факти, които символът представлява и. съсредоточава. Хаосът и Царството Божие са всемирни символи, всеобемни и с неизследими глъбини. Хаосът е злото, а Царството Божие е безграничното добро във всичката пълнота на значението, енергията и истината му. Яко се приложат тия два символи върху цялото творение, те ще запазят пълното си значение, а ако се приложат върху никой изолиран свят, върху някоя определена епоха, отделен народ или душа, ще има нужда от съответното ограничение, защото няма да се схваща тогава общото зло и всемирното абсолютно добро, а частното и специалното.
Царството
Божие има различни значения.
В най-висшия смисъл, Царството Божие е самата мощ на Абсолютния, неизменното съвършенство, любовта, истината, славата, красотата, щастието и величието на Бога в Себе си, постоянната победа на Този, който е. Тия значения на Царството Божие са извън областта на времето, недокосвани от сътворените неща. 24-ият стих не ги засега, понеже той противопоставя хаосът, който изчезва, на възхода на Бога, а в отвъдната област няма нито възход, нито хаос. Там Бог възлязва в един безкраен и вечен екстаз. Това е необятна и недостижима бездна.
към текста >>
В най-висшия смисъл,
Царството
Божие е самата мощ на Абсолютния, неизменното съвършенство, любовта, истината, славата, красотата, щастието и величието на Бога в Себе си, постоянната победа на Този, който е.
Но Царството Божие, което тоя символ ни възвестява, не се осъществява със същата пълнота във всички факти, които символът представлява и. съсредоточава. Хаосът и Царството Божие са всемирни символи, всеобемни и с неизследими глъбини. Хаосът е злото, а Царството Божие е безграничното добро във всичката пълнота на значението, енергията и истината му. Яко се приложат тия два символи върху цялото творение, те ще запазят пълното си значение, а ако се приложат върху никой изолиран свят, върху някоя определена епоха, отделен народ или душа, ще има нужда от съответното ограничение, защото няма да се схваща тогава общото зло и всемирното абсолютно добро, а частното и специалното. Царството Божие има различни значения.
В най-висшия смисъл,
Царството
Божие е самата мощ на Абсолютния, неизменното съвършенство, любовта, истината, славата, красотата, щастието и величието на Бога в Себе си, постоянната победа на Този, който е.
Тия значения на Царството Божие са извън областта на времето, недокосвани от сътворените неща. 24-ият стих не ги засега, понеже той противопоставя хаосът, който изчезва, на възхода на Бога, а в отвъдната област няма нито възход, нито хаос. Там Бог възлязва в един безкраен и вечен екстаз. Това е необятна и недостижима бездна. По-долното значение на Царството Божие, но все пак обширно като първото, е следното: Царството Божие е тържеството на Доброто в безкрайното творение, което обгръща всички частични и последователни създания.
към текста >>
Тия значения на
Царството
Божие са извън областта на времето, недокосвани от сътворените неща.
Хаосът и Царството Божие са всемирни символи, всеобемни и с неизследими глъбини. Хаосът е злото, а Царството Божие е безграничното добро във всичката пълнота на значението, енергията и истината му. Яко се приложат тия два символи върху цялото творение, те ще запазят пълното си значение, а ако се приложат върху никой изолиран свят, върху някоя определена епоха, отделен народ или душа, ще има нужда от съответното ограничение, защото няма да се схваща тогава общото зло и всемирното абсолютно добро, а частното и специалното. Царството Божие има различни значения. В най-висшия смисъл, Царството Божие е самата мощ на Абсолютния, неизменното съвършенство, любовта, истината, славата, красотата, щастието и величието на Бога в Себе си, постоянната победа на Този, който е.
Тия значения на
Царството
Божие са извън областта на времето, недокосвани от сътворените неща.
24-ият стих не ги засега, понеже той противопоставя хаосът, който изчезва, на възхода на Бога, а в отвъдната област няма нито възход, нито хаос. Там Бог възлязва в един безкраен и вечен екстаз. Това е необятна и недостижима бездна. По-долното значение на Царството Божие, но все пак обширно като първото, е следното: Царството Божие е тържеството на Доброто в безкрайното творение, което обгръща всички частични и последователни създания. Нашата планета Земята заема твърде малко място в пространството.
към текста >>
По-долното значение на
Царството
Божие, но все пак обширно като първото, е следното:
Царството
Божие е тържеството на Доброто в безкрайното творение, което обгръща всички частични и последователни създания.
В най-висшия смисъл, Царството Божие е самата мощ на Абсолютния, неизменното съвършенство, любовта, истината, славата, красотата, щастието и величието на Бога в Себе си, постоянната победа на Този, който е. Тия значения на Царството Божие са извън областта на времето, недокосвани от сътворените неща. 24-ият стих не ги засега, понеже той противопоставя хаосът, който изчезва, на възхода на Бога, а в отвъдната област няма нито възход, нито хаос. Там Бог възлязва в един безкраен и вечен екстаз. Това е необятна и недостижима бездна.
По-долното значение на
Царството
Божие, но все пак обширно като първото, е следното:
Царството
Божие е тържеството на Доброто в безкрайното творение, което обгръща всички частични и последователни създания.
Нашата планета Земята заема твърде малко място в пространството. Тя има начало, ще има и край. Тя е, следов., едно от последователните създания, които се раждат и умират в течение на големия цикъл на времето. И слънчевата система, в която се съдържа земята, е също така частично създание, ограничено в пространството, едно от последователните създания, чието раждане и смърт отбелязват ритъмът на времето. И гигантският Млечен път, който обхваща всичките звезди, всичките слънчеви системи, всички мъглявости пред погледа ни, също тъй съставлява едно частично и малотрайно създание, една бела пяна в пространството, с неопределено съществуване.
към текста >>
Това безкрайно творение реализира
Царството
Божие.
И тъй можем да разберем, че в неизвестността на небесните векове, много Млечни пътища, много нации и множество светове са се появявали и падали, за да изчезнат в това тихо етерно поле, плодовито като пълна гробница и в което жътвата на новите звезди се подхранва от изтлената плът на живелите някога съзвездия. На късо казано, от това гледище за създадените неща, трябва да се заключи: в пространството се разстилат групи същества, начиная от агрегатите на атомите, образуващи молекулата и от купчинката клетки, които трептят във вътрешността на един молец, до слънчевите системи и мъглявостите, които населват Млечния път. За да бъде, обаче, представата пълна, трябва да прибавим към тия видими организми или групи от материя ония действително реални, макар и възприемливи от чувствата ни организми — нематериалните групировки, които населяват глъбините на безкрайното пространство. А пък във времето: всичките тия светове, всичките тия същества, духовни, материални, гигантски, атомически, се губят и възобновяват неуморно като в един безкраен прилив и отлив, чиито вълни носят живот или го отнасят чрез смъртта, и които подмладяват или застаряват с драмата си този безкраен живот на творението, чието спокойно богатство ни се показва в пространството, заедно с многобройните му преливи, с пълнотата на океана. Прочее, духът ни може да концентрира тази двойна представа за пространството и времето само в една мисъл и тогава ще разберем безкрайното творение, като да обръща всичките възможни творения на продължителността и безграничността.
Това безкрайно творение реализира
Царството
Божие.
Следователно, според учението на Кабалата, както се излага от тълкуванието на 23-ия стих, понеже Злото е всякога преходно и разрушимо от само себе си, а Доброто винаги възкръсва и побеждава, трябва да се схване, че в голямото и безкрайно творение, което е синтез на всичките възможни създания, т. е. разрушението и победата се манифестират напълно, и че резултатът на всяко частично и последователно създание и следователно, оня на голямото Божие дело, което обхваща всички, посочва на съвършенството, постигнато от съществата, разливането на любовта в свещените форми на чистотата, предаността, правдата, силата и щастието на избраните, пълното въплъщение на Бога в преобразените Негови създания. Това е второто значение на Царството Божие. И 24-ият стих визира именно това второ значение, защото ерата на Месия, възвестена от Словото на Пророка, има не едно, а много значения. Третото значение на Царството Божие се отнася за специалния рай, който се ражда от еволюцията на една слънчева система Такава система включително невидимите светове,които се преплитат там с видимите, е една умалена вселена.
към текста >>
Това е второто значение на
Царството
Божие.
А пък във времето: всичките тия светове, всичките тия същества, духовни, материални, гигантски, атомически, се губят и възобновяват неуморно като в един безкраен прилив и отлив, чиито вълни носят живот или го отнасят чрез смъртта, и които подмладяват или застаряват с драмата си този безкраен живот на творението, чието спокойно богатство ни се показва в пространството, заедно с многобройните му преливи, с пълнотата на океана. Прочее, духът ни може да концентрира тази двойна представа за пространството и времето само в една мисъл и тогава ще разберем безкрайното творение, като да обръща всичките възможни творения на продължителността и безграничността. Това безкрайно творение реализира Царството Божие. Следователно, според учението на Кабалата, както се излага от тълкуванието на 23-ия стих, понеже Злото е всякога преходно и разрушимо от само себе си, а Доброто винаги възкръсва и побеждава, трябва да се схване, че в голямото и безкрайно творение, което е синтез на всичките възможни създания, т. е. разрушението и победата се манифестират напълно, и че резултатът на всяко частично и последователно създание и следователно, оня на голямото Божие дело, което обхваща всички, посочва на съвършенството, постигнато от съществата, разливането на любовта в свещените форми на чистотата, предаността, правдата, силата и щастието на избраните, пълното въплъщение на Бога в преобразените Негови създания.
Това е второто значение на
Царството
Божие.
И 24-ият стих визира именно това второ значение, защото ерата на Месия, възвестена от Словото на Пророка, има не едно, а много значения. Третото значение на Царството Божие се отнася за специалния рай, който се ражда от еволюцията на една слънчева система Такава система включително невидимите светове,които се преплитат там с видимите, е една умалена вселена. Прочее, трябва да се каже, че нищо не може да достигне пълно съвършенство, да го реализира абсолютно във видимите и материалните неща, а може, под материалната обвивка, да се достигне вътрешното морално съвършенство, без формален разцвет. Поради това и най-висшата Красота е създание на бляна, а красивото е една мистична слава. Следователно, в една слънчева система, целият прогрес на световете, които я съставляват, всичките усилия на свободните създания, които се опитват там, имат за върховна цел и последно осъществяване едно духовно Царство, един рай образуван от святите души и техните светли дела.
към текста >>
Третото значение на
Царството
Божие се отнася за специалния рай, който се ражда от еволюцията на една слънчева система Такава система включително невидимите светове,които се преплитат там с видимите, е една умалена вселена.
Това безкрайно творение реализира Царството Божие. Следователно, според учението на Кабалата, както се излага от тълкуванието на 23-ия стих, понеже Злото е всякога преходно и разрушимо от само себе си, а Доброто винаги възкръсва и побеждава, трябва да се схване, че в голямото и безкрайно творение, което е синтез на всичките възможни създания, т. е. разрушението и победата се манифестират напълно, и че резултатът на всяко частично и последователно създание и следователно, оня на голямото Божие дело, което обхваща всички, посочва на съвършенството, постигнато от съществата, разливането на любовта в свещените форми на чистотата, предаността, правдата, силата и щастието на избраните, пълното въплъщение на Бога в преобразените Негови създания. Това е второто значение на Царството Божие. И 24-ият стих визира именно това второ значение, защото ерата на Месия, възвестена от Словото на Пророка, има не едно, а много значения.
Третото значение на
Царството
Божие се отнася за специалния рай, който се ражда от еволюцията на една слънчева система Такава система включително невидимите светове,които се преплитат там с видимите, е една умалена вселена.
Прочее, трябва да се каже, че нищо не може да достигне пълно съвършенство, да го реализира абсолютно във видимите и материалните неща, а може, под материалната обвивка, да се достигне вътрешното морално съвършенство, без формален разцвет. Поради това и най-висшата Красота е създание на бляна, а красивото е една мистична слава. Следователно, в една слънчева система, целият прогрес на световете, които я съставляват, всичките усилия на свободните създания, които се опитват там, имат за върховна цел и последно осъществяване едно духовно Царство, един рай образуван от святите души и техните светли дела. Този рай се превръща на края в голям Рай, излъчен в общността на световете, но погледнат откъм произхода му, а не откъм негова свършек, той запазва своята особена заслуга и и специален характер. Тоя рай е третото Царство Божие.
към текста >>
Следователно, в една слънчева система, целият прогрес на световете, които я съставляват, всичките усилия на свободните създания, които се опитват там, имат за върховна цел и последно осъществяване едно духовно
Царство
, един рай образуван от святите души и техните светли дела.
Това е второто значение на Царството Божие. И 24-ият стих визира именно това второ значение, защото ерата на Месия, възвестена от Словото на Пророка, има не едно, а много значения. Третото значение на Царството Божие се отнася за специалния рай, който се ражда от еволюцията на една слънчева система Такава система включително невидимите светове,които се преплитат там с видимите, е една умалена вселена. Прочее, трябва да се каже, че нищо не може да достигне пълно съвършенство, да го реализира абсолютно във видимите и материалните неща, а може, под материалната обвивка, да се достигне вътрешното морално съвършенство, без формален разцвет. Поради това и най-висшата Красота е създание на бляна, а красивото е една мистична слава.
Следователно, в една слънчева система, целият прогрес на световете, които я съставляват, всичките усилия на свободните създания, които се опитват там, имат за върховна цел и последно осъществяване едно духовно
Царство
, един рай образуван от святите души и техните светли дела.
Този рай се превръща на края в голям Рай, излъчен в общността на световете, но погледнат откъм произхода му, а не откъм негова свършек, той запазва своята особена заслуга и и специален характер. Тоя рай е третото Царство Божие. (Следва краят) АЛХИМИЯ1) Какъв съдбоносен и, заедно с това, прекрасен термин — Алхимия! Тя е пълна с всевъзможни истини на точното знание и философските спекулации и е размесена с тях, но нейната област е в безконечното и непостижимото и затова тя се изплъзва от нашето умствено определение. Есенцията й е твърде тънка, за това тя презира най-острия анализ на нашите най — дълбоки научни обобщения.
към текста >>
Тоя рай е третото
Царство
Божие.
Третото значение на Царството Божие се отнася за специалния рай, който се ражда от еволюцията на една слънчева система Такава система включително невидимите светове,които се преплитат там с видимите, е една умалена вселена. Прочее, трябва да се каже, че нищо не може да достигне пълно съвършенство, да го реализира абсолютно във видимите и материалните неща, а може, под материалната обвивка, да се достигне вътрешното морално съвършенство, без формален разцвет. Поради това и най-висшата Красота е създание на бляна, а красивото е една мистична слава. Следователно, в една слънчева система, целият прогрес на световете, които я съставляват, всичките усилия на свободните създания, които се опитват там, имат за върховна цел и последно осъществяване едно духовно Царство, един рай образуван от святите души и техните светли дела. Този рай се превръща на края в голям Рай, излъчен в общността на световете, но погледнат откъм произхода му, а не откъм негова свършек, той запазва своята особена заслуга и и специален характер.
Тоя рай е третото
Царство
Божие.
(Следва краят) АЛХИМИЯ1) Какъв съдбоносен и, заедно с това, прекрасен термин — Алхимия! Тя е пълна с всевъзможни истини на точното знание и философските спекулации и е размесена с тях, но нейната област е в безконечното и непостижимото и затова тя се изплъзва от нашето умствено определение. Есенцията й е твърде тънка, за това тя презира най-острия анализ на нашите най — дълбоки научни обобщения. И въпреки тази очевидна истина, как силно очарова слуха звукът на тая дума на ученика мистик! Как тя е пълна със страшни мистически възможности за безсмъртни сили, въплътени в сложния организъм, наричан човек!
към текста >>
Преди всичко, да се вгледаме в най-прекрасната форма на нашето изкуство, тази, която се отнася до
царството
на растенията и цветята.
Тя се занимава изключително с живите органически обекти и с това се отличава от алхимията на неорганическата материя. Тези два аспекта в това единствено отношение може да се сравнят с органическата и неорганическа химия, към която в началото са принадлежали, тъй както и астрологията е принадлежала към Астрономията. Алхимията и Астрологията, две сестри, са били прародители на двете съвременни науки — химията и астрономията. Тези двете последни науки имат работа със сенките, с феноменалните илюзии. Истинско е изречението на Соломон: „Нищо ново под слънцето“.
Преди всичко, да се вгледаме в най-прекрасната форма на нашето изкуство, тази, която се отнася до
царството
на растенията и цветята.
Всяко цветче, всяка тревица, дърво в гората или буренак в блатото, всичко това изявява съответна степен живот, който всякога ги заобикаля. Няма ни един атом, който не би бил външно изражение на някоя отделна жива сила вътре в пространството „ЕТ“, която да действа в унисон с доминиращата сила, строго съответстваща на типа живот. Ако ли само науката можеше да види тази чудесна лаборатория, която действа в живата съкровищница на природата, то тя би престанала напразно да търси произхождението на живота и да се учудва на това, какво е станало с недостигащото звено на научната еволюция, защото тя тогава би реализирала понятието, че биогенезисът е една велика истина, както за оживената, така и за неодушевената природа, централен жив източник на който е Бог. После, науката би узнала, че двуединният живот всякога се намира в движение в цялата материална вселена, като циркулира около фокусите на творческите дейности, които ние наричаме слънца, звезди, планети, като очакват условия а те са всякога на лице, за материално въплъщение при всичките възможни комбинации, обстоятелства и условия, постижими и непостижими за нас, като се приспособяват към непрекъснатото феноменално свое проявление. Звената в тази могъща еволюционна верига понякога може да се явяват като недостигащи ту тук, ту там.
към текста >>
В името на Негово Величество
Борис
Н
Цар
на българите Върховният Административен съд, за да се произнесе, взе пред вид: Тъжителят — I-во Окултно Книгоиздателство „Хермес“ в София — обжалва окръжното предписание под № 33168 от 26. XII.
Киряков разгледа делото № 76 от 926 г. заведено по жалбата на I-во Окултно Книгоиздателство „Хермес“ в София и след изслушването на страните — адвоката Иван Толев, като представител на Книгоиздателството, а от страна на М-ра на Народното Просвещение не се яви представител — съдът се оттегли на съвещание и като се завърна в същия си състав на 6. X. 1926 г. I Председател произнесе следното: Решение № 285 гр. София, 6 октомври 1928 г.
В името на Негово Величество
Борис
Н
Цар
на българите Върховният Административен съд, за да се произнесе, взе пред вид: Тъжителят — I-во Окултно Книгоиздателство „Хермес“ в София — обжалва окръжното предписание под № 33168 от 26. XII.
1925 год., издадено от Министерството на Народното Просвещение, с което се отменява одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис“, орган за висша духовна култура, под уредбата на Иван Толев — дадени с окръжното му № 30006 от 13. XII. 1919 год. и се забранява за напред разпространяването на това списание между учениците и абонирането на училищните библиотеки. Той иска отменението на това предписание по следните съображения: 1) защото главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, който го е подписал и издал, е бил превишил властта си, точно определена в чл. 11 от закона за Народното Просвещение, според която той не е имал право да издава такова предписание.
към текста >>
НАГОРЕ